неделя, 16 април 2017 г.

„Пазители“ – Цветелина Владимирова

„-Заложено е в природата на хората да вярват в нещо, по-висше от тях. Винаги са изпитвали необходимостта да свържат материалното с духовното – продължи Вонин.“

Вековните закони са потъпкани. Дълго пазена тайна е излязла наяве. Древните традиции на обществото на вестители и пазители изискват греховете да бъдат заплатени с кръв. Ксения е принудена да бяга, за да спаси живота си, а Игор Алешкин е единственият, който може да ѝ помогне да оцелее. Светът, управляван от непоколебимата ръка на Тайния кръг, е враждебен и изпълнен с опасности. Но спасението на Ксения означава Игор да се отрече от дълга си на пазител. А това ще го превърне в предател и враг на Двореца, на който е служил през целия си живот.   Ксения се нуждае от помощта на приятелите си. Освен с опасността, идваща от Двореца, те трябва да се справят и с други препятствия. Кръвожадните са решени да я използват, за да добият мощ, която би могла да се превърне в печелившото им оръжие във войната с пазителите и благословените фамилии от незапомнени времена. Разкъсвана от вина, страх и жажда за мъст, Ксения се озовава на прага на война, в която трябва да вземе съдбовно решение. Дали пророчеството на Вера Крамаренко ще предопредели съдбата ѝ или ще се превърне в единствената, способна да разруши покварената власт на Тайния кръг. За да спаси онова, което ѝ е останало, Ксения ще трябва да рискува и да се остави в ръцете на неизвестността, неовладяната си сила и един пробуден вампир от подземния свят на Москва.

„Срещу сигурната заплаха можех да се боря. Но срещу съдбата и нейните коварни номера – малко вероятно. Не се ли случваха най-големите промени в живота, включително смъртта, когато най-малко ги очакваш?“

Има книги, които те карат да преживееш няколко живота докато ги четеш, които те убиват само и само да те съживят наново, за да ти разбият сърцето в последствие, да те оставят да умираш чакайки продължението им. В момента съм в предсмъртна агония след прочитането на „Пазители“, защото просто нямам търпение да прочета продължението и. Както с трепет чаках излизането на тази книга, дори сега с по-голям чакам следващата. Но чакането си заслужаваше, заслужаваше си след прочитането на „Вестители” да чакам продължението и, защото „Пазители”, втора книга от поредицата „Проклятието на Воринина” е едно истинско съкровище, което праща читателя в свят на изненада и обратни, в свят на смърт и борба за живот, свят, в който човек трябва да защитава избори си на любим. Това е история, която ще спре дъха ви, която ще ви накара да тръпнете от вълнение и печал, която ще завладее ума ви.

„Нито един удар, обида или предателство, нито дори отхвърлената любов са способни да те пречупят така, както чувството за вина.“

„Пазители“ е меко казано достоен продължител на миналата книга, дори тя я надминава,
защото в тази книга героите са поставени в много по—тежко положение, трябва да преживеят много повече неща, живота им се преобръща на 180 градуса, а това е само върха на черешката. Книгата предизвика в читателя огромна гама от емоции, в един момент се усмихвах глупаво, а в друг сърцето ми се свиваше от мъка и печал. Просто „Пасители“ е книга, която с лекота ще се намърда в сърцето ви, карайки го да тупти от радост и да кърви до припадък. Не знам какво ме кара толкова много да обожавам тази книга, дали е заради завладяващия начин на писане, дали е заради историята, която е меко казано истинско приключение, или е заради ненадминатите герой?
Една история, колкото и интересна да е, ако начина по който е разказана е нескопосан, тя губи красотата си, все известна истина, заради това, така много го ценя. И Ц. Владимирова не ме разочарова, тя разказва по лек и приятен начин, нито прекаляла в описанията, но достатъчно, че да може читателя да си представя картината. Просто пише така приятно, че дори не е за вярване.
Мога ли какво още да кажа за историята, освен, че тя е великолепна? Всяко късче от нея е прекрасно, всяко едно е на мястото си. Има моменти на близост и проява на чувства, битки и прояви на смелост, има ги моментите, които разкъсват сърцето ти, или го карат да тупти от радостно. Историята е забулена в тайни и мистерии, постепенно някоя тайна бива разкрита, се появяват други въпроси. Любопитството ми през цялата книга бе огромно, исках да знам, исках наведнъж да прочета книга, че да задоволя любопидството ми, но и не исках да се разделям с нея.

„-Ти си най-безразсъдното същество на света! Колко пъти би рискувала живота си по този начин? Изобщо него ли цениш?
-Ти какво очакваше? Ти не би оставил! А това беше най-трудното нещо, което някога съм правила!“

Ииии редът на героите идва. Добре познатите ни герои от миналата книга естествено намират своето място тук. Ксения, Игор, Зоя, Юри и Майкъл се развиха в тази книга, читателя ги опозна по-добре, радваше се с тях, изпитваше болките им, читателя бе накаран да ги заобича иска ли или не.
Ксения си е Ксения, дори когато прави пълни глупости поне за мен, дори когато е егати тъпото същество - съжалявам за израза, аз пак си я обичам, защото тя ме впечатли още от началото с това какво представлявам тя самата, обожавам я когато сритва задници, когато гледа доброто у хората, търси го у тях. 
Игор, толкова много го обичам този човек, че приятеля ми май трябва да почне да ревнува от него. Игор е самото съвършенство, той бе опората на Ксения, бе там когато тя имаше нужда от него, но също така и той се нуждаеше от нея, нуждаеше се от нейната опора, защото да Игор е войн, неговата цел в живота е да защитава невинни те, но това не означава, че няма нужда от опора, че няма нужда някой да му вдъхне сили в определени моменти.


„Аз не знам какво изпитвам! Защото си мисля, че е практически невъзможно да мразиш и да обичаш един и същи човек едновременно! Мразя те, защото те обичам!

Зоя, Юри и Майкъл са едни истински приятели, който са готови да направят всичко за своите близки. Техните действия нямаше как да не ме впечатлят, нямаше как да не оценя тяхната саможертва, която е не само в името на своята приятелка, но която е и в името на неправдата, с която се борят Ксения и Игор.
В книгата се запознаваме и  с нови герои като Воронин, Екатерина и Дорин. Те определено изиграха своята роля в книга, намериха си мястото в нея, и я направиха още по-интересна и динамична. 
Обожавам това във всички тези герои, че те се борят за избора си на любим, борят се за правото да бъдат с този, който обичат, те застават на страната на свободната воля и се борят с неправдата в техния свят. 

„Кръвта не е всичко. Душата е вечна, а кръвта се отича и изсъхва в пръста – каза му студено. – Ще дойде ден и ще се убедиш в това, ще разбереш, че кръвта и генетичното наследство не са грехът, за който трябва да плащаме. И само изборите, които правим, са тези, по които трябва да бъдем съдени!“

„Пазители“ от Цветелина Владимирова, е красива българска книга, която е изпълнена с любов, приключения, битки и прояви на смелост. Това е книга доказваща, колко талантлива е страната ни, книга, която не трябва да бъде само прочетена, тя трябва да бъде почувствана.

„Ако имаше любов, която не умира, тогава знаех как да излъжа смъртта и да остана вечна. Вечно жива само в едно-единствено сърце – в неговото. И неговото – в моето.“

Изключително много благодаря на Ц. Владимирова и издателство OrangeBooks за предоставената възможност!

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang