неделя, 31 декември 2017 г.

„Любовта ми подари“ - Стефани Пъркинс


Прочетох „Любовта ми подари“ още миналата година и вече на прага на 2018 мисля, че е време да споделя нещичко от нея. Крайно време е не мислите ли?. Същност да си призная аз си мислих, че съм го направила, ще съм публикувала ревю на книгата или нещо подобно, ама неее, и времето дойде дами и господа. Предупреждавам долните редове са писани от моята 2016-та версия.


Навън е смразяващо студено, вятърът пронизва, а празничното настроение сякаш е останало в детството… но спасението е в ръцете ви!
Знаем, че обичате коледни истории, филми, епизоди на любими сериали… затова и ще заобичате този стоплящ сърцето сборник. „Любовта ми подари” включва дванайсет любовно-коледни разказа, написани от някои от най-популярните тийн автори, а подборът е на световната сензация Стефъни Пъркинс!
Направете нещо просто - завийте се с одеяло, забъркайте си горещ шоколад и отворете тази книга.
Даваме ви дванайсет причини да останете на топло у дома.
И да се влюбите.

„Любовта ми подари“ е един интересен, сладък, носещ коледния дух сборник от разкази, разказващ ни, че по това време на годината чудесата се случват, че любовта е във въздуха. И ако сте любители на разказите, ако искате да запълните този последен ден от годината с нещо празнично, с нещо каращо ви да останете вкъщи под топлото одеяло с чаша топло какао то няма да сгрешите с тази книга. Е определено си има своите слаби странни, но все пак ще ви зареди с празничен дух.
Както пише и в описанието книгата е сборник от разкази от различни автори и просто няма как всички да ви харесат, няма как всеки един от тях да ви накара да се влюбите в него, но хей това си е нормално не се притеснявайте.
Източник
Това е част от чара на книгата, че тя е една супа от разкази, едни запленяваща ни със своята вълшебност, а друго със своята истинност.  

„-Никъде не съм тръгнала, Ноел.
-Си - каза той и я стисна. - И в това няма нищо лошо. Порсто... имам нужда да ме вземеш с теб.“

„-Всички губим - изрича горчив глас. - Всички обичаме и всички губим, но все пак продължаваме да обичаме.“

„- Какво? - попитах.
Тя измяука.
-Виж - казах и. - тук ще трябва да започнеш да говориш английски.“

„Да си гладен е кофти. Да си гладен и самотен? Ето тогава вече хората започват да търсят в Гугъл номера на горещи телефонни линии за кандидат самоубийци.“

„Татко казва, че не е лесно да поискаш от едно дете да вярва в нещо, което не може да види: казва, че това само по себе си е магия. Казва, че ако носиш тази магия вътре в себе си, би трябвало да я пазиш цял живот и никога да не я пуснеш да си отиде, защото отиде ли се веднъж, значи си е отишла завинаги.“


Източник.
„-Всичките ни дървета са годни за продажда.
-Със сигурнот имате поне едно грозно дърво.
Той разпери ръце:
-Да виждаш някакви грозни дървета?
-Не. Точно затова те питам къде са."

„-Знаеш ли кое е най-странното неща в тази вечер? При положение че цялата тази вечер е зашеметяващо странна?
-Какво? 
- Че все още не осъзнаваш, че съм готов да  направя всичко, каквото и да е - ..... - за да остана в твоята компания."

„...Ами ако и никой друг не дойде? Ами ако на този купон сме си само ние?
-Тогава ще се натряскаме - каза Рен. - Ще се натряскаме здравата.“

„... трябва само да вярвам, че светът не е еднакъв и еднопосочен. Че е достатъчно голям да съдържа в себе си различни истории, достатъчно голям, за да е непредсказуем.“

„- И за това невинаги да получаш каквото искаш - каза Софи. 
- Но понякога да получаваш онова, от което имаш нужда - добави Ръсел.“

„-На мнение съм - отвърна тя...  - че ако позволиш едно - единствено събитие от живота ти да те опраделя, тогава всичко, което ти е нужно, за да промениш нещата - ако искаш да се променят - е друго такова събитие.“


Източник.
„...Но хората нямат нужда да помнят какво е било чувството да си щастливи и защитени в миналото. Нужно им е да имат надежда, че отново могат да се чувстват така в бъдеще."

„-Дори не знаеш къде отиваш.
-Ако просто искам да се махнеш, всеки билет ще свърши работа."

„-Миличка, когато изгубиш някого, губиш и късче от себе си...... - а липсващото парченце? Понякога трябва да изгубиш останалата част от себе си, за го намериш." 

понеделник, 25 декември 2017 г.

„Рандеву в "Кафе дьо Флор"“ - Каролине Бернард

Париж, 1928. Виан мечтае да стане ботаничка и напуска френската провинция. В Париж освен любимата професия я чака и глолямата любов в живота - английският художник Дейвид. Щастието ѝ изглежда пълно. Но не това ѝ готви съдбата... 85 години по-късно една млада жена ще тръгне по следите ѝ, за да разкрие дълбоко пазена семейна тайна...

„Рандеву в "Кафе дьо Флор"“ е удивителна книга, разказваща ни една силна и вълнуваща история за изборите в живота, за смелостта да вземеш живота си в ръце и да направиш нужното, за да намериш себе си. Неусетно книгата заплита читателя, кара ни да се влюбим в нея, да се увличаме в историята на героите и да искаме всичко с тях да е наред. 
Сигурно се питате с какво тази книга заслужава да отиде на чело на списъка ви за четене, защо съм така влюбена в нея. Хм защо ли? Ето няколко предложения.
- историческите елементи в книгата.
- Париж, хора Париж.
- героините и любовните истории.


  • Казва съм ви, че обичам историята нали? Няма как да не съм. Обичам историческите книги, обичам тяхната красота, сила, излъчването им и именно това е една от причините да се влюбя в тази книга. С нея се докоснах до различно време, пренесох се в друга епоха, с други порядки за морал и чест. Това им е вълнуващото на такива книга, всеки един от нас може да се пренесе в друго време. Конкретно в тази ситуация, историята ни пренася в първата половина на 20 век, пренася ни във време на война, във време на нечовешки изпитания, време на смърт, но и на време, когато хората показват същинската си същност. Интересно е, че в книгата паралелно се разказва за две жени, от две различни епохи, но и двете принудени да вземат важни решения както и какви да са, но и така за живота си.
„Сред най-прекрасните основания да обичаш Париж е, че винаги откриваш нови любими местенца. Понякога дори стигаш до съвсем неочаквани прозрения или тайни. Нужно е само да гледаш внимателно.“
  • Париж.... как искам да посетя този град.... ах как мечтая за това. За жалост нямам тази възможност, но хей нали това е една от красотите на книгите. Винаги можете да си тялом у дома, а във въображението си да се разхождаш из Париж, да вървиш по коридорите на Лувъра и да се възхищаваш на творенията на изкуството. Книгата ни дава уникалната възможност да постим този град, както в съвременността така и през първата половина на 20 век. И така се докосваме до харизмата и опиянението му. Понякога мястото, в което се развива действието в дадена книга не от от значение, но в други случаи именно мястото на действие играе важно роля, защото със своята същност, то влияе върху самата история. И често, ако действието на тази книга не беше в Париж, то тя нямаше да бъде така красива и въздействаща, ако не беше в Париж то нямаше дори да има исотрия.   
  • Героините в „Рандеву в "Кафе дьо Флор"“ са две далечни роднини, живеещи в различни епохи, с различни проблеми по пътя им, с различни трудности и пречки. И двете заслужават възхищение малко или много. И двете намират сила в себе си да вземат правилното решение, намират смелост да се борят за своето щастие. В която и възраст да е човек, винаги може да се почувства на кръстопът, винаги може да се появи онази възможност, да направи живота си по-пълен, да поправи грешните си избори или да следва мечтите си. И точно това правят двете героини в книгата, те се осмеляват да вземат живота си в ръце.
„-Виан, моля Виан, обичам те. Ти си жената, с която искам да споделя живота си. Ти си моята муза. Ти изваждаш на бял свят най-доброто у мен. Ти ме вдъхновяваш както никоя друга. Аз трябва да рисувам, иначе ще бъда нещастен. Но винаги ще се връщам при теб.“
  • Любовта...... на мислехте, че ще оставя една ревю без да коментирам любовната история нали? Имаме две любовни истории, имаме две влюбени двойки, които изживяват проблеми по пътя си, но все пак намират баланс, защото когато срещнеш любовта, когато намериш човека за себе си, не можеш да го захвърлиш, не можеш да избягаш от чувствата си и каквито и проблеми да те спират да си с него с достатъчна сила и упоритост те биха могли да изчезнат.  

Края на книгата ми съкруши сърцето и ме изненада. определено очаквах друго нещо, за бога очаквах щастлив края, а какво получих.... нещо доста различно. Нали знаете лошия ми навик да чета края на книгата понякога дори преди да я започна? Този път реших да не го правя и наистина съжалявам, защото се надявах, искрено се надявах и двете героини да получат каквото заслужават  и бях искрено наранена като това не се случи. 


„Рандеву в "Кафе дьо Флор"“ е интересна и вълнуваща книга, тя ни разказва историите на две силни жени, които се справят с проблемите на времето си. Книгата ни праща на едно приключение и да тук героините не се борят с дракони или злодеи от фентазито, но и те изживяват едно приключение и те се борят с демони. 

Благодаря изключително много на издателство Емас за предоставената възможност.

И защото чак сега пускам ревюто искам да пожелая на всички Весела Коледа, дано да си я прекарате прекрасно, с много усмивки и смях!!!!! 

четвъртък, 14 декември 2017 г.

„Дюи - котето от малката провинциална библиотека, което трогна света“ – Вики Майрън и Брет Уитър

В една мразовита зимна утрин библиотеката на градчето Спенсър в Айова получава неочакван подарък. В кутията за връщане на книги някой е подхвърлил полуживо, премръзнало котенце. Новата директорка на малката провинциална библиотека прибира котето и то заживява сред книгите за радост на персонала и посетителите.
Тази книга е спомен за очарователния Дюи, живял осемнайсет години в библиотеката и топлил сърцата на деца и възрастни. В своя трогателен и сърдечен разказ Вики Майрън си спомня времето, когато е изправена пред предизвикателството на управлява градската библиотека и да отглежда сама детето си. През болести, грижи и несгоди безмълвното, успокояващо присъствие на Дюи понякога е единствената ѝ опора. Забавен, кротък и любвеобилен, насочващ се неотклонно към онези, които имат нужда от него, Дюи обединява около себе си хората, прекрачващи прага на библиотеката.

Трябва да знаете нещо за мен, нещо, което винаги е било част от мен и не мога да се представя без него. Аз обожавам котките, още дори като съм прохождала съм тръгвала да гоня котките из квартала, за да ги помилвам и гушкам, и гушкам.... И вече като пълнолетен човек аз пак не мога да се въздържа като видя котка на улицата и да не се опитам да я помилвам. Колкото и да бързам, колкото и да закъснявам за нещо важно като видя едно малко съкровище, трябва да го гушкам да го помилвам да му дам поне малко любов. Бих искала да прибера всяка една улична котка на света, бих искала да мога да им осигури топъл дом, храна и вай-вече любов и любов, но не мога и това е така трагично, така ми разбива сърцето. Мога само да обгрижвам единствената ми котка вкъщи и всеки път като видя някакво котенце на улицата да му давам малко любов и естествено храна, ако имам.
А вие приятели, изпитвате ли нужда да помилвате всяка една котка, да и се порадвате? Ако не, защо не опитате? Повярвайте ми деня ви става значително по-приятен, когато си дал любов на беззащитно създание, дал си му топлина дори да е за малко.


„Това е тънката разлика между кучетата и котките и особено като става дума за котка като Дюи – котките може и да имат нужда от вас, но никога няма да ги видите да се молят.“

Тази изповед идвам след прочитането на „Дюи“. Книга, която е така сладка, но и така тъжна и болезнена на моменти, носеща надежда и покой. Ако обичате котките, ако обичате да четете за тях, ако искате да се насладите на красива история, за едно малко котенце, което е дало толкова много надежда на хората, толкова много щастие, тогава тази книгата е точно за вас. Няма да сгрешите, няма да съжалите, защото книгата ни представя живота на едно най-обикновено котенце, но, което със своята харизма, с любовта си към хората ги променя за добро, носи им надежда и усмивка, сплотява ги.

В книгата проследяваме живото на Дюи, намерен полумъртъв в е една метална кутия за връщане на книги, в една провинциална библиотека. Проследяваме спасяването на това малко съкровище, проследяваме как хората един по един отварят сърцето си за него, как малкото и невидното котенца става спойката на едни малък американски град, как то донася покой и кара хората дори в най-тежките времена да намират сили да се усмихнат, кари ги да видят, че винаги има надежда. Дюи може би е най-обикновена котка, но той също така е винаги там, когато някой има нужда от приятел до себе си, всеки един прекрачил прага на библиотека, имащ тежък ден си спечелва правото на специално време с една обикновена рижава котка променила толкова много живота. Книгата не е просто една измислена история за една котка, тя е истинска история, за котка покорила света. 


С ръката на сърцето препоръчвам тази книга, особено на хората, които не обичат котките, защото те имат нуждата да разберят какви невероятни създания са. „Дюи - котето от малката провинциална библиотека, което трогна света“ е книга, която разчувства, която носи щастие и усмивки, но е и книга, която не избягва трудните и тежки моменти от живота.

неделя, 10 декември 2017 г.

„Розата и камата“ – Рене Ахдие

Източник.
Хо-хо-хо. Здравейте, драги мои. Мислех си за тези книга да напиша ревю, нещо за цялата „поредица“, но познайте кой е болен, кой обикаля навсякъде с кърпички, познайте кой пак е на антибиотици. Дам аз. Често реве ми се, вече четвърти ден съм вкъщи и нищо, нито писах тук, нито учех (а имам доста) и се чувствам доста непълноценна. И отново на темата както за първата така и за тази, за тази последна книга от двулогията на Рене Ахдие, за невероятната Шахризад и възлюбения и Халид, аз не съм способна да напиша ревю. За това ще ви предоставя просто цитати от книгата, за да разберете нейната красота.

„Бодлите на розата крият нейната най-рядка красота.“ – Джалал ал Дин Руми

„-Мисля, че красотата рядко си заслужава неприятностите….“

„-Аз…толкова съжалявам, че го обичам, Шива-джан…..
-Що за смешно нещо, за което да се извиняваш!“

„…Ако не можеш да изречеш гласно какво искащ в собствения си сън, къде другаде би се осмелила да го направиш?“

„-Нима подобни неща са възможни?....
-Как тогава човек успява да направи невъзможното възможно?“

„Защото грешката беше грешка само ако я оставиш, ако не я изкупиш….“

„-Ти си повече от красива -….- Ти си интересна. Никога не го забравяй.“


Източник.
„За пръв път Тарик разбра какво вижда Шахризад, когато погледне Халид ибн ал Рашид. Той видя едно момче, което обичаше момиче. Повече от всичко на света. И го намрази още по-силно.“

  „-Бягаме само от неща, които наистина ни плашат!.....
-Престани да се страхуваш – изсумтя той. – Започни да правиш нещо!“

„В този миг на перфектен баланс тя разбра. Откъде идваше покоят? Как така всички тревоги отлетяха? Отговорът беше, че те двамата са част от едно цяло. Той не и принадлежеше, нито пък тя на него. Въпросът не беше кой на кого принадлежи. Те бяха един за друг.“

„-Нравът ти е отвратителен, да знаеш – натякна Шахризад.
 По устните на Халид пробяга усмивка.
-Твоят е същият, владетелко моя.“

„-На теб вярвам безусловно. Но ще е безотговорно да доверя живота си на Муса Сарагоса…. – И им вярвам два пъти по-малко, когато става дума за твоя живот.“

„Не ме край да ти се моля. Защото няма да го направя. Просто ще избухна или ще заплача. А винаги тайно съм презирала онези, които реват, за да постигнат подличко целите си. Но ако ме принудиш да го направя, Халид ибн ал Рашид, няма да се колебая. А аз плача просто прекрасно…“


Източник.
„Когато бях в пустинята – продължи тя, - всяка сутрин се будех и продължавах да живея, но това не беше живот. Беше просто съществуване. Искам да живея, да живея в геб.“

„-Липсваше ми тишината, когато ме слушаш – опита се да се поусмихне Шахризад. – Никой не не ме слуша като теб….
-Не чакаш да заговориш – поясни тя. – Наистина слушаш.
-Само теб – отвърна меко Халид.“

„-И аз ненавиждам белезите ти – промърмори тя . – Но кожата си е кожа, била тя на мъж или на жена. Болката си е болка. Не страдай за моята повече, отколкото аз страдам за твоята.“

„-Може и да харесвам рози, но не съм плашливо цветенце…. – Знаеш ли защо обожавам рози? – попита Шахризад…..- Винаги съм ги обичала заради красотата и аромата им, но…
-Заради бодлите им – прекъсна я той, а мускулите му се напрягаха под докосването и. – Защото в тях има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед.“

„-Знаеш ли колко ми липсваше?
-Знам - …. – А ти знаеш ли, че заради теб животът ми си струва да се живее хиляди пъти повече.“

„-Обичам те – въздъхна Шахризад. – Ти си всичко за мен.
-А ти си всичко, което някога ще бъда.“

„Според него лъжите рядко постигаха първоначалните си цели. Освен че водеха до нови и нови лъжи.“


Източник.
„Истинската сила не е да бъдеш независим, а да знаеш кога се нуждаеш от помощ и да имаш смелостта да я поискаш.“

„-Щом не можеш да го кажеш, поне би ли обяснил колко много ме обичаш?

-Колкото е пътят от първата до последната звезда по небето.“

„-Не се страхувам – отвърна Халид…
-Току-що ме излъга – стрелна го тя с поглед.
-Не се страхувам – повтори той. – Ужасен съм.“

„-Когато се изправени пред най-тъмните си страхове, само слабите или загубилите надежда не предприемат нищо.  Винаги можеш да кажеш или да направиш нещо. Макар че само словата….
-И драсканиците по листа са безсилни – завършва Халид още по-студено. – Силата им се крие в човека.“

„-Приберете оръжието, простаци такива! – настоя Шахризад. – Ето защо светът би бил далеч по-добро място, ако беше в ръцете на жени.“

„-В магията и в живота измамата често е най-добрият начин на съкрушиш враговете си.“

„-Мога  ли да те целуна?
-А защо искаш позволение - … - Това няма ли… само да развали момента?
-Не – усмихна се той…. – Защото това няма де е просто целувка.
-Защо?
-Защото, когато те целуна, искам твоите устни да са първите… и последните, които някога ще целуна.“

„Трябва да си глупак, за да мислиш, че ще избера битка, която не бих могъл да спечеля.“


Източник.
„Отдавна знам какъв си и както е семейството ти. Баща ми би те убил само заради начина, по който гледаш Шахризад. Ако е заради мен, бих те убил. Но заради нея няма да го направя…
-И никога не бих го направил заради случилото се тази нощ.“

„-Мразя да го призная, но подозирам, че той би те харесал.
-Защо смяташ така?
-Харесва хубавите любовни истории…“

„-Ирса е била сред най-яростните ми критици? – изви учудено вежди той.
-Тя е моя сестра. Разбира се, че беше сред тях.“

„Лесно е да си добър и мил във време на изобилие. Истинската същност на човек обаче се проявяваше във времена на изпитания.“

„А любовта? Любовта можеше да промени всекиго. Тя носеше радост, но и страдания, понякога водеше и до моменти, които разкриваха какъв е истинският ти характер. Любовта вдъхваше живот на безжизнените. Тя беше най-великата сила на света. Но и тя, като всичко друго, имаше и тъмна страна.“

„-Нали сега съм тук. Много ли си ми ядосан?
-Ти… - задави се той. – Ти изцеди радостта от сърцето ми.
-Знам – тя тръгна към него. – Но през остатъка на живота си ще опитам да я върна.“

„-Не се иска смелост да убиеш. Иска се смелост да живееш.“

„-Трябва да се научиш да спазваш обещанията си, звездичке моя. Мъж, който не спазва обещанията си, е нищо.“ 

неделя, 26 ноември 2017 г.

„Хилядният етаж“ - Катрин Макгий

Хилядаетажна кула се издига в небето над Манхатън!
Добре дошли в 2118 година.
Ню Йорк от бъдещето е град, пълен с нововъведения и мечти. Там всеки иска нещо... и всеки има какво да губи. Зад безупречната външност на Лида Коул се крие тайна зависимост – към наркотик, който изобщо не е трябвало да опитва, и към момче, което изобщо не е трябвало да докосва.
Прекрасният безгрижен живот на Ерис Дод-Радсън се разпада, когато ужасно предателство съсипва семейството й. Работата на Райлин Майърс на един от най-високите етажи я запраща в свят – и връзка, – каквито никога не си е представяла... Но дали заради този нов живот трябва да жертва стария?
Уот Бакради е технологичен гений с изумителна тайна: знае всичко за всички. Но когато го наемат да шпионира за момиче от горен етаж, се оказва заплетен в сложна мрежа от лъжи.
А на хилядния етаж, над всички, е Ейвъри Фулър – момичето, генетично проектирано за съвършенство. Момичето, което като че ли има всичко... но се измъчва заради единственото, което никога не може да има. Петима тийнейджъри се борят за мястото си на върха. Но когато си толкова високо, единственият път е надолу...


Източник.
„Хилядният етаж“ от Катрин Макгий да ви кажа е една тийн драма в пълния смисъл на думата. Действието на книгата е в доста по-напред в бъдещето, но въпреки това, въпреки всичките технологии, които заобикалят героите, те пак са си едни тинейджъри и техните вечни драми и проблеми. Книгата ни представя историята на петима младежи от горните етажи, които са върха на света и трима от по-бедните, които променят живота на богаташите. Ама, че  зле се изразих. Но това си е самата истина, в книгата имам различни герои от различните класи и те си влияят помежду си.

Да сте фенове на Клюкарката. Аз обожавам този сериал, още от началото и края му направо ме разби, не исках да свършва. (тайно тайно се надявах Серина да е с Нейт, но неееее... ). Та ако сте гледали този сериал има доста голяма вероятност, книгата да ви напомни на него. В книгата имаме богати тинейджъри, които са свикнали всичко да им е на готово, имаме както и бедни представители на по-ниските етажи, които внасят колорит и жизненост, има естествено драма до безбожие, има тайни, скрити дори и от най-добрите приятели, имаме любов заради, която всички откачат. Не ви ли на напомня на Клюкарката често?
„Хилядният етаж“ е  наистина интересна книга, не е книга, която ще ти разкрие тайните на вселената или ще ти промени мирогледа за света, но определено ще те отдалечи от твоите лични драми, защото ще си прекалено зает с тези на героите, ще си прекалено зает да си заплиташ в историята, да се влюбваш в нея. Просто няма как да не се увлечеш като пред теб, хората се борят за забранената си любов, разрушават се приятелства, нови се създават, човек губи всичко, което някога е имал, в която някога е вярвал, че по рождение е негово, как да не се разсееш като виждат като бедното момиче се влюбва в своя богат принц на бял кон.
Източник
Именно с това книгата ми хареса толкова много, защото бе така лесно да се потопиш в нея, беше така лесно просто да забравя всичко друго и да се вълнувам само от книгата. Просто понякога човек има нужда от онзи тип книги, които просто да те развличат, които просто да те разсмеят и вълнуват, без да разбият сърцето ти.
Липсваше ми едно нещо, просто света, в който се развиваше книгата бе така значително технологичен, че просто не можех да свикна с някои неща. Всичко беше просто казано, а да ви кажа малко трудно ми беше изведнъж да си представя сграда от 1000 етажа огромни колкото не знам Разград?
Какво да кажа за героите, бяха ми интересна, но не можах да се влюбя в тях или поне да ми харесат наистина много, освен естествено Райлин и Корд, тях наистина много си ги харесах и нямам търпение да разбера как ще се развие тяхната история, другите.... еми те могат и в Ада да горят.... добре де малко преувеличавам само един човек искам да гори в ада на вечни мъки.....(Лида естествено, още от началото не я харесах, а в края на книгата, просто си я мразех.) Наистина не знам какво да кажа за героите, не ме впечатлиха кой знае колко, че да искам да говоря за тях, харесах драмите им, допадна ми да се разсейвам с проблемите им, но иначе...


„But anyone who looked would have noticed the candelabra casting shadows on her dramatic cheekbones, illuminating the tears that streamed down her face.“

„Хилядният етаж“ от Катрин Макгий е вълнуващо тийн история, в която ще се насладите от набор различни герои всеки със своята драма и проблеми, всеки имащ своите тайни. Ако търсите книга, която да ви отдели от вашите проблеми, но и да не ви остави емоционално и психически разбити, то тогава тази книга е точно за вас.


Благодаря изключително много на издателство Бард за предоставената възможност.

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Любими цитати от любими книги - Част 10.1

Източник.
Хо-хо-хо. Коледа наближава застрашително. Щом вече по-магазините се продават шоколади във формата на Дядо Коледа то до Коледа не остава кой знае колко много и аз изгарям от радост, защото Коледа е един от любимите ми празници, а и наближава времето, когато с приятеля ми ще гледаме Сам вкъщи. И нямам търпение. Но днес не съм тук с това да споделям плановете ви за Коледа, а да споделя цитати от новата прекрасна книга на К. Клеър „Повелител на сенките“.

„Когато хората умират, сънищата ни за това, какви биха могли да бъдат, не умират с тях. Дори ако нашата ръка е сложила край на живота им.“

„Литературата е истина, дори да не е факт. Ако вярваш единствено във фактите и забравиш историите, мозъкът ти ще живее, ала сърцето ти ще умре.“

„Всичко си отива. Щастието си  отива, отиват си загубата и болката. Всичко, освен любовта.“
Източник.

„-Мразя да се страхувам. Кара ме да се чувствам слаба.
-Ема, всеки се бои от нещо. –…..- Боим се за нещата, защото ги ценим. Боим се да не изгубим хората, които обичаме. Боим се от смъртта, защото ценим живота. Недей да мечтаеш да не се боиш от нищо. Защото това би означавало единствено, че не изпитваш нищичко.“

„…Има ли някаква причина, поради която не искаш да ме целунеш?
-Като за начало, имаш ужасяващ по-голям брат. – заяви Кит.
-Нямам ужасяващ по-голям брат.
-Права си – съгласи се Кит. – Имаш двама.“

„-Не виждаме нещата, които са най-близо до нас – каза Даяна. – Такава е човешката природа.“

„Светът не е такъв, какъвто ти искаш да бъде. Светът  е такъв, какъвто е.“

„-Не знам какво идва след смъртта – каза Джесамин. – Теса някога се отбиваше и ми задаваше същия  въпрос. Искаше да знае къде е Уил. Ала той не остана тук – умря щастлив и спокоен, и продължи напред….“

„Има нещо в мястото, където си бил с някого, когото обичаш. То придобива специално значение за теб. Превръща се в нещо повече от място. Превръща се във въплъщение на онова, което сте изпитвали един към друг. Миговете, прекарани с някого…. Те стават част от тухлите и мазилката му. Част от душата му.“

„Понякога…..някой, когото си познавал през целия си живот, изведнъж се превръща в непознат, по един вълшебен начин, като да откриеш, че плажът, на който си и идвал през целия си живот, всъщност е застлан не с пясък, а с диаманти и те те заслепяват с красотата ти.“

„….Мнението ти беше важно за нео. Искаше да го харесаш.
-Но аз съм никой -…- Защо го е грижа какво мисля. Аз съм без значение. Аз съм нищо.
-Имаш значение за ловците на сенки – заяви Алек. – Ти си Херондейл. Това никога не може да бъде нищо.“

„Това е проблемът с отмъщението – в крайна сметка, заедно с виновните, погубваш и невинните.“

„…Какво е тогава мотото на Херондейл? „С изваяни черти, но изпълнени с терзания“?
Джулиън сви рамена.
-„Ако не си знаеш фамилията, тя вероятна е Херондейл“?
Ема избухна в смях.“

„-Смятам, че не можеш да изкорениш напълно любовта. Според мен там, където е имало любов, винаги ще тлее жар, така, както останките от огъня надживяват пламъците.
-Ала и те в рано или късно угасват и се превръщат в пепел.“
Източник.

„-Казвам, че изборът, който правим, когато сме в плен, не е задължително онзи, който бихме направили на свобода.“

„Знаеш ли за какво се тревожа?
-За какво?
-За Чърч. Той е сам-самичък в Института в Лос Анджелис.
-Не, не е. Заобиколен  е от центруриони.
-Ами ако някой от тях се опита да го открадне?
-Ще бъде подобаващо наказан – увери я Джулиън………
-В случая от Чърч….“

„-Има ли някаква причина да си спомняш всяка смущаваща случка, станала с мен? – зачуди се той на глас.
-Все някой трябва да го направи.“

„-Уикипедия знае за лей-линиите? – Ема си взе телефона.
-Уикипедия знае всичко. Като нищо да се поддържа от магьосници.
-Мислиш ли, че това правят по цял ден в Спираловиния лабиринт? Пишат Уикипедия?“

„-Хората често бягат, дори когато нямат къде да отидат - рече Кристиана. – Става въпрос за това, какво можеш да понесеш там, където си.

„-Защо те е грижа какво изпитвам към Марк?
-Защото исках да го обичаш – Лицето на Джулиън имаше цвета на пепелна в камината. – Защото, ако захвърли мен и всичко, което имахме, исках да е заради нещо, което означава повече за теб…..“

„-Толкова отчаяно се опитах – прошепна тя.
-….Да те накарам да не ме обичаш. Наистина опитах.
Усети как той потръпна вътрешно, сякаш душата му се сви.
-Толкова ли е ужасно? Да те обичам?
…..
-Беше най-прекрасното нещо на света….“

„….винаги си бил единствено ти, мозъкът в костите ми е изтъкан от теб, така, както кръвта ни е изтъкана от клетки.“

„-Разбий сърцето ми. Направи го на късчета. Давам ти позволение.“

„Ние израстваме със загубите си, всички, освен най-големите късметлии на света.“

„-Знаеш ли защо съм сигурен?-….-  Защото когато вселената възникнала, във взрив от огън и великолепие, било създадено всичко, което ще съществува някога. Душите ни са направени от този огън и това великолепие, от неговите атоми, от късчета звезда. Душите на всички са направени от тях, ала аз вярвам, че нашите, моята и твоята са родени от една и съща звезда. Ето защо винаги сме били прилича един към друг като магнити, през целия си живот. “

„….когато поглеждам назад, го правя с удоволствие заради щастие, което споделихме. Лошото не може да има по-голямо значение от доброто…“

понеделник, 13 ноември 2017 г.

„Повелител на сенките“ – Касандра Клеър

„Литературата е истина, дори да не е факт. Ако вярваш единствено във фактите и забравиш историите, мозъкът ти ще живее, ала сърцето ти ще умре.“

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма по-свят обет от онзи, който свързва парабатаите – воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена – тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни?Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност.
Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата – група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите“ нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис.
Когато долноземците се обръщат срещу Клейва, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките – краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.

Източник.
„….когато поглеждам назад, го правя с удоволствие заради щастие, което споделихме. Лошото не може да има по-голямо значение от доброто…“

„Повелител на сенките“ е втора книга от поредицата „Тъмни съзаклятия“ на невероятната Касандра Клеър. Тази книга също като предходната от поредицата е изпълнена с емоции, способна да разбие сърцето ти за секунди и таман, когато най-после си открил някаква надежда, когато си се съвзел от удара и болката и то отново биваш съкрушен, отново бива разбито и на още по-малки и болезнени парченца сърцето ти. Колко точно казано само и валидно за всички книги на авторката. Ако искате да прочетете вълнуваща история, за битки, борба срещу злото, приятелство и сърцеразбиващи любовни истории то книгите на К. Клеър са точни за вас. Не мисля, че някога ще съжаля, че започнах книгите и, не мисля, че някога ще откажа да прочета нейна книга, защото хора те са невероятни и „Повелител на сенките“ е още едно доказателство за това.
В началото на книгата препусках с нечувана бързина за да разбера какво става, нямах търпение да я прочета, но  като ми останаха 10 страници просто не можах да събера веднага нужната сила. Прекалено много ме беше страх, знаех, че ще бъда съсипана, че сърцето ми щеше да бъде разбито, нали все пак е книга на К.Клеър. Не е изненада, че след като ги прочетох  тези мъчителни страници бях меко казано съкрушена. Защо винаги правиш така Каси, защо винаги мъчиш своите читатели?


„Ние израстваме със загубите си, всички, освен най-големите късметлии на света.“

Просто в един моменти го има оня лъч на надеждата, че все пак въпреки всичко, което преживяха героите, въпреки всичко, което още имат да преживеят на края на тази книга нещата ще бъдат с щастлив края, този момент отлита за секунди и читателя вижда как всичко се разпада с гръм и трясък. Надеждата си отива и ти биваш просто съсипан, защото до следващата книгата има още толкова много време и просто искаш да се скриеш  някъде и да оплакваш случилото се.
Това е ефекта на тази книга.


„-Уикипедия знае за лей-линиите? – Ема си взе телефона.
-Уикипедия знае всичко. Като нищо да се поддържа от магьосници.
-Мислиш ли, че това правят по цял ден в Спираловиния лабиринт? Пишат Уикипедия?“

Направи ми впечатление, че в първата книгата имаше значително повече що годе  нормални моменти, ядене на пица и гледане на филм. А в тази книга обикновените неща са изместени от постоянна борба за живот, борба за щастие, изпитания и болки. И сякаш това нормалното, това ежедневното от първата книга ми липсваше. И в тази книга имаше такива моменти, но те бяха така малко. Поради простата причина, че съм напълно влюбена в героите и факта, че ги виждам как страдат, че ги виждам как със сетни сили се борят просто ми причиня болка. Наистина всеки един от героите (естествено не тези като Зара де) се е настанил в сърцето ми. От малкия Тай до новият Херондейл. Обожавам факта, че имах възможността да опозная повече героите, обожавам факта, че за всеки един от тях имаше нещо ново, което да науча. Няма как и да не кажа колко много ме зарадва присъствието на героите от другите поредици, но това го знаете.

„Всичко си отива. Щастието си  отива, отиват си загубата и болката. Всичко, освен любовта.“

Просто няма да коментирам Джулиън и Ема, защото ги обожавам, обожавам всичко в тях, дори тяхната тъмнина, дори техните ръбести страни. И обещавам, ако те не са заедно на края на поредица ще изпратя едно не особено мило съобщение на авторката.

„…Има ли някаква причина, поради която не искаш да ме целунеш?
-Като за начало, имаш ужасяващ по-голям брат. – заяви Кит.
-Нямам ужасяващ по-голям брат.
-Права си – съгласи се Кит. – Имаш двама.“

Искам да говоря за един друг човек, а именно за Кит Херондейл. Да ви е позната тази фамилия, да я свързване с някои други познати и така любими герои? Какво, какво чувам. Уил и Джейс Херондейл? Десет точни за Грифиндор!!! Вече сериозно няма как една поредица на Каси да е хубава ако не присъства представител на този род. Кит си спечели място в сърцето ми не само заради факта, че носи тази фамилия, а и заради това, че той не е отгледам както ловец на сенки, не е като Уил и Джейс, но въпреки това така много си прилича са тях, въпреки всичко, което преживя той намери мястото си и се бори за своите нови приятели.

„…Какво е тогава мотото на Херондейл? „С изваяни черти, но изпълнени с терзания“?
Джулиън сви рамена.
-„Ако не си знаеш фамилията, тя вероятна е Херондейл“?
Ема избухна в смях.“

Искам много да коментирам и другите герои от книгата, но ще стане доста обемисто ревю и определено може да доскучае на някого (ако вече не е де) за това ми хрумна идеята да направя отделна публикация за героите след като прочета и третата книга от поредицата.

„Повелител на сенките“ е едно красиво и невероятно 600 и кусур странично чудовище, което изсмуква душичката ви, което разбива сърцето и душата ви, но и ви кара бъдете чиста мазохисти и да искате да четете и още и още с беглата надежда, че все пак нещата ще се оправят. Книгата наистина е прекрасна и няма да сгрешите ако я прочетете.

П.П. Видях ли корицата за третата книга.....???? Просто прекрасна е!!!!
П.П.П. Имам чувството, че описанието на самата книга е по-дълго от ревюто ми!!!!

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Любими цитати от любими книги - Част 10

Източник.
Прочитам аз „Повелител на сенките“ и се подготвям да напиша прекрасно ревю и да ви разбия сърцето със специалната публикация с цитатите от книгата, но какво да видя аз не съм публикувала за „Лейди Полунощ“. Сега ще си поправя тази фатална грешка. Настроила съм се на вълна публикации за К.Клеър за това драги мои подгответе се. 

„- Никой не е съвършен, Ема.
-Ала някои хора са съвършени един за друг.“

„Всички познаваха Джейс и Клеъри. Така ставаше, когато спасиш света. За почти всички те бяха герои.. за Ема те бяха хората, които бяха държали ръцете и в най-черния период от живота и.“

„..Кой е  той? Защо е толкова съвършен? Как така на света съществува съвършено момче, а никой не ми е казал?“

„-Престани.
-Няма – настоя Малкълм. – Обичам щастливите завършеци.
- Малкълм – процеди Джулиън през зъби, - това не е любовна история.
- Всяка история е любовна история.“

„-Законите не означават нищо, дете…. – Няма нищо по-важно от любовта. Нито по висш закон.“

„- Любовта не е да хукнеш след някого на летището - … - Любовта означава да виждаш някого. Това е всичко. … - Когато обичаш някого, той се превръща в част от теб. Става част от всичко, което правиш. Въздуха, който дишаш, водата, която пиеш, кръвта във вените ти. Допирът му остава върху кожата ти, гласът му - в ушите ти, мислите му – в ума ти.  Познаваш сънищата му, защото неговите кошмари разкъсват сърцето ти, а неговите мечти са и твои мечти. И не мислиш, че е съвършен, защото познаваш слабостите му, познаваш го такъв, какъвто е дълбоко в себе си, виждаш сенките от неговите тайни и те не те плашат: всъщност обичаш го още повече зареди тях, защото не искаш съвършенство. Искаш него. Искаш….“

„…- Това е по моята част. Ти си имаш твои собствени безнадеждни човеци в Ню Йорк.
-Един от тези безнадеждни човеци е бащата на детето ми – напомни му Магнус. …
- А останалите – добави Магнус – до един са спасили света поне веднъж.
Малкълм посочи Джулиън и Ема.
-Храня големи надежди за тези двамата.“

„…Може би ти отнех нещо. ….
-Джулс – каза тя. – Ти ми даде семейство. Даде ми всичко.“

Източник.
„Когато Ема бе до него, той като че ли вдишваше два пъти повече кислород, във вените му имаше два пъти повече кръв, две сърца тласкаха тялото му напред. … Ема го правеше два пъти повече от това, което би бил без нея.“

 „-Още ли е с Джейс?
-Кой би скъсал с него? …. Ако скъсат, като нищо завинаги ще съм престанала да вярвам в любовта.“

„-Светът е ужасен – глухо каза Марк. – Някой се оказват повлечени в бездните му и се удавят в тях, а някои се извисяват и издигат другите със себе си. Ала те са малцина.“

„-Нямаш ли ми доверие?
-Естествено, че не – заяви Кристина. – Ти си луда.“
                                                                 
„Морето изронва скалите, Ема, и ги превръща в пясък, по същия начин любовта подкопава защитните ни стени и ги срива.“

„тайните.. те разкъсват отвътре. Раздират те. Правят те уязвим. „

„-А ако те все пак успеят да се подпалят..
-Да? – попита Марк.
- Гледай да намериш начин да ги угасиш.“

„Какво би могъл да сториш, когато онова, което заплашва хората, които обичаш, е нещо, което обичаш също толкова силно?“

Източник.
„…знаеше, че тя е част от него, че дишането и е  неговото дишане, сънищата и – неговите сънища, кръвта и- неговата кръв, а когато сърцето и спреше, знаеше, че и неговото ще спре, и той щеше да е щастлив, защото не би искал да живее дори една секунда в свят, от който тя си беше отишла.“

„-Обзалагам се, че и ти не си харесвал Магнус кой знае колко.
-Може би – отвърна Джейс. – Ала никога не бих си го признал.
-Защото това би наранило чувствата на Алек?
- Не. Защото Магнус би ме превърнал в закачалка за шапки.“

„-Умреш ли, аз вече няма да съм жив.“

„Само защото не можеш да си представиш как обичаш другиго, не означава, че няма да се случи.“

„Лошият закон не е никакъв закон.“

„Хората успяват да преживеят мъката, когато сърцето им бъде разбито, а ти си достатъчно силна, за да го направиш неведнъж. Ала Джулиън не е някой, който е в състояние да докосне единствено до сърцето ти. Той може да докосне душата ти. А има разлика между това, да разбият сърцето ти, и това, душата ти да се пръсне на парченца.“

„-Докато има обич и спомени, няма истинска смърт.“

Източник.
„-Обичам те – заяви, изричайки решително всяка дума. – Обичам те, защото ми казваш истината. Обичам начина, по който разпознавам стъпките по коридора пред стаята ми, дори когато не съм знаел, че идваш. Никой друг не се качва и не слиза по стълбите като теб. Обичам начина, по който въздъхваш точно преди да заспиш, сякаш сънищата ти са те изненадали. Обичам начина, по който седнем ли един до друг на плажа, сенките ни се сливат. Обичам начина, по който можеш да пишеш върху кожата ми с пръсти, и аз те разбирам по-добре, от колкото ако някой друг крещи в ухото ми. Не исках да те обичам по този начин. Да те обичам по този начин, е най-ужасната идея на света. Но въпреки това те обичам. Не бих могъл да престана дори и ако се опитам.“

„Изборите, които правим, ни правят това, което сме.“

„В идеята за свобода имаше красота, но тя бе само една илюзия. Всяко човешко сърце бе оковано от любов.“

„-По-лесно е да убиеш любовта на някого към теб самия, отколкото своята към него“
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang