вторник, 26 април 2016 г.

„Бухтичка“ - Джули Мърфи

Уилоудийн Диксън, дъщеря на бивша кралица на красотата, е самопровъзгласила се дебелана,
която се чувства повече от добре в собствената си кожа. Наричана галено ‪‎Бухтичка‬, Уил е самоуверена, силна и абсолютно безстрашна. Докато хлътва по атлетичния и очарователен Бо. Изненадващо за всички той също си пада по нея. Но вместо на седмото небе от щастие Уил попада в кошмар, разяждана от съмнения. Вбесена от предразсъдъците и в търсене на собствената си увереност, тя се записва в престижен конкурс за красота, спечелен преди години от собствената ѝ майка. Уил и още няколко необичайни претендентки ще покажат на всички, че заслужават титлата точно толкова, колкото и по-слабите кандидатки. На подиума Уил ще шокира всички - и най-вече себе си.

„Може би защото не винаги е нужно да печелиш конкурс за красота, за да носиш корона.“

„Бухтичка“ е интересна, забавна, лека и приятна книга. Тя е от онези книги, които ти трябват, за да се махнеш от реалността, но ги избираш, защото въпреки че искаш да избягаш от ежедневието си, все пак не искаш да бъдеш емоционално изцеден и разбит. Знаех, че книгата няма да ме разбие кой знае колко емоционално и зареди това се нуждаех от нея толкова много. Книгата разказва за проблеми, които присъстват в живота на всеки един от нас по един или друг начин. Всеки е трябвало да се изправи през проблема от недоволството от това как изглежда, проблемите с родителите, приятелите, любовта или смъртта на близък. Тези проблеми са част от книгата, разказани по увлекателен и забавен начин. „Бухтичка“ представлява една перфектна книга за слънчев ден, слънце даващо топлина и радост и освежаващ напитка в ръката.

„Ако влезеш вътре и решиш, че това не е за теб, не е нужно да се връщаш никога повече. Но е важно да си дадеш този шанс...“

Историята ми хареса да вярно е, че не е кой знае колко оригинална и според мен малко предвидима, но зареди това изобщо не трябва да бъде отписвана, защото тя е интересна и вълнуваща. Още един плюс към книгата е начина на писане на Мърфи, благодарение на него неусетно я преполових, без да усетя се бях вживяла в книгата именно зареди прекрасния начин на писане на Джули.
Красотата в книгата идва от проблемите, които бяха разказани в нея. За това, че установената красота е на почит, а всеки който не влиза в рамката бива обиждан и изолиран. Тази истината е в основата на книгата, колкото и да ни се развива обществото винаги ще има хора, които да отблъскват различните и „грозните“. А това е жалко и отчайващо. Но също това е книга, която те учи да се чувстваш добре в собствената си кожа.
Героите в книгата ми харесаха общо казано, но имаше и изключения.


Източник
„Сигурна съм, че ако веднъж завинаги можех да обърна гръб на всички целуващи се хора, животът ми щеше да  е поне  с два процента по-щастлив.“

Уилоудийн, Уил или Бухтичка, тя е главната героиня в книгата и тя трябва да се изправи пред гореспоменатите проблеми. Тя е една обикновено тинейджърка, която иска нормален живот, но за да го получи трябва да се изправи пред собствените си демони. Това, че тя намери сила и смелост в себе си, че е лоялна и добра приятелка ме накара да я харесам и уважавам. Но тя е забавна и истинска, момиче, което заслужава да бъде обичано. Зареди нейния образ книгата е толкова хубава.

Бо, момчето в което е влюбена Уил. Чувствата ми към него са малко (доста) противоречиви. И след края на книгата още не мога да разбера дали го харесвам или не. Образа му ми се стори приятен, но имам чувството, че има невидима стена между това да го харесам.
Връзката между Бо и Уил вече е друго нещо. Харесаха ми отношенията им, допадна ми как постепенно се опознаха и изградиха връзката си.

„Според мен хубавите неща винаги са малко страшни.“

Елън, Ел най-добрата приятелка на Уил ми е просто безразлична и дори леко клоня към антипатията. Има неща, които харесах в нея, но има и такива, които просто ме отблъскваха от образа и.

„...добрите приятелства са жилави. Измислени са така, че да издържат спадовете и дефектите на растежа.“

„Бухтичка“ е от онези книги, които ти е приятно да четеш, защото са просто интересни и чудесни без сърцеразбиващи финали, но сладки и забавни.

Благодаря на издателство Софтпрес за предоставената възможност.

„Разликата между победата и загубата е винаги в детайлите.“

неделя, 24 април 2016 г.

The Quotes Book Tag

Благодаря на  Мери, че ме е тагнала в този интересен таг. Ако досега не сте забелязали, то сега
ще ви кажа, че съм доста на ти с цитатите и няма как да пропусна докато чета дадена книга да не си отбележа цитати и после да не ги препиша на компютъра. Това ми е нещо като хоби? Каквото и да е  правя го винаги и ми я приятно, а сега по същество.

1. Отвори книгата, която те въведе в четенето и напиши любимият си цитат от нея или просто първият цитат, който ти хване окото.
Книгата, която ме въведе в четенето е прекрасната първа книга от поредицата на Дж.К.Р „Хари Потър“

" Има неща, които хората не могат да преживеят заедно, без в края на краищата да не се заобичат взаимно, и едно от тях е да нокаутираш четириметров планински трол"

„Хари Потър и философския камък“ - Дж.К.Р.

2. Напиши любимият си цитат/цитати в този момент.
Ол той изобщо не е един, но все пак...

„трябва да се преструваме, че има надежда, защото може би ни е останала само тя.“

„Ангелско нашествие“ – Сюзън Ий

3. Цитат от любимата ти книга.
Ама сериозно? То да беше само една. Ще го променя на цитат от последната книга, която те отвя.

„-Искаш истината нали? Разбира се, че я искаш. Истината е винаги красива. Винаги. Но преди да настояваш за нея, трябва да си готов да я чуеш.“

„Самодива“ - Краси Зуркова

4. Цитат от любимият ти автор, който не е нужно да е от някоя книга, даже е препоръчително да не е.
Отново как точно да избера само един?

„-Каквото и да си физически - каза той,- момиче, момче, силна, слаба, болна или здрава…всичко това няма значение. Важно е това,което е в сърцето ти. Ако душата ти е на воин, значи си воин. Всичко друго е стъкларията, от която е направена лампата. Но ти си светлината вътре.“

„Ангел с Часовников механизъм“- Касандра Клеър

5. Отиди до рафтовете си и избери книгата, която съответства на номера ти в клас  (а ако не си ученик - номера на буквата, с която започва името ти).
Точно днес отново подреждах книгите си и сега седмата книга е прекрасната „Фенка“

„- Успя ли да се загубиш в библиотеката?
- Не, разбира се.
- Откъде се разбира? - отвърна той. - Аз винаги се губя в библиотеката. Всеки път. Дори си мисля, че колкото по-често ходя там, толкова повече се губя. Сякаш ме опознава и почва да ми прави номера. “

„Фенка“ - Рейнбоу Роуъл

6. Любимият цитат от края на книга.

„Навремето мечтаех да избягам от обикновения си живот, макар моят никога да не е бил такъв. Аз просто не съумях да забележа колко изключителен е той.“

„Домът на мис Пилигрим за чудати деца“ - Рансъм Ригс

Цитата от края на книгата ли беше? Тя в момента не е при мен и не мога да провея, но имам такъв спомен.

7. Вземи една random  книга и напиши първото изречение, което ти хване окото.

"- Тя да не би... да ме покани на среща?
Той отвратено сви рамене.
- Не знам и не ме интересува. С момичетата изобщо не можеш да бъдеш сигурен  за нищо. Предпочитам да се бия с дракони!"

„Досиетата на героя“ - Рик Риърдън

8. Цитат от книга, която четеш сега.

„Сигурна съм, че ако веднъж завинаги можех да обърна гръб на всички целуващи се хора, животът ми щеше да  е поне  с два процента по-щастлив.“

„Бухтичка“ - Джули Мърфи

9. Направи изречение от заглавията на книги (Ако е нужно може да се добавят частици, съюзи, предлози и да се сменя формата на глагола/думата).

Рубиненият кръг е изпълнен със сребристи сенки от огненото сърце, а златната лилия е омагьосана от индиговата магия на кръвните връзки.

10. Кой цитат би си сложила на чаша/тениска.

„чета повече книги отколкото е редно“

„Аз съм пратеникът“ - Маркъс Зюсак

11. Кой цитат те обижда.
Не мога да се сетя точно в момента за такъв, но определено има. Трябва да е свързан с това, че жените са по-ниши в сравнение с мъжете и такива работи.

12. Кой цитат те описва най-добре.

„Понякога просто имаш нужда да затръшнеш някоя врата.“

„Домът на мис Пилигрим за чудати деца“ - Рансъм Ригс

Тагвам всеки, които имаше желание да направи тага и честит световен ден на книгата и авторското право на патерици. 

вторник, 19 април 2016 г.

Самодива - Краси Зуркова

Теодора Славин пристига в Принстън за първата си година на обучение. Сама в непозната
страна и далеч от семейството си в България, тя всячески се опитва да се адаптира към американските привички и предизвикателствата на колежанския живот, сред които и първата любов. Запленена от енигматичния Джейк и не по-малко привлекателния му и мистериозен брат Рис, Теа неусетно е въвлечена в чувствен и мистичен свят – колкото неустоим, толкова и опасен. В този свят, изтъкан от неуловими сенки, старогръцки митове се преплитат с българските легенди за самодивите – красиви горски духове, които прелъстяват и погубват мъжете. А Теа е на път да разбули семейна тайна, която ще преобърне живота й завинаги... ако съумее да приеме факта, че мъртъв не винаги означава изчезнал и любовта не винаги разграничава двете.

„- Хората заклеймяват като „легенда“ онова, което най-много ги плаши. Но от това то не спира да съществува.“

„Самодива“ е невероятна, интересна, зловеща, заплетена и изпълнена с тайни книга. Още от началото и разбрах, че ще се влюбя в нея, а на финала вече я обожавах, но за сметка на това героите в книгата ме дразнеха и не ги харесвах, докато не стигнах горе-долу до средата и, а сега ги мразя, защото ме накараха да ги заобичам, а после ме изиграха жестоко.

Една книга винаги ми се издига в очите, когато тя е написа от български автор. И преди съм казвала, че съм малко скарана с българското творчество, но когато попадна на българска книга и ми хареса, то тя ми става особено скъпа и ценна. Това се случи със „Самодива“ на Краси Зуркова.

„-Точно там е проблемът. Твърде много време насаме с книгите може да подлуди човек.
- Не и някого от Балканите. Ние по принцип сме си малко луди.“

Историята е... ами заплетена. То не бяха безспирни обрати и изненади, таман мислих, че съм разбрала нещата и съм открила отговорите, а в следващия момент разбирах, че дори не съм близо до верните въпроси, пък камоли за техните отговори. А знаете ли кое е гадното? Не това, че бях постоянно разочарована, че не откривам истината, а момента когато най-после подредих пъзела и поисках с цялото си сърце отново да греша.

„- Ето че Балканите се появиха на картата, и то благодарение на теб - .....
- Благодаря. Макар че моята страна си стои на картата вече над хиляда и триста години.“

Едно от любимите ми неща в историята, бе естествено присъствието на българския фолклор. Изобщо цялото присъствие на българско ми хареса ужасно много.
И да не забравям едно от основните неща в книгата, а именно музиката. Ах музиката, книгата е пропита с нея и това и придава един по-вълнуващ изглед. Никога не съм намирала класическата музика за кой знае какво, но след тази книга просто не мога да спра да слушам музиката на Шопен и да се опитвам да събера парченцата от сърцето си.
Книгата завършва по начин, който ме разби и ме накара да повтарям все една и съща фраза: „Защо за Бога?“. Исках различен финал, но не, трябваше да бъда съкрушена и да умирам от болка поради факта, че трябва да чакам продължението. Искам ПРОКЛЕТОТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ, моля!
Казах, че не харесвам героите нали? Бях на средата на книгата и просто не можех да почувствам нещо приятно към тях, но после изневиделица започнах да ги харесвам, а в последствие и да ги обичам. И всичко това само да се озова в ситуацията да бъда съкрушена и оставена с кървящо сърце, защото просто исках всички да бъдат щастливи.

„- Обичаш ли го? - .... - Защото ако си готова да разбиеш сърцето му, за да предпазиш своето от усложнения, значи не го обичаш. И вероятно никога не си го обичала.“

Теа, главната героиня в книгата е момиче намерило смелостта да замине и да уча в друга страна, но и намерило силата да търси отговорите на отдавна скрити тайни. Едновременно се възхищавам на образи и искам да я цапардосам по главата и да и влея малко мозък в главата.
Желанието за цапардосването се отнася и за другите двама герои Рис и Джейк.

„-Тъмнината не ни поглъща току-така, Тейа. Тя е суетна. Иска да бъде поканена.“

Рис, големият брат, изпълнен с тайни, имащ своята тъмна странна. От началото неговите действия и изобщо поведението му ми бяха нелогични и дори бях започнала да го мразя, но постепенно чувствата ми направиха завой и аз го харесах. Истината е, че меко казано го харесах, но това вече са подробности.

„... Радвам се, че те намерих.....
- Отне ти известно време.
- Да прекалено дълго. Повече от цял един живот.“

Джейк е добрият малък брат на Рис, който е загърнат с облак от тайнственост и загадъчност, но той е добър и всеотдаен, готов да се откаже от собствено си щастие, за да бъдат щастливи хората, които обича.

„ - Увереността не е лошо качество. Просто е тактика за оцеляване.
- И въпреки това... харесва хора, които грешат от време на време. Човешко е, нали? Така че не виждам защо да не си го признаем. “

Спойлер:
Мразя любовните триъгълници. Дори с лекото да избера моя любимец, пак ги мразя. Но най-много мразя онези, в които не мога да избера страна и двамата персонажа ми харесват изключително много и просто ме боли прекалено много когато страдат. Сърцето ми нямаше как да не бъде съкрушено зареди отношенията между Рис, Джейк и Теа. Влюбих се и в двамата братя и просто искам и двамата да получат щастливия си края, а това е малко възможно.
Край на сойлера.

„-Искаш истината нали? Разбира се, че я искаш. Истината е винаги красива. Винаги. Но преди да настояваш за нея, трябва да си готов да я чуеш.“

„Самодива“ на Краси Зуркова е книга, която си заслужава всяка отделена минута, защото тя те кара да чувстваш, да се усмихващ и смееш, но и да плачеш и те кара да умираш за продължението и. Книгата ще бъде по книжарниците на 23.04, за това не се чудете, а направо я вземайте.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

„Страхът е с къси крака, не стига далеч, беше ми казал веднъж татко. За да изчезне, трябва да тръгнеш след него, да го дръпнеш за ръката и да го погледнеш право в очите.“

събота, 16 април 2016 г.

Ангелско нашествие - Сюзън Ий

Изминали са шест седмици, откакто ангелите на Апокалипсиса са слезли на земята, за да
опустошат съвременната цивилизация. Банди от освирепели хора населяват деня, а нощта е превзета от страхове и суеверия. В една от тези нощи ангели отвличат невинно малко момиче, а сестра й - 17-годишната Пенрин - е готова на всичко, за да си я върне. 
Дори да се съюзи с един от тях. 
Рафи е войн, но, след като е нападнат от своите, се оказва на улицата, тежко ранен и с отрязани крила. От незапомнени времена се е сражавал и е печелел битките си сам, а сега от тази безпомощна ситуация се налага да го спасява една изпосталяла от глад тийнейджърка. 
Пенрин и Рафи тръгват през изпепеления, обезлюден пейзаж на Северна Калифорния и няма на кого да разчитат за оцеляването си, освен един на друг. В далечината се очертават димящите останки на Сан Франциско, където войнстващите ангели са създали своето укрепление. Там Пенрин ще рискува всичко, за да спаси сестричката си, а Рафи ще се остави на милостта на враговете си, само и само да бъде отново цял... 

„но трябва да се преструваме, че има надежда, защото може би ни е останала само тя. “

Началото винаги е най-трудното, винаги ми е било трудно да намеря точните думи, с които да изразя чувствата ми към книга, която ми е харесвала толкова много като тази. „Ангелско нашествие“ е книга, която разказва за битки, саможертва и много изпитания. Книгата е интересна и вълнуваща, мрачна и на моменти зловеща, щом веднъж я започнеш се пристрастяваше и не искаш да я оставяш. Това е тя и определено не мога да намеря достатъчно добри думи, за да я опиша. 

Историята, която бе разказа в книга, меко казано ми хареса и ме отвя. Вживях се в нея и с радост проследявах как тя се развива.
Обичам и мразя ангелите. Интереса ми към тях се зароди от филма „Паднали ангели“ с участието на невероятния Пол Уесли (отбор Стефан винаги и завинаги) и нямаше как да не се почувствам привлечена към тази книга. Тя ми нашепваше „вземи ме, прочети ме, обичай ме.“ И за моя радост я послушах. Видях ангелите в светлината, която исках и да знам, че това е малко странно и извратено може би,  но исках да ги видя колко „добри“ са.
Обичам филмите и книгите за края на света. (сигурно съм гледала „След утрешния ден“ поне 15 пъти.) харесват ми книгите където човечеството е пред прага да бъде унищожено или да се самоунищожи, защото винаги в такива моменти ще се намерят хора, които са готови да се борят това да бъде предотвъртено. (поне ми се иска да вярвам, че ако стане нещо подобно ще се намерят такива хора) Просто обичам такива книги, които разказват за унищожението на „маймуните“ човешката раса и за това как някои хора намират сила и смелост в себе си, за да се борят.

„Ние сме умни маймуни, особено когато става въпрос за оцеляване.“

  В „Ангелско нашествие“ тези две неща бяха перфектно съчетани и нямаше как да не бъде щастлива и много доволна от този факт.

„пукотът на смартфони под краката ми наистина ме убеждава, че апокалипсисът е настъпил. Единствено краят на света е в състояние да накара екологично загрижените технолози да захвърлят най-новите си играчки по улицата.“

Имаше неща в историята, който някак си не ми се сториха логични, но това не я загрози, пък и може всичко да си дойде на мястото в другите две книги. Останах с доста въпроси без отговор и зареди това нямам търпение за продълженията, че да мога да си изясня всичко.
Начина на писане в началото ми бе странен и не ми хареса. Ако ме попитате защо, няма да мога да ви дам ясен и точен отговор, но след първите десетина страници аз напълно бях привикнала към него и той ни най-малко не ми попречи да се насладя на книгата и да я заобичам..
Героите са в голяма багра, те са добре изградени, даващи на читателя това от което се нуждае, поне  при мен се случи така.

„-Чудя се кое ще те убие първо - предаността или инатът ти.“

Пенрин, главната героиня в книгата, е силно и смело момче, което се е наложило бързо да порасне и да се научи да се защитава и бори сама, момиче обичащо безмерно малката си сестричка и готова на всичко, за да я спаси.  Не мога да кажа, че съм най-голямата фенка на образа и, но няма как да не забележа добрите и странни, които наистина не са малко, но също така ясно забелязах и отрицателните и качества.

„...отказвам да изпитвам към него каквото и да било друго, освен гняв и омраза. Ала омразата така и не идва.“

Рафи от друга странна напълно си го харесах. Ее без моментите естествено когато ми идваше да го удуша. Въпреки че трябваше да го мразя зареди това, че е ангел, аз дори не поисках да си го наложа, не можех да го мразя дори още преди да е казал и дума.

Спойлер: Значи  Пенрин го целува за да го успокои, той и отвръща и задълбочава сериозно целувката, а накрая какво за бога „-Трябва за знаеш.... - Аз дори не те харесва“.
Ама сериозно ли? Какво за бога? Това направо ме разби и поисках да разбия него на малки парченца.“
Край на Спойлера.

Беше интересно и забавно да се проследи как се развиват отношенията между тия двамата, как от врагове те се превързаха един към друг, опитваха се да отричат и да се борят с чувствата си, по очевидни причини, но те не успяха да предотвратят това и се разкли какво чувстват.

-  Защо не избяга, както ти казах? - прошепна в ухото ми. - От самото начало си знаех, че предаността ще те убие. Просто никога не съм очаквала тази преданост да се насочи към мен.“

„Ангелско нашествие“ на Сюзън Ий е пристрастяваща и завладяваща първа книга от поредицата „Пенри и краят на дните“, поредица, която няма как да не проследя до самия и край. Тава е книга, която няма как да не я препрочета поне веднъж и многократно да бъде препоръчва на всекиго имащ желанието да се спусне в едно невероятно приключение.

„-Понякога, докато напредваме опипом в тъмнината, се натъкваме на нещо хубаво.“


Благодаря на издателство Емас за предоставената възможност.

сряда, 13 април 2016 г.

Moments

Хей, хора как е при вас? При мен с края на ваканцията нещата започнаха да се скапват. Толкова хубаво почнах месеца с толкова свободно време за четене, а сега трябва да уча за тестове и изпитвания. За които знаех още преди ваканцията, но кой да седени да учи. Но както и да е ще го преживея някак си, стана време са се насоча към днешната тема. 
Нали не само аз съм попадала в ситуацията, в която една снимка с нейния надпис описва точно случка, която наистина ми се е случвала? Не знам как ги измислят тия работи, ама вече ми намирисва, да не би да ме следят и така да ги правят? Сега ще споделя няколко снимки описващи точно момент от живота ми и естествено ще са свързани с книги. Да не си помислихте, че ще ви измъчвам със скапаното си ежедневие?

Тази година имам нова съученичка и тя за моя радост се оказа голяма почитателка на книгите. (но пък за жалост не е особено приятен човек, но това е друг въпрос.) И така един ден в голямото междучасие тя вади от чантата си и почва да чете не коя да е книга, а именно „Принц с часовников механизъм“ - К.К. и аз какво друго да направя не я оставих цял ден и само превъзнасях поредицата, героите и авторката. Но по важното е, че в първия момент като  видях, че чете книгата аз напълно сериозно казах „-Ти, харесвам те“. Хора не се шегувам, ще ви дам фейса и ако искате я попитайте, тя ще потвърди. Тогава още не знаех, какъв е характера и, но че четеш хубава книга все пак не те прави хубав човек. (и да малко съм ядосана в момента на въпросното момиче.)

По време на всеки един епизод на Shadowhunters бях така, не само на моментите на целувките на Клеъри и Джейс. Който са гледали епизодите и са чели книгите естествено могат лесно да намерят разликите в тези моменти. То в първата книга все пак има само една тях целувка, пък да не говорим във втората за бога не 15, но целувката си беше.... До края на сезонът си чаках този момент в градината, но той така и не бе направен. Малко се отплеснах. Но просто имам чувството, че сценаристите от горе от горе са чели книгата и са почнали да правят сериала. Не ме разбирайте погрешно, харесвам сериала, обичам го, но не бих отказала някои неща да бяха по различни т.е проклетия момент в градината да беше сниман.


 Отново наистина го направих. Хей не ме пращайте в затвора все пак го направих на най-добрата ми приятелка и то за една от любимите ми поредици. Отнасяше се за „Град от гости“ това ми е извинението. По някакво чудо тя поиска да и препоръчам някоя книга и аз като и казах тази, наща се отказа. няма такива варианти и малко я принудих да я прочете. Даммм не се оплаква ден след това като ми звъна в три през нощта да ме пита дали наистина Джейс и Клеъри са брат и сестра и дали може да дойде до вкъщи за продължението. Наистина дойде да вземе книга. Добре де, ние живеем на 4 къщи разстояние ама си беше в три сутринта и после два часа и разказвах какво става в книгите ама пак я навих и тях да прочете, въпреки че знаеше основните неща.

Хъмм сега като се замисля явно не си ценя особено очите си, като се има в предвид колко често чета спойлери. Но аз съм на мнението, че едно е нарочна да търсиш спойлери с цел да разбереш какво става, а съвсем друго е случайно да попаднеш на тях без да имаш желание да разбереш какво и да е предварително. Тогава наистина ми отиват очите, същото се отразява и за слуха ми. Имам хора, които с радост могат да ти преразкажат цялата книга само като ги попиташ дали дадената книга е интересна. Мхм *свивам се колкото мога, за да стана по малка и невидима* аз съм от тези хора.



Реална случка. Нов клас, не се познаваме и почваме да се опознаваме, говорим си за филми и един съученик каза „Не харесвам Хари Потър“ и аз веднага се оживих и ужасих питам го „Ол чел си поредицата.“, а нашия „Ама то е по книга?“ Дамммм. Честно не знам кое ме ужаси повече. Лъжа знам. Очаквах, че в класа няма да има много четящи, предусещах го подсъзнателно, но да не харесваш Хари Потър това направо ме ужаси. Забавно е, че тази снимка я бях намерила в час не помня по какво точно, но явно е било по нещо по което могат свободно да си играя на телефона и така аз си разглеждам май беше във фейса и приятелката ми надничаща естествено над рамото ми видя снимката и казва „Хаха, помнили оня момент когато един кой си каза че не харесва Хари ти имаше същата реакция.“

Едно от най-често повтаряните ми изречения особено в училище след светата троица, а именно „Гладна съм“, „Спи ми се“, „Кога ще свърши тоя ад“. Абсолютно винаги когато си нося книга в училище, а за жалост има дни в които не мога да го направя поради простата притича, че едва намирам място за телефона си пък камоли и за книга, половения клас трябва да я пипне разучи и разгледа все едно нося нещо невиждано до сега, нещо чудно и извънземно. И ми е най-странно, че хора които няма шанс да вземат книга в ръка и да я прочетат ме питат за какво се разказва в нея все едно някога биха я прочели и да знам малко съм гадна ама ТЕ МИ ПИПАТ КНИГАТА.


И отново Хари. Тук отново все едно е писано точно за мен. Едно лято преди няколко години четях само Хари. Почвах една книга струваше  ми се скучна и меко казано бледнееща пред Хари, стигах до средата, оставях я и почнах поредицата. След седем книги, много безсънни нощи и емоционални кризи аз почвах нова книга и повтарях процедурата докато не свърши лятото. Ммм сега като се замисля онова лято бе прекрасно.


А вие срещали сте снимки, които описват моменти от вашия живот? Моменти, който са смешни, трагични, неловки и естествено запомнящи се! 

събота, 9 април 2016 г.

Гондолата на времето - Ева Фьолер

Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от
разходките си из града вниманието й е привлечено от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите й изчезва...
Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. Не й остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с интернет и любимия й айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването й в миналото всъщност съвсем не е случайно...

„Гондолата на времето“ на Ева Фьолер е книга изпълнена с приключения, обрати и доста неприятности за главните герои. Книгата е прекрасно начало на една трилогия, която определено ще проследя до края и поради елементарната причини, че се влюбих в книгата. Интересна и вълнуваща, написана по начин имащ за цел да прикове читателя от началото до самия край, това е книгата.

Тя много ми напомня на трилогията „Скъпоценни камъни“ - Керстин Гир поради ред причини. И в двете се разказва за пътуване в миналото, главните героини попадат във време различно от тяхното, откриват призванието си, а и двете трилогии са написани от германки. Но колкото и да си приличат, те се различават също по-толкова много неща. Обожавам трилогията на К. Гир и общите неща между двете ме накара да харесам още повече „Гондолата на времето“, но разликите, ме накараха да я заобичам.

Пътуването във времето винаги ми е било слабост и ми е интригувало. То дава на читателя
възможността да се запознае с други епохи, да види живота на хората в миналото. Интересно е да се види това, а и да не говоря за множеството парадокси и главоблъсканици като се замисли човек за пътуването. Вярно е, че е всичко е доста объркващо, но това го право именно толкова интересно. Хубавото в книгата според мен много на място бе това, че нещата свързани с пътуването в миналото са добре обмислени и имащи дори логика, бяха премахнати проблеми, които наблюдателния читател лесно би открил иначе.
Другото нещо, което ми хареса много в книгата бе мястото и на развитие, а именно красивата Венеция. Обожавам този град, с неговата история, архитектура изобщо обожавам всичко, което представлява той. Беше ми приятно да видя тази красота в настоящето и през 15в.
Ева Фьолер се е справила страхотно с задачата да разкаже тази прекрасна история, даде необходимите описания, без те да натоварват читателя, пък да не говоря за множеството информация за Венеция през 1499.
Меко казано е, че финала на книгата ми хареса, а да не говоря за епилога, който предоставя чудесната възможност за още много приключения, обрати и разкриване на тайни и загадки.

Героите в книгата бяха в голяма багра, всеки един от тях допринеси за нещо на историята.
Ана, главната героиня е едно обикновено момиче, което попада на място, където бързо трябва да се приспособи и да намери начин да се върне в своето време. Доста пъти тя прояви сила и смелост, но също така бяха показани нейни моменти на слабост и така образа и бе много по-реалистичен, тя също е добра, мила и лесно доверчива, което понякога и изиграваше лоша шега. Ана откри своето призвание и любовта. Тя порасна по време на книгата, образа и се разви, а това винаги е в плюс.

„-Жалко, че нямаш лиценз за убиване. Тогава щяхме да имаме много по-малко неприятности с Алвизе.
- Понякога сериозно съм се замислял над това. Но ще е признак за лош вкус. Тогава къде би била разликата между доброто и злото?“

Себастиано е ами той е ..... Себастиано. Отново правя съпоставка с Гидиън „Скъпоценни
камъни“ - К. Г.  двамата си приличат по доста неща, силни и смели, отговорни и добри, а ии ужасно красиви, но в Гидиън имаше неща, които ми бяха антипатични в първата книга, а в Себастиано нямаше нищо такова. Неговите качества са точно балансирани, той е мистериозен, но и открит, забавен, но и сериозен.  Единственият минус, който мога да намеря свързан с този сладур бе, че за мен присъствието му в книгата бе прекалено малко, имах грешната представа, че той няма да се отдели от Ана, но може би така бе по-добре.

„Той изплю парчето плат, с които бяха запушили устата му, и започна да ругае.
- Ти, вятърничава, луда, непредсказуема... - После спря да нарежда, взе ме в прегръдките си и ме целуна.“

Не намирам смисъла в това да крия какви са отношенията между Ана и Себастиано, че откриват любовта в лицето на другия, това е очевидно. На момента на първата им целувка спирах на всяко едно изречение, оставях книгата и отивах в друга стая и си мислех „Сериозно!“ усмихвайки се глупаво връщах се и повтарях процедурата.( напълно съм сериозна питайте брат ми той бе свидетел на всичко това. Май вече ми подготвя документите за лудницата.). Отношенията между двамата са сладки, но не в такава степен, че на читателя да му идва да върти очи и Ана не беше обсебена от чувствата си към Себастиано т.е не мислеше само за него без да прави това, което трябва.

Второстепенните герои също са интересни и дори малко загадъчни, а те са именно Бартоломео, Хосе, Клариса и Мариета. Всеки един от тях повлия на историята и я обогати.

П.С. Корицата е просто.... прекрасна и много красива, оформлението на книгата също ми хареса особено с разделянето и на части и красивата рисунка отваряща всяка част.  

„Гондолата на времето“ е красиво начало на вълнуваща поредица. Книгата е интересна и запомняща се и я препоръчвам на всеки любител на книгите с елементи на пътуване във времето, на книгите имащи щипка приключения, обрати, любов и приятелство.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

петък, 8 април 2016 г.

Burn, Rewrite or Reread Book Tag

Имам чувството, че отдавна не съм правила таг, а ме е хванал мързела да пиша каквито и да е други публикации, а и често и ми липсват идеи, но за радост точно сега бях тагната за един особено интересен таг. Благодаря на Нора за това.

Целта на тага е да се напишат няколко заглавия на книги на листчета и се теглят по три на серия. После трябва от тези трите книги да избереш, коя да изгориш (никога не бих направила тага, ако наистина трябваше да го правя и щях да се чудя кой болен мозък го е измислил ), коя да пренапишеш и коя би препрочела. Ще направя 5 рунда т.е и ще използвам 15 книги, които са ми любими (мхм май си падам малко мазохистка).
 Да започвам, че колкото по-бързо го направя толкова по-добре.

Първи рунд
„Град на небесен огън“ - К. Клеър
„Нещата, на които не ни учат в училище“ - Е.Конрад
„Тетрадката“ - Н. Спаркс

За късмет тук не е особено трудно.
С огромна радост бих препрочела отново „Град на небесен огън“, защото книгата е невероятна. Същност скоро време съм си наумила да препрочета цялата поредица, свързано с една идея за публикация, а и да си припомня събитията, да съм готова за втори сезон на Shadowhunters.(умиргам като знам, че той ще излезе чак през 2017)
С лекота слагам преносно в печката „Нещата, на които не ни учат в училище“. Нямам нищо против книгата, но като се налага да изгарям книга, то тогава ще бъде тази.
И остава да пренапиша „Тетрадката“ книгата е прекрасна такава каквото е, тя ме накара да рева като бебе, но бих искала финала и да е малко по-различен.


Втори рунд
„Вината в нашите звезди“ - Дж. Грийн
„Скай“ - Дж. Стърлинг
„Рубиненият кръг“ - Р.Мийд

И тук положението не е кой знае колко лошо. Книгата на Грийн отива в огъна, въпреки че се изкушавам да я пренапиша, но това ми се вижда невъзможна задача. За това ще пренапиша „Скай“, като в нея бих променила някой друг детайл, но нищо в основното действие. И с огромна радост ще препрочета „Рубиненият кръг“. Пфф виждам как скоро ще правя маратони на любимите ми поредица, само да намеря време.


Трети рунд
„Един удар на сърцето“  - Т.Костова
„Фенка“ - Р. Роуъл
„Вестители“ - Ц. Владимирова

Ох горко ми. Не искам да го правя, но трябва. Съжалявам Костова, но книгата ти отива в огъня, а толкова много я харесвам. Ще пренапиша „Фенка“ и аз не знам защо. Може би ще прибавя още действие, нещо по-динамично и шокиращо. А ще си препрочета „Вестители“, защото книгата се превърна в особено ценна са мен.

Четвърти рунд
Мечът на лятото“ Р. Риърдън
„Гондолата на времето“ - Ева Фьолер
„Проклятието на тигъра“ - К. Хоук

Някой горе ме мрази, може да е Локи и сигурно сега се смее на моите мъки.
Плаче ми се, не искам да го правя, но „Гондолата на времето“ ще изчезне в пламъците.
Бих пренаписала „Проклятието на тигъра“, защото не искам Кишан да застава на пътя на  Кейси и Рен, ще го направя например гей, защо пък не. Дамм знам не съм вред.
И бих препрочела „Мечът на лятото“, защото това е.... ами книга на чичо Рик естествено.

Пети рунд
„Похитителят на мълнии“ - Р. Риърдън
„Изборът“ - К. Кас
.Алената кралица“ - В. Айвърд

Не вярвам, че го „правя“, но „Алената кралица“ ще изгори (хмм само аз ли усещам иронията?)
Ще пренапиша „Изборът“ поради същата егоистична причина както и при „Проклятието на тигъра“, Аспен айде теб няма да те правя гей, а ще си само приятел на Америка, без никакви любовни наченки и да знам, че това ще промени доста неща, това е целта все пак. И отново ще препрочета „Похитителят на мълнии“, защото е за Пърси за бога.

Беше забавно и всъщност малко мъчително, но така си дадох сметка, кои книги са ми по-скъпи.
Тагвам: Павлина,  Melly c и Елена 

вторник, 5 април 2016 г.

Гръцките богове на Пърси Джаксън - Рик Риърдън

В тази книга синът на Посейдон обяснява как светът е бил създаден, след което представя собствената си гледна точка за това кой кой е в Античната митология. От Аполон до Зевс, Пърси нищо не премълчава...

„-Любимият ми син - възкликнала Гея, - ти си страхотен! Винаги съм знаела, че мога да разчитам на теб! Как впрочем ти беше името?“

Винаги ми е било трудно да изразя с думи колко много обичам творчеството на Рик Риърдън. Не знам вече колко много пъти съм го казвала, но чичо Рик е ужасно талантлив и изобретателен човек. Само да чуя за нова негова книга започвам да подскачам от радост, защото знам, че тя ще ми хареса и ще ме прати в свят изпълнен с приключения, битки и забавни моменти. Тази книга ни най-малко не е изключение. От всичките му герои Пърси е моят любимец, а това прави тази книга още по-хубава. Тя не разказва за неговите приключения, Пърси просто е в ролята на разказвач на едни от най-популярните старогръцки митове за боговете, но въпреки че той не е главното действащо лице в книгата се усеща неговото присъствие, невероятното му чувство за хумор направи книгата страхотна и толкова забавна.

„-За мен ще е чест да се оженя за теб - казал Аполон...
- Не, честа ще е моя! - излаял Арес....
- Моя! - настоял Посейдон.
- Ти си женен бе - скарал му се Зевс, - честа ще е моя.
- И ти си женен! - възмутила се Хера. - За мен. “

Винаги съм харесвала античната митология, тя винаги ми се е струвала най-интересна, но никога не съм вземала книга за нея, за да обогатя познанията си, ако не броя една тънка книжка, която трябваше да прочета за училище. Докато не се запознах с книгите за Пърси, които освен че ми дадоха едно невероятно приключение те обогатиха познанията ми.  Зареди това исках да прочета толкова много тази книга, защото в нея е разказа част от любимата ми митология по-интересен и вълнуващ начин.

„Най-голямото му богатство било златното руно - вълшебна кожа, която ми се пада роднина. То се озовало в царството му и така мястото било застрашено срещу бедствия, финансови кризи, концерти на Джъстин Бийбър и други природни бедствия.“

Исках да запомня колкото мога повече информация за гръцките богове, но се обърках от многото имена и от това кой на кого какъв е. Риърдън представя всичко по такъв лесен и не натоварващ начин, информацията бе разказна непринудено, а и не мога да спра да се изненадвам на познанията на чичо Рик за различните митологиите, защото който е запознат с творчеството му знае добре, че той има книги вдъхновени не само от гръцката митология.
По едно време ми дойде идеята да направя нещо като родословно дърво, но вече бях минала 1/3 от книга и не ми се връщаше назад, но съм сигурна, че няма да я чета за последен път, и тогава ще поправя пропуска си.

„...- Знаеш ли кое ще те накара да се почувстваш по-добре?
- Оше вино? - предположил Хефест.
- Вероятно. Но също и като простиш.“

Едно от нещата, които направиха книгата скъпа за мен бе чувствата който тя предизвика. Не спирах  да се смея, бях в кофти настроение преди да я започна и тя с лекота го оправи.

Колкото и да харесва българската горица, оригинала ми се струва по-хубава. Нашата ми е прекалено тъмна и само шрифта ми хареса истински много, а оригинала е просто......

„ - Сериозно? - казал той. - Роден съм преди половин час и вече съм в усмирителна риза? Мама явно ми няма доверие. Умница ми е тя.“

П.С. Знаете ли какво, Пърси може да е реален и да си е седял удобно с пица в ръка и да е разказвал на чичо Рик, а той като добър ученик да е записвал всичко или още по-добре, да е тренирал с меч в ръка например, че не мога да си го представя с неговата хиперактивност да седи часове на едно място. (това е част от „ревюта“ ми в goodreads и толкова много ми хареса, че се изкуших и го прибавих и тук.  )

„-Вие получавате оръжия - оплакал си Хадес, - а на мен дават шапка.
След това си я поставил и изчезнал.
- Пич, невидим  си -  рекъл Зевс.
- Аха - въздъхнал тъжно Хадес, - свикнал съм.
- Не бе. Наистина.“

П.П.С. Всеки път когато Пърси споменаваше нещо от рода на „гаджето ми, дъщерята на Атина“, „приятелката ми би ревнувала“ и подобни танцувах танца на победата от радост. Пърси + Анабет =  forever love

„Гръцките богове на Пърси Джаксън“ е лека, забавна и естествено много интересна книга. Тя е напълно в стила на Рик Риърдън, защото освен, че тя разказва за приключения, тя е много поучителна и дава на читателя по интересен и не натоварващ начин информация, която иначе на някои хора им се струва скучна и суха  (признавам и аз съм от тези хора). Препоръчвам книгата без капчица несигурност и съмнение, както и всяка друга книга на чичо Рик. 

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.  

събота, 2 април 2016 г.

Проклятието на тигъра - Колийн Хоук

Последното, което Келси Хейс си е представяла, че ще прави това лято, е да се впусне да разваля тристагодишно индийско проклятие. Заедно със загадъчен бял тигър на име Рен. Из половината свят. Точно това се случва обаче. Изправена лице в лице с тъмни сили, мощна магия и мистични светове, където нищо не е каквото изглежда, Келси рискува всичко, за да изпълни древно пророчество, което ще развали проклятието завинаги.

„Проклятието на тигъра“ е първа книга от поредица носеща същото заглавие книга, която си заслужава всяка минута отделена за нея. Тя е невероятна, неповторима и завладяваща, книгата ме хвана с начина на писане на авторката, с интересната история и пленителните герои.

„Не е възможно! Как се озовах в капана на това странно положение? О, да, писах се доброволец.“

Честно мислите и чувствата ми са в такъв хаус, а опитите ми да ги преведа в някакъв ред ми се виждат все безуспешни, за това се подгответе за излив на мисли и чувства, защото книгата изтръгна сърцето ми и не мисля, че ще се успокоя докато не прочета цялата поредица.
Историята е завладяваща имаща по - малко за всекиго. В нея има любов, приключения, магия, древни проклятия и естествено много обрати.
Сърцето ми се свива като се замисля за финала и. Финал, който премина през мен като ураган, разрушавайки ме. Той ме изненада, защото очаквах нещо съвсем друго, до самия него таях надежди, че нещата ще се развият по - друг начин, но не... И колкото и да искам всичко да беше приключило по съвсем друг начин, няма как да не оценя това което стана и причината паради, която стана.
Спойлер: (Просто не мога да се ядосвам на Келси, че изостави Рен, причината и бе толкова благородна. Предупреждение, следващите редове са способни да ви разбият сърцето, поне с мен става така всеки път като ги прочета. 
„-Моля те, не ме оставяй, priya. Не мисля, че бих могъл да оцелея без теб.
- Нима не виждаш, Рен? Точно затова трябва да си отида. Трябва да знаеш
 че можеш да оцелееш без мен. В живата има и други неща, не само аз. Трябва да видиш света, който се е открил пред теб, и да знаеш, че имаш възможности за избор. Отказвам да бъда твоята клетка.
Мога да те пленя и да те държа егоистично за себе си, за да удовлетворя собствените си желания. Независимо дали го желаеш или не, това ще бъде погрешно. Помогнах ти, за да можеш да бъде свободен. Свободен да видиш света и да направиш всички онези неща, които си пропуснал през всичките тези години.... - Нима трябва да ти сложа нашийник? Да те окова, за да прекараш живота си, свързван с мен просто от чувство за дълг? - Поклатих глава
- Съжалявам, Рен, но няма да ти причиня това. Не мога. Защото.. аз също те обичам.“)
Край на спойлера

Като се замисля за героите мислите ми отново се превръщат в каша. Няма как да не отделя внимание на четиримата основни персонажа. А именно Калси, Рен, господин Кадам и Кишан (дразня се само като произнасям името му). Келси е момичето определено да развали древно проклятие, което е превърнало Рен и Кишан в тигри, а господин Кадам е верния приятел, който е готов на всичко да помогне.

Образа на Келси на моменти ме дразнеше и исках да си разбия главата в някоя стена, когато правеше нещо, с което бях напълно несъгласна, но в други се възхищавах на нейната доброта и благородие. От началото не таях никакви отрицателни чувства за нея, вярно е че не бях прехласнала по образа и, но нямах проблем с него. Някъде по средата на книгата започнах да и се дразня, докато стигнах до финала и не започнах искрено да и се възхищавам.

„Бих те оставил тук, но Рен твърди, че си намираш белята, ако останеш сама. .......
- Не си търся белята. Тя сама ме намира.“

 Рен от друга страна още от началото го харесах, въпреки че тогава беше ами... тигър, пак си го харесвах. Още преди да почна книгата имах представа как се развиват отношенията му с Келси и на всеки един техен личен момент аз подскачах от радост.  Рен е силен и смел, но лесно ядосващ се, благороден и добър, но понякога заядлив, а и за бога неземно красив и толкова сладък.

„Най-мъчителната част беше, когато осъзнах, че не искам да живея повече, ако ти си отидеш, и знаех, че не мога да направя нищо по въпроса. Щях да бъда впримчен завинаги в това жалко съществуване без теб.“

Господин Кадам е верен приятел, който е отделил повече от едни живот за това да помогне на приятеля си. Отдаден, добър и мил. Той е от онези симпатични възрастни, които не те поучават, не ти се карат, той ще те изслуша и ще ти даде съвет, но винаги ще уважи твоето мнение и решение, а и е увлекателен разказвач.

 Кищам е героя, който ми хареса най-малко и дори изобщо не го харесах, ако трябва да бъда честна. За радост неговото участие не бе особено голямо в тази книга, но за съжаление, както знам това не се отнася и за останалите книги. (не знам как ще издържа като знам за любовния триъгълник Рен-Келси-Кишан). Не симпатизирам на Кишан по ред причини и не мисля, че това ще се промени кой знае колко много в другите книги.

Точно колко трябва да ти е станала интересна една книга и колко трябва да си се влюбил в  главните герои, а и колко трябва да си откачен че да прочетеш финала на четвърта книга? А го направих и изобщо не съжалявам, не прочетох кой знае колко от финала не съм толкова зле само последните изречения, че да знам какво става между Рен и Келси. (И съм ужасно щастлива, защото Рен и Келси са заедно, майната му на Кишан)
И въпреки че прочетох малко давайте няма проблем да ме наречете странна и малко откачена, аз съм си такава.

П.С. Само аз ли умирам от радост, че издателството е запазило оригиналната корица като е превеждало книгата. За мен тя е невероятно красива и пасваща на история. А според вас?

„Проклятието на тигъра“ е невероятно начало на поредица. Книгата е интересна и вълнуваща, която с лекота преобърна мислите ми, пък да не говоря за болката и тъгата, която свива сърцето ми, зареди сърцеразбиващия финал. Това е книга, която препоръчвам с ръка на сърцето на всеки, които има желание да изживее приключения, любов да премине през древни капани и разваляне на проклятия.

Благодаря на издателство Intense за предоставената възможност.

петък, 1 април 2016 г.

March Wrap-up

Хора, вече сме април и аз официално съм във ваканция и това ме прави много щастлива.
Успяха ли вече да ви преметнат поради дена на лъжата?
Март започна по толкова хубав начин, но продължи ужасно, а края му беше нормален. Това се отнася и от страна на живата ми и от части от странна на книгите. Определено няма нужда да казвам защо месеца ми е бил гаден, но стига да знае, че отново бях болна, а това е способно да скапе настроението на всекиго. 
Този месец прочетох 7 книги, които ми се виждат малко, но изцяло обвинявам книгата „Обещавам ти провал“. 

1. „И заживели щастливо“ - Кийра  Кас 
 В началото на месеца най-после имах възможността да се порадвам на това допълнително издание към „Изборът“. Припомних си защо толкова обичам поредицата, изясних си някои неща, обясних си поведението на някои герои и си промених поне малко мнението за някои. Всичко това направи книгата прекрасна. А и отново корицата е повече от красива и нежна.
Ревюто тук.
Дадох и 5/5.

2. „Твърде далеч: Завинаги“ -  Аби Глайнс 
Трета книга от поредица, за която наскоро разбрах, че има още доста книга и противно на това, че тази трета книга не ми хареса кой знае какво, аз имам намерение да прочета и останалите. Явно положението не е чак толкова лошо. Тази книга ми хареса най-малко от всички. Според мен нещата се повтаряха, все едни и същи проблеми с едни и същи герои. Когато се случваше нещо ново и интересно, то не беше достатъчно добре развито и приключваше набързо. А и изведнъж се появи още една гледна точка, за която нямах нищо против, но тя изскочи от невиделица и до самият края очаквах тя да се появи отново и останах разочарована.
Дадох и 2/5


3. „Обещавам ти провал“ - Педру Шагаш Фрейташ
Прочитането на тази книга ми се стори истинско мъчение. Всеки път когато започвах да я чета ми се доспиваше. Ама всеки път. Страхотна е за приспивателно, но лично за мен тя не става на четене и съжалявам, че я започнах, а нямаше как да я оставя, защото не обичам да не довършвам книгите, които вече съм почнала.
Честно е да се каже, че тя има своите добри моменти, но те бяха прекалено малко. Както е казал народът „Една лястовица пролет не прави“.
Дадох и 1/5.


4. „Вестители“ - Цветелина Тодорова
Една прекалено дълго отлагана книга и само каква загуба. Книгата е интересна и вълнуваща, това е история за любов, битки и приятелство.
От доста време не ви се беше случвало някоя книга да ме накара да я предпочета пред съня, а всеки който ме познава знае колко ценен е той за мен и как могат да убия някого, ако ме лиши от него.
Ревюто тук.
Дадох и 5/5.


5. „Сезонът на злополуките“ - Мойра Фоули-Дойл

Книгата ми напомня на „Ние, лъжците“ с цялата си тайнственото и мистерия, но тази ми хареса много повече. Тя е интересна и направи нещо, което не се случва особено често. Тя ме изненада, аз съм доста бързо схващаш човек и трудно бивам изненада и само зареди това тя заслужава високата си оценка. А и отново, корицата е повече от съвършена. Трябва да си го признаем на Егмонт. 
Ревюто тук.
Дадох и 4/5.

6. „Грубо палаво момче“ - Кристина Лорен
Тази втора книга от новата поредица на К.Лорен ми хареса значително повече от преходната.
Самата история и героите ми се сториха на друго ниво, бяха по вълнуващи и интересни.
Главните герои Фин и Харлоу са с трудни характери, които доста често влизат в конфликти, но някак си намират хармонията помежду си.
Забавна, отпускаща и лека, книга перфектна на прекарването на една вечер, в която искаш само да те отпуснеш и отпочинеш.
Дадох и 4/5.

7. „Проклятието на тигъра“ - Колийн Хоук 
Сърцето още ми се свива като се сетя за финала на тази невероятна книга. Нямам търпение за продължението и, защото книгата освен, че е интересна и вълнуваща, тя е и сърцеразбиваща.
Ревюто тук. (когато бъде написано, надявам се да преодолея мързела си и да го направя още утре ииии успах да преодолея мързела си. )
Дадох и 5/5.

Отново се надявам другия месец да е много по-благополучен от този. Приятна априлска ваканция! 
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang