събота, 16 септември 2017 г.

Май, Юни, Юли, Август Wrap up


Съжалявам, че пиша така рядко, съжалявам че отсъствам. Липсва ми писането, но нямам време. Просто нямам време. Най-глупаво оправдание на света, но то е така вярно. Лятото приключи с такава огромна скорост, че чак не го усетих.
 Работата, почивката с любимия човек, среднощните разговори с приятели на някоя беседка, докато всички чопли семки като обсебени, почивката в Гърция с всичко това ще запомня това лято. Не съжалявам за нищо през това лято, защото създадох си неповторими спомени. И не сериозно, не знам кога минаха тези месеци.... Ей го септември, започва последната ми година в училище, аз още не знам какво да уча, знам само, че трябва да положа много труд тази последна година да я завърша както трябва и да си вземе матурите с възможно най-добрите оценки. Но това настрана за сега. Както казах лятото приключи, а аз от май месец не съм правила равносметка на прочетените от мен книги и вече е време за това. Да започна учебната година на чисто..... в момента плача.... пак на училище.....
Та за тези четири месеца съм прочела точно ........ 10 книги..... т.е по 2 книги и нещо на месец..... искам да потъна в земята от срам. Честно......Няма шанс да си приключа годишното предизвикателство, освен ако не намаля бройката, а това не го намирам за честно, но е така красиво като си завършил предизвикателството....

„Разбий ме“ - Т.М.
Източник.
Тази книга я получих за миналия ми рожден ден, а много ама много преди това исках да я прочета. Та аз я препоръчах на една приятелка преди още да съм я прочела. (въпросната приятелка прочете цялата поредица преди аз да прочета първа книга). Не съжалявам, че я препоръчах и че я прочетох, защото книгата си е интересна и вълнуваща. А аз съм така безнадеждно влюбена в злодея на първата книга. Ах Уорнър...... чакам с нетърпение и тъпата Джулиет да те оцени.
Съжалявам само, че я отлагах толкова много време.
Ревю мисля да има на цялата поредица тук.
Дадох и 4/5.
Източник.

„Писма до изгубените души“ - Б.К
Тази книга е толкова красива, нежна и разчуствена. През цялото си съдържание тя си играеше със струната в сърцето ми. Определено препоръчвам тази книга..... ще се потопите в история за загубата на родител, за начина, по който живота си продължава да тече, въпреки че ти си съсипан, за това как любовта се намира на най-малко очакваното място.
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 5/5.

Източник.

„Звезди за Лола“ - С.П.
Първата книга от тази поредица прочетох още миналото лято и се влюбих в лекия, приятен, нежен и романтичен начин, по който пиши Стефани Пъркрис и тази книга не остава по далеч. Харесах историята на Лола, но тя просто не беше така сила и вълнуваща както тази на Етиен и Ана. И факта, че именно тези двамата намериха място в тази книга ме накара да и дам по-висока оценка. 
Дадох и 4/5.

„Импириум“ - Х.Х.Н.
Много ми допадна тази книга, още с корицата си ме примами, но съдържанието и ми задължа вниманието. Вековните тайни, магията, тайните общества, заговорите бяха така добре измислени, толкова пъти бях изненадана, че не бе за вярване. Със страст разлиствах книгата, само и само да разбера как още ще бъдат разиграни героите, кой още ще ги измами и предаде. 
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 5/5.
Източник.

„Каравал“ - С.Г.
Думата, с която мога да опиша тази книга е просто лал. Пак и пак лал. Определено си има своите недостатъци, слаби моменти, пукнатини в историята, но въпреки това съм влюбена в тази книга, в мистерията в нея, в загадките, в това че до последния момент читателя е в пълно неведение, може да си мисли, че е разкрил проклетата загадка, а в крайна сметка се оказва жестоко изигран. Влюбена съм в това как авторката пак и пак ме изиграваше.... 
Ревюто на книга тук.
Дадох и 5/5.

„Искам да бъда свободен. Разкази за Левски“ -  Д.Д.
Историята ми е слабо място, всяка книга имаща нещо свързано с историята определено ме привлича като с магнит. И тази книга не остана по назад....просто..... та това са разкази за Левски за бога...нямаше как  да не ми хареса, нямаше как да не я прочета.
Дадох и 4/5.




„Задръж звездите още миг“ - К.Х.
Една утопия, в която човек ще намери едно възможно бъдеще, в което на първо място са интересите на всеки отделен човек, свят, в който човек се налага да се бори за любовта си. Тази книга ни разказва за привидно перфектно бъдеще, което въпреки всичко си има своите недостатъци, защото хора.... няма нищо съвършено.  
Ревюто на книга тук.
Дадох 4/5.

„Стъклен принц“ - Е.У.
Много добре и ясно изразих мнението ми за миналата книга от поредицата и какво очаквах от тази. И мога да кажа с чисто сърце, че не останах разочарована. Не се ядосвах чак толкова много на героите, защото не правеха чак такива глупости, малко за добро или лошо израснаха. В книгата имаше доста обрати и изненади, та аз бях прочела последната страница от книгата и все пак останах шокирана. 
Ревюто тук.
Дадох и 5/5.

„Железният светилник“ - Д.Талев
Очаквах тази книга да не ми хареса, много познати, които вече я бяха прочели не я хвалеха особено, но аз се влюбих. Съчетанието между битовото, тогавашните нрави и предразсъдъци на хората и борбата на младите срещу чуждото проникване, срещу забравата на родното спечелиха сърцето ми. Чакам с нетърпение часовете по литература, когато ще говорим за тази книга.
Подобието на ревю тук
Дадох на книгата 5/5.

„Четирите цвята на магията “ - В.Е.Ш.
Източник.
Чувствата от тази книга са ми още така пресни..... Една красива история за магията, за нейната сила, за саможертвата в името на доброто..... От много време бях хвърлила око на тази книга и като излезе при нас бях във възторг, а когато отворих пакета от Емас и видях това бижу щях да получа инфаркт. 
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 5/5.

неделя, 3 септември 2017 г.

„Железният светилник“ - въпроси и отговори

Та аз съм си на почивка в Гърция, изолирана от целия свят, защото смотания ми телефон изобщо не искаше и смотан обхват да намери..... и двамата с приятеля ми нямаме и интернет, аз умирам, защото не мога да си видя Instagram.... отиваме на едно кафе, имащо wi-fi плащайки 3 евро за неоригинална кола.... но хей имаме интернет. Та така виждам, че една позната ми е писала дали бих искала да ме тагне в един много интересен таг. Е знаете отговора ми....
Много благодаря за Стиляна! Тя ми е дала възможността да отговарям на въпросите, за която и книга да искам, но и аз мисля да е за „Железният светилник“, защото искам да говоря за тази книга, а не мисля, че съм способна да напиша ревю на нея. 


„-Всяко знание е богатство, но когато е знание лъжливо, то е отрова за душата.“ 

1.  Какво очакваше от романа?
Честно очаквах едно нищо. Може да изглеждам малко глупава, но дори не знаех за какво се разказва в нея преди да я започна. Нямах никаква, ама никаква представа. 

2. Колко време ти отне да го прочетеш?
Бърза справка в goodreads ....... за 11 дена съм я прочела...и то последните 100 страници ги прочетох по магистралата от Варна към Разград. Уж само да хвърля един поглед какво става, изведнъж прочетох книгата, вдигам поглед и какво да видя? Почти до града сме.  

3. Защо започна именно тази книга?
Хмммм  може би, защото е част от задължителната литература за 12 клас, а не мога без да я прочета като се има предвид, че ми предстоии матура. И да знам, че може да е най-малоумното нещо от моя странна, но сигурно не бих прочела книгата, ако не бях задължена. Исках да я прочета, но има доста път от искане до правенето на даденото нещо.    

4. Любим женски и мъжки персонаж? Защо?
Хм любимия ми женски персонаж май е Султана, тя остави най-ярка следа. Определено някои от постъпките и са ужасни и падат много морално, но все пак, целият и живот се е превърнал в една борба. Като малка, да свързват двата края, като жена да устоява избора си на съпруг, а като майка борба за доброто бъдеще на децата си. 
Естествено любимия ми мъжки персонаж е Лазар. Той изразява младото пробудено население, което е готова да се бори срещу неправдата, срещу проникването на чуждото и заличаването на българското. 


„-Ние не сме – каза той – безименно стадо и овци безмълвни, а сме многоброен народ със свой език.“

5. Най-красива сцена в романа?
Края на книгата, една определена сватба. Обожавам тази сцена, защото по един или друг начин всичко се подреди, всичко намери своето място за добро или зло.....  

6. А най-тъжната?
За мен най-тъжните моменти почти винаги са тези, в които трябва да се спогуваме с даден герой и тази книга не прави изключение. 

7. Любим момент от книгата?
Когато народа се вдига, устоява родното и се преборва с чуждото влияние в лицето на една опредена личност. 


„…ама само да знайш как съм я чакал да дойде и какво ми е, като не идва.“

8. Хронотоп?
chronos - ъъъ няма да копирам отговора на Стиляна, въпреки че е напълно точен и верен, но все пак не съм в част по литература и тук мога да говора по свободно. Действието се извърша грубо казано през целият живот на Султана и Стоян Глаушев. 
topos -   града, в Преспа.


„-Ще живея, колкото бог ми е отредил, но с виното, с ракията човек се убива.“

9.  Какво е разбирането на автора за ценностна система в творбата? 
Хмммм явно се подготвям за разпита, който ще се проведе в час по литература, в които естествено само аз участвам, другата част от класа ми спи по чиновете.....
Най-важното място в книгата намира семейството, то е в основата, от него произлиза всичко, то е ядрото.  

10. Движещите сили в историята? 
Нещото, което най-много ми хареса в книгата? Обожавам борбата в книгага, борбата за защитата на родното, за остояванетио на родното и отхвърлянетио на чуждото.  

11.  Плюсовете на творбата?
Цялата книга за мен е един плюс? Хмм факта, че битовото и борбата са вплетени по красив и увлекателен начин. 

„…И лудия бяга от пияния.“

12. А минусите? 
За мен огромен минус беше, че да се получи някаква хармония в края на книгата трябваше някои хора да бъдат пожертвани.  

13. Какво да очакват останалите от романа?
Най-важното не го започвайте с мисълта, че ще умрете от скука, че ще трябва на сила да четете нещо. 

Естествено всеки, който проявява интерес може да направи тага. 

четвъртък, 31 август 2017 г.

„Четирите цвята на магията” — В. Е. Шуаб

"Четирите цвята на магията" е първата част от нашумялата трилогия на В. Е. Шуаб за Кел - магьосникът, пътуващ през световете, и за Делайла Бард - крадлата с душа на пират.
Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо. 
Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.
Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...

„—Не си ли боиш да умреш? — попита Кел сега....
— Смъртта навестява всички....”

Източник.
„Четирите цвята на магията” от В. Е. Шуаб е книга, която превзе американските читателя, книга, която още с появата си превзе и нашите умове. Това съкровище още от началото си приковава читателя с уникалната си история. И хора сериозно четири Лондона, четири различна свята всеки притежаващ малко или много магия, всеки свят вървящ по своя си път и само двама, единствени хора, които могат да пътуват между тях .... Тази книга те примамва с всичко, което представлява. Само като и погледнеш корицата и вече си влюбен в нея, а когато започнеш да я четеш — вече си загубен. Изчезнал си духом от нашия и се пренасяш в свят на магия, сила, приключение,свят на лъжи и манипулации, опа грешка сватове.

„— Извинявам се за всички, което може да съм строил. Не бях на себе си.
— Извинявам се, че те прострелях в крака — върна му го Лайла — Бях напълно на себе си.

Източник.
Отдавам слушам за тази книга много преди да излезе на нашия пазар съм гледала как чужди влогари се прехласват по нея, че нямаше как и аз да не се заинтригувам. Исках още на момента щом изляза при нас да я прочета, но тогава толкова много други хора я четяха, че просто исках малко да изчакам. И си заслужаваше чакането, защото книгата е невероятна и така интересна.....
Начина на писане не е натоварващ и авторката предоставя възможността читателя да не се загуби в камара от информация, света на Кел, начина му на живот в ролята на анатирин, всичко си е обяснено, но въпреки това пак си остава нещо мистериозно, нещо което гъделичка интереса на читателя и той с трепет разлиства страниците. Хареса ми как цялата идея за различните Лондони бе развита, как и с какво те се различаваха, как в Сивия Лондон хората са забравили магия, но въпреки това нещо у тях продължава да търси неизвестното, магичното, как в Червения Лондон магия е в своя разцвет, тя е в равновесия, как в Белия Лондон оня с най-голямата сила е винаги първи, най-жестокият управлява слабите, и на последно място Черния Лондон изчезнал заради липсата на равновесие между човешкото и магията.


„— Любовта не ни предпазва от измръзване до смърт, Кел — продължи Лайла, - нито от гладна смърт,нито от намушкване заради монетите в джоба. С любов не можеш да си купиш нищо, затова се радвай на онова, която притежаваш и на хората около себе си, защото независимо за какво копнееш, нуждите ти са задоволени.”

Източник.
Книгата ни представя едно приключение, една саможертва в името на доброто, която Кел трябва да направи, но неочаквано за него, той намира спътница по този път, момиче, което със своя инат го влудява, но и изключително много му помага. И тази знаменита девойка е Делайла Бард. Двамата с Кел много ми допаднаха и като просто приятели, спътници в една опасна мисия, но и естествено се надявам нещата между тях двамата да се разният знаете как искам.....
Много ми хареса това, че и в миналото и на двамата има една мистерия, една загадка, която тепърва ще трябва да се разрешава. Харесах Кел, със своята чиста доброта, с това, че е готов на всичко да поправи грешката си, с това, че е готов на всичко за любимите си хора. Лайла, нея я харесвам просто, защото си е Лайла. Необуздана, понякога безстрашна до глупост, инатлива и готово на всичко за приключение.    


„— Как разбра? —.....— Как забеляза, че не съм аз?
....
— Тя каза моля.”

„Четирите цвята на магията” първа книга от известната трилогия на  В. Е. Шуаб е динамична и вълнуваща книга, разказваща ни приключенията на антарина Кел и Лайла, момичето искащо да кръстосва моретата. Тяхното необичайно партньорство развило се в последствие в приятелство е така красиво, така осветява иначе що годе мрачната книга. Защото не очаквайте тази книга да е някоя сладникава история, тук има битки, смърт, саможертва, предателства. Това е книга за магията и на какво е способна тя. 

Благодаря изключително много на издателство Емас за предоставената възможност.  

вторник, 15 август 2017 г.

„Стъклен принц“ - Ерин Уот

Рийд Роял има всичко – визия, обществено положение, пари. Момичетата от елитното училище копнеят да бъдат с него, момчетата искат да бъдат като него. Ала за Рийд нищо друго няма значение освен семейството му. До деня, в който се появява Ела Харпър.
Макар в началото да изпитва единствено презрение към нея, с времето Ела се превръща в център на живота му. Той иска да е близо до нея. Да я опази. Една глупава грешка обаче я отблъсква и отчуждава. В дома на семейство Роял настава хаос. Светът на Рийд изведнъж се срутва. Ела вече не иска да е с него. Тя заявява, че връзката им носи само нещастия. И МОЖЕ БИ Е ПРАВА...
Тайни, предателство, вражда. Рийд никога не се е сблъсквал с това досега. Ще може ли да си върне своята принцеса?


„Стъклен принц“  е втората книга от поредицата „Семейство Роял“ и  разказва една лека и динамична история за любов, пари, тайни и интриги. Това е история за свят, в който парите движат света и децата са привилегировани заради това кои са родителите им, т.е като нашия свят де. Но установения ред се променя бързо, когато се появява едно момиче, което разтърсва живота им из основи. 

 „-Понякога съм труден.
....
-Да, но си моят „труден“ - шепна.“

Както бях казала в ревюто за първата книга, доста често се дразнех на историята, но и че това и беше част от чара и, обаче с радост мога да кажа, че тази книга не бе така дразнеща, не ме изкарваше от нерви и наистина се радвам. Естествено отново имаше дразнещи моменти, героите отново постъпваха глупаво, имаше малоумни описания и доста тъпички обрати, но какво да кажа хареса ми. Защото освен всичко това книгата бе така сладка, така отпускаща, едновременно както се случваха пълни простотии така и на моменти героите ме караха да им се възхищавам. Приятна книга за отпуска след тежък ден.   

„Сама го каза - виждам те такава, каквато си. Виждам болката и самотата ти. Виждам гордостта ти и как тя ти пречи да разчиташ на другите....„

Много ми хареса как в тази книга част от главите бяха от гледната точка на Рийд. Така опознах образа му по-добре, от вътре виждаме как Ела го променя за по-добро, виждаме какво причинява липсата и, виждаме как отново се съживява за живот след връщането и. 
Нещото, което просто не ми хареса в книгата бяха нелепите описания. Не знам дали е виновен превода или начина на писане на авторката, но просто на моменти не знаех да плача ли или да се смея от глупостта. И най-вече се дразнех как в такива книги са описани секс сцените. Сериозно „пулсиращото място“. Да това е книга няма нужда от буквално описание на нещата, ако някой го иска просто да си пусне нещо за гледане, но щом авторката е решила да описва такива моменти, те не могат ли да бъдат поне малко по като хората. Просто всичко бе написано така глупаво в тези моменти. Можете с по-малко подробности да се получи много по-хубав разказ.

„На този свят не съществува друго момиче за мен. Ако ме видиш да говоря с друга, знай, че говорим за теб. Ако ме видиш да вървя до някоя, знай, че ми се иска да съм до теб.... - Ти си единствената за мен.“

В тази книга героите определено ми се издигнах в очите, спечелиха някоя и друга
Източник.
точка, но естествено пак ме изкарваха извън нерви. Просто така са създадени, че няма как напълно да се харесат на човек. Все нещо у дадения герой ще те раздразни, все някоя негова постъпка ще го очерни. Да не споменавам, че някои герои просто ги ненавиждам. Няма да споменавам имена, но когато започнете книгата и сами ще се досетите.

Финала на книгата ми е болна тема. Буквално пет минути след като го прочетох повтарям само: Ама сериозно ли? Честно наистина той ме шокира и вместо само една огромна изненада те бяха две. И просто нямам търпение да разбера как ще се развият вещата в последната книга.  

„Стъклен принц“ от Ерин Уот е книга, с която приятно можете да си прекарате времето си на плажа, ако естествено нямате нищо против хората да ви гледат странно, странно, защото на моментите оставяте книгата грубичко, а след няколко минути отново я вземате и се смеете на глас и правите странни физиономии. Да книгата е прекрасна за почивка край плажа, ако не ви пречи да се излагате де и да ви сметнат за луди.


Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Ревюто на първата книга тук.

петък, 4 август 2017 г.

„Задръж звездите още миг” — Кейти Хан

„Кажи им,че първата любов може да те пречупи. Но може и да те спаси”

Карис и Макс се носят в космоса. Остава им въздух за деветдесет минути.
Те си спомнят за света, от който идват. Свят с правила, на които не могат да се подчиняват. Там никога не са се чувствали на място, но са твърдо решени да се върнат. Защото са стигнали твърде далеч, за да се изгубят един друг...
Въздухът опасно намалява. Един от тях има шанс да се спаси. Но дали ще го направи?

„—Когато сме изправени пред смъртта, показваме истинската си същност.”

„Задръж звездите още миг” е една дистопия, която ни разказва една история на живот и смърт, история за първата любов, за търсенето на себе си в един свят, в който е правило да поставяш себе си на първо място, свят, който е съвершен.


„Първият никога не се превъзмогва, Карис. Тялото ти не знае как..... — Проблемът с първата любов, Кари, е, че тя те разчупва. Променя всичко в теб за следващия човек.”

Имах своите съмнение преди да започна книгата, изглеждаше ми много интересна и вълнуваща, но просто не знаех дали ще ми допадне. Това не е някоя блудкава любовна история, с която можеш просто да си отбиеш приятно свободното време, това е силна история за изборите в живота, за това на каква е готов човек да съхрани първата си любов, за саможертвата в името на любимия.


Източник.
„Ако живеем достатъчно дълго, повечето теории, които сега приемаме за факт, ще бъдат опровергани. Винаги някъде пред нас има по—добра, по—напредничава наука.”

Интересно ми беше как историята е разделена на две части, за срещата на Макс и Карис, как се развиват техните отношения и за борбата им за живот в настоящото. Така историята ставаше по-динамична, не оставаше на едно място. В един момент четем как Макс и Карис се опитват да се спасят от сигурната смърт в космоса, а в друг проследяваме първите трепети на тяхната любов. И другата съпоставка в книгата ми хареса, как бе показано как биха се справили героите, ако единия от тях не оцелее. Това представяне на живота им без любимия бе просто затрогващо и често казано болезнено, аз обичам щастливите финали, а да чета как със последни сили се опитват да продължат живота си бе просто болезнено за мен. 


„Чел съм някъде — казва той, — че животът след смъртта е онова, което оставяме у другите.”

Историята в книгата е част що годе и от нашата действителност т.е сюжета не е магически, няма магия, вълшебства, но все пак е така различен от света, в който живеем. Книгата ни представя един по особено свят, за който докато се чете книгата трябва да се внимава, трябва да впримчим цялото си внимание, за да не изпуснем нещо. Защото как иначе бихме могли да си обясним поведението и мислите на героите без да познаваме техния свят?


Източник.
„—Мисля, че е в човешката природа да се бориш, дори и в един съвършен свят.”

„Задръж звездите още миг” е прекрасна книга, интересна и интригуваща. Тя ни представя една утопия, в която всички са щастливи и доволни от установения ред, докато естествено не дойде любовта, а както знаем всички тя променя из основи. Един съвет не четете тази книга!!! Финала е просто.... така смотан, не исках така да свърши, буквално през цялото време очаквах нещо друго, но не естествено аз трябваше да бъда наранена. Излъгах ви веднага прочетете книгата, трябва да имам с кого да се ядосвам. Моля ви имам нужда от компания в болката си.

„Но да си личност означава също така да знаеш кое е правилно за теб.”

Благодаря изключително много на издателство Бард за предоставената възможност.

„Идеалното място не е държава или философско течение. То е тук, това сме ние.”

неделя, 16 юли 2017 г.

Да покажа, че съм жива...... и да изчистя паяжините от блога

И още една учебна година се изниза между пръстите ни, остава ми само една единствена, идва 12 клас и аз все още не знам какво искам да правя в живота си, с какво искам да се занимавам. Но това е друг болен въпрос. Сега трябва да мисля за матурите и да започна да се подготвям да тях. Днес съм тук да се извиня за така голямото ми отсъствие, настина искрено съжалявам, но няма какво да направя по въпроса. Просто не ми остава време, ако по чудо имам такова то аз съм хипер изморена и просто нямам желание да пиша нещо. И за жалост, не чета особено, а това води и до това, че ревюта на пиша..... Нещото, което изяжда огромна част от времето ми е работата като сервитьорка. И знаете ли какво забелязах, на работа понякога ми остава време да си седна и да правя нещо на телефона. Аз през това време бих искала да чета книга, а не да съм на телефона, но шефовете ми приемат за нормално да съм на него, а ако чета книги биха ми се скарали. В какъв свят живеем само. За нормално се приема да си отбивам времето с игри на телефона, вместо да чета някоя приятна книга. Проблема с работата може да се реши, защото сигурно след седмица ще ми е последния работен ден, ако естествено ми платят де, но и това е друга история, за която не ми се говори особено, защото пак ще се ядосам, а не искам да си тровя нервите. С тази публикация искам просто да ви покажа, че още съм жива и че имам намерението да изчистя хубавичко паяжините от блога ми. 
Определено гледам това лято да го изживея максимално приятно, защото това е последното така да се каже свободно лято. Догодина вече ще се подготвям за университета, ще си търся квартира, работа и такива неща, вече за големи хора. А това лято още все пак мога да бъда що годе дете. Нали помните как когато бяхме малки възрастните винаги ни повтаряха да не бързаме да порастваме, че ще съжаляваме за това. Тогава изобщо не им обръщахме внимание, но сега, ах сега как пак искам да съм дете. 
В петък, на 14.07. най-после приключих с 11 клас. Тъй като уча в професионална гимназия
имам и две седмици практика, която завършва с защита на тази практика, като се представя на доклад. За тази практика имам смесено мнение, разбирам защо е важна и наистина научих някои неща, видях как нещата, които учим в училище се използват на практика, но просто прекалено явно видях как въпросните хора просто не искаха да се занимават с нас, те си вършеха работата и за тях бяхме просто едно усложнение, което искат възможно най-бързо да разкарат.
Та както бях казала гледам когато имам време да чета някоя и друга книга, но тия дни имах време, а правех нещо различно. От месеци не се бях сещала да гледам „Ловци на сенки“, но изведнъж като почнах първия епизод на новия сезон, не можех да спра да го гледам, чак днес изгледах последния излязъл епизод и вече можех да се появя и тук. Нямам търпение да излязат и другите епизоди, нищо, че доста се различава от книгата на мен пак ми е интересно.
Тааа мисля, че това е за сега. Очаквайте ме отново. 
Приятен ден!!!!!!!!!

понеделник, 19 юни 2017 г.

„Каравал“ – Стефани Гарбър

„…. – но знам, че като всички велики истории – и като всички ужасни истории – и тази започвала с любов.“

Скарлет и Тела никога не са напускали своя мъничък остров и отдавна копнеят за чудесата на Каравала, ежегодното едноседмично представление, където на публиката е позволено да участва в шоуто наравно с артистите.
Каравалът е магия. Мистерия. Приключение.
Когато дълго чаканите покани най-после пристигат, изглежда, че мечтите на двете сестри най- сетне са се сбъднали. Ала едва стъпили на брега на вълшебния остров, Тела изчезва, отвлечена от Легендата, мистериозния собственик на Каравала.
Скарлет е чувала, че всичко, което се случва на Каравала, е постановка, ала въпреки това бързо попада в опасните мрежи на любов, магия и разочарования.
Така или иначе, трябва непременно да открие сестра си, преди играта да стигне до своя край и Тела да изчезне завинаги...

„Сбъдващите се мечти са красиви, но могат да се превърнат в кошмари, когато хората не искат да се събудят.“

„Каравал“ от Стефани Гарбър е една странна, необикновена и изключително интересна книга. Тя ни разказва една история, в която границата между реалното и фантастичното е така размита, че дори на моменти не съществува. Това е книга за любов, смелост, жертвоготовност, вярност и магия. Подгответе се да бъдете отнесени от водовъртежа, който представлява тази книга.

„Бъдещето прилича на миналото, в голямата си част е предрешено, но винаги може да настъпи промяна….“

Източник.
Думата, която описна книгата е магична. Все едно с магическа пръчка омагьосва читателя е го праща в едни необикновен и странен свят, свят, в който винаги трябва да си нащрек. Книгата ни разказва за една привидно прекрасна игра, но игра, която в крайна сметка се оказва на живот и смърт. Не зачерквате книгата, не я започвайте с предразсъдъци, тя ще ви изненада приятно, ще ви накара да я четете с истинско нетърпение. Историята започва бавно и плавно се развива, от начало всичко е така обикновено, чисто нов свят, но без нищо странно и тогава се появява цялата тази идея с Каравала. Той дава необикновеността на историята, той я прави това, което е. Просто до сега не съм срещала такава книга, до този момент не съм намирала книгата с такива елементи и поне според мен оригинална идея. И както винаги... Книгата свърши прекрасно, (спойлер!!!! ъъъ всичко си дойде на мястото, най-накрая моите любимци Джулиън и Скарлет разкриха тайните помежду си и намериха пътя един към друг.) И тогава дойде проклетият епилог, който обещава нови проблеми, нови трудности за героите. Ем искам нещата да си останат такива каквито са, ем искам отново да преживея приключения с тези герои.
Начина на писане не е нищо особено, приятен е, не убива читателя от скука с излишни подробности, не го отекчава, а точно обратното, с начина си на писане авторката прави така, че историята да оживее пред очите на читателите.

„Съдбата и внушаваше чувството на безсилие и безнадеждност, караше я да се чувства незначителна.“

Източник.
Героите ми бяха интересни, на някои от тях се дразнех, мразех ги (като бащата на Скарлет и Тела, Графа.), но пък други харесах изключително много.
Скарлет определено ме дразнеше в началото, беше ми антипатична, страхлива не можеща да рискува, но в последствие тя се разви, стана по импулсивен човек, човек готов за приключения. 

„-Хич не ме гледай така. Не ми действа.
-Точно затова е толкова забавно.“

Джулиън често се изявява в ролята на филтърджия и въпреки че в реалния живот не си падам по такива индивиди, ги харесвам в книгите, те са ми забавни с това си държание освежават обстановката. А и Джулиън си е такъв сладур....... обвит в мистерия, тайни и загадки неговия образ допринася така много на историята, той я прави интересна.
Малката сестра на Скарлет, Тела ми беше дразнеща, глупава и просто неприятна. Не можах да я харесам. Тя изигра ключова роля в книгата, нищо, че действието не участвам пряко особено.

„Всеки човек има властта да промени съдбата си, стига да е достатъчно смел и да се бори със зъби и нокти за най-съкровените си желания.“

Източник.
„Каравал“ от Стефани Гарбър е магична книга, в която реалността и измислицата се преплитат неимоверно много, това е една история, обвита от тайни и мистерии, история за любов, изпитания сестринска обич и намиране на смелост да се опълчиш срещу по-силния.  
  
   „-Мисля, че допуснах грешка.
-Тогава я превърни в предимство.“

Благодаря изключително много на издателство Бард за предоставената възможност да прочета книгата. 

„Има много пътища към всяка място. Уликите са скрити навсякъде.“

петък, 9 юни 2017 г.

„Импириум“ – Хенри Х. Неф

Династията Фереджин управлява Импириум над три хиляди години. Но когато магията на фамилията започва да избледнява, с нея си отива и влиянието й над империята...
Хейзъл - най-младият член на кралското семейство - е щастлива да остави управлението на сестрите си, за да може да изучава магията си на спокойствие. Но императрицата има други планове за внучка си - тъмни и опасни действия, с които да експлоатира таланта на Хейзъл и да възкреси мистиката на Фереджините. Хоб, обикновен гражданин от външните светове, е изпратен в града, за да служи на Фереджин... И да ги шпионира.
Единият иска да защити династията. Другият иска да я унищожи. Когато Хейзъл и Хоб се сприятеляват, тяхната връзка може да спаси кралството... Или да го унищожи завинаги.


„Само че искам да създавам, не да унищожавам. Ако за властта е необходимо да унищожаваш, може би е време родът ни да се откаже от нея.“

„Импириум” е един чисто нов свят, със свой установен ред, със своя предистория, тук няма да намерите създаването на нова система на управление, а борба с досегашната. Това е една изключително интересна книга изпълнена с магия, тайни, загадки, тайни общества, заговори и предателства, книга за приятелството, отговорността и добрината. Не се плашете от големината на книгата, а от тайните и заговорите скрити в нея. 


„Някои хора толкова се страхуват от провала, че дори забравят какво се опитват да постигнат. Стремят се не да постигнат успех, а да избегнат провал.“

От къде да започна да изброявам добрите страни на книгата? Та те са така много. Дори самото и оформление е невероятно. Твърда корица, красива корици за бога!!!! Прекрасни карти в началото и картинки в началото на всяка една глава. Дори да не сте запознати със съдържанието и, то ще бъдете очаровани от нея само заради начина, по който изглежда.


„Целият свят можеше да повярва във величието на Хейзъл, но тази вяра не струваше пукната пара, ако самата тя не повярваше в себе си.“

Чак в края докато четях благодарностите (а аз почти никога не го правя, направо си беше знак от съдбата) разбрах, че книгата си има предистория, дори цяла поредица от книги, разказващи за векове преди събитията в „Импириум”. И да явно аз не съм запозната с тези книги, но това не кой знае какъв пропуск, защото действието в тази книга е хилядолетия след това в поредицата. Кой знае някой ден мога да прочета и предисторията (под някой ден имам предвид, при първа възможност ). Важното е, че аз се насладих изключително много на „Импириум“.


„-Един несправедлив закон е приемлив просто, защото повечето не знаят за него?...“

Историята е много заплетена, караща читателя да тръпне от вълнение, от непоправен интерес. Просто още от първата страница  бива ме изпратени в един нов свят, в който трябва бързо да се ориентираме и заедно с героите да се опитваме да разбере истината. А драги мои да се открие истината в свят като този в „Импириум“ е изключително трудно, защото в цялата книга всеки играе своя собствена игра, героите биват лъжени, мамени, използвани често без дори да се усетят. Просто като започнете книгата вихрушката на историята ще ви помъкне, ще разбърка мислите ви и ще ви остави шокирани на моменти.  И не, не бива да си помисляте, че книгата има нещо общо с Хари Потър, определено не, единственото общо е магията и младите герои. 

„Добрите хора леят сълзи в името на справедливостта. По-добрите леят кръвта си.“

Като стана дума за героите, те наистина много ме изненадаха, изграждах си дадено мнение за всеки  един от тях само и само после то да бъде разбито на парченца. Мислех, че даден герой е добър и почтен, а той например се оказва измамник и двуличник. За това не бързайте да си изграждате дадено мнение за героите, определено по времето на историята ще си го промените поне веднъж, ако не и повече пъти. Главните герои Хейзъл и Хоб са много различни един от друг, начина, по който са израсни е коренно различен, но и двамата от малки са принудени да се справят с трудности, да понасят бремето породено от това кои са. Колкото и различни да са тези двамата те в крайна сметка се превърнаха в истински приятели, всеки споделящ отговорностите и задълженията, които поражда мястото му в обществото.  


„-Висшеродните домове рядко пръскат отровата си по млади прислужници. Сигурен ли сте, че се обикновен паж, господин Смит?
-Ако не съм, значи получавам твърде малко.“


„Импириум“ от Хенри Х. Неф е едно красиво начало на поредица, която ни обещава вълнуващи приключения, заплетени мистерии, чудати герои, тайни, заговори и измами, но и намирането на истински приятел на неочаквани места. 


Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата.

„….С тях ще си в по-голяма безопасност.
-Та те са наемни убийци!
-И то най-добрите – кимна лейди Раша. - Каква по-добра защита от убийци?“

вторник, 23 май 2017 г.

„Писма до изгубените души“ – Бриджит Кемерет

Джулиет Янг винаги пише писма до майка си, пътуващ по света фотожурналист. Дори след нейната смърт, тя оставя писма на гроба й. Това е единственият начин Джулиет да се справя с живота. Деклан Мърфи не е типът момче, с което искаш да се забъркваш. Съдът за непълнолетни му определя да полага обществено-полезен труд в местното гробище, с което той се опитва да избяга от демоните в миналото си. Когато Деклан прочита завладяващо писмо, оставено до един гроб, не може да устои да не отговори. Скоро той се разкрива пред пълен непознат и тяхната връзка е мигновена. Но нито Деклан, нито Джулиет знае, че те всъщност не са непознати. Когато училищният живот се намесва в тайните писма, ще хвърчат искри, докато Джулиет и Деклан разбират истини, които могат да ги разделят.

„Мама казваше, че думите съдържат частица от душата на онези, който ги е писал…“

„Писма до изгубените души“ е книга, която ме впечатли по много начини, която ме заплени и с ръка на сърцето я препоръчвам на всеки един, който иска да се наслади на една красива история, изпълнена със сладки и нежни моменти, история, която ще си поиграе със струната на сърцето ви.

Източник.
Прочетох по-голяма час от книгата в училище и честно абсолютно не знам какво стана през този ден, не знам как никой от учителите ми не се скара, а пък най—добрата ми приятелка се разсърди, защото цял ден не и обърнах внимание. Но какво да се прави не можех да оставя книгата. И знаете ли къде идва гадното, прочетох я аз в училище и после докато чаках в зъболекарския кабинет нямаше какво да правя. Иронията на съдбата. 
Не знам кое ме заплени в началото, стила на писане или самата история. Но още от началото бях запленена. Историите за семейните трагедии, за това как човек се справя с трагедията, как избягва от сянката на смъртта и намира светлината в пътя ме привличат като с магнит. В цялата книга се усеща мъката, която изпитат героите и просто в такива книги където се случат тъжни неща, където героите стават жертви на съдбата и въпреки края им е оптимистичен ми харесват. В такива книги има поука, карат ни да си мислим, че човек може да се справи с лошото в живота.

„Тя ме пита за съдбата, която разкъсва хората на парчета, и не мога да не си задам въпроса дали ролята на съдбата не е именно в това.“
Източник.

Обожавам когато в книгите се използва похвата с писмата като в тази. Някак си когато героите си разменят писма се получава по-голяма чувственост и емоционалност, по-голяма откритост. Всяка една книга, която съм прочела до сега използваща писмата ми е харесала, само като разбера, че в дадена книга има нещо подобно и тя вече ми е в списъка за четене. И честно не може и аз да намеря с някога да и разменям такива писма? Привлича ме цялата тайнственост, Джулиет и Деклан имаха възможността да разкрият душите си без да ги ограничават някакви задръжки, те се влюбиха един в друг не във външността, а в това вътре, влюбиха се в душите си.


„Чувството за вина не може да бъде компенсация за извършеното. Или поне не би трябвало.“

Източник.
Обожавам факта, че в книгата присъства фотографията. Обожавам този вид изкуство. Чудесно е как се появяват разказите за фотографията, как това изкуство добавя нещо към историята, прави я по-интересна и кара читателя да се замисли за някои неща.
Героите определено ми харесаха, не знам точно заради какво може би заради огромната гама от несъвършенства. Не знам май харесах героите именно заради техните недостатъци.
Джулиет ме дразнеше почти през цялото време, слабостта и, навика и първо да съди и после да мисли, факта, че не проявяваше смелост. Но някак си ми хареса. Затрогна ме, авторката ме накара да съчувствам на Джулиет. 
Деклан ми беше сладък и симпатичен. И да знам отново харесвам лошото момче. Но и той определено си имаше доста кусури и недостатъци. Но всеки един човек има и е безсмислено и глупаво да искаме героите в книгите да са самото съвършенство.


„Взех пример от теб и направих нещо неочаквано. Имаш право. Това е ужасяващо. Хайде да го направим пак.“

„Писма до изгубените души“ от Бриджит Кемерет е една красива, нежна и интересна книга, това е една затрогваща история, която ще ви накара да се чувствате празни, но в последствие ще ви изпълни сърцето с надежда, радост, но и тъга. 

„Послушай съвета на човек, който вече никога нищо не може да каже на майка си. Трябва всичко за и споделяш.“

Благодаря изключително много на издателство Егмонт за възможността да прочета това съкровище.


П.С. Нали споменах, че приятелката ми се разсърди, че не и обърнах внимание докато четях книгата? Сега иска да и я дам да чете. 

четвъртък, 18 май 2017 г.

Reader Confessions Book Tag


Благодаря не пак, а отново на Юли за така. Мерси момиче помагаш ми да отлагам писането на ревюто на „Пазители“.Толкова много обичам тази книга, че не мога да напиша едно свясно изречение, а и ме боли прекалено много главата да се концентрирам като хората...... и защото съм писала това преди дни, т.е седмици вече, и не е в сила, за това можете да прочетете ревюто ми тук

1. Някога наранявал/ла ли си собствената си книга?
За жалост да и искам да се набия поради тази причина. Не веднъж, а няколко пъти без да искам съм късала някоя страница, тя си остава на мястото, но все пак е скъсано. Да знам, аз съм чисто чудовище, заслужавам публичен побой. Имам ясен спомен как докато четях „Книгата на живота“ скъсах една страница, просто с такова нетърпение я четях, че докато бързам чух на ужасния звук - на късаща се хартия.

2. Наранявал/ла ли си някога заета назаем книга?

Не, много пазя чуждите книги. Ама че съм глупава, защо пазя чуждите, а не своите?
Не съм повреждала чужда книга, защото вземам такива само от библиотека, а тях наистина ги пазя ужасно много, защото все пак те са предназначение за много хора.

3. Колко време ти отнема да прочетеш една книга?
Много зависи от книгата, както от нейната големина така и от съдържанието и. Колкото и да е голяма една книга, ако тя ми е изключително интересна и имам свободно време бих я изгълтала мълнеоносно.

4. Книги, които не си завършила?
Хммм. „Разчупи клишетата“. Книгата беше от училище и трябваше да я прочета по икономика, но просто не ми беше особено интересна и просто я оставих. За късмет прочетеното от мен ми помогна да мина номера.


5. Hype-нати или популярни книги, които не харесваш?
Хммм, чак пък популярни..... „Моята прекрасна книжарница“, „Списъкът на омразата“ и други.

6. Класики, които не харесваш?
Не съм чела кой знае колко класики, за това нямам такава.

7. Книги, които си купил/ла само заради интелектуалността им?

Определено не мисля, че има такива, но и аз не знам.

8. Книги, които не си върнал/ла?

Ъъъ няма такива?

Тагвам всеки, който има желание да направи този таг.

четвъртък, 11 май 2017 г.

„Короната“ - Кийра Кас

Когато Идлин става първата принцеса в Илеа със свой собствен Избор, тя изобщо не очаква, че
ще се влюби в някой от тридесет и петимата си ухажори.
Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама.
Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите й преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади...
Принцесата скоро ще трябва да направи по-труден и по-важен избор, отколкото някога си е представяла.

„-Трябва да приемеш, че нищо не е съвършено, колкото и да си въобразяваш, че е така“

„Короната“ последна книга от невероятната поредица на Кийра Кас „Изборът“ е един сладък завършек на една изключително красива поредица. Прекалено дълго отлагах тази книга поради една проста причина, а именно, че просто не исках да слагам край на поредицата, не исках да се сбогувам с нея. Започнах „Изборът“ поради една огромна подканя от моя приятелка, която беше и е влюбена в нея, с леки предразсъдъци я започнах, защото си мислих, че ще е нещо глупаво и скучно, а и ме дразнеше ужасно много факта за самият Избор, имах чувството, че момичетата ще бъдат на конкурс на красота... Бях забелязала книгите доста преди въпросната ми приятелка да ги спомене, но резюмето ме бе отблъснало и ето едно доказателство, че и резюметата лъжат. Та и въпреки предразсъдъка ми аз започнах поредицата и се влюбих в нея, влюбих се в зашеметяващите и корици, в красивата историята, в героите. Поглъщах всяка следваща книга за отрицателно време, докато не дойде редът на „Короната“, която я прочетох за рекордното време от 4 часа и нещо, не само огромния ми интересен помогна де, та тя книгата е колко 200 страници?


„….Майки ти се възстановява след инфаркт и въпреки това има безочието да ме командори. Знам, че е кралица – призна тя… - но аз съм и майка, а това е далеч по-важна титла.“


Източник.
Прочитането на „Короната“ бе едно сбогуване за мен, за което не бях готова, беше като раздяла с добър приятел към, когото можеш винаги да се върнеш, но никога няма да преживееш ново приключение. Още с излизането на книгата разбрах как тя завършва, дето дори вече не помня от къде разбрах... И да, въпреки че знаех как свършва, това ни най-малко не помрачи блаженството ми докато я четях. Книгата е изключително сладка, лека, приятна и красив край на красива поредица, но ми се стори леко слабичка. Като край на поредица очаквах много повече, очаквах едно голямо БУМ, нещо фрапиращо и запомнящо се нещо. Не, че книгата не е великолепна просто исках още малко. И честно сърдита съм заради крайния избор на Идлин да разбирам защо, защо не избра вие знаете кого, но това не облекчава яда ми. Исках си моят човек да спечели!!!! Та дам въпреки моите искрени недоволства от гледна точка на развитието на любовната история в книгата, аз напълно и ясно осъзнавам защо нещата се случиха така, разбирам че Кийра Кас си е напълно права във взетото решение, но за бога това не ми пречи да съм ядосана, защо тогава и трябваше така да ни подвежда? Действието в книгата постепенно се развива, постепенно всичко си идва на мястото и настъпвам щастлив край.

„Короната“ е сладък завършек на сладката поредица „Изборът“, сърцето ме боли, че казвам чао на това съкровище, защото с всяка една от книгите преживях сумати емоции, радвах се заедно с героите, страдах с тях, и естествено им се нервех  до полуда, но си заслужаваше.


„Може би не първите целувки трябва да са незабравими, а последните.“


Ревютата останалите книги: „Изборът“, „Елита“, „Единствената“, „И заживели щастливо“, „Наследницата“.   
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang