събота, 26 март 2016 г.

My top 5 любими мъжки персонажи

Отново съм тук с моя топ пет. Днешната тема е за моите петима любими мъжки персонажи от книгите.
Това беше много трудно. трябваше ми значително време да избера от многото апетитни мъжки персонажи. Въпреки че, като се замисля кои са моите любимци в главата ми изкачат много имена. И тук идва проблема как от толкова много имена да избера само пет.

1. Хари („Хари Потър“ - Дж. К. Р.)
Хари винаги ми е бил слабост. Той породи любовта ми към книгите, от литературните герои, именно него за първи път заобичаш. Имам толкова приятни спомени с него, че няма как да не е сред моя топ 5. Та той пораства пред очите на читателя, самият читател пораства докато чете поредица. А и да не забравяме все пак и какъв е Хари. Как да не се влюбиш в силата, смелостта, борбеността и жертвоготовността му.

2. Уил и Джейс („Адските устройства“ и „Реликвите на смъртните“ - К.К.)
Да отново обединявам тези две поредици, защото...... Защото все пак всеки прочел поредиците знае колко много те си преплитат в една невероятна история, това още повече за мен се отнася и за образите на Уил и Джейс. Те си приличат по толкова много неща (по очевидни причини). С невероятното им чувство за хумор, добрата и отдаденост, носещи качествата на неповторими войни, те няма как да не са ми любими. Заобичах двамата още от първи миг, въпреки че и двамата криеха истинската си същност, аз ги заобичах.


3. Максън („Изборът“ - К. К.)
Обичам Максън, въпреки всичките му недостатъци и глупави постъпки, влюбена съм в образа на принца още от началото и всичко лошо в него ми се струва маловажно. 



Пърси  („Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ - Р. Р.)
Ах Пърси (ах Логан Лерман за мен той е перфектен за ролята на Пърси). Обичам Пърси, той е от онези герои, които и в най-напрегнатите моменти може да пусне по някоя друга шега, за да разпусне напрежението. Той е от онези жертвоготовни персонажи, които няма как да не оставят следа в сърцето.
Часове наред съм се забавлявала на приключенията му и винаги когато съм в кофти настроение знам, че само няколко часа с него и настроението ми ще претърпи пълна метаморфоза.


5. Ейдриън („Академия за вампири“ и „Кръвни връзки“ - Р. М.)
И на последно място, но определено не по важност се нарежда прекрасния Ейдриън. Още от началото когато ролята му в „Академия за вампири“ не бе особено значима, а се влюбих до полуда в образа му, дори и в най-лошите му моменти, а не спрях и за секунда да си го обичам.
(пфф говоря все едно е реален, де да беше *дълбока въздишка*)

Имам чувството, че винаги говоря за едни и същи герои, но те все пак са от големи поредици и съм имала много време да ги обикна, време през което герои и самите поредици да влязат в сърцето ми. Имам още толкова много любимци, но те са или от единични книги или от поредици, които още съм завършила и просто техните персонажи колкото и добри да са те бледнеят пред тези.
А на вас, които са ви любимите мъжки персонажи, които ви подкосяват краката, карат сърцето ви да ускорява ритам, искате да са реали? 

сряда, 23 март 2016 г.

Сезонът на злополуките - Мойра Фоули - Дойл

Поредица от нелепи съвпадения или проклятие?
Сезонът на злополуките е част от живота на 17-годишната Кара, откакто се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо – семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди... но злополуките ги следват навсякъде.
Защо са така прокълнати? И как могат да се спасят? Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни изплуват на повърхността. А тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости...

„Страх ни е от това колко лесно злополуките се превръщат в трагедии.“

„Сезонът на злополуките“ е странна, леко зловеща и тайнствена, изненадваща и интересна книга.
Тя определено не се оказа това, което очаквах. А какво очаквах ли? Честно и аз не знам какво. Мислех си, че историята ще бъде развита по друг начин, че ще има други обрати, но честно ако се бе развила както очаквах, то книгата не би ми харесала толкова много. Бях изненадана, нещо което се случва рядко, а това само по себе си е много.
Не искам да се задълбочавам в историята, защото се познавам и ще издам нещо, което не трябва, но все пак с началото на книгата ми мислех, че тя ще бъде изпълнена с „магии“ и други неща от този род, които могат да обяснят сполетелите злополуки на семейството на Кара по време на октомври, но както казах преди малко аз бях изненадана, защото нещата се развиха по друг начин, имащи ципка магично и вълшебно, но имаше и неща, които имаха напълно рационално обяснение. В книгата бяха разкрити дълбоко пазени тайни, бяха признати чувства и бяха поправени грешки, това не е просто история за необяснимите злополуки, които сполетяват едно семейство, историята е много повече.

Историята в книгата не би била нищо особено без героите в нея. А това са именно Кара, Беа, Сам и Алис. Четиримата образуват непобедим тандем, който винаги се подкрепя въпреки проблемите и премеждията през които преминават. Тях ги свързват много неща, но най-открояваща е това, че всеки един от тях има своята тъмна странна. Искам ми се кажа, че при развитието на отношенията им също бях изненада, но не мога да го направя като се има в предвид, че те бяха очевидни и си личеше от далеч.

През очите на Кара проследяваме случките в книгата, чрез нея читателя се вплита в сюжета. Надявах се образа и да ми допадне повече, но не. Нещо в характера и не ми хареса, не можех да търпя постоянно и отрицание, това, че не признаваше какво чувства, а още по-малко ми хареса това, че тя дълго потискаше истината.

„...преглъщаме онова, което можем да кажем, и омекотяваме всички повърхности в очакване на неизбежния миг, когато те ще ни наранят.“

За сметка на това Бея, нейната най-добра приятелка ми хареса. Бея е от онези момичета, които
не ги интересува какво мислят околните, тя е такава каквато е и без капка срам показва странностите си, въпреки риска околните да я смятат за странна, за вещица. А и си я бива за разказвач на страхотии.

„Всички вещици съхраняват своите целувки в най-обикновени делнични предмети, та никой да не може толкова лесно да им разбие сърцето.“

Сам, доведеният брат на Кара и Алси, към него  изпитвам само топли чувства. той е толкова сладичък и миличък, но също така и в него се крие гняв, които търси от къде да се измъкне. Образа му ми напомня на някого. А на вас?

„Понякога доведения брат означава просто още един човек в заговора срещу теб.“

Образа на Алис ми е най-противоречив. Не мога да си изясня какво е мнението ми за нея. От една страна и съчувствам и разбирам защо постъпва по дадения начин, но от друга е това колко не одобрявам логиката и слабостта и.

П.С. Само аз ли съм на мнение, че българската корица е поне 100 пъти по-хубава от оригиналната? Самите и цветове, огромния капан за сънища и дори шрифта изместват с лекота оригинала поне за мен.

„Сезонът на злополуките“ е заплетена книга изпълнена с тайни, злополуки и странности, но също така е книга за приятелството, за това как приятелите те подкрепят дори да се държиш странно и откачено. Лека и увлекателна, способна да прати читателя в необичайно топлия октомври търсейки отговори на тайни и мистерии.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.  

„Случват се злополуки. Костите ни се чупят, кожата ни се цепи, сърцата ни биват разбити. Ние горим, ние се давим, ние оставаме живи.“

вторник, 22 март 2016 г.

The Reading Habits Tag

Благодаря на Melly c, за тага, поне сега да наваксам с таговете и другите публикации. А защо ще имам време ли? Защото отново съм болна. Изобщо не е честно. Преди няма и две седмици бях и сега отново. Имам невероятен късмет, но този път майки ми забрани да ходя на училище, което поне значи че няма да се налага да уча няколко дни. 

1. Имаш ли специално място вкъщи за четене?
Обикновено чета на леглото ми заемайки невероятни позиции, които почти винаги пораждат смях на всеки, който ме види.

 2. Книгоразделител или обикновен лист хартия?
Книгоразделител определено. Имам всякакви книгирозделители и просто не мога да не ги използвам.

3. Можеш да спреш да чете по всяко едно време или трябва да спреш на определена страница, глава, част и др.?
Винаги когато трябва да спра да чета, то поне трябва да свърша изречението, но най-вече спирам като свърша главата, но това не винаги е възможно, за жалост.

4. Пиеш ли или ядеш ли докато четеш?
Рядко. Ако ям докато чета то непременно ще оцапам книгата, а за напитката забравям да я пия. Вярно е, че често си  правя кафе или чай докато чета, но обикновено ги пия студени, защото се сещам за тях чак след като в книгата е станало нещо, за което се нуждая от минута размисъл или ми е станала отегчителна.

5. Можеш ли да четеш докато слушаш музика или гледаш телевизия?
Да нямам проблем с това. Щом мога да чета в училище с шумотевицата там то нищо не ми пречи да слушам музика или да гледам телевизия. Напълно се изолирам докато чета, налагало се да ми вземат книгата, че да обърна внимание на някого.

6. Една книга в даден момент или няколко наведнъж?
Обикновено чета една книга, но понякога се е случвало да чета две едновременно, когато първата ми е скучна, но съм си казала, че ще я прочета, единственото решение, което намирам е да почна и друга значително по-интересна.

7. Четене вкъщи или навсякъде?
Навсякъде. Намирам загуба на време, ако например докато чакам някого не чета.

8. Четене на глас или наум?
Чета на глас уроците, така ги запомням по-бързо (когото естествено е проблем за всеки, който има нещастието да е около мен докато уча) , но книгите ги чета наум. Дори не мога да си представя да ги чета на глас.

9. Четеш ли всичко или пропускаш страници?
Зависи от книгата. Има книги, на които не мога да пропусна нищо, но също има и други, на които пропускам изречение, а дори цели страници, направо чета на избирателен принцип.

10. Пречупваш ли подвързията или я пазиш чисто нова?
Опитвам се да ги пазя в колкото се може по-добро състояние. Ем искам книгите ми да изглеждат като чисто нови след като ги прочета, ем като видя някое подгънато лисче, корица или корицата не иска да седи от само себе си напълно затворена (знаете за какво говоря) се чувства радостна, защото знам, че е така поради това, че съм я прочела и тя ме е накарала да почувствам нещо.

11. Пишеш ли в книгите?
Да доста често пиша по книгите, но винаги и само с молив. Това ми е станало нещо като навик и винаги когато чета около мен трябва да има молив.

Тагвам: Нора,  Кая и Ади

събота, 19 март 2016 г.

Вестители - Цветелина Владимирова

Ксения е 19-годишно момиче, чийто живот завинаги се променя с жестокото убийство на
родителите ѝ. Но мистерията около смъртта им е само една малка част от пъзела, в който се превръща настоящето ѝ. Необясними халюцинации и ужасяващи сънища започват да тормозят Ксения, докато един ден непознат и мистериозен мъж я отвлича. Игор Алешкин. Неспособна да избяга, Ксения е принудена да замине с него в Москва, защото той я е издирил, не само да я предупреди за смъртната опасност, която я преследва, но и да опази живота ѝ.
Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е - потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните, се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хората и вестителите.

Честно казано не знам от къде да започна. Книгата е страхотна и вълнуваща, разказваща за свръхестествени хора и същества, за едното тайно общества, история за борба, саможертва, любов и приятелство.
Първо да спомена няколко очевидни неща, които ми харесаха. Книгата е написана от българска авторка (профила и в goodreads тук ), не е била превеждане, а е написана на български език , а самото действие първоначално се развива в България, споменават се обекти в България, самата главна героиня е българка. Всичко това нямаше как да не ми хареса, като се има в предвид колко съм скарана с българското творчество, но и нямаше как на моменти да ми се струва странно да странно, обаче от добрата му страна.
Другото нещо, което ме привлече в книгата и ми хареса бе прекрасната корица (само на мен ли момичето от нея ми прилича на Александра Дадарио)
Сега по същество.
Редно е да започна с история, която ми хареса много, история за вестителите (хора, които виждат бъдещето), пазителите (безстрашни войни имащи задачата да защитават хората) и техния враг кръвопийците. Това е основата на историята, но за бога тя е много повече, това е история за битки, болка, смелост и борбеност. Как читателя да не бъде привлечен? Обаче в книгата има още толкова мняго, в нея има и любов, приятелство, дълг и вяра. Отгоре на всичко това са и интересните герои, участващи в книгата.

„Ако човек не намери сили вътре в себе си да се изправи срещу нещастието, Бог не може да му помогне.“

Ксения Петрова (милион пъти срещнах името и в книга, а пак се наложи да го погледна), нейния образ ми е малко противоречив. Отначало бе опърничава и не вярваше на нищо излязло от устата на Игор, а  после хоб и замина с него за Русия (и да знам, че стане едно определено нещо тя да вземе това решение, ама...). Въпреки че образи и ме обърка малко, аз я харесах, допадна ми нейната избухливост, непокорност и защитаването на свободата си.

„-Теб не те е страх от нищо.....
- Само от едно нещо ме е страх - каза след няколко прекалено дълги мига и гласът му заглъхна. Въздухът натежа. - Страх ме е да не те изгубя.“

Игор Алешкин, моя любим (някой май е хлътнал). Неговия образ ми напомня на Димитрий („Академия за вампири“ - Р.Мийд), защото призванието и на двамата е да защитават невидните, борят се с почти еднакви врагове, а и самите образи малко си приличат. Игор е силен, смел и безстрашен, човек отдал живота си да защитава хората и определено малко доминантен, той меко казано преобърна живота на Ксения, казвайки и истината за света, на който принадлежи.
А споменах и колко е красив със синьо-зелените си очи?

„Обичам те и не мога да си спомня какво е да не те обичам.“

Има още много герои на които искам да обърна внимание, но има риск да преразкажа книгата, за това ще се спра още само на Зоя, новата най-добра приятелка на главната героиня.
Първоначално с появата си Зоя ми се стори антипатична и си мислех, че тя ще бъде онази гаднярка, чиято единствена задача е да дразни околните, но грешах. Тя е винаги любопитна, винаги искаща да знае всичко и често понякога гадна, но тя също е вярна приятелка, добра и забавна.

„-Значи ли това, че си склонна да заровиш томахавката с него? - подканих я.
- Алешкин е войн, Ксения. Най-много той да зарови мен с томахавката си....“

В книгата има всичко, за да задоволи читателя и да му позволи прекарването на няколко страхотни часа (съвет не я почвайте вечер, ако естествено не искате да си легнете с изгрева)
Нямаше как да оставя книгата, то не бяха битки, приятелски напивания, разкриване на тайни и сцени изпълнени с напрежение. Това е „Вестители“ на Цветелина Владимирова, първа книги от  поредица, която нямам търпение да прочета.  

„Ако не е достатъчно силен да чуе истината, значи не му достига сила за нищо.“

неделя, 13 март 2016 г.

TMI vs TID Tag

Видях този таг в блога на Нора  и нямаше как да не го направя, като се отнася за две от най-любимите ми поредици.

1. Любима главна героиня: Теса или Клеъри?
Това е труден въпрос и на двете се възхищавам, и двете преживяха много неща, изправиха се псрещу смъртоносни врагове, но оцеляха, но да съм напълно честна Теса винаги ми е харесвала малко повече.

2. Любим Херондейл: Уил или Джейс?
Пфф това е още по трудно. Обичам и двамата, ако можех да имам и двамата щях да бъда най-голямата късметлийка на света. И двамата си приличат толкова много, смели, отдадени, забавни, неотразими. Не може ли поне тоя път да се отърва и да кажа и двамата?

3. Любим любовен триъгълник: Саймън/Клеъри/Джейс или Уил/Теса/Джем?
Тук е лесно и отговора е  Уил/Теса/Джем. Реално погледнато между Саймън/Клеъри/Джейс нямаше реален триъгълник, това беше просто ей така още една миниатюрна пречка пред отношенията между Клеъри и Джейс. Сега Уил/Теса/Джем бяха в истински любовен триъгълник и то в такъв, в който не можеш да избереш страна, любовен триъгълник, който не те дразни, не дори представяйки се на мястото на Теса и ти самият не би могъл да вземеш решение. Никога не съм харесвала любовните триъгълници и този не го харесвам аз го обичам.

4. По-добър злодей: Себастиян или Магистърът?
По-добрият злодей според мен е Магистърът, защото честно той си беше зъл и гаден, сега от друга страна е Себастиян, който ме накара докато го мразя и да го обичам, който ме накара на края му само да си мисля: Нееееееееееееееее.

5. По-добра армия: Демони или Автоматони?
Хмм. Автоматоните ме плашеха, не ги намирах за нормални. Да демоните ги намирам за нормални, нали все пак техния лов  е работа на ловците на сенки. За това казвам Автоматони.

6. По-добра първа книга: "Град от кости" или "Ангел с часовников механизъм"?
Трудно. И двете са прекрасни. И след двете исках най-бързо да започна следващата. Не мога да реша, всеки чел поредиците знае финала и на двете книги и просто не мога да взема решение.

7. По-добра второстепенна героиня: Изабел Лайтууд или Сесили Херондейл?
Изабел. Харесва Сесили, харесвам отношенията и с брат и Уил, харесвам как намери любовта, т.е харесвам избора и, но Изабел винаги ми е допадала повече.

8. Кой е по-добър: Нюйоркският или Лондонският институт?
Сложно. И двата института отговарят на мястото където се намират, дори и на самата история и не мисля, че има кой знае какъв начин, да се избере между двата.

9. По-добра последна книга: "Град на небесен огън" или "Принцеса с часовников механизъм"?
Някой ме мрази. И след двете книги останах свита на топка, плачейки и притискайки книгата до себе си. Но ще кажа „Град на небесен огън“, защото там някак си всичко се подреди. Всеки получи заслуженото, остана една вратичка за продължение, а и да не изпускам факта, че в тази книга участват героите от другата поредица.

10. По-добър епилог: "Град на небесен огън" или "Принцеса с часовников механизъм"?
С ръка на сърцето казвам „Принцеса с часовников механизъм“. Обичам епилога на „Град от небесен огън“, но за бога този на „Принцеса с часовников механизъм“ е просто сърце разбиващ.

Няма да тагвам никой конкретно, защото честно казано вече се обърках кой е чел поредиците и кой не е. Всеки да се чувства свободен да го направи. 

сряда, 9 март 2016 г.

И заживели щастливо - Кийра Кас

Преди Амбърли да се озове в замъка…
Тя бе четворка, влюбена в единица.

Преди Максън да срещне момичето на мечтите си…
Той бе момчето на нечии други.

Преди Аспен да допусне някой нов в сърцето си…
Той бе решен да се бори за първата си любов.

Преди Марли да получи възможността да се влюби в принц… 
Тя бе омагьосана от пазач.

Обожавам поредицата на К. Кас „Изборът“ като се почне от от историята, премине се през героите и се стигне до невероятните корици (заради кориците човек може да се изкуши да има цялата поредица, въпреки че не я харесва.)
Заради всичко това допълнителното издание към поредицата, „И заживели щастливо“ ми се услади толкова много. Още помня колко радостна бях когато разбрах, че ще бъде издадено и при нас. И най-после това прекрасно издание попадна в ръчките ми.
Корицата както винаги е много красива и нежна, а илюстрациите в самата книга са едно прекрасно допълнение, което прави книгата още по-сладка и неустоима.
Историите, които бяха разказани в книгата, определено ми дадоха нов поглед към поредицата и героите в нея. Те задоволиха част от любопидството ми, но определено искам още (няма да откажа да видя цялата история през очите на Максън). Книгата дава възможност да се запознаем по-обстойно с част от второстепенните герои и да си обясним някой неща. Историите определено ме накараха да се променя малко или много мнението  за някои герои и за радост за добро.
След прочитането за всяка една част, отделих време да напиша какво ми е мнението за нея, за това се извинявам, ако мислите ми са прекалено разбъркани, защото те бяха набързо споделени дори и припряно, само и само да се върна към книгата.

1. Кралицата
Тук се разказва за кралица Амбърли, как е протекло нейното участие в Избора и как тя от обикновена четворка се превръща в любимата кралица на народа и за крал Кларксън.
Историята за родителите на Максън ми хареса много, защото винаги се харесвала кралица, а и винаги съм мразела краля. Бях истински съсипана на краля на „Единствената“ поради очевидната причина какво се случва с краля и кралицата и тази част ми даде така нужното присъствена на Амбърли. Тази първа част от книгата ме накара поне малко да харесам бащата на Максън, още го мразя и то много, но да го видя през очите на така добрата Амбърли, която го обича с цялото си сърце и да видя как той малко по малко я възприема като жената на живота му ме накара да го погледна поне с малко друг поглед.

„-Уважавам го - отбраних се аз. - Все пак той е принцът.
- Повече от това е. Би поела куршум вместо него, ако се наложи.“

Спойлер:
Какво ирония. Много ми е чудно дали докато го е писало това, авторката се е сетила да направи точно това, или вече след като е написала „Единствена“ се е сетила да напише това

2. Принцът
Тази част ми е една от любимите. Има ли защо да обяснявам защо?
Това е част при която виждаме началото на Избора и то през очите на Максън. Първата му среща с момичета и най-вече запознанството му с Америка. Обичам Максън, може би зареди това прекалено лесно му прощавам глупостите, но в тази част той ми се стори толкова невинен, добър и мил, че нямаше как да не я харесам.

„– Знаеш ли, чел съм една книга за хората, които практикуват полигамия. Тоест един мъж да има няколко жени. Звучи ми смахнато. Току-що бях в стая с осем много нещастни жени и нямам представа защо му е на някого да избира такъв живот.“

3. Стражът
В тази част се говори за други кандидат за сърцето на Америка, а именно Аспен. Харесвам го още от началото, прекланям се през чувствата му към Америка и пред страстта, с която се бори за нея, но просто винаги съм била от отбора на принца.
Моментите, които разказва тази част изобщо не са ми едни от любимите, затова през голяма част от историята се дразнех, но въпреки всичко тази част ме накара да погледна с други очи Аспен и да харесам още повече.

4. Фаворитката.
Тук се разказва за Марли, как от любимката на народа и възможната избраница тя бива наказвана, защото просто се беше влюбила.
Винаги съм харесвала Марли, момента който разказва тази част винаги ми е бил ужасно интересен и исках повече и повече подробности около него и за моя радост ги получих.
Тази част нямаше как да не ми хареса, защото Марли и нейния любим Картър преминават да през ужасно изпитание, но и получават щастлив край, а и точно в тази част Максън се издига още повече в очите ми.

5. Селест и Избора.
Мразех Селест, кой поне не я харесваше. Тя беше гадна и жестока, поне до една част от „Единствената“, когато показа истинската си същност и започнах да я харесвам истински, дори ми стана ужасно мъчно на нейния финал.
Точно момента на тази променя е разказва в книгата, как Селест разбира къде греши и започна да се държи човешки, как с Америка станаха приятелки и как се радваше за нея.

6. Прислужницата
Милата, нежна и така ранина Луси. Тази част разказва за нея и как тя намира любовта и то в лицето на Аспен. Когато в „Единствената“ разбрах за тях двамата бях истински щастлива, защото и двама получиха щастлив край, който така много заслужаваха.

„– Не си ме откраднал. Да не съм чайник?
– Хмм – провлачи той. – Може би ти си откраднала мен. Защото ясно си спомням, че някога принадлежах само на себе си, а сега съм изцяло твой.“

7. След Единствената
Това май е любимия ми момент от цялата книга. Америка и Максън бяха толкова сладки, че през цялото време се усмихвам с толкова глупава усмивка.„

„– А кой ще управлява стараната?
– Никой. Нека се разпадне. Имам си моята Америка и нищо друго не ме интересува.“

Невероятна книга, задължителна за всеки един почитател на „Изборът“. Книга имаща всичко необходимо за прекарването на едни страхотен ден. 

понеделник, 7 март 2016 г.

The TBR Book Tag

Благодаря на Юли за тага. Сега да се захващам за работа преди да ми е изстинало кафето.

1.Как и къде следите вашата купчина с книги за четене?
Най-лесно си следя купчината в goodreads, но истински разбирам колко е голяма купчината ми като погледна на рафта ми с непрочетени книги. Колкото и да искам да ги прочета, като ги погледна се успокоявам, че винаги ще има още и още книги за четене.

2.Повечето ви книги за четене са на хартиен носител или в електронен формат?
Винаги предпочитам да чета на хартиен носител така чувството е по - истинско, но когато пътувам или дори когато съм на училище и чантата ми е толкова пълна, че едва намирам място за портфейла ми се налага да чета на електронен формат, защото няма шанс в някой скучен час, в който не правим нищо, аз да не го използвам да чета.

3.Как определяте коя да е следващата книга за четене?
Никога не си набелязвам какво ще прочета след дадената книга, определям на момента, чета това каквото ми се чете. Ако не ми хрумнала идея, проверявам в goodreads, разглеждам какво съм отбелязала, че искам да прочета и вече там каквото ми хване окото.

4.Посочете книгата която стои най-дълго в списъка ви за четене?
Проверявам в така любимия goodreads иии първата книга е „Дивергенти“ помня, че по едно време много исках да прочета поредицата, но после разбрах един меко казано неприятен факт и се отказах, но предполагам все някога ще се наканя да я прочета.

5.Книга, която наскоро сте добавили към списъка си за четене?
За последно съм прибавила другите две книги от поредицата „Дивергенти“ зареди горния въпрос, но иначе е „Крес“ трета книга от поредицата „Луни хроники“, чувала съм много хубави коментари за нея, преди време бях започнала първата книга, но не стигнах много далеч и се отказах, май прочетох само първата глава, както и да е мисля си да и дам още един шанс.

6.Книга, която сте добавили с списъка си за четене заради красивата корица?
Magonia на Maria Dahvana Headley, корицата е толкова красива.

7.Книга от списъка ти за четене, която не планираш да прочетеш?
Не мисля, че има такава. Рано или  късно, книгите ще бъда прочетени, че на тяхно място, ще има ужасно много повече е друг въпрос.

8.Непубликувана книга, чиято поява очакваш ?
Първата книга от новата поредица на К. Клеър „Lady Midnight“, последната книга от поредицата „Изборът“ „The Crown“ и последно не по-важност „Harry Potter and the Cursed Child“.

9.Книга от списъка ти за четене, която всеки ти препоръчва?
„Всички наши места“ прочетох толкова ревюта за книгата и всички казват едно и също, а именно, че книгата е прекрасна. А аз още не съм я почнала, а вече над половин година стой на рафта ми. Срамота.

10.Книга от списъка за четене, която всички вече са прочели, само ти не си ?
Поредицата на Сара Дж. Маас „Стъкленият трон“ май вече всички са я прочели, а аз още не съм. Това е отчайващо.

11.Книга от списъка за четене, която умираш да прочетеш?
Ааа почти всички? Но да дам един пример ще кажа „Хрониките на Магнус Бейн“

12. Колко книги за четене сте си отбелязали в Goodreads?
Отбелязала съм 378, но определено са повече и ще стават още повече.

събота, 5 март 2016 г.

My top 5 friendship

Докато се измъчвам четейки „Обещавам ти провал“ ми хрумна идеята за моят топ 5, топ пет приятелства както ще е в тази публикация, топ 5 женски/мъжки персонажи и така нататък докогато ми свършат идеите, което може да е прекалено скоро и прекалено късно, няма да бъде зле да ме предупредете, ако стане прекалено много. Дано да имам късмета и да е някъде по средата.
  Какво трябва да е приятелство, за да е истинско, през какво трябва да е преминало то? Подбрах моят топ 5 приятелства от книгите, който бих искала да имам в истинския живот, приятелства, които са минали през какво ли не и въпреки всичко персонажите продължават да са най-добрия приятели. В света на книгите където често предателството може да се случи от най-малко вероятния човек тези приятелства изпъкват и вдъхновяват. 

1. Уил и Джем („Адските устройства“ - К.К.)
Като се сетя за тези двамата мигновено се сещам и за Джейс и Алек ( „Реликвите на смъртните“ - К.К.), не намирам смисъл  да обяснявам защо, и двете двойки са истински приятели винаги готови да се пожертват един за друг. Но когато става дума да избера между двете приятелства, аз винаги бих избрала това между Уил и Джем. Начина по който бе представена тяхната история, начина по който поставяха приятеля си, в техния случай освен приятел и  парабатая си винаги ме е докосвал до сърцето. Обожавам и двамата и ако можех да съм на мястото на Теса щях да съм огромна късметлийка. За хората, които не са чели поредицата не искам да развалям удоволствието, но тези които са я чели знаят чудесно какво правят и двамата в името на приятелството си, и няма как човек да не е убеден че тяхното приятелство е повече от истинско и вечно.

2. Лиса и Роуз („Академия за вампири“ - Р.М.)
Кой не би искал приятелство като тяхното, приятелство което мина през какво ли не, то не бяха битки, убийства, лъжи, загуби, бягства и любов. Но през каквото ли да бяха преминали те останаха истински свързани. А и често кой би отказала приятелка като Роуз, винаги готова да срита някой и друг задник.

3. Пърси и Гроувър  („Пърси Джаксън и боговете на Олимп - Р.Р.)
Тук си мислех да прибавя и Анабет, но все пак отношенията и с Пърси поне за мен още от началото бяха ясни като бял ден.
Приятелството на Пърси и Гроувър винаги ми е харесвало, защото и двамата са едни образи,с тях е винаги забавно, приятели готови да се жертват винаги едни да друг.

"-Не говори така! - сепна се Гроувър. - Не стига, че Анабет изчезна, а сега и Бианка... Няма да го понеса, ако...,- той заподсмърча. - Мислиш ли, че ще си намеря друг най-добър приятел?“


4. Хари, Хърмаяни и Рон („Хари Потър“ - Дж. К. Р.)
Наскоро докато бях болна и единственото нещо, което исках да правя бе да лежа имах възможността отново да се насладя на приключенията на този звезден тандем (за жалост само на филмовата версия) припомних си красотата на тяхното приятелство, как пораснаха заедно, техните приключения и свързаните с това проблеми.

" Има неща, които хората не могат да преживеят заедно, без в края на краищата да не се заобичат взаимно, и едно от тях е да нокаутираш четириметров планински трол"

5. Топ пет, а аз нямам пето любимо приятелство, но това е положението. Никое друго приятелство не ми е направило истинско впечатление, поне сега не мога да се сетя за такова, а това е достатъчно красноречиво.

А вие имате ли любимо приятелство от книгите? Приятелство, което бихте искали да имате самите вие в реалния живот?  

сряда, 2 март 2016 г.

February Wrap Up


Честита Баба Марта! 
За краткия февруари прочетох само шест книги и имам ревю само на две от тях и честно казано това изобщо не ми харесва,  за това ще се опитам март да е много по благополучен. 

1. „Лондон Роуд“ - Саманта Йънг
Книгата ми хареса изненадващо много. Харесва ми начина по-който всяка следваща книга разказва историята на двама герои от предходната и как тя самата на заден план представя продължението на миналите истории, в този случай на историята от първата книга. Още от началото се влюбих в героите, въпреки че бях малко предубедена към тях. Хареса ми това в тях, че  всеки напълно е различен от другия, всеки имащ своите трески за дялане и неща за преодоляване. Книгата ми се стори малко предсказуема на моменти, но пък в други оставях приятно изненадана, е добре де в някой не бях особено приятно изненада и ми идваше да удуша определени хора. Заслужава си отделеното време, защото книгата е интересна, забавна и отпускаща, изпълнена с горещи сцени, драми, любов и приятелство.
Дадох и 4/5

2. „Един удар на сърцето“ - Теодора Костова
Това е книга разказваща трагичната съдба на Стела, момиче преминало през какво ли не и как тя най-накрая намира нещо, което да направи живота и отново цветен.
Прекрасна книга, чието ревю тук.
Дадох и 5/5


3. „Джамейка Лейн“ - Саманта Йънг
Трета книга от поредица определено си заслужава. Както е по традиция героите от тази книга са ни познати от миналата и отново имаме удоволствието докато проследяваме тяхната история да се насладим и на продължението на миналите две. Оливия и Нейтън са главните действащи лица в тази книги и тяхната любовна история проследяваме, как от „приятели“ те стават много повече, как преодоляват собствените си проблеми, как си помагат един на друг, как намират щастието. Това е книга изпълнена с напрежение, любов и приятелство.
Дадох и 4/5.

4. „Множество Катрини“ - Джон Грийн
Препрочетох книгата, защото съм решила да дам още един шанс на творчеството на Грийн, благодарение на прекаленото много, ако питате мен, коментари за книгите му. Тази книга ми е любима от неговите и за това почнах първо с нея. Харесва ми историята и, харесват ми героите, който израстват и се променят с времето, допада ми начина по който автора е изградил различните герои, особено „светата троица“ Колин, Хасан и Линдзи, защото те са героите, които правят книгата забавна и интригуваща.
Дадох и 4/5.


5. „Читателите от Броукън Уийл препоръчват“ - Катарина Бивалд
Това е лека и забавна книга, подходяща за всеки книголюбител. Книгата представя силата на книгите, как появата на една книжарница в загиващ град и едно момиче обожаващо книгите, могат да променят нещата и да ги направят по-добри и да внесе цветя в сивото ежедневие на хората от града. Книгата е сладка и отпускаща, лесна за четене и осигуряваща приятни часове прекарани с нея. Въпреки че има своите недостатъци, тя си заслужава.
Дадох и 4/5.

6. „13 причини защо“ - Джей Ашър
Книга разказваща една тежка тема, а именно тази са самоубийството и за причините човек да вземе такова решение, за това как ние влияем на околните. Лесно мога да определя книгата за интересна, която носи тъга, но и надежда. Тъга и надежда, това определено е точната характеристика за книгата. Ревюто и тук.
Дадох и 4/5.
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang