понеделник, 28 ноември 2016 г.

„Звездни Асове“ - Андрей Христов

Във вселената на "Звездни Асове" хората са се заселили на много различни светове
образувайки обединение известно като "Земният Съюз" - по името на родната планета на човечеството - Земята. Те обаче не са сами в безкрайното пространство. Хората влизат в добронамерени отношения с расата на Марайте, но са в конфликт с агресивната цивилизация на Аркусианците. В миналото хората и мараите са водили война за оцеляване срещу аркусианците. В резултат на обединените си усилия те успяват да отблъснат нападателите и временно установяват спокойствие в контролираната от тях част на космоса. Аркусианците обаче не са напълно победени. Макар и понесли тежко поражение те се спотайват в дълбините на "Тъмния сектор" чакайки сгоден случай да нападат отново...
Главният герой в книгата е осемнадесет годишно момче на име Александър Стаматов. От както се помни той мечтае да стане пилот на космически изтребител. Той е чел и слушал много истории за великите звездни асове от времето на голямата война с аркусианците и иска да бъде един от тях. Когато завършва гимназия е приет в Звездния флот и ще има шанс да осъществи мечтата си, като се обучава за пилот. Заедно с най-добрият му приятел Закъри Горан са разпределени в Седми Флот на Земния съюз, който охранява пограничната зона с Тъмния сектор. 

„....когато се появи някой който реши да заплашва със сила този живот и това щастие: когато реши да ни отнеме всичко, на което държим и всичко, което обичаме: когато заплаши да прекъсне порива на нашия ум и да възпре творческата ни свобода: тогава най-храбрите от нас взимат оръжието, не за да се откажат от всичко, което обичат, а тъкмо за да го защитят.“

„Звездни Асове“ е вълнуващ разказва за звездни приключения, за битки и изпитания, за следване на мечтите, за откриване на любовта и истинското приятелство. Това е тази първа книга от поредица, чието продължение нямам търпение да прочета.
Българските книги се подценяват и заклеймяват като скучни и блудкави, българските автори се считат за бездарни. Това е гадната действителност и за жалост понякога и самата аз се подавам на този стереотип. „Звездни Асове“ е една българска книга с жанр фантастика и е още едно неповторимо доказателство за таланта на народа ни, защото книгата е интересна, вълнуваща и заслужаваща времето си. Да не може да се каже, че книгата е нещо неповторимо и че тя няма своите недостатъци, но въпреки това е много хубава. Тя не е неповторим шедьовър, изграден по невероятен начин и със свършени герои. Не е наистина, но тя притежава интересна история и герои. История, която поставя читателя на прага на нова междувидова война, на първите трепети от следването на мечтата и откриването на любовта. Героите пък са от онези, които ем те дразнят в някои моменти, но същевременно те интригуват.
Трябва да си призная, че изобщо не знаех за съществуването на тази книга докато най-добрият приятел на гаджето ми не ми спомена за нея. От начина по който той ми представи книгата нямаше как да не заинтригува любопидството ми и той беше така добър да ми я даде и за това Ники много благодаря! Но да знаеш, че ти се сърдя как може да ми дадеш толкова хубава книга, като продължението още го няма!
Историята разказва за далечното бъдеще, когато човешката раса се е разпространила значително и извън нашата малка планета и слънчева система, но имащи страшен враг. Тя разказва за младежи решили за защитават другите постъпвайки в Звездния флот (армията), това е история за съзнателния избор на хората да жертват собственият си живота бранейки чуждия. Пътя по който трябва да минат героите, за да станат това, което искат е дълъг, изпълнен с приключения, изпитания, любовни мъки, битки за чест и достойнство и понякога за запазване на живота.

„... Не се ли ужасявате от мисълта, че си имаме работа със същества, които са напълно безразлични към собствената си личност, които не обичат никого и нищо, и които са готови да пожертват абсолютно всичко в името на това да ни победят?.....
-Не, дори напротив, сега съм по-спокоен.
-Но защо, Сър?
-Защото е много по-трудно да победиш човек, който защитава себе си и тези, които обича, който има живот и този живот е най-скъпото нещо за него.“

Главните герои в книгата наистина си ги бива и аз ги харесах много, първо се запознаваме с двамата най-добри приятели Алекс и Зак, които имат късмет освен да получат мечтаното място в Звездния флот, но и да бъдат заедно. Още от началото виждаме, че момчетата са силни и смели, грижовни и мили, имащи недостатъци и слабости, но все пак прекрасни.  Постепенно към тях се пресъединяват и други герои и таке те стават едно съобразно семейство, подкрепящо се, обичащо и готово на всичко един за друг. Това са Габриела, Мегън и Силвия. Въпреки спречкванията между героите, които честно са си нормални, те ги преодоляват и когато трябва стават непобедим отбор. (И да говоря за спречкванията между Алекс и Габриела и често мислех си, че тези двамата ще бъдат заедно, но хей има още време)
Има неща, които бих искала да променя в книгата, бих променила някои черти в героите, развитието на някои моменти, но не мога и честно това не ме разочарова кой знае колко, защото книга си е великолепна и такава каквато си е и е още едно доказателство, че има талантлива хора в малката ни, но велика родина.

„Звезди Асове“ първа книга от една поредица за звездни приключения, за битки и премеждия, за приятелство и любов, това е интересна, динамична и вълнуваща българска книга, която определено ви препоръчвам.

„...Ние, хората не сме силни, защото учим децата си от малки на саможертва в името на човечеството. Не сме силни, защото нямаме лични чувства или амбиции. Не сме силни, защото се отказваме да обичаме близките си или защото не ни е страх от смъртта. Не сме силни, защото не ценим живота си. Ние вярваме в нещо съвсем различно. ....... Ние вярваме, че всеки един от стотиците милиарди хора, разпръснати по планетите в Земния Съюз, е ценен сам по себе си, че е уникален и неповторим. Ние вярваме, че животът на всеки един човек е свещен и трябва да бъде защитавам. Вярваме, че всеки човек има право сам да определя своя път, бъдеще и начин на живот според собствените си разбирания. Ние вярваме, че човек е свободен да се бори, за да постигне собствените си щастие и това е смисъла на живота му.“

П.С. От тук можеше да намерите повече информация за книгата, автора и можеше да си купите и самата книга.

вторник, 22 ноември 2016 г.

Тийнейджърските книги, които трябва да прочетеш преди да станеш възрастен!

Има книги, които не стават за възрастни, за "зрелите" хора, книги, които са открито
тинейджърски и определено не са предназначени кой знае колко за друга възрастова група. Дам има ги книгите, които са напълно неподходящи за зрелите хора, за това днес ще ви предложа няколко книги, които трябва да ги прочетете преди да стане късно, преди да пораснете (умствено де, те много хора са големи на възраст, но не и на ум). Това просто са леки, приятна книги, които по един или друг начин ни учат на уроци, които трябва да знаем.

Първо книгата вдъхновила ме за тази публикация (не се будалкан докато снимах книгата за Instagram ме осени идеята и аз като пълна откачалка побягнах да си я запиша  и добре, че вкъщи нямаше никой, че вече ептен ще изглеждам като побъркана). "Звезден полет" е интересна, вълнуваща книга с великолепна корица, но тя определено е предназначена за младото поколение, не мисля, че би се харесала на някой зрял, това ни най-малко не трябва да ви говори, че книгата не е хубава. Не правете моята грешка да отлагане книгата, защото това е пълна простотия, като книгата попадне в ръцете ви веднага започнете да я четете, с книгата в ръка ще се насладите на звездни приключения, на бягства и тайни, на взаимоотношения между героите от чист неприязън в чиста любов.

Втората книга е "Сърца за разбиване" (ревюто на книгата тук) отново страхотна книга за мен, лека, приятна, интересна, разказваща за силата на хората борещи се с една ужасно тежка болест като рака и с прекрасния акцент към фотографията.В нея има любов, приятелство, взаимоотношения в семейството, разочарования, болка, следване на мечти и тийнейджърски щуротии. Ако майка ми прочете тази книга... какви ги говоря тя ще стигне до втората страница, защото тя не е за нея. (е ако книгата беше на Н. Спаркс щеше да я изгълта за няма и един ден.)

Източник.
Трето, но не по важност идва на ред поредица "Лукс". И дам знам, че поредицата си има недостатъци знам, но тя въпреки всичко е интересна и на мен ми харесва много, но след време като израсна (не че ми се вярва, че ще стане скоро) книгите няма да ми харесват чак толкова много. То на мен в момента част от нещата в книгата ми се струват блудкави и глупави.

Дай като съм почнала с авторката на "Лукс" да спомена и друга нейна книга, която ми харесва ужасно много, а именно "Ще те чакам". Тази книга е страхотна (и не искам да чувам нищо друго), но честно не е ли малко наивна? За бога обичам я, но може след време само да я харесвам, а това е чиста трагедия драги.

Идва ред и на любимата ми книга на Р.Роувър, а именно "Фенка" (ревюто на книгата тук)(дето само, че аз съм чела още само "Елинор и Парк" и "Прикачен"). Книгата е страхотна, сладка, приятна, лека и близка до всеки книжен плъх, особено до момичетата. Нямаше как да не я харесам (дори сега ми се дочете отново), но си мисля, че ако я бях прочела например на 30 щеше да ми се стори прекалено сладникава и нямаше да мога да видя красотата и. Нямаше са си привържа толкова много към Кат и Ливай, нямаше да мога да съпреживея тяхната история така истински.

И последна, но не по важност е "Бухтичка" (ревюто на книгата тук). Много, ама много харесам тази книга (с
изключение на финала, който изобщо не ми хареса и дори ме разочарова). Тази книга трябва да се прочете преди човек (т.е момичетата, сори момчета) да порасне, защото тя разказва, че човек трябва да се приема такъв какъвто е, въпреки своите външни недостатъци, защото те не са важни, външната красота е преходна и не трябва да бъда най-важната. Книгата ни учи да се приемаме и харесваме такива каквито сме, а това урок е най-важен именно в тинейджърските години, защото тогава ние се формираме като личности.

Е драги мои това са моите пет предложения? Грешка шест книги, които непременно трябва да прочетете преди да пораснете. Шест книги за тийнейджъри, които си заслужават. И ако сте чели всички книги от този списък не берете грижа, ще има и още такива книга, винаги има и още книги. Тези шест бяха просто първите книги, които мярнах отговарящи на тематиката. Но сега да попитам нещо важно. Съгласни ли сте с моя избор?

неделя, 13 ноември 2016 г.

„Ангелски свят“ – Сюзън Ий

"Предполагам, че дори краят на света не може да ни спре в стремежа да принадлежим някъде."

Помисляйки я за чудовище, група хора залавя Пейдж, сестричката на Пенрин, и сблъсъкът завършва кърваво. Пейдж изчезва, свидетелите са ужасени, майката на момичетата е съкрушена. 
Пенрин тръгва из Сан Франциско след сестра си - само че защо улиците са толкова пусти? Къде са отишли всички? Търсенето я отвежда до сърцето на ангелския план и тя успява да зърне силите зад техните решения, но разбира и до какви страховити крайности са склонни да стигнат... 
Междувременно Рафи отчаяно издирва крилата си. Без тях не би могъл да се присъедини към ангелите и да застане начело, като предводител, както му е отредено. Ала когато трябва да реши дали да получи крилата си, или да спаси Пенрин, кое ще избере?

"Само защото си параноик не значи, че никой не те преследва."

Страхотна, завладяваща, интересна, вълнуваща, запленяваща това са все думи описващи втората книги от поредицата на Сюзън Ий "Пенрин и Краят на дните"
Още с прочитането на първата глава от първата книга разбрах, че ще заобичам тази поредица и "Ангелски свят" напълно защити това мое мнение и дори надхвърли очакванията ми. С нетърпение чаках излизането на книгата и в първата свободна минута след като това съкровище се озова при мен започнах да я чета. За жалост училището и другите ми задължения ми изядоха огромна част от времето и се забавих с прочитането и, но това ни най-малко не ми попречи да се влюбя в книгата, да заобичам още повече персонажите и самата история.

"Изумително е колко пъти се налага да тръгваме срещу инстинкта си за оцеляване, за да оцелеем."

Вече свикнала с начина на писане на авторката (защото в първата книга отначало ми беше трудно да свикна) аз веднага се гмурнах в историята, но честно казано в началото книгата ми вървеше малко бавно, първите няколко глави не задоволиха глада ми относно историята на Рафи и Пенрин, обаче в последствие ги преодолях и дълбоко се потопих в техния свят и нещата, които трябваше да преживеят.

"Мъже - всичко са тренирани само срещу себеподобни..... И винаги, ама винаги подценяват жените."

Тази книга продължава историята точно там където свърши миналата, т.е Пенрин е постигнала своята заветна цел, но често както става в такива книги веднага след това бива подложена на нови изпитания и губи постигнатото до сега. Наистина ми харесва как историята се развива, как постепенно читателя подрежда картинката в ума си и как отношенията между героите се развиват. В тази книга вижда ме как хората се борят за живота си, как някои решават да вържат мръсната работа на лошите само и само, за да спасят съществуването си, а други рискуват всичко, за спрат лошите, виждаме какво е ценно за хората, но имаме и възможността да видим света на ангелите, на лошите, един вид читателя вижда какво ги мотивира, какво им дава цел.

"-Наистина си страхотна в креативните решения! - Той още се подсмихва. Твоите обикновено включват дране, разкъсване, ритане, мушкане, но са си креативни."

В "Ангелски свят" се наблюдава един вид градация в взаимоотношенията между героите.
Ох героите. Те са истинско съкровище, разнообразни, интересни, малко странни, готови на всичко за любимите си хора, смели и силни и малко (много) откачени.
В миналата книга не харесах кой знае колко главната героиня Пенрин и в тази не съм я заобичала кой знае колко де, но по един започнах да я чувствам по близка до себе си. Някак си начина по който ем се страхуваше, ем гледаше да пази и защитава само своите роднини, но същевременно гледаше да помогне и на другите издигна образа и в очите ми.

"Не говори. Отвориш ли си устата, само ще ми съсипеш фантазията, че спасявам невинна дама в беда."

Източник.
Рафи от друга страна си го обичам още от началото на първата книга (и не мисля, че съм само аз), защото той си е истинско сладурче. Какво да кажа? Харесвам лошите момчета с чувство за хумор. Единственото нещо, което не ми хареса в тази книга свързано с любимия ми архангел е, че трябваше да чакам точно 284 страници, за да го видим истински в книгата. А това са ужасно много страници за Бога! Но въпреки голямото му отсъствие в книгата, авторката бе направила така нещата, че въпреки неговото отсъствие читателя пак имаше възможността да се наслади на него и да го опознае по един нов начин.

"-Ще повърна - предупреждавам.
-Заповядвам ти да не го правиш! - заявява ми Ави.
-А, не и давай заповеди - възрази Ди-Дум. - Тя е бунтовничка по дух. Ще у повръща всичко, само за да ти даде да се разбереш."

Другите герои в книгата също са ми много интригуващи. С радост бих  искала да науча повече за близнаците Дум и Ди и да видя още от малката сестра на Пенрин, Пейдж и майка им.

"Ангелски свят" е чисто съкровище, което обожавам, което продължава вълнуващата история на Рафи и Пенрин, история за постапокалистичния свят, в който хората се борят с всички сили за живота си срещу "добрите " ангели. Прочитането на тази книга, проследяването на изпитанията, през които героите трябваше да преминат, начина по който се борят със зъби и нокти за живота, тайните, които бяха разкрити, всичко това ме накара да заобичам толкова много този небесен дар.

"Тя се оказа достатъчно силна да понесе нападението на скорпионите, достатъчно силна да изпълзи навън, след като е била погребана жива и да избяга от чудовищата в Алкатрас. Но ако малката и дъщеричка се разпищи при вида и, това ще я разбие на милион парченца и нищо не би било в състояние отново да залепи душата и."

Благодаря на Издателска къща ЕМАС за представената възможност.

П.С. За Бога едва съм прочела втората книга и вече умирам от нетърпение за третата. Искам да видя какво ще стане между Пенрин и Рафи.

"Нужно е неимоверно доверие, за да повериш спасението си на някой друг."

петък, 11 ноември 2016 г.

Любими цитати от любими книги - Част 7.1

Източник.
И така мили мои днес ви досаждам с нова серия от любимите ми цитати. Знам аз и цитати? Каква неочаквана комбинация нали? Като бях казала в Любими цитати от любими книга - Част 7, явно за поредицата на Рик Риърдън "Магнус Чейс и боговете на Асгард" за всяка книга ще има отделна публикация. Наскоро прочетох втората книга от поредицата, а именно "Чукът на Тор" и ето ме с публикацията за нея. 

Ревюто към първата книга тук.
Ревюто към втората книга тук.
Любими цитати от първата книга тук.


"- Изглеждаш ужасно -заявиха.
- И на мен ми е приятно да те видя, Магнус.
- Не, имам предвид... не ужасно като различно от нормалното. Просто изглеждаш ужасно изтощена.
- Да ти намеря ли лопатка, та да изкопаеш още по-дълбок гроб, в който да ме тикнеш?"

"- Джак, свърши си работата.
- Сигурен ли си? - попита Джак....
- Искам да кажа... - продължи Джак -... знам, че този тип е убил Отис, но всички убиват Отис. Смъртта е част от работата му."
Източник.

"- Само ми кажи, че не си убил Отис, понеже ми е изял кифлата.
- Не. Виж, ако беше изял моята...."

"Докато легендите за тях се разказваха, боговете съществуваха. А бе почти невъзможно да убиеш легенда."

"Той е част от семейството, Магнус - бе ми казала тя, преди да замине за Ню Йорк. - Не можем да зарежем семейството си."

"- Слагал съм ризница векове наред, жено!
- Кога? Влизаш в битката гол до кръста.
- Оплакваш ли се? - попита Полуродения.
- Млъкни! - изчерви се Малъри."

"-  Значи, всичко е уредено - ухили се Полуродения. - След като обеща да не ни убиваш, нека да започнем да убиваме други хора."

"Самотниците обикновено разказват най-интересните истории. Освен това знаеха най-добре как да оцеляват."

"Предпочитам да умра тук, докато помагам на приятелите си, отколкото да гледам телевизия, да ям изстинала пица...."

"Стана точно като в добрите стари времена. Вървяхме напред към неизвестното, търсихме изчезнали магически оръжия и рискувахме да умрем мъчително. Липсваше ми приятното изкарване с приятелите!"

"- Тъмно е като в рог! - оплака се Блиц.
- Ти си джудже - Сам свали брадвата от колана си, звук, който познавах твърде добре. - Мислех, че обичате подземията.
- Обичам ги! - отвърна Блиц. - Колкото по-добре осветени и украсени, толкова повече ги обичам."

" Казва, че трябва да си ходим.
- Не може, първо трябва да ви благодаря!  Освен това трябва и да ви убия."

" - Опитвам се, Магнус. Но е много странно.
- Да - казах аз, - Но горе главата. И по-странно ще става."

"... бях научил едно нещо - невинаги можех да водя битките на приятелите си. Най-
доброто, което можех да направя, е да бъда до тях, за да изцери раните им."

"но старият елф беше непоносим. Бях радостен, че Джак е медальон, иначе щях да го накарам да запеем на господин Алдерман балканска чалга."

"... започнах да осъзнавам, че колкото и лошо да е семейството ти, винаги може да бъде и по-лошо."

"- Дръж се, братле. Сега трябва да ти се отплатя за фалафелите, с които ме гощаваше, докато бях бездомен. Ще мога да ти покажа Деветте свята!
- Магнус? - каза той.
- Да? 
- Напомни ми повече никога да не те черпя с фалафели."

"Но не искам някакъв грозен великан да раздели сладка двойка като вас. 
Хеймдал размаха пръст между мен и Сам.
- Те са двойката - поправих го и посочих Амир."

" - Наистина ли сме роднини? - вдигна ръце във въздуха Алекс. - Къде е приключенският ти дух? Разбира се, че идеята не е добра, но това е единственият начин."

"- Нищо не съм казвал...
- Млъкни.
- Млъквам."

"Спри - казах аз на мозъка си.
Освен това сватбата е утре - отвърна мозъка ми.
Излез от главата ми.
Но мозъкът ми отказа да излезе от главата ми. Много неучтиво от негово страна."

"Да си крал, това изисква точната комбинация от желязо и медовина, от щедрост и страх."

" Това е Страхът, който удря бързо и винаги удря целта. Единственият начин да го победиш Страха е да се изправиш срещу него."

"С моя късмет щях да се изправя срещу Щастието и да ми се наложи да го удря с меча, докато спре да се усмихва."

"Брат му Блерг имаше червена топка с лика на Кърт Кобейн. Блерг не спираше да гледа ту към мен, ту към топката, сякаш се опитваше да си ме представи с по-дълга коса."

"Всичко е свършено. Великаните скоро ще узнаят, че съм беззащитен. Ще нападнат Мидгард, ще унищожат телевизионната индустрия и никога повече няма да  мога да гледам сериалите си."

"-Значи е решено - скръсти ръце Алекс. - Трябва да се омъжа за големия грозник.
И да му народиш деца - добави със значи Хартстоун.
-Изглежда, че ще се наложи да науча езика на знаците - присви очи Алекс. - Междувременно ще се преструвам, че си казал: Браво, Алекс. Благодаря ти, че си толкова храбра героиня, Алекс." 

"Имаш си лични граници, които не би преминала. Това си е сила, а не слабост." 

 "Как можеше да решиш кога някой е изгубен безвъзратно - кога е станал толкова зъл, отмъстителен или просто инатлив, че трябва да се изправиш срещу факта, че никога няма да се промени? Колко дълго можеше да се опитваш да го спасиш и кога можеше да се откажеш и да започнеш да тъгуваш по него така , сякаш е починал?"

Източник.
"-Колкото повече нови неща научавам и колкото по-силен ставам... изглежда, че проблемите се превръщат във все по-големи и ми е все по-трудно да се справям...." 

"-Хубаво. Дотогава ще сме завършили училище.
-Аз не ходя на училище. Или под ние имаш предвид ти и гаджето ти?
-Точно така. В случай че той изкара срока и мине матурите, а злите римски императори не унищожат света още преди Рагнарок. Би трябвало да имаме достатъчно време да ти помогнем или поне да сравним записките си, да поискаме някоя и друга услуга....
-Каква услуга?
-Аз не познавам океана толкова добре - усмихна се Анабет, - но гаджето ми го знае като петте си пръста. Мисля, че е време да се запознаеш с Пърси Джаксън.

понеделник, 7 ноември 2016 г.

The Pastry Book Tag

Ама наистина много изоставам с постовете, просто не мога да смогна с всичко, а това ме убива. 
Какво хубава начало само! 
Не обичам да изоставам с нищо, обичам всичко да ми е  точно на време и подредено. Мразя когато нещата се объркват. И да за това във всяка свободна минута гледам да направя нещо полезно, като това да трупам готови постове и да ги пускам периодично за това понякога нещата се разминават малко особено в таговете, но какво да се прави няма как иначе, особено ако искам да поддържам отличния си успех, да се срещам с приятеля си, да не пренебрегвам приятелите си и да чета книга и да пиша. Просто няма друг начин. И така благодаря на  Melly c за тага! Както винаги сигурно го пиша последна. 

1. Кроасан: Книга или поредица, която всички(включително и ти) обичат.
Ама естествено, че "Хари Потър"! Не съм срещала и честно не искам да срещам човек, който да не хареса тази поредица, не ми трябват такива хора в живота ми. Добре де тук малко прекалих, но трябва човек да е  много специален, че да съм близка с него щом не харесва това бебче.

2. Френски макарон: Книга, която се е оказала предизвикателство, но си е струвало.
Определено "Под игото" - Иван Вазов. Книгата е част от задължителната литература и естествено трябваше да я прочета, но също така тя си заслужава всяка отделена минута, защото е невероятна и незабравима. Беше предизвикателство да я прочета и отне много време, но не съжалявам нито за минута прекарана с тази книга.

3. Волован: Книга, която мислеше, че ще е страхотна, но ти е паднала в очите.
Имах  големи очаквания за поредицата "Този мъж" , но и трите книги от поредицата ми се сториха нищо особено, изпълнени с простотии и прекалено предвидим сюжет и ужасно много глупави и дразнещи герои. Съжалявам ако обиждам някого с мнението си, то си е лично мое. Ако вие харесвате книгите, моля ви кажете ми какво в тях ви допадна, че и за да го видя.

4. Бутерка с шоколад: Книга, за която си мислеше, че ще е едно, а се е оказала съвсем друго.
Ол не знам може би "Океанът в края на пътя". Не знам и аз какво очаквах от тази книга, като знаех, че е на Н.Геймън, но съдържанието и наистина ме изненада

5. Еклер: Книга или поредица, която не получава достатъчно внимание.
Хмм "Кутия за птици" може би? Книгата е неповторима, плашеща, странна и много ама много интересна. Напълно случайно реших да я прочета и не съжалявам.

6. Крокембуш: Книга или поредица, която е доста сложна.
"Аз, вещицата" - Д.Х. Книгата  убиец така да се изразя. Интересна, вълнуваща и прекрасна, но наистина има доста заплетени и сложни моменти, но това е част от чара и.

7. Наполеон: Филм или сериал базиран на книга, които харесваш повече от самата
книга.
Това важи в пълна сила за филмите по книгите на Джон Грийн. Всички мислим така признай те си!

8. Коломпех: Книга или поредица, чието действие се развива в различна от твоята страна.
Пфф това са 99,9999 % от книгите, които съм чела.

9. Парено тесто: Храна от книга или поредица, която би искал/а да опиташ.
Хмм няма да откажа една празнична вечеря в Хогуортс!

Не знам кой е тагнат, кой е правил тага (така става като влизаш един път за седмица и четеш един след друг всички нови постове) за това всеки, които иска да се счита за тагнат.

четвъртък, 3 ноември 2016 г.

October Wrap Up

Още един месец от годината изтече неусетно и наближават коледните празници, а това естествено означава маратон на Хари Потър........, което пък от своя странна означава чисто щастие. И да не пропускам подаръците! 
И така октомври месец изобщо не ми потръгна от страна на книгите от гледна точка на тяхната бройка, а именно само три. Три книга за 31 дни. Пълен провал, но какво да се прави, поне всяка една от книгите бе невероятна. И това компенсира всичко. Но все пак нямаше да бъде зле, ако бяха още няколко, но какво да се прави. Едно от важните неща е, че годишното ми предизвикателство в goodreads е завършено и вече само надхвърлям определената бройка. За това едно браво за мен.
Месеца ми беше доста натоварен. Училищните ми задължения бяха доста, имах рожден ден, а и бях на състезание във Варна и за него трябваше да се подготвя здравата. И за жалост въпреки целият труд може да съм се изложила. Но нали все пак е важното човек да участва? Нали? Моля ви успокойте ме. Този месец имах и рожден ден както вече казах и за радост хората ме познават и в момента има купчина нови новинички книги, които ме чакат. 
И така да започна по същество.

Първата книга, която прочетох този месец беше "Кажи ми три неща" - Джули Бъксбаум .
Това е лека и приятна книга, която с удоволствие прочетох, която ме накара да се и отпусна поне за малко от натоварената учебна програма, която ме накара да се чувствам добре. А това говори, че книгата наистина си е хубава.
Дадох и 5/5.
Ревюто и тук.

Втората книга бе невероятната "Хари Потър и прокълнатото дете"- Дж.К.Р. Най-после се домогнах до това съкровище, още като излезе нямах търпение за нея, но реших да изчакам да я имам в българския вариант и за радост чакането си заслужаваше. Много съм щастлива, че получих книгата точно на датата на излизането и (че така получих прекрасна значка, книгоразделител и много приятен и надпис така да се каже гласящ хората да не ме притесняват докато чета) и то точно като подарък от класа си по повод на рождения ми ден. За това освен, че книгата е невероятна, прекрасна и страхотна (нали все пак е Хари Потър), но и книгата е особено ценна за мен, зареди жеста, който представлява тя.
Дадох и 5/5.
Ревюто и тук.

Третата и последната книга през месеца, която прочетох беше "Чукът на Тор"- Рик Риърдън.
Отново страхотна книга на чичо Рик, отново книга, която изгълтах с корицата, Обожавам тази книга, обожавам нейната история, нейните книга и всичко, което тя съдържа. Не знам изобщо защо се учудвам, че книгата ми е харесала толкаво много, вече трябваше да съм привикнала всяка една книга от автора да ми хареса ужасно много.
Дадох и 5/5.
Ревюто и тук.

И така това са моите три прочетени книга за този месец. Искрено се надявам ноември да е значително по успешен. А дано! 

вторник, 1 ноември 2016 г.

"Чукът на Тор" - Рик Риърдън

"Самотниците обикновено разказват най-интересните истории. Освен това знаеха най-добре как да оцеляват."

Богът на гръмотевиците има дразнещия навик да губи оръжието си, а то е най-могъщото в Деветте свята. Този път чукът не е просто изгубен, а е попаднал във вражески ръце. Ако Магнус Чейс и приятелите му не успеят бързо да го върнат, смъртните ще останат без защита срещу атаката на великаните, Рагнарок ще настъпи и Деветте свята ще изгорят!
За съжаление, единственият човек, който може да уреди сделката за връщането на чука, е най-лошият враг на боговете – Локи. И цената, която иска в замяна, е твърде висока…

"- Само ми кажи, че не си убил Отис, понеже ми е изял кифлата.
- Не. Виж, ако беше изял моята...."

Животът е меко казано гаден. Все известна истина. Защо почвам ревюто на тази прекрасна книга с това ли? Просто точно като започнах това съкровище трябваше да се подготвям за едно състезание във Винса във Варна, а за да се представя добре трябваше да уча здравата по счетоводство. А как да се съсредоточа върху материала като "Чукът на Тор" ме вика като опасна сирена подмамвайки ме да се удавя в дълбините и?

"Чукът на Тор" втора книга от поредицата на Рик Риърдън "Магнус Чейс и боговете на Асгард" също като предходната е чисто приключение, вълнуващ разказ за света на нордическите богове, за група страхотни "хлапета", които са натоварени с нелеката задача да спасят света. 

"... бях научил едно нещо - невинаги можех да водя битките на приятелите си. Най-доброто, което можех да направя, е да бъда до тях, за да изцери раните им."

Източник.
Както вече уточних това е книга, която не исках да оставям, която ме заплени още отначало и която не ме остави на спокойствие докато не я завършех. На кратко казано книга на Рик Риърдън.
Историята в книгата продължава да разказва за приключенията на братовчеда на Анабет, Магнус, за това как той и приятелите му отново трябва да се преборят с нови опасности, да се справят с нови изпитания. На кратко казана да бъдат герои.
Няма да говоря колко много обичам книгите на Риърдън, няма да казвам колко много се възхищавам на таланта на този невероятен човек, защото във всяка една моя публикация свързана с творчеството му аз го казвам и повтарям и потретвам. За това драги няма да го кажа, а само ще го намекна. Много лек намек нали?

" Това е Страхът, който удря бързо и винаги удря целта. Единственият начин да го победиш Страха е да се изправиш срещу него."

Общото в книгите на Риърдън е, че група тинейджъри трябва да спрат края на света.  Във всяка неговата книга това е заветната цел отлагането и ако имат късмет героите направо спирането на апокалипсиса и въпреки тези общи елементи всяка книга на автора, всяка негова поредица си е уникална по свой начин и това естествено е едно от нещата, които правят неговите книга мои любимци.
"Чукът на Тор" ни предлага нови приключения, нови емоции, много нова информация, а и нови герои. С удоволствие следях как действието си развива, как примката около героите се стяга и как те искат или не трябва да играят по свирката на онези с по-големия план.



Източник.
"Предпочитам да умра тук, докато помагам на приятелите си, отколкото да гледам телевизия, да ям изстинала пица...."

С трепет следях как приятелството между героите се задълбочава, как надграждаха приятелството си и как самите те се развиваха. Магнус, Самира, Блиц и Харт са старите ни познайници. Едни истински и задружен отбор. Естествено няма как да не спомена и техните добри приятели от етаж 19, които да винаги готови да се включат в битката.
Новият ни познайник в книгата на когото трябва да отделя внимание е Алекс. Една интересна героиня или герой? Зависи как се определя в този момент. Не разбирате за какво говоря? Ами прочетете книгата и ще разберете! Ще разберете също колко интересна е нейната личност и няма как да не я харесате.
И сега нали съм си момиче и знам, че отговарям на стереотипа ама си е истината, че за мен любовната история си е важна и то много. И така.... в миналата книга в главата ми се за формиха едни двойки, но в тази книга нещата се промениха и не знам. Вече се обърквам. В миналата книга си мислех, че накрая въпреки всички пречки Магнус и Сам ще бъдат заедно, но сега с по-голямата роля на Амир и с появата на Алекс може и да не стане така както си мислех. И честно не знам дали съм разочарована.

"Но не искам някакъв грозен великан да раздели сладка двойка като вас.
Хеймдал размаха пръст между мен и Сам.
- Те са двойката - поправих го и посочих Амир."

Единственото нещо, което ме разочарова в тази книга, единственото нещо, което не ми хареса бе липсата на Пърси. Очаквах да се появи в тази книга, очаквах да го видя рамо до рамо с Магнус, но не... трябва да чакам и чакам докато излезе следваща книга. Чичо Рик защо ми го причиняваш?
Сега трябва да спомена нещо повърхностно, а именно корицата. Още с излизането на българската корица умирах от интерес да разбере какво означават илюстрациите и. В момента в който разбрах пак започнах да разглеждам корицата с нов  интерес.

 "Как можеше да решиш кога някой е изгубен безвъзратно - кога е станал толкова зъл, отмъстителен или просто инатлив, че трябва да се изправиш срещу факта, че никога няма да се промени? Колко дълго можеше да се опитваш да го спасиш и кога можеше да се откажеш и да започнеш да тъгуваш по него така , сякаш е починал?"

"Чукът на Тор" е поредната великолепна книга на чичо Рик, поредното вълнуващо приключение изпълнено с изненадващи обрати и незабравими герои. Поредната книга на Рик Риърдън, която обожавам и която ще препрочитам доста често. (скоро ще направя маратон на книгите на тоя човек тогава 100% няма да ме намерите)



"Докато легендите за тях се разказваха, боговете съществуваха. А бе почти невъзможно да убиеш легенда."

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност. 

Ревюто към първата книга тук
Любими цитати от първата книга тук.  
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang