вторник, 3 януари 2017 г.

December Wrap up

Вече сме 2017 година, а аз все още е чувствам все едно сме 2014. Кажете, че не съм само аз така. Признайте си. Не знам кога изминава времето. Още помня дните как с радост се хвърлях в снега и правех снежни ангели (ъъ това беше на 31 вечерта, но както и да е това са подробности). Наистина времето минава неусетно не разбирам кога е минал още един месец. И ето защо ви досаждам днес. Време е да направя равносметката за прочетените книги за последния месец от годината. Някой да знае кой е той? Тъпа шега знам, съжалявам.
И така месеца ми беше по-успешен от миналия и това е страхотно, дано и януари да е, защото вече почнах предизвикателството за 2017 и имам да прочета 86 книги, а аз не обичам да не успявам. И както напоследък чета доста малко 86 книги ми се виждат невъзможна цел, но в края на годината ще  се разбере.
През декември съм прочела цели пет книги! Колко много нали? Всъщност наистина не са толкова малко, но все пак...... Имам чувството, че искам всеки ден да прочитам по една книга.....

Първата книга, която съм прочела през месеца е „Светлината, която не вижда ме“книгата ми вървеше бавно и понякога ми беше малко скучна, но тя определено ми влезе под кожата със своята история. Вече трябва да спра да чета исторически романи, защото на края им оставам свита на кълбо притискайки книгата към себе си, а това не е добре. Особено книгите за ВСВ ме разчустват, ужасяват и натъжават ужасно много. Дори като си повтарям, че това е просто книга и все пак авторът я е пречупил през своята призна, аз не мога да се отърва от чувството на тъга, което ме обзема, защото знам, че съдбата на милиони хора е била ужасяваща. Зареди тези чувства, зареди начина по който ме карат да мисля книга като „Светлината, която не виждаме“ харесах  книгата толкова много.
Дадох и 5/5.

Втората книга за месеца е „Краля демон“. Книгата е много интересна и вълнуваща, тя ни праща в едни нов свят на магия, изпитания, любов и дълг. Свят, в който жените са на чело, свят, в които изненадите са на всеки ъгъл и свят в които всичко е възможно. Книгата е начало на една нова поредица, която ни обещава да бъде интересна, изпълнена със загадки и изненади. Знаете ли има една много добра новина относно поредицата,  а именно както видях тя вече е излязла,  което означава,  че няма да чакаме самите книги да бъдат написани.
Ревюто ми на книгата тук.
Дадох и 4/5.


Третата книга прочетена през месеца е „Любовта ми подари“. Я първо да кажа едно огромно благодаря на приятелката ми Берна за този великолепен подарък за Колеба!
Книгата е сладък сборник от коледни разкази, които ми
предадоха коледен дух, които ме накараха на моменти да се усмихвам глупаво. Всеки отделен разказ е дело на различен автор и зареди това естествено някои разкази ми харесаха ужасно много, а други ни най-малко. Въпреки факта, че някои от разказите вътре не ми харесаха другата част от тях ме накараха да харесам чак толкова много.
Ревюто на книгата тук скоро.
Дадох и 5/5.

Четвъртата книга беше „Хари Потър и затворника от Азкабан“ Книгата ми е подарък за Коледа и определено трябваше да я прочета, а и е Хари Потър все пак, а и е с новата корица, офф за какво се оправдавам. Дам вече я чета за пети път е и? Да не би да имате проблем? Еми имайте си не ми пука. И като стана на 90 пак ще чета поредицата. Още ми е интересна и ще ми бъде интересна.
Дадох и естествено 5/5.



Последната книга за месеца е „Само една тайна“, много харесах първата книга от поредицата и с трепет очаквах тази и просто импулсивно захванах книгата и после не исках да я оставям. За мен тази книга определено е по-хубава от първата, засяга по-сериозни теми освен, че ме накара да се следя с трепет любовната история на героите, тя ме накара и да мисля за едни по сериозни теми, като глада, липсата на лекарства грижа и страданията, които преживяват хората от третия свят.
Дадох  и 4/5.

Е драги това са книгите за декември месец. Подобрение е като се имам предвид ноември, но се надявам януари да е още по-успеше. А сега се връщам на есето по философия, че в четвъртък трябва да го предам, а за сега съм написала пълни простотии.

2 коментара:

  1. Хей, не се тревожи, и аз като теб не разбирам кога минава врмето, направо си лети...както и да е, не си единствена 😁❤
    Аз още не съм започнала "Светлината, която не виждаме", стои си и ме чака, но се радвам, че в крайна сметка ти е харесала. Обожавам да чета исторически романи и си описала идеално начина по който карат и мен самата да се чувствам след края им.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не отлагай дълго книгата, защото тя си заслужава!

      Изтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang