неделя, 29 януари 2017 г.

The Book Community Tag

Аз съм просто ужасен човек. В навечерието на новата година си обещах да бъде много по 
продуктивен човек, да чета и да пиша повече, а какво едно голямо нищо! Нито имам кой знае какво голямо желание да пиша, нито ми идват идеите за които да пиша. С едно изречение тъпа работа. А и често казано не чета кой знае колко и нямам и ревюта да пиша, но за всичко това съм си виновна лично аз и само аз мога да променя нещата! Просто съм прекалено изтощена от задължение и когато имам свободно време искам просто да спя. И така до тук с оплакванията и оправданията! Днес съм тук с един прекрасен таг, за който бях тагната от Юли. Много ти благодаря! А и да знаеш послушах съвета ти и вече имам инстаграм на котката ми.  

1. Герои от две различни книги, които биха били страхотна двойка.
Ммммммммм прекалено труден въпрос. Почти винаги харесвам двойките в дадена книга, както са направени. Вярно е, че има случаи когато искам героинята да е с друг герой, но той пакт е от тази книга, не е от различна.

2. Вземи броя букви от името си и напиши книгата, която отговаря на техния брой върху рафта.
Нямам един рафт с книги, но избирам този, който е от най-дълго време. И така.... името ми има шест букви и шестата книга е „Лейди полунощ" - К. Клеър

3. Три любими поредици - защо ги харесваш? Защо ги препоръчваш?
Само три! Не ставали много повече?
„Хари Потър“ - Дж.К.Р,  Книгите са Хари са ми най-скъпи, просто те са свещеният граал  за мен!
„Адските устройства“ - К.К  Освен, че обожавам всички книги на К.К., освен, че обожавам света на ловците на сенки препоръчвам тази поредица, заради чувствата, емоциите, които предизвика тя в мен. Това е поредицата, която ще четеш до малките часове на нощта, ще продължаваш да я четеш, дори ако на следващия ден няма да можеш да държиш очите си отворени, а в края и ще бъдеш разкъсан на парченца.
„Проклятието на тигъра“ - К.Х. Тази поредица пък препоръчвам, защото съм истински социопат и иска и всички други да страдат по тази поредица. Искам всеки един човек да усети тези чувства, които владеят мен на края на всяка една книга, а аз съм още на втората!!

4. Най-добрата книга, която изчете през изминалата година?
Миналата година прочетох толкова много великолепни книга, че не мога да избере само една. Казвам „Всички наши места“, защото тази книга определено ме разтърси до основи.

5. Автор, чиято книга би купил/а без дори да си чела резюмето.
К. Клеър, Р.Риърдън, Дж.К.Р. Р.Мийд отдавна са си спечелили това право!

6. Любимо място за четене?
Хм определено в леглото ми! Като се заобиколя с възглавници, дебело одеяло и нещо топло за пиене имам чувството, че съм в рая.

7. Любима книжна сцена - момент, който се е запечатал в съзнанието ти.  Предупреждение
спойлери.
Смъртта на Уил - „Адските устройства“ - К.К,
Когато Кейси осъзна, че Рен напълно я е забравил и дори се отвращава от нея и проклетата ирония, че Рен ще си спомни за Келси като я види,че се целува с Кишан  - „Проклятието на тигъра“ - К.Х.
Когато Пърси отиде след Анабет в Тартар - „Героите на Олимп“ - Р.Р
Разговора между Максън и Америка, след като го простреляха в края на „Единствената“ -К.Кас 
Когато Ема отблъсна Джулиън в края на „Лейди полунощ“ - К.К.
Това не са ми любими сцени, това са сцени, които са ми разбили сърцето.

8. Любим книжен блогър?
Почва се големия списък: Елена, Юли, Юли, Ева, Кая, Габи, Ади и още ужасно много.

9. Любим книжен влогър?
Четат ли двама, jessethereader, polandbananasBOOKS

10. Любим книжен профил в инстаграм: 
Айде пак огромен списък.
https://www.instagram.com/light.dreamer/
https://www.instagram.com/booksalex_alexbooks/
https://www.instagram.com/itsrainingbooks/
https://www.instagram.com/bookcyber/
https://www.instagram.com/bookcyber/
https://www.instagram.com/elanurgndz/
https://www.instagram.com/crimebythebook/
И още много, ама много.

П.С. Една моя приятелка прави супер видеа в youtube и нейния профил е тук.

неделя, 15 януари 2017 г.

„Апартаментът“ - Даниел Стийл

Животът на четири млади жени се преплита в общия им апартамент в Ню Йорк. Клер – дизайнер на обувки, Аби – начинаещаписателка, Морган – успешен финансов консултант, и Саша – гинеколог. Макар да са много различни, те се превръщат в истинско семейство. Докато са заедно, всичко върви чудесно. Но с времето нови връзки, възможности за работа и изненадващи обстоятелства поставят изпитания пред приятелството им. Клер преживява криза в кариерата си, а Аби се увлича по по-възрастен мъж, който съсипва самочувствието й. Морган е щастливо влюбена в собственик на ресторант, който ги снабдява с вкусни ястия; Саша пък се впуска сериозно в лекарската си практика. Те осъзнават горчиво-сладката реалност: времето неизбежно ги отдалечава от мястото, където започват мечтите...


„Апартаментът“ от Даниел Стийл е книга, която би се харесала на майка ми, книга, която тя би изгълтала от корица до корица, но това ни най-малко не означава, че това не е книга, която не би ми се харесала и на на мен самата. И точно това стана, прочетох книгата и тя меко казано ми хареса, зареди своята история, зареди героите, зареди изненадите и обратите в нея.

Ще запомня тази книга с:
➤ с красивото приятелство в нея
➤ с това, че дори човек да е сполетян от лоши работи ще дойде моментът когато живота му ще се усмихне
➤ с това, че човек на каквато и възраст да е може да събере сили за да следва това което иска
➤ и ще запомня най-ярко тази книга с истеричния писък на майка ми като ме видя да я чета. Не се шегувам. Ето какво стана: Аз съм се излегнала в леглото на топло и си чета книгата и майка ми влиза в стаята за нещо и като видя книгата почна: Имаш книга на Д.С.! И не си ми казала! Толкова много обичам нейните книги, те са толкова хубави! Но не толкова думите и ще запомня, а самото изражение на лицето - една чиста изненада и щастие.

„Клеър проумя, че никога, независимо от възрастта, не е късно да събереш парченцата и да започнеш отново.“

И така историята в книгата е наистина интересна, имаща в себе си някой друг предвидим
аспект, но също така много изненади и обрати. Историята е за четири приятелки, които по един или друг начин намират щастието в живота. Това е история за следването на мечтите, за това, че понякога, за да си истински щастлив се нуждаеш от нещо, което не си търсел не си искал. Това е история, която ми харесва с всичко, което тя представлява.
В книгата се проследява живота на няколко различни герои и беше много хубаво, че тя бе написана от различни гледни точки, така читателя може да опознае по-добре отделните герои и да получи по-пълна картина на случващото се.
В началото на книгата тя просто не ми потръгна, просто историята не ми беше чак толкова интересна, но след като се запознах с обстановката, книгата ми потръгна и неусетно я прочетох.
Героите в книгата са разнообразни и интересни, беше много интересно да проследя как те се развиват и как живота им се подрежда по начин, който за тях бе изненадващ.
Всеки един от героите е много различен сам по себе си, всеки има различни мечти, надежди и препятствия през които трябва да преминат, но те имат едно общо нещо, те се подкрепят винаги, обичат се и са готови на всичко един за друг.

„Апартаментът“ от Даниел Стийл е една интересна, вълнуваща и прекрасна книга, за която няма да призная пред майка ми колко много ми е харесала, защото години наред ще ме гледа с погледа: Нали ти казах.

Благодаря на издателство Бард за предоставената възможност.

П.С. Веднага след като оставих книгата познайте кой почна да я чете. Някакви идеи? Разбира се, че майка ми!  

понеделник, 9 януари 2017 г.

„Червена като кръв“ - Сала Симука


Няма безпогрешни планове...
В сковаващата арктическа зима, седемнадесетгодишната Лумики Андерсон влиза в тъмната стаичка на училищната си фотолаборатория и намира купчина мокри, кървавочервени банкноти. Хиляди евра, оставени да изсъхнат – оцапани с нечия кръв.
Младото момиче живее само в апартамент, далеч от родителите си и миналото, останало зад гърба й . Посещава престижно училище и е фокусирана върху обучението си. Не обръща внимание на клюките и кликите, не ходи на шикозните партита, организирани от красивите и популярни момичета и момчета. Но намирането на кървавите пари променя всичко. И докато тя губи контрол над внимателно изградения си живот, е на път да открие, че не само е била сляпа за всичко, което я заобикаля, но и времето неумолимо изтича. Дали когато види червената кръв върху белия сняг, няма да е вече прекалено късно да спаси приятелите и самата себе си?

„Червена като кръв“ е книга, която ме праща далеч от моите води, но това беше приятно отклонение, защото книгата е интересна и вълнуваща. Въпреки че това е книга що годе далеч от моята комфортна зона тя ми хареса ужасно много дори точно зареди това тя бе едно приключение за мен, едно ново преживяване, което бе прекрасно.

„Понеделник, 29 февруари. Ден, който се появява веднъж на четири години. Най-безсмисленият ден на света. Защо не беше обявен за международен празник? Така и така беше остатък, защо се налагаше  да се върши нещо полезно и продуктивно точно на него?“

Историята в книгата определено е интересна и изпълнена с мистерия и до последният момент читателя не е запознат с нещото, което е направило героинята това което е. В книгата има щипка престъпност, криминале, тайни и определено вземане на глупави избори. Това не е любовна история, това не е история изпълнена с истински герои, но това е история, в която можете да се потопите в една мистерия и заедно с главната героиня да разнищвате тайни. (книгата е една добра загрявка за новия сезон на Шерлок).  Историята в книгата стига до един определен край, но тя си има продължение и ми е любопитно какво още ще стане. В каква нова неприятност ще се забърка героинята Лумики.
Начина на писане ми беше малко странен, но не в лошия смисъл на думата, а просто по различен от от този, с който съм свикнала, но все пак ми хареса. То не точно самия начина на писане, а как да го кажа едни добавки към историята, написана в началото на някои глави. Те ми бяха малко странни.

„Знаеше, че ролите, които играят хората, са просто маски, които те си слагат всяка сутрин преди училище, за да им е по-лесно да намерят мястото си в тълпата.“

Много ми харесва мястото на развитие на книгата, харесаме ми, че действието се развиваше в
Финландия.  Честно да си призная не знам почти нищо за тази странна освен къде се намира и ми беше много интересно. Досега не съм чела книга с действие там и ми беше наистина приятно и интригуващо. Също ми хареса, че времето в книгата бе студено и така се приближих повече до героите особено тези дни като се име предвид, че в страната е обхваната от сибирски студ.
От гледна точка на героите има смисъл само да се спирам на главната героиня Лумики. Тя е силна, от рано се е научила да се справя сама, да може да се защитава и справя с всякакви трудности. Това е тя, една героиня, която намира сила вътре в себе си да се спари с екстремни ситуации, и достатъчно разум да оцелее.

„Червена като кръв“ е интересна книга, имаща в себе си тайни, препятствия, търсене на истината и защитава на собствения си живот. Това е подходящо четива за студените зимни дни, само трябва да се настаните до прозореца, да четете тази интригуваща книга и от време на време да вдигате поглед от нея и да се наслаждаваше на падащите снежинки докато обмисляте прочетеното. 

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

събота, 7 януари 2017 г.

Любими цитати от любими книги - Част 9

Сега да инсценирам малко дейност в блога ще публикувам още една публикация с цитати от любими книги просто да по изчистя паяжините от блога. Навън е чиста зимна приказка и не искам нищо друго освен да стоя на топло вкъщи. В днешния мост ще отделя вниманието си  на прекрасната трилогия на Д. Харкнес „Аз, вещицата“. Дано да ви харесат. Ревютата на книгите от поредицата можете да намерите като кликнете просто на името на всяка една книга. 


„А страхът бил най-голямата сила на земята.“

„Там, където имаше взривове, кръв или обещание за разгадаване на тайните на вселената, със сигурност се навъртаха и вампири.“

„Миризмата в библиотеката винаги ми повдига духа – онази странна комбинация от дъх на старинен камък, прах, дървеници, хартия и пергаменти.“ 

„Ако ти разбие сърцето, ще трябва да го сритам, а този семестър съм много зает.“ 

„Една малка книга може да пази огромна тайна, която би могла да промени света.“ 

„-И какво я прави толкова специална? – попита той тихо….
-Всичко.
-О! Май си загазил, а?“

„-Тя струва ли си такава цена, Мат? – попита той тихо.
-Да – потвърди Матю, без да се замисля….
-И аз така си помислих – каза Хамиш. – Сега не го осъзнаваш, но имаш късмет, че най-после си я открил.“ 

Източник.
„-Питах те дали си гладна.
Пълна мистерия бе защо продължава да задава този въпрос – кога не бях гладна?“ 

„-Доколкото знам, има само две емоции, които карат света за се върти. - … - Страх и желание.“ 

„-Въпросът защо сме на тази земя и как сме се появили май наистина те занимава….
-Това е единственият въпрос, чийто отговор си струва да се търси.“

„-Какво толкова ти харесва в косата ми? Защо човек с безупречна прическа като твоята би се впечатлил от това. …. Моята е пълен хаос, има от всеки цвят на дъгата и не може да бъде укротена. 
-Точно затова я обожавам – изтъкна Матю и внимателно освободи кичура от пръстите ми. – Несъвършена е, точно като живота.“ 

 „-Категорично отказвам да ползвам Библията на Гутенберг като справочна литература, Матю. – Изрекох го по-спокойно, отколкото очаквах, като истински библиофил.“

„Това е благословия, но и бреме – да обичаш толкова силно, че да си способен да нараняваш, когато любовта си отиде.“ 

„-А ти откога започваш да се интересуваш от вино? – прозвуча ми искрено изненадан. 
-Откакто разбрах колко много имам да уча за него. – Откакто разбрах, че ти се интересуваш от вино, идиот такъв.“ 

„-Трябва ли да напуснем замъка, Изабо?...
Майка му тръгна напред и го зашлеви силно през лицето?
-Как се осмеляваш да ми зададеш този въпрос?........
-Ти си любимият ми син – продължи тя, гласът и бе като от стомана. – И Даяна вече е моя дъщеря, тя е точно толкова моя отговорност, колкото и твоя. Твоята битка е моя битка, твоите врагове са и мои врагове.“ 

„-Предпочитам един миг с теб, само една нощ заедно, отколкото вечност с някой друг.“

„Най-красивото преживяване е мистериозното. Това е основната емоция в сърцето на истинското изкуство и истинската наука. Който не я познава, вече не може да се учудва и да се възхищава. Той е като мъртъв и зрението му е замъглено.“ 

„-Е, както и да е, не мога да пътувам във времето….
-Разбира се, че можеш. Правиш го от дете…. – Първият път стана, когато беше на три годинки. Родителите ти се уплашиха до смърт, повикаха полиция, беше страшна суматоха. Четири часа по-късно те намериха седнала на високото столче в кухнята да ядеш парче торта. Сигурно си била гладна и си се върнала на собствения си рожден ден.“

„-Аз броя ли се за предмет? – попита я той.
-Имаш ли пулс? Разбира се, че ни предмет! – Това бе едно от най-положителните изказвания на Сара за вампир.“


„Миналото не се лекува“ 
-Елизабет 1, кралица на Англия

„Не можеш да живее в лъжа…“ 

„-Ти си невъзможна. Престани да са тревожиш какво правят другите жени. Бъде себе си, бъди невероятна, каквато си.“ 

„-И не би трябвало да се отказваш от този спомен – каза нежно Матю. – Дори и за да се спасиш от болката.“  

„-Дяволът е навсякъде, сър. Който си мисли друго, става жертва на злините му.“

„-Даяна е моя съпруга, Галоуглас.
-И ти ни заряза в Честър заради жена? – Хенок бе ужасен. – Имахме работа да вършим!
-Притежаваш непогрешим талант да подхващаш всичко то грешната страна, Дейви. – Погледът на Галоуглас се насочи към мен. – Твоя съпруга?“ 

„..-Винаги си ми казвал, че трябва да имам план, иначе ще бъда въвлечен в схемите на други хора.“ 

„…-А как се казва готвачът?
-Готвач.
-Не истинското му име – уточних малко объркана.
Филип сви рамене.
-Той отговаря за храната, значи е готвач. Никога не го наричам по друг начин.“ 

„-Колкото и да си мислиш, че разбираш, ако го обичаш, ще го оставиш сам да води битките с демоните си.“ 

Източник.
„Нито земята, нито океанът може да роди по-чудовищно и жестоко същество от жената.“ 

„-Когато боговете искат да унищожат някого, първо го подлудяват.“ 

„-Току-що убих човек! Не е моментът да обсъждаме брака ни.
-Глупости.Женитбата насред кръвопролитие е семейна традиция за нас – каза бодро Филип. – Ние май се чифтосваме само със същества, желание от други. Много объркана работа.“ 

„-Намерил си жена, която е достойна за теб, има кураж и надежда в излишък, Matthaios.
-Знам – каза Матю и ме хвана за ръката.
-Знай и нещо друго: и ти си също толкова достоен за нея. Престани да оплакваш живота си. Започни да го живееш.“ 

„-Без значение колко се променяме, важно е да помним миналото и да го почитаме.“ 

„Но най-често най-важните истории се оказваха тези, разказвани отново и отново.“ 

„..но отмъщението никога не е ефикасно  средство срещу загубата.“ 


„-Доверявам се на преценката на жена си…
-Така каза и Филип за баба – промърмори Галоуглас под нос. – Точно преди да се изсипе адът на земята.“ 

„Ако Ани владее думите и има идеи, винаги ще притежава нещо, което е само нейно.“ 

„Чака ни мрачно бъдеще, ако децата престанат да задават въпроси, Сюзана – отбеляза баба Алсън.“ 

„И също така си моят живот.
-Твоя съпруга – поправих го.
-Моят живот – повтори той. – Не си само сърцето ми, но и неговият пулс.“ 

„-Тази вечер всички чудовища изглеждаха като обикновени хора, господин Ройдън….
-Често изглеждат така, Джак.“ 

„-Но всичко е толкова…
-Объркано ли? Такъв е животът. Престани да се мъчиш да бъдеш съвършена. Поне веднъж бъди истинска.“ 

„-Каза ми, че магията е просто осъществено желание. Може би заклинанията са просто думи, в които вярваш с цялото си сърце.“ 

„Паметта бе къса, а историята – сурова. Така беше устроен светът.“  


„Оцеляват не най-силните, нито най-интелигентните, а онези, които са най-приспособими към промените.“
-Филип дьо Клермон

„-Нищо чудно, че Филип винаги изглеждаше така уморен – печално добави, след като приключи. – Много е изтощително да се преструваш, че командваш парада, когато в действителност диригентът е жена ти.“ 

„-Трябваше отдавна да убиеш Бенджамин. Знаеше, че е чудовище.
-Дори чудовищата могат да се променят – тихо рече Матю. – Виж ме мен.
-Ти никога не си бил чудовище – възрази тя. – Казваше тази лъжа, за да ни държиш по-надалеч.“ 

„-Моментът не беше подходящ – подсмъркна Даяна.
-О, да, вечно изплъзващият се подходящ момент – изсумтя Матю. – Той никога не настъпва, Даяна. Понякога просто трябва да захвърлим предпазливостта и да се доверим на онези, които обичаме.“ 

„Няма нищо по-силно от знанието.“ 

„-Галоуглас е още по-зле. За него дори мебелите или липсата им нямат значение. Една вечер се прибрахме и открихме, че къщата ни е обрана, а Галоуглас беше заспал на масата като някой викинг, готов да отплава.“ 

„Всички бихме предпочели да се скрием на някое сигурно място и да оставим друг да взема трудните решения. Но някой ще трябва да се изправи и да се бори за онова, което е правилно.“ 


„-Извинявай. Закъснях.
-Разбира се, че закъсня. Нали си била с книгите си. Очаквах те най-рано след час..“

Източник.
„-Трябват ни още данни. 
-Ние сме учени. Разбира се, че ни трябват още данни.“ 

„-Изкуството и музиката трябва да идват  от сърцето…. – Дори най-мрачните кътчета трябва да се изкарват на светлината на деня, иначе разрастват и могат да ни погълнат целите.“ 

„-Според народа на баба ми във всяко създание живеят два вълка, зъл и добър, които през цялото време се мъчат да се унищожат един за друг….
-При мен лошият вълк печели – тъжно промълви Джак. 
-Не е задължително – възрази Крис. – Баба Бетс казваше, че вълкът, който побеждава, е вълкът, когото храниш. Злият вълк се храни с гняв, вина, печал, лъжи и съжаление. Добрият пък се нуждае от диета с любов и честност, подправена с щедри дози състрадание и вяра. Така че ако искаш добрият вълк да победи, трябва да умориш от град другия.“ 

„-Ако наистина обичаш някого, ще обичаш онова, което той презира най-много в себе си. – Фернандо сниши глас. – Следващият път, когато Матю забрави това, напомни му го. А ако ти го забравиш Джак, аз ще ти напомня. Веднъж. След това ще кажа на Даяна, че си се отдал на омразата към самия себе си. А майка ти далеч не е така великодушна и опрощаваща като мен.

„-В книгите пише, че контракциите трябва постепенно да зачестяват. …
-Бебетата не четат книги, скъпа…“ 

„-Кой е преместил проклетото легло?....

-Матю – безгрижно рече Сара.
-Няма такова нещо! – запротестира той.
-При раждане стоварваме абсолютно всичко  на главата на мъж. Така майката не развива разни убийствени фантазии, а мъжете си припомнят, че не са в центъра на вниманието.“  

„-Това е адът на войната - … - Не те унищожава схватката или дори смъртта. А несигурността.“

„-Но не ни трябват думи, за да ми кажеш какво чувстваш. – рече Матю. – Виждам те, дори когато се криеш от останалия свят. Чувам те, дори когато мълчиш.“ 

„…тайната на оцеляването е в готовността да се променяш.“ 

вторник, 3 януари 2017 г.

December Wrap up

Вече сме 2017 година, а аз все още е чувствам все едно сме 2014. Кажете, че не съм само аз така. Признайте си. Не знам кога изминава времето. Още помня дните как с радост се хвърлях в снега и правех снежни ангели (ъъ това беше на 31 вечерта, но както и да е това са подробности). Наистина времето минава неусетно не разбирам кога е минал още един месец. И ето защо ви досаждам днес. Време е да направя равносметката за прочетените книги за последния месец от годината. Някой да знае кой е той? Тъпа шега знам, съжалявам.
И така месеца ми беше по-успешен от миналия и това е страхотно, дано и януари да е, защото вече почнах предизвикателството за 2017 и имам да прочета 86 книги, а аз не обичам да не успявам. И както напоследък чета доста малко 86 книги ми се виждат невъзможна цел, но в края на годината ще  се разбере.
През декември съм прочела цели пет книги! Колко много нали? Всъщност наистина не са толкова малко, но все пак...... Имам чувството, че искам всеки ден да прочитам по една книга.....

Първата книга, която съм прочела през месеца е „Светлината, която не вижда ме“книгата ми вървеше бавно и понякога ми беше малко скучна, но тя определено ми влезе под кожата със своята история. Вече трябва да спра да чета исторически романи, защото на края им оставам свита на кълбо притискайки книгата към себе си, а това не е добре. Особено книгите за ВСВ ме разчустват, ужасяват и натъжават ужасно много. Дори като си повтарям, че това е просто книга и все пак авторът я е пречупил през своята призна, аз не мога да се отърва от чувството на тъга, което ме обзема, защото знам, че съдбата на милиони хора е била ужасяваща. Зареди тези чувства, зареди начина по който ме карат да мисля книга като „Светлината, която не виждаме“ харесах  книгата толкова много.
Дадох и 5/5.

Втората книга за месеца е „Краля демон“. Книгата е много интересна и вълнуваща, тя ни праща в едни нов свят на магия, изпитания, любов и дълг. Свят, в който жените са на чело, свят, в които изненадите са на всеки ъгъл и свят в които всичко е възможно. Книгата е начало на една нова поредица, която ни обещава да бъде интересна, изпълнена със загадки и изненади. Знаете ли има една много добра новина относно поредицата,  а именно както видях тя вече е излязла,  което означава,  че няма да чакаме самите книги да бъдат написани.
Ревюто ми на книгата тук.
Дадох и 4/5.


Третата книга прочетена през месеца е „Любовта ми подари“. Я първо да кажа едно огромно благодаря на приятелката ми Берна за този великолепен подарък за Колеба!
Книгата е сладък сборник от коледни разкази, които ми
предадоха коледен дух, които ме накараха на моменти да се усмихвам глупаво. Всеки отделен разказ е дело на различен автор и зареди това естествено някои разкази ми харесаха ужасно много, а други ни най-малко. Въпреки факта, че някои от разказите вътре не ми харесаха другата част от тях ме накараха да харесам чак толкова много.
Ревюто на книгата тук скоро.
Дадох и 5/5.

Четвъртата книга беше „Хари Потър и затворника от Азкабан“ Книгата ми е подарък за Коледа и определено трябваше да я прочета, а и е Хари Потър все пак, а и е с новата корица, офф за какво се оправдавам. Дам вече я чета за пети път е и? Да не би да имате проблем? Еми имайте си не ми пука. И като стана на 90 пак ще чета поредицата. Още ми е интересна и ще ми бъде интересна.
Дадох и естествено 5/5.



Последната книга за месеца е „Само една тайна“, много харесах първата книга от поредицата и с трепет очаквах тази и просто импулсивно захванах книгата и после не исках да я оставям. За мен тази книга определено е по-хубава от първата, засяга по-сериозни теми освен, че ме накара да се следя с трепет любовната история на героите, тя ме накара и да мисля за едни по сериозни теми, като глада, липсата на лекарства грижа и страданията, които преживяват хората от третия свят.
Дадох  и 4/5.

Е драги това са книгите за декември месец. Подобрение е като се имам предвид ноември, но се надявам януари да е още по-успеше. А сега се връщам на есето по философия, че в четвъртък трябва да го предам, а за сега съм написала пълни простотии.
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang