петък, 21 април 2017 г.

Intimidating TBR tag

И аз отново да се поява с таг, защо пък не, не е особено лошо, все пак не публикувам само тагове. Нали? Не е и престъпление нали? Много благодаря на прекрасната и неповторима Юли  за тага, сега по време на ваканцията имам намерение да напиша сумати публикации, че да имам за после, когато училищния живот отново обсеби ежедневието ми. Но сама го казах имам такива намерения, нищо не се знае и както се знам нищо няма да направя. И дам вече сме на училище и аз искам да избягам с писъци.

Отварям си профила в goodreads за да не изпусна някоя книга и се захващам за работа.

1. Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…
„Обещавам ти провал“. Тази книга бе едно огромно разочарование.... мислях я за нещо интересно, а тя.... направо ме приспиваше, нямах нужда от приспивателни. В goodreads се води, че съм я прочела и то технически е така, но аз я четох отгоре, отгоре, аз не прескачах изречения или параграфи, а цели страници, за това не аз не съм я завършила.

2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…
„Анна Каренина“. От година и нещо съм на 100 и някоя си страница, просто не ми остава време за нея. Книгата е значително дебела, а и начина и на писане ме забавя. Харесваше ми, беше ми интересна, но просто не ми остава време за нея. Искам един ден да я прочете, защото тя е истинска класика, но когато и дойде времето.

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…
Хм..... Не се сещам за такава книга, винаги чета продълженията, дори първата книга да не ми е харесала какъвто е случая с „Този мъж“, аз прочетох продължението и. Просто трябва да знам какво се случва, малко съм като старите баби, които само слухтят и чакат да чуят клюките.

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…
Мозъка ми тази сутрин явно не работи, защото не се сещам, ако въпроса беше обратния: Прочетох тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и се влюбих в нея - щях да имам сумати отговори.


5. Не съм чел/ла тази книга, защото е ОГРОМНА…
Почва се.... „Игра на тронове“, „Война и мир“, и аз ще кажа „Шогун“ (от както гледам „Четат ли двама“ искам да прочета тази книга), „Тютюн“ и още много....

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
.................................. Имам добър усет за корици? Дори като избирам дадена книга по нейната корица, тя пак ми харесва.

7. Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
Книгите на Бранъдр Сандърс. Много искам да ги прочета, но ме е страх да не ми харесат.

И това е... Тагвам.....  MrsDreamerx, Елена и Гергана

неделя, 16 април 2017 г.

„Пазители“ – Цветелина Владимирова

„-Заложено е в природата на хората да вярват в нещо, по-висше от тях. Винаги са изпитвали необходимостта да свържат материалното с духовното – продължи Вонин.“

Вековните закони са потъпкани. Дълго пазена тайна е излязла наяве. Древните традиции на обществото на вестители и пазители изискват греховете да бъдат заплатени с кръв. Ксения е принудена да бяга, за да спаси живота си, а Игор Алешкин е единственият, който може да ѝ помогне да оцелее. Светът, управляван от непоколебимата ръка на Тайния кръг, е враждебен и изпълнен с опасности. Но спасението на Ксения означава Игор да се отрече от дълга си на пазител. А това ще го превърне в предател и враг на Двореца, на който е служил през целия си живот.   Ксения се нуждае от помощта на приятелите си. Освен с опасността, идваща от Двореца, те трябва да се справят и с други препятствия. Кръвожадните са решени да я използват, за да добият мощ, която би могла да се превърне в печелившото им оръжие във войната с пазителите и благословените фамилии от незапомнени времена. Разкъсвана от вина, страх и жажда за мъст, Ксения се озовава на прага на война, в която трябва да вземе съдбовно решение. Дали пророчеството на Вера Крамаренко ще предопредели съдбата ѝ или ще се превърне в единствената, способна да разруши покварената власт на Тайния кръг. За да спаси онова, което ѝ е останало, Ксения ще трябва да рискува и да се остави в ръцете на неизвестността, неовладяната си сила и един пробуден вампир от подземния свят на Москва.

„Срещу сигурната заплаха можех да се боря. Но срещу съдбата и нейните коварни номера – малко вероятно. Не се ли случваха най-големите промени в живота, включително смъртта, когато най-малко ги очакваш?“

Има книги, които те карат да преживееш няколко живота докато ги четеш, които те убиват само и само да те съживят наново, за да ти разбият сърцето в последствие, да те оставят да умираш чакайки продължението им. В момента съм в предсмъртна агония след прочитането на „Пазители“, защото просто нямам търпение да прочета продължението и. Както с трепет чаках излизането на тази книга, дори сега с по-голям чакам следващата. Но чакането си заслужаваше, заслужаваше си след прочитането на „Вестители” да чакам продължението и, защото „Пазители”, втора книга от поредицата „Проклятието на Воринина” е едно истинско съкровище, което праща читателя в свят на изненада и обратни, в свят на смърт и борба за живот, свят, в който човек трябва да защитава избори си на любим. Това е история, която ще спре дъха ви, която ще ви накара да тръпнете от вълнение и печал, която ще завладее ума ви.

„Нито един удар, обида или предателство, нито дори отхвърлената любов са способни да те пречупят така, както чувството за вина.“

„Пазители“ е меко казано достоен продължител на миналата книга, дори тя я надминава,
защото в тази книга героите са поставени в много по—тежко положение, трябва да преживеят много повече неща, живота им се преобръща на 180 градуса, а това е само върха на черешката. Книгата предизвика в читателя огромна гама от емоции, в един момент се усмихвах глупаво, а в друг сърцето ми се свиваше от мъка и печал. Просто „Пасители“ е книга, която с лекота ще се намърда в сърцето ви, карайки го да тупти от радост и да кърви до припадък. Не знам какво ме кара толкова много да обожавам тази книга, дали е заради завладяващия начин на писане, дали е заради историята, която е меко казано истинско приключение, или е заради ненадминатите герой?
Една история, колкото и интересна да е, ако начина по който е разказана е нескопосан, тя губи красотата си, все известна истина, заради това, така много го ценя. И Ц. Владимирова не ме разочарова, тя разказва по лек и приятен начин, нито прекаляла в описанията, но достатъчно, че да може читателя да си представя картината. Просто пише така приятно, че дори не е за вярване.
Мога ли какво още да кажа за историята, освен, че тя е великолепна? Всяко късче от нея е прекрасно, всяко едно е на мястото си. Има моменти на близост и проява на чувства, битки и прояви на смелост, има ги моментите, които разкъсват сърцето ти, или го карат да тупти от радостно. Историята е забулена в тайни и мистерии, постепенно някоя тайна бива разкрита, се появяват други въпроси. Любопитството ми през цялата книга бе огромно, исках да знам, исках наведнъж да прочета книга, че да задоволя любопидството ми, но и не исках да се разделям с нея.

„-Ти си най-безразсъдното същество на света! Колко пъти би рискувала живота си по този начин? Изобщо него ли цениш?
-Ти какво очакваше? Ти не би оставил! А това беше най-трудното нещо, което някога съм правила!“

Ииии редът на героите идва. Добре познатите ни герои от миналата книга естествено намират своето място тук. Ксения, Игор, Зоя, Юри и Майкъл се развиха в тази книга, читателя ги опозна по-добре, радваше се с тях, изпитваше болките им, читателя бе накаран да ги заобича иска ли или не.
Ксения си е Ксения, дори когато прави пълни глупости поне за мен, дори когато е егати тъпото същество - съжалявам за израза, аз пак си я обичам, защото тя ме впечатли още от началото с това какво представлявам тя самата, обожавам я когато сритва задници, когато гледа доброто у хората, търси го у тях. 
Игор, толкова много го обичам този човек, че приятеля ми май трябва да почне да ревнува от него. Игор е самото съвършенство, той бе опората на Ксения, бе там когато тя имаше нужда от него, но също така и той се нуждаеше от нея, нуждаеше се от нейната опора, защото да Игор е войн, неговата цел в живота е да защитава невинни те, но това не означава, че няма нужда от опора, че няма нужда някой да му вдъхне сили в определени моменти.


„Аз не знам какво изпитвам! Защото си мисля, че е практически невъзможно да мразиш и да обичаш един и същи човек едновременно! Мразя те, защото те обичам!

Зоя, Юри и Майкъл са едни истински приятели, който са готови да направят всичко за своите близки. Техните действия нямаше как да не ме впечатлят, нямаше как да не оценя тяхната саможертва, която е не само в името на своята приятелка, но която е и в името на неправдата, с която се борят Ксения и Игор.
В книгата се запознаваме и  с нови герои като Воронин, Екатерина и Дорин. Те определено изиграха своята роля в книга, намериха си мястото в нея, и я направиха още по-интересна и динамична. 
Обожавам това във всички тези герои, че те се борят за избора си на любим, борят се за правото да бъдат с този, който обичат, те застават на страната на свободната воля и се борят с неправдата в техния свят. 

„Кръвта не е всичко. Душата е вечна, а кръвта се отича и изсъхва в пръста – каза му студено. – Ще дойде ден и ще се убедиш в това, ще разбереш, че кръвта и генетичното наследство не са грехът, за който трябва да плащаме. И само изборите, които правим, са тези, по които трябва да бъдем съдени!“

„Пазители“ от Цветелина Владимирова, е красива българска книга, която е изпълнена с любов, приключения, битки и прояви на смелост. Това е книга доказваща, колко талантлива е страната ни, книга, която не трябва да бъде само прочетена, тя трябва да бъде почувствана.

„Ако имаше любов, която не умира, тогава знаех как да излъжа смъртта и да остана вечна. Вечно жива само в едно-единствено сърце – в неговото. И неговото – в моето.“

Изключително много благодаря на Ц. Владимирова и издателство OrangeBooks за предоставената възможност!

сряда, 12 април 2017 г.

Талантливата ни и красива страна.

България!!! Нашата неповторима, невероятна и умопомрачително красива родина. Тя е страна, която съчетава в себе си красота и вековна история. Територията, на която днес се простира, е изпълнена с невероятна природа, а  в нейните исторически забележителности се крият милиони истории, чакащи моменти да бъдат разказани. България е късче от рая и ние трябва да се гордеем с него, трябва ревностно да я защитаване от хулителите и да показваме на света колко невероятна е тя. Прекалено много българи се отричат от родното и се покланят на чуждото, а това е така грешно. Но аз не съм тук да възхвалявам тази странна на родното пространство, целта ми днес е да говоря за талантливите български автори. Да има такива, не се и съмнявайте в това. Трябва да спрем да се покланяме на чуждите творци, отхвърляйки с лека рака родните, защото и при нас има творби достойни за уважение, има книги, който са способни да ти отвеят ума, да те изкарат да скучното ежедневие изживявайки едно приключение. Много пъти съм го казвала, че и аз самата съм била предубедена относно българските книги и аз съм ги смятала за нещо скучно и не заслужаващо вниманието ми, но това не е така, залъгвала съм се жестоко. Защото има много талантливи български писатели, който заслужават вниманието на читателите, който заслужават да бъдат достойно оценени. Трябва да спрем да се покланяме и почитаме чуждото и да не ценим своето. Да има много талантливи чужди писатели има си и причина те да бъдат така известни, но това не означава, че и ние нямаме такива, това не означава, че и ние не сме една талантлива нация. Българите имаме много вековна история, имала своите велики моменти, моменти, в които сме били в калта, та ние и сега не сме в особено добро положение, но това не трябва да ни кара да се срамуваме от държавата си. Трябва да сме горди, че сме чеда на това неповторимо отечество и трябва да сме горди и да защитава неговите творци. Четете български книги, защото и те са интересни и те са достойни за вашето внимание. Мислите, че няма български автори? Какво ще кажете за Ц. Владимирова, К. Зуркова, Т.Костова, А.Христов и още много други?
П.П. Господина по български не ми влияе добре, пък да не говоря за този по история.....

понеделник, 3 април 2017 г.

March Wrap Up


И.....още един месец от година мина. Месец изпълнен с забавни и тъжни случки, месец изпълнен със смях и сълзи. Не знам за вас, но аз имам огромната нужда да съм навън в хубавите дни, просто толкова много време съм прекарала на закрито заради студа, че сега когато има така топли и приятни дни, просто искам да съм навън, особено сега, когато дърветата са разцъфтели и на всякъде ухае тъй приятно. Март месец мина и вече сме в началото на април и аз се надявам и този да е изпълнен с прекрасни мигове, с незабравими моменти и много книги.
През март съм прочела цели четири книги и на петата съм на края. Какво огромно чудо! Цяло постижение. Често не знам кога ми е останало толкова време, но се радвам, защото всяка една от тези книги е истинско съкровище.
Ол боже радвам се, че съм прочела четири книги, а преди какво беше.... Ах добрите стари време, когато списъка ми с прочетени книги беше така по-дълъг..... 

Първата книга за месеца е „Парцалена принцеса“ от Ерин Уот. Една наистина лека и приятна книга, естествено ако не се броят моментите, когато искаш да пребиеш героите с книгата, когато героите ти късат нервите и искаш просто да я оставиш, но в крайна сметка пак и пак се връщам към нея, защото те е хванала, защото те е накарала да я харесаш истински. Няма какво да се лъжем, книгата не е нещо неповторимо, не ни разказва една незабравима история, която да ни разтърси из основи, но това е прекрасни книга, с която да си прекараш времето, която ем да те отпусне, ем да имаш на какво да си изкараш нервите. Честно супер комбинация е. Нямам търпение за продължението и.
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 4/5.

Втората книга е  „Вестители“ - Ц.В.
Имах планове да препрочета тази невероятна книга от много време и просто не ми даде сърце да я отлагам още, като се имаше в предвид, че продължението и ме чакаше да го разлистя и ме гледаше тъжно тъжно, че не съм го започнала. „Вестители“ е прекрасно начало на неповторима поредица, чието продължение е също така невероятно нищо, че от него ми остават още около 50 страници, знам, че е страхотно. „Вестители“ е книга лесно доказваща, колко талантлива е страната ни, защото тя ни разказва една изключително интересна и пленителна история, история изпълнена с обрати и изненади, с спиращи дъха моменти и прекрасни герои.
Ревюто и тук.
Дадох на книга 5/5.

Третата книга за месец март е „Краят на дните“ - Сюсън ИЙ. Последна книга от трилогията „Пенрин и краят на дните“. Това е книга, която отвя ума ми, която отново ме прати в жестокия сват на края на дните, свят, в които хората трябва да направят огромни жертви, да покажат, смелост, жертвоготовност и сила, ако искат да победят враговете си. Това е книга за изборите, за надеждата, за смелите решения. „Краят на дните“ е един достоен завършек на една красива поредица. 
Ревюто на книга тук.
Дадох и 5/5.

И последната книга за месеца е „Полудив“ втора книга от поредицата на Сали Грийн. Чувала съм толкова хубави коментари да тази поредица и с всяка една книга се убеждавам, че те са самата истина. И тази книга като първата е много хубава, добре написана, и предизвикваща гама от емоции в мен. Просто нямам търпение да разбера как ще се развие историята между Натан и Гейбриел, нямам търпение да разбера дали ще бъдат заедно 
Дадох и 4/5.

И това е за март месец, вече сме трети април и още нямам прочетена книга, а това е жалко, но какво да кажа, такъв е живота. Времето никога не достига. 

събота, 1 април 2017 г.

„Краят на дните“ - Сюзън ИЙ

Пенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци - да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака...
Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта?

„Краят на дните“ последна книга в поредицата на Сюсън Ий  „Пенрин и Краят на дните“ е едно малко, красиво и прекрасно съкровище, което те грабва от първата си страница и едва те пуска накрая. С тази книга човек ще преживее огромна гама от емоции. Ще го заболява стомаха от смях, ще го заболи сърцето от драмата на героите, ще му се прииска да се завие през глава и просто да прегръща книгата. С всяка една книга от поредицата историята на Пенрин и Рафи се развива с все повече драматизъм, с все повече препятствия и трудности, докато не се стигне до края и, който ще ви накара да трептите от напрежение и да се усмихвате щастливо.

„Властта най-добре се държи от онези, които не я желаят.“

Това е още една историята за това как по време на края на човечеството винаги ще има хора готови да станат герои, да се борят за своя  живот и за този на другите, за това как човек може да намери приятел в лицето на врага, за това, че човек не избира в кой да се влюби и че не е важно дали е враг, дали е от друга раса, любовта си е любов. Това също е история за избора, за вземането на трудни решения. Една красива история, разказана по увлекателен начин.

„Човешкото в нас не зависи от това дали обществото те приема и дали приличаш на другите. Важно е кой си и какво си готов да сториш или да не допуснеш да се случи.“ 

Както явно е запазена марка на Сюсън Ий и тази книга започна точно където свърши последната и така читателя не изпуска и секунда от действието. Така се дава перфектната възможност да се четат книгите една след друга и да не се отделя поглед от тях. Щом тези книги биват започвани, човек не иска да излиза от този свят, а и често и не може. Дори сега като имам цялата поредица искам да прочета книгите една след друга и един вид да обединя трите книги е едно огромно приключение, искам отново да се потопя в този невероятен свят, свят на обрати, свят изпълнен с ужаси и страхотии, но и свят на нова надежда, свят, в който човек притежава силата да се бори в името на човечеството срещу страшен и невиждан враг, като божествените ангели.
Историята в цялата поредица се развива постепенно, малко по-малко тя се заплита и усложнява, но и се откриват много отговори, героите преминават през много препятствия, докато стигнат до решаващия момент, докато се стигне до последната битка, в която да се покаже колко човечност е останало у хората, колко смелост, борбеност и сила е останала в тях, до момента, когато врага става приятел и любим. 
Героите в книга са все интересна и добре изградени. Така създадени, че да те е жал за тях, да се радваш заедно с тях и да искаш да ги защитаваш ревностно.Та на мен ми стана жал за един от злодеите за Бога!!!!!!!
Всеки един герой допринася към историята, всеки едни изиграва своята роля. От главните герои Пенрин и Рафи, като се премине през сестра и Пейдж и майка им, и се стигне до Наблюдателите. Интересни, добре изградени и просто невероятни герои. Герои, които имат своите моменти на слабост, на когато трябва да бъдат смели, те с готовност са взели решението да се борят до живот и смърт. В книгата е пълно с герои, готови да вземат трудните решения в решаващия момент, решения, изискващи огромна сила и смелост.
Любовната история между Пенрин и Рафи определено в тази книга преживя своята кулминация, стиган до едни висини и получи своя края щастлив или трагичен, прочитайки книгата ще разберете. Любовта между тях е красива, от врагове, до приятели и в крайна сметка до влюбени. Обожавам как тяхната история се разви, как мина през висини и спадове, през отричане и примирение с реалността.

„….Аз съм просто тийнейджърка. 
-Историята е пълна с тийнейджърки, предвождали битки. Жана ДАрк.“ 

Ако човек иска книга, която да не може да остави, която да го прати в един брутален и жесток свят, свят в който тежките избори са оставени в ръцете на една ти тинейджърка
„Краят на дните” е точна такава книга, прекрасна и неповторима от една красива поредица. Тя ни доразказа историята за края на света причинен от могъщите ангели, тя ни разказа за тази невероятна битка, в която хората да покажат на какво са способни, да покажат какво се крие в сърцата и душите им.

Искрено благодаря на издателство Емас за предоставена възможност да прочета тази прекрасна книга. 
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang