вторник, 7 февруари 2017 г.

„Изтръгнати от корен“ - Наоми Новик

Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова. Той не ги поглъща наистина, само така изглежда. Води ги в кулата си, а след десет години ги пуска, но тогава те са вече различни. Дрехите им са изискани и говорят като придворни дами. Освен това са живели сами с мъж цели десет години, така че са озлочестени, макар до една да твърдят, че не ги е докосвал. Но какво друго да кажат? Пък и това не е най-лошото – все пак Змеят им дава по една кесия сребро за зестра, така че всеки с радост би се оженил за тях, колкото и да са озлочестени.

Напоследък съм в ужасен читателски застой, чета малко книги и те, колкото и да са хубави не отнасят ума ми, не ме карат да стоя будна до среднощните искайки само да чета, забравяйки глад и жажда, отдавна не бях чела книга, която толкова да ми хареса, която да ме изтръгне от обикновеното ми ежедневие и да ме прати в един нов и вълнуващ свят. Точно това направи „Изтръгнати от корен“, книга изпълнена с магия, приключения и незабравими моменти. Влюбих се в книгата неусетно, без да разбера, без изобщо да осъзная как тя ме изтръгна от вкоренените в мен корени на скуката.

Източник.
„-Не искам повече разум! - казах на глас, нарушавайки тишината в стаята. - Не и ако разум означава да спра да обичам. Какво друго си заслужава, ако не хората?“

От толкова много време вижда книгата по лавиците на книжарниците, в най-различни профили в инстаграм, че в даден момент просто не можах да се стърпя и трябваше да я прочета. И какво добро решение само. Едно от най-добрите тази година.
Не знам дали мога да си подредя мислите достатъчно добре, че да мога да напиша едно хубаво ревю (не, че ако мислите ми са добре подредени ще напиша де, но това е друг въпрос).
Та да започвам, че след малко пак трябва да се връщам към ученето за олимпиадата по БЕЛ. (и защото публикацията е написана преди дни трябва да отбележа, че олимпиадата беше пълен провал, защото темите поне за мен бях ужасни, но като получа резултата ще знам със сигурност. )
Историята в книгата е великолепна, тя е за един изпълнен с магия свят, свят за добро и зло, в който да победиш злото трябва да се действат по малко по различен начин. В книга се говори за това как понякога злото не е първоначално зло, понякога то бива създадено от някой друг, и начина то да бъде победено не е с насилие, а с разбиране, с помощ. Това е една от многото причини, зареди, която книгата ми хареса толкова много, зареди начина за справяне със злото.
Източник.
Историята няма как да не заплете читателя в своята мрежа, няма как да не го развълнува с начина на писане на авторката. Поне с мен стана так. Първите няколко глави ми се сториха слаби и безинтересни, но с всяка следваща глава книгата ми ставаше все по-интересна и вълнуваща, със завихрянето на историята аз все повече и повече се влюбвах в нея, без да забелязвам слабите и страни и предсказуемите моменти.  

„Мисли - добави жлъчно тя, - вместо сляпо да искаш.“

Героите определено си ги биваше въпреки своите слабости, но погледната в цялата картина те са просто страхотни, всеки един от тях е и заема точно определеното му място.
Агнешка главната героиня в началото наистина ме дразнеше, но нейният образ определено се разви, стана по-интересен и в крайна сметка в края наистина ми хареса. Първоначално тя за мен си беше прекалено слаба, прекалено глупава, но тя показа, че е смела, че знае какво трябва да се направи в кризисните моменти, показа се като вярна и истинска приятелка.
Звяра. (харесва ми да го наричам така) е интересен образ, мистериозен и вълнуващ. Но е една степен по загадъчен отколкото ми е нужно. Ужасно много го харесах, но не можах да го опозная колкото искам. (имам чувството, че го харесах толкова много, зареди факта, че е „малко“ грубичък )

Източник.
„....истината не означава нищо, ако няма с кого да я споделиш: можеш да си крещиш истини във въздуха цяла вечност и да посветиш живота си  на тях, но ако никой не дойде да те чуе - все едно.“

„Изтръгнати от корен“ от Наоми Новик е една невероятна и приказна книга, която ме отвя по всички параметри. Това е една вълшебна книга, която праща читателя в свят на добро и зло, в свят, където всичко е възможно, където човек трябва да поема рискове, за да може да спаси любимите си.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang