неделя, 26 февруари 2017 г.

„Двор от рози и бодли“ – Сара Дж. Маас

Когато деветнайсетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин – един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света.
Докато обитава имението му, чувствата й към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да намери начин да я спре… или Тамлин и народът му са обречени завинаги.

Та как да започна ревю на толкова хубава книга като  „Двор от рози и бодли“, как точно да успея да кажа всичко, което искам без да издавам нещо важно от сюжета на книгата и без да го направя скучно за вас читателите? Е не мога, но ще опитам. Тази книга е първата, която чета от Сара Дж. Маас и вече напълно мога да разбера защо толкова много хора обичат нейното творчество, защо толкова много хора я обожават и казват, че нейните книги са невероятни. От дълго време искам да прочета поредицата и „Стъкленият трон“, но просто чакам всички книги от нея да бъдат публикувани, защото имам предчувствието, че поредицата ще ми хареса ужасно много и просто не искам да си причинявам страданието да чакам продължението на още една поредица, която обичам. Вече така и така списъка е много дълъг. но в крайна сметка не се въздържах и  прочетох първа книга от друга нейна поредица.
„Двор от рози и бодли“ е една невероятна книга, която ни праща в един интересен и вълнуващ свят населян и от хора и от друг вид същества притежаващия необикновени способности, това е книга, която ни предоставя силни и красиви герои, която праща читателя в свят на магия, свят на болка и страдание, свят на борба и саможертва в името на любовта, свят, в който човек трябва сам да се научи как да се справя с живота.

Източник.
„Нуждаем се от надежда, както се нуждаем от хляб и месо…“

В началото книгата не ми хареса, просто не ме грамна, просто прекалено много се дразнех на главната героиня Фейра и държанието на сестрите и и оставих книгата, но в крайна сметка се върнах към нея след няколко дни и най-накрая един хубав съботен ден я изгълтах с корицата. Не се шегувам дни наред не я бях отваряла и веднъж като я почнах не я оставих.    
Толкова са много причините зареди, които заобичах тази книга, толкова много са причините, зареди, които тази книгата си заслужава прочитането. Че....... Можете да прочетете ревюто на Габи с нейните причини тук.
Историята в книгата е интересна, малко предсказуема и сякаш позната, сякаш взела елементи от приказките, но си е интересна имаща своите силни и слаби странни. Много ми хареса това как бе изграден света в книгата, как е разделен и как се развиват отделните части. Влюбих се в идеята за света на елфите, как беше изграден и особено самите елфи. Много ми хареса и как самата история се разви, с обратите и изненадите в нея, но ........ Не знам точно какво просто не ми допадна в пълния смисъл на думата развитието на действието сякаш... оф не знам нещо ми липсваше. Това е една история, която нямаше да бъде точно кой знае колко невероятна, кой знае колко впечатляваща, ако не бяха нейните герои. Те направиха историята невероятна, те я направиха толкова красива, зареди тях не можех да оставя книгата и я четох до два и нещо сутринта. Нищо необичайно и за радост беше събота и можах да се наспя въпреки че на сутринта имах онова главоболие предизвикано от четенето на прекрасна книга.

„-Щом те наранява – каза той нежно, думите сякаш проникнаха дълбоко в мен и ме погали, - не мисля, че е абсурдно.“

Главната героиня Фейра ем ми хареса еме ме издразни. Някак си образа и ми е противоречив. В едни ситуации е много смела, а в други не може да защити позициите си. Просто тя не успа да ме накара да я харесам истински, да оценя силните и странни. В началото се притесняваше за семейството си, после щом и дадоха материали за рисуване и забрави за тях, после чак след месеци се сети пак за тях. Е сега как? Как!? Някои нейни действия ми харесаха, но други.....
Тамлин е другия главен герой. Много харесах образа му,  През цялата книга си го харесвах, още с появата му ала „Красавицата и звяра“, с нескопосаното му поведение спрямо Фейра. Изобщо цялото му излъчване ми хареса, в началото намирах действията му за нелогични и странни, но в последствия се разбира защо прави едно или друго нещо.   
Източник.
Рис е друг герой, на който искам да отделя внимание. Още с първата му поява знаех, че той ще има важна роля, знаех че ще направи нещата интересни и то и така стана. Още не знам какво точно да мисля и чувства. Образа му ми е много интересен и нямам търпение да разбера още за него (както разбрах във втора книга той ще има важно роля). Рис според мен изигра важна роля в последната част на книгата, благодарение на него нещата се развиха така да го кажа благополучно, благодарение на него много животи бяха спасени. Той е от онези дръски и интересни герой, от героите, които не си мерят думите и не просто говорят, а и действат и да не забравям колко арогантен е. Зареди всичко това го харесах толкова много и имам лошото чувство че сърцето ми отново ще бъде разделено на две между него и Тамлин.

„-Не се чувствай виновна за нито един миг, запълнен с нещо, което ти доставя удоволствие.“

„Двор от рози и бодли“ от Сара Дж. Маас определено е книга заслужаваща си времето, тя е интересна и изпълнена с обратни, с интересни и прекрасни герои, това е книга, която ме накара да стоя до малките часове на нощта само, за да я довърша. Нещо, което предполагам ще се случи и с другите книги.

сряда, 15 февруари 2017 г.

Препрочитането отговора на всичко!

Здравейте! Как сте? Аз естествено както винаги когато съм на училище искам да спя и да спя, ама естествено няма как това да стане. Чувствам се ужасно изморена, прекалено натоварена и искам да правя толкова много неща, но нито ми остава време за тях, нито имам енергията за тях. Например в петък със на състезание в Свищов и ще трябва да стана много преди слънцето да се е показало и зареди това ми се реве, обичам да спя!!! Какво да се прави живота е несправедлив и ще ме остави да се наспя само, когато си тръгна от този свят. Да се изясним не е искам скоро това да стане, чакам с нетърпение да отпразнувам поне стотния си рожден ден. И да сега темата на днешната публикация: Препрочитането на книги. Както си личи от заглавието за мен препрочитането е отговора на всичко. Обожавам да чета нови истории, обожавам оня трепет от непознатото, но не по-малко обожавам препрочитането на любими книги. Често като чета дадена книга за първи път, аз изпускам някои важни елементи, от толкова голяма вълнение да разбера какво става в дадената книга, от нетърпение да проследя развитието на действието, аз изпускам елементи, зареди това и препрочитането ми помага да се запозная с пропуснатото, а и все пак с времето се забравят части от сюжета и чрез препрочитането това се предотвратява. А и го има оня моменти, когато просто искаш да се оставиш в ръцете на позната история, да се отдадеш на любимия сюжет и да му се насладиш отново, като среща със стар приятел. Това е едно от най-приятните чувствам. 

Та в тази публикация ще се набележа няколко книги, които имам намерение да прочета през тази година, защо именно тези? Лесен въпрос, защото всяка една от тези книги е невероятна само по себе си и отново искам да се докосна до нея.

Първата книга, която избирам е „Лейди Полунощ“ - К.К. , защото е „Лейди Полунощ“ за Бога!!! Да знам някои хора не са я харесали, но за мен тя е невероятна, прекрасна и просто...... приказна. Просто съм пристрастен още усещам как историята в нея бушувам вътре в мен, още щом се сетя за Ема и  Джулиън сърцето ми се свива от любов и тъга по тях. Зареди всичко това и зареди скорото публикуване на следващата книга от поредицата „Тъмни съзаклятия“ нямам търпение да я прочета. Всяка една книга на К.Клеър е истинско съкровище и няма как нейните книги да бъдат прочетени само веднъж.

Втората книга е „Вестители“ - Цветелина Владимирова. Тази книга е чистото доказателство, че имам талантливи български автори, че и те могат да пишат невероятна книги и че българското творчество не трябва да се пренебрегва. Историята във „Вестители“ е много интереса, изпълнена с приключения загадки и драми. Скоро излиза и втората книга от поредицата и ръцете ме сърдят да я разлистя зареди това ще ми дойде много добре да отново да се потопя в първата книга и отново да преживя любовта на Игор и Ксения.

Третата книга е друга, а именно „Илумине“ - Ейми Кауфман и Джей Кристоф ъъъ още една невероятна книга, която обожавам, която ме разби на парченца и после отново ме събра само и само да ми предвещае още мъки. Продължението на тази книга също излиза през 2017. И да нямам търпение. Въпреки че продължението ще е за други герои, аз пак ужасно много искам да прочета първата книга от поредицата, за да мога отново да се потопя в света създаден от авторите и.

И последните книги, които определено не бих отказала да прочета отново са „Проклятието на тигъра“ и „Търсенето на тигъра“ - К.Хоук. Какво да кажа за тези две книги от поредицата освен, че съм пълна мазохистка и искам отново да усетя ужасната болка, която предизвикват в мен тези книги. Историята написана от Колийн Хоук е невероятна, неповторима и меко казано сърцеразбиваща. Чакам с нетърпение превода на третата книга и просто искам отново да страдам за Келси и Рен, за Кишан и за това колко много мразя любовните триъгълници.

Та това определено не са единствените книги, които искам да прочета отново, но тези книги точно в този момент са на върха на списъка ми, защото всяка една от тях е невероятна само по себе си.
А вие обичате ли да препрочитате отново дадени книги? Обичате ли отново и отново да се потапяте в позната история? И кои книги бихте прочели отново? 

вторник, 7 февруари 2017 г.

„Изтръгнати от корен“ - Наоми Новик

Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова. Той не ги поглъща наистина, само така изглежда. Води ги в кулата си, а след десет години ги пуска, но тогава те са вече различни. Дрехите им са изискани и говорят като придворни дами. Освен това са живели сами с мъж цели десет години, така че са озлочестени, макар до една да твърдят, че не ги е докосвал. Но какво друго да кажат? Пък и това не е най-лошото – все пак Змеят им дава по една кесия сребро за зестра, така че всеки с радост би се оженил за тях, колкото и да са озлочестени.

Напоследък съм в ужасен читателски застой, чета малко книги и те, колкото и да са хубави не отнасят ума ми, не ме карат да стоя будна до среднощните искайки само да чета, забравяйки глад и жажда, отдавна не бях чела книга, която толкова да ми хареса, която да ме изтръгне от обикновеното ми ежедневие и да ме прати в един нов и вълнуващ свят. Точно това направи „Изтръгнати от корен“, книга изпълнена с магия, приключения и незабравими моменти. Влюбих се в книгата неусетно, без да разбера, без изобщо да осъзная как тя ме изтръгна от вкоренените в мен корени на скуката.

Източник.
„-Не искам повече разум! - казах на глас, нарушавайки тишината в стаята. - Не и ако разум означава да спра да обичам. Какво друго си заслужава, ако не хората?“

От толкова много време вижда книгата по лавиците на книжарниците, в най-различни профили в инстаграм, че в даден момент просто не можах да се стърпя и трябваше да я прочета. И какво добро решение само. Едно от най-добрите тази година.
Не знам дали мога да си подредя мислите достатъчно добре, че да мога да напиша едно хубаво ревю (не, че ако мислите ми са добре подредени ще напиша де, но това е друг въпрос).
Та да започвам, че след малко пак трябва да се връщам към ученето за олимпиадата по БЕЛ. (и защото публикацията е написана преди дни трябва да отбележа, че олимпиадата беше пълен провал, защото темите поне за мен бях ужасни, но като получа резултата ще знам със сигурност. )
Историята в книгата е великолепна, тя е за един изпълнен с магия свят, свят за добро и зло, в който да победиш злото трябва да се действат по малко по различен начин. В книга се говори за това как понякога злото не е първоначално зло, понякога то бива създадено от някой друг, и начина то да бъде победено не е с насилие, а с разбиране, с помощ. Това е една от многото причини, зареди, която книгата ми хареса толкова много, зареди начина за справяне със злото.
Източник.
Историята няма как да не заплете читателя в своята мрежа, няма как да не го развълнува с начина на писане на авторката. Поне с мен стана так. Първите няколко глави ми се сториха слаби и безинтересни, но с всяка следваща глава книгата ми ставаше все по-интересна и вълнуваща, със завихрянето на историята аз все повече и повече се влюбвах в нея, без да забелязвам слабите и страни и предсказуемите моменти.  

„Мисли - добави жлъчно тя, - вместо сляпо да искаш.“

Героите определено си ги биваше въпреки своите слабости, но погледната в цялата картина те са просто страхотни, всеки един от тях е и заема точно определеното му място.
Агнешка главната героиня в началото наистина ме дразнеше, но нейният образ определено се разви, стана по-интересен и в крайна сметка в края наистина ми хареса. Първоначално тя за мен си беше прекалено слаба, прекалено глупава, но тя показа, че е смела, че знае какво трябва да се направи в кризисните моменти, показа се като вярна и истинска приятелка.
Звяра. (харесва ми да го наричам така) е интересен образ, мистериозен и вълнуващ. Но е една степен по загадъчен отколкото ми е нужно. Ужасно много го харесах, но не можах да го опозная колкото искам. (имам чувството, че го харесах толкова много, зареди факта, че е „малко“ грубичък )

Източник.
„....истината не означава нищо, ако няма с кого да я споделиш: можеш да си крещиш истини във въздуха цяла вечност и да посветиш живота си  на тях, но ако никой не дойде да те чуе - все едно.“

„Изтръгнати от корен“ от Наоми Новик е една невероятна и приказна книга, която ме отвя по всички параметри. Това е една вълшебна книга, която праща читателя в свят на добро и зло, в свят, където всичко е възможно, където човек трябва да поема рискове, за да може да спаси любимите си.

четвъртък, 2 февруари 2017 г.

Честит рожден ден не на мен! *тъжно лице* Честит второ рожден ден на блога.!!!

Дами и господа на тази дата 02.02 преди две години създадох този блог, преди две години
живота ми се промени с началото на този блог. Как се е променил? Не е чак толкова лесно да се каже, но едно е сигурно не съм същата личност, която бях преди две години и за това има и вина и този блог. 
Готино начало нали?
Не лъжа, не преувеличавам, казвам самата истина. Блога определено промени живота ми, промяната може да не е голяма, може да не е такава, която я променила изцяло живота ми, но тя я има. Като се замисля какъв човек бях преди две години, като си спомня първите ми трепети от писане на първите публикации, усещам огромната разлика, виждам напредъка ми.
И промяната определено е  за хубаво. Променила съм се, израснала съм, станало съм по-добра личност, наистина не лъжа, блога и най-вече писането тук разви така да се каже писателските ми възможност и да знам, че те не са нищо особено, но само да видите първите ми публикации. Не моля ви не ги гледайте. 
И да да се върнем на основната тема. Благо определено промени живота ми, направи го по-вълнуващ, по-интересен, забавен и ми помогна да развия някои свои способност, но истината е, че и той натоварва живота ми, прави го по-сложен, завладя времето ми, но не съжалявам за нищо, защото писането тук ме прави щастлива. Това е тайната! Това е нещото, което ме кара да сяда и да отделям време да пиша, да споделям мнението по някоя книга. 
Честит рожден ден на моето бебче. Обичам го, прекалено много дори, ужасно много ми е ценен и никога не бих го затворила/изтрила и там каквото се прави, дори да спра да пиша, дори да загуба желание за това, да нямам време, аз ще го оставя, защото знам, че той ще ме чака само да му дойде отново желанието. 


сряда, 1 февруари 2017 г.

January Wrap Up

Айде и първия месец от годината свърши, изниза се набързо,чак не разбрах кога. Той ни донесе огромно, количество сняг, затрупа улиците и не не позволи на учениците да отида на училище. Януари ни подари една снежна ваканция, която аз изпълних с книги. Дните се изтекоха набързо, изпълнение с преживявания и с огромни мои съжаления с малко книги. Дори прочетох толкова „много книги“ само зареди извънредната ваканция. 
През този месец съм прочела цели четири книги!!! Колко много само нали? Саркастична съм.


Първата книга, която прочетох през този месец е „Червена като кръв“ - С.С.
Книгата е неистина интересна, изпълнена с капчица мистерия, интрига и престъпления. Една мистериозна и интригуваща книга, която е точно за студените зимни дни. Едно от нещата, които най-много ми хареса в нея бе мястото на развитие на действие.
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 4/5.

Втората книга за месеца е „Апартаментът“ - Д.Стийл. Книга е на една от любимите авторки на майка ми, и с тази книга определено разбрах защо майка я харесва толкова много. Книгата е малко извън моята зона на комфорт, малко по-далеч от моята възрастова група, но въпреки всичко това тя ми хареса, хареса ми нейната история, нейните герои и развръзките в нея.
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.





Третата книга, която направо ме отвя бе „Изтръгнати от корен“ - Н.Новак.
Тази книга ме изтръгна от скуката, изтръгна корените от бездната на бездействието и ме прати в едни удивителен свят на магия, изпитания, приключения и любов. Една книга за доброта и злото, една книга, която искрено заобичах.
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.

И четвъртата книга за месеца е на великолепния, незабравимия, невероятния, неповторимия, впечатляващия, божествения, Рик Риърдън и именно „Скритият оракул“ първа книга от поредицата „Изпитанията на Аполон“ Драги имам проклетата книга от рождения ми! Който е през октомври!!! Не знам просто как не съм я прочетох по-рано, наистина не знам единственото обяснение, което намирам е, че съм пълна глупачка, смотанячка и пълна неудачница. Най-после ми дойде ум в главата и прочетох това бебче. Какво да кажа, книга на чичо Рик и не друг за главен герой а именно невероятния Аполон, но като безсмъртен просто красота.
Дадох и 5/5.
Ревюто тук - скоро .

Отново си пожелавам новия месец да е много по успешен и дано надеждите да не са напразни. Искам да съм много по продуктивен читател и да пиша много повече. Да видим какво ще стане.
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang