неделя, 28 февруари 2016 г.

13 причини защо - Джей Ашър

Не можеш да спреш бъдещето, не можеш да върнеш миналото. Единственият начин да научиш
тайната е да натиснеш play.
Един ден, на връщане от училище, Клей Дженсън намира на прага на дома си тайнствен пакет. Пратката е изключително интересна. Хана Бейкър – негова съученичка и първата му любов, която се самоубива две седмици по-рано, е събрала тринайсет касети, адресирани до тринайсет човека от нейното обкръжение. Всеки от тях трябва да ги изслуша и след това да предаде на следващия в списъка. В тези записи Хана разказва, че има тринайсет причини, заради които е взела решение да сложи край на живота си. Гласът на мъртвото момиче съобщава, че и Клей присъства в тези записи, и следователно, и той е отговорен за смъртта й по някакъв начин. За да разбере каква роля е имал в живота на Хана, трябва да изслуша записите... И Клей научава неща, които променят живота му завинаги...

На място е първо да кажа, че намерих книгата за интересна и въздействаща, книга, която не е особено лека, защото засяга една изключително сериозна тема. Тази тема е именно самоубийството. Още от сега трябва да кажа, че никога не съм гледала на добри очи на този акт, поради простата причина, че е нередно човек да се предава, неправилно е човек да се откажи от живота си, колкото и скапан да е той, човек винаги трябва да намира сили да се бори, да намира надежда, колкото и безнадеждно да му се струва всичко, защото живота е едно махало винаги ще прескача от едната крайност до другата.
И така малко се отплеснах, книгата разказва една история, 13 причини, предизвикали вземането на решение за самоубийство за едно момиче.

Главна герои Хана обяснява нещата с термина снежна топка т.е нещо става то предизвиква нещо друго и така топката продължава да се върти и да увеличава размерите си, така са се появили тези 13 причини за нейното решение.
Чудя се колко гадно ще звучи от моя страна, ако мисля Хана за слаба и че прекалено ранно се е отказала от живота? Ще рискувам и че го кажа, защото това е истината. През цялото време докато тя разказваше за живота си и как е стигнала до тук, аз само си мислех как е можела да промени нещата и как само ако е искала и е намерила сила е може да преобрази живота си в значително по-добра версия.

„Ако чуете песен, която ви разплаква, а повече не искате да проливате сълзи - просто преставате да я слушате. Но от себе си не можете да избягате. Не можете да решите повече да не се виждате. Не можете да решите да изключите звука от главата си.“

Причините, които Хана посочва за самоубийството си меко казано не ми бяха достатъчни. Може би не успях да се поставя достатъчно на нейното място или защото съм напълно против отнемането на собствения живот, а и на чуждия де, може би зареди това те не ми се сториха задоволителни. Определено няма как да твърдя, че живота на Хана е бил лек и не са се случели скапани неща, дори ужасни, на които тя е била свидетел.

Главния герой Клей, един от хората, които трябва да получи касетите, човек през чиито очи опознаваме Хана извън нейния разказ, ми допадна много, освен поради очевидната причина, че е добър и той де факто не е наранил Хана, а дори може би е направил живата и малко по-хубав, поради това, а и зареди начина по-който бе представен характера му, той ми хареса.

Другите хора за който бяха предназначени касетите, определено не са най-добрата част от обществото и бяха направили много грешки от глупост, страх и най-първична ревност и завист, а някои от тях изобщо не бяха цвете за мирисане, те бяха злодеите в тази история.

„Никой не знае точно какво влияние оказва върху живота на другите. Често изобщо нямаме представа за това въздействие. “

Книгата ме накара да се замисля за доста неща.
Първото е какво всъщност причиняваме на околните? Как нашите постъпки им влияят? Книгата разказва точно за това и няма как човек да не се замисли какво той самият е причинил на околните съзнателно или не.

„А вие - останалите - забелязвахте ли белезите, които оставихте след себе си?“

Второто е това за самоубийството. В книгата има интересно приложение, за това, а и в самата книга се крият признаци по които можем да познаем дали човек е взел такова решение. Това ми се струва важно, защото за това са приятелите да помагат когато сме в беда, а какъв по-добър начин да помогнеш на приятел от това да го спасиш от самият себе си.

Начина по който бе разказа история на Хана, касетите върху, който бе изляла душата си, ми харесаха много, защото те предаваха по-друг вид на книгата, правеха е по истинска.

П.С. Не е кой знае колко важно, но българската корица определено ми харесва много повече от оригинала.

Книгата носи различни чувства. Определено тъгата е основното, но и един вид надежда, защото една от характерните черти на човека е да се учи, нали за това са грешките да се поучим от тях. Историята, която разказва книгата определено може да ни поучи, точно зареди това книгата ми хареса толкова много, защото ми повлия и ме накара да се замисля за влиянието ми на околните и дали мога да им помогна с нещо. Въпреки много неща, който не ми допаднаха, поради простата причина, че просто не ги приемам книгата е вълнуваща, разказваща трагичната история на едно момиче, това е „13 причини защо“.

Тази песен е посочена от автора за последната сцена и аз напълно подкрепям това. Ако прочетете книгата определено си я пуснете в този момент. 

петък, 26 февруари 2016 г.

Book Cake Tag

Какво да кажа, наистина благодаря на  Melly c за тага.

Брашно
Книга, която започва малко бавно, но после те грабва?
„Алената кралица“ - В. Айвярд,  отначало книгата не ме хвана, прекалено бавно ми се развиваха нещата, въпреки че в началото читателя се запознава с толкова много неща, но после без да разбера книгата ме грабна и сега нямам търпение да прочета продължението и.

Масло
Книга, чието резюме е много завладяващо?
Резюмето на „Мечът на лятото“ - Р.Риърдън е много завладяващо, то тихичко ти нашепва „Прочети книга. Тя е невероятна“

Яйца
Книга, която мислеше, че ще е кофти, но се оказа доста добра?
„Изборът“ - К.Кас. Не мога да повярвам, че  преди да прочета книгата си мислех, че тя не струва, а сега поредицата ми е една от любимите.

 Захар
Сладникава книга?
„Фенка“ Р. Роувър. Епитета, които ми идва първо винаги на ум във връзка с тази книга определено е сладка.

Глазура
Книга, която покрива всеки елемент, който харесваш (забавни моменти, екшън моменти и др.)?
„Реликвите на смъртните“, „Адските  устройства“ - К.Клеър и „Хари Потър“ - Дж.К. Роулинг. В тези три поредици има всичко от което се нуждая, има всичко, което ме прави щастлива, в тези три поредица се намират нещата, които ме пристрастиха към четенето. Наистина ли си мислихте, че няма да ги спомена?

Пръчици
Поредица, към която се обръщаш за повдигане на настроението, когато имаш нужда от това?
„Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ - Р. Риърдън. Хумора на Пърси винаги е способен не само да ми повдигне настроението, а и да го прати във висотите.

Черешката на тортата
Любимата ти книга от тази година до този момент?
Винаги този въпрос е бил ужасно труден и винаги ще бъде. Но досега от книгите, които прочетох най-много ми е харесала „Един удар на сърцето“ - Т. Костова.

неделя, 21 февруари 2016 г.

Странната аз

Болна съм, гадната настинка се е вкопчила в мен и не ще да ме оставя, а и аз не я затруднявам много,защото съм против да отида на доктор и да пия изписаните от него хапчета особено, ако са антибиотици. Определено не, карам си на стрепсилс и завидни количества чай. На всичко отгоре ходя на училище, защото никога не се давам на на болест да ми пречи на каквото и да е. Но за жалост пречи, колкото и да се самозалъгвам, че всичко е наред и че мога да си правя обикновените неща, то аз едва намирам сили за училище. За това така дълго влачих прочитането на така хубавата книга „13 причини защо“, на която ще има ревю скоро, колко скоро вече е друг въпрос. Но да оставим ситуация, която самата аз предизвиках с ината си. Темата за днешния пост са моите странни навици свързани с книгите. Още в началото на блога бях попаднала на пост със същата идея в блога на Кая, ако не ме лъже паметта и тогава ми направи впечатление, че някои нейни навици и мои си съвпадат. И ето го моя ред. Не са подредени по някакъв ред, а както изникнат в „гениалната“ ми глава.


1. Яко се спойлвам.
Знам странно. Но това е едно от нещата, които правя почти винаги. И го правя като отварям на последната страница, не на всяка книга, но на книга от любима поредица или единична книга, която ми е станало много интересна. Голямата загадка е, че това изобщо не ми пречи ни най-малко не прави книгата по-безинтересна, не това дори засилва желанието ми я да прочета. Та аз дори  веднъж прочетох епилога на една трилогия, когато таман бях свършила първата книга и пак не спираше да ми е интересна. (Трилогията бе „Легендата“ - Мари Лу) В такива моменти когато знам какво ще стане, по време на четенето обръщам внимание на някои детайли, на които иначе не бих, а точно тези детайли издават на читателя какво ще стане.

2. Представям си, че съм на мястото на някой герой.
Преди някой да ме е определил за луда, знам че съм такава.  И сега честно кой не го правил не си е представял, че е на мястото на героя, не се вплитал толкова много в история, че чак да се чуди какво би направил той самият. Е аз си признавам, че съм го правила. Сега вече можете да ме горите на кладата - моя да е само преносно.

3. Представям си най-различни развръзки/продължения.
Оня така познат момент когато трябва да направиш нещо важно точно когато си на най-интересната част или когато трябва да чакаш продължението. Този момент е познат на всички сигурна съм, аз в такива моменти да намаля така казаната болка от раздялата си представям какви ли не небивалици, мозъка ми работи на пълни обороти и има чувството че мога и аз да напиша продължението само и само то да излезе по-бързо.

4. Не чета книга точно когато е излязла.
Не мога да чета книга когато всички са луднали по нея.  В такива моменти книгата определено отива в списъка за четене, но не започвам веднага с нея. Предпочитам да се поохладят страстите около дадената книга и ако и аз ще лудвам по нея то да го правя отделно. Не знам точно какво говори това за мен, но съм сигурна че не е кой знае колко добро, но просто това е начин да се отличавам поне малко от множеството, а кой не иска да е с поне нещо специален и различен?

5. Пиша по книгите
Абсолютно винаги поне си подчертавам цитати. Това си е моя страст.
Всичко започна - това с писането по книгите - когато си бях взела книга от библиотеката и там
имаше писано от някого, стана ми интересно този книга е била в чужди ръце, този човек и изпитал нещо от книгата, споделил е мислите си. От тогава и аз го правя, но най-честно на собствените ми книги,  а не на тези от библиотеката, но честно казано понякога забравям, че не са мои. Да не говоря за болката, която изпитвам когато се налага да върна книга, която ми е станало особено скъпа.

Е това са моите пет странни навици свързани с книгите. Кои странни кои не, не знам, но това са. Определено не са само пет, но честно казано в момента не се сещам за повече (май ми трябва още една чаша кафе)
А вашите, кои са вашите странности свързани с книгите?

събота, 13 февруари 2016 г.

The Harry Potter Spells Book Tag


Хари Потър таг, прекрасно. Любимата ми поредица за всички времена. Разбрах те ли за новата книга, която ще бъде публикувана?За нея тук.  Благодаря на Ади, за тагването.

1. Акцио - предстояща книга, която нямаш търпение да си вземеш
Продължението на „Алената кралица“ „Стъкления меч“ нямам търпение да разбера какво става между героите т.е Мер с кога ще бъде. Още не мога да повярвам, че още не към си взела „Мисти“ - Дж.С. и „И заживели щастливо“ - К.К.

2. Алохомора - книга, "отваряща" началото на поредица.
„Мечът на лятото“ - Р.Р. невероятно начало на една поредица.

3. Експекто Патронум - книга, свързана с хубави спомени от детството ти.
Хари Потър!

4. Приори Инкантато - последната книга, която прочете.
„Лондон Роуд“ интересна книга, представящи на читателите гама от персонажи.

5. Обливиате - книга, която би искал никога да не беше чел.
„50 нюанса сиво“ - Е. Л. Джеймс

6. Ридикулус - книга, която поражда смях.
Всяка книга на Рик Риърдън. Този човек определено има дарбата и в най-напечените ситуации да има нещо, което да породи смях.

7. Круцио - книга,  болезнена за четене.
„18 % Сиво“ тази книга не е за мен, дори не успях да я прочета цялата.

Тагвам: Yulia KМери и Yuli Atta

неделя, 7 февруари 2016 г.

Един удар на сърцето - Теодора Костова


Стела дори не подозира, че Италия ще й даде нова причина да живее, когато решава да посети
братовчедка си Лиза в Генуа… Стела е прекарала последните десет месеца от живота си в местене от болница в болница. Лекарите казват, че са отстранили всички тумори, но не могат да бъдат напълно сигурни. След три месеца тя трябва да се завърне за профилактичен преглед, въпреки че се чувства по-добре отвсякога. Затова и не може да си прави никакви планове за бъдещето. Единственото, което иска, е да отиде някъде, където никой не я познава, където може да си почине и да забрави за всичко. Където може да се запознае с хора, които няма да мислят за нея като за момичето, загубило баща си и брат си в катастрофа. Момичето, което се бори с рак. Където ще се забавлява, дори само за няколко месеца.

Една великолепна книга, която прочетох изключително бързо, защото още от началото ме хвана, караше ме да се усмихвам от все сърце, да не искам да правя нищо друго освен да я чета, да не обръщам внимание от обкръжаващия мен реален свят. Изцяло се потопих в историята на Стела, история изпълнена с не малко изпитания, обрати и изненади.
Сюжет развиващ се на едно възхитително място, прекрасната Италия и по-точно Генуа, място където мечтите изглеждат възможни, където човек отива, за да забрави проблемите си.

Книгата се разказва от лицето на страничен наблюдател, което често първоначално не ми допадна, защото съм свикнала явно действието да се разказва от първо лице и бях отвикнала историята да бъде разказвана от всевиждащия разказващ, но бързо свикнах с това и си припомних, защо толкова много ми бе допадал този начин на писане. За глада относно разказ от първо лице, авторката се е погрижила като е написала епилога от лицето на свършения главния герой Макс. Епилог, които е наистина сладък.

Да си призная първите десетина страници написанr като пролог не ми допаднаха особено, малко ме срам да си го призная, но оставих книгата като ги прочетох и се нуждаех да преспя една нощ, че да мога да и дам отново шанс и тя определено ми се отплати, още с първата си глава.

„... в крайна сметка се оказва, че няма значение къде живееш, дали се местиш, или оставаш, защото всеки ден си спомняш хората, които си загубил.“

Героите в книга са интересни, представени със своите недостатъци и предимства.
Стела, главната героиня в книгата е едно изключително силно младо момиче. Преживяла болката от загубата на бащи си и брат си, преминала през ужасната новина, че е болна от рак и битката, която е водила,  за да оцелее, са я превърнали в сила и борбена жена, която е решена да предприема едно пътуване, с надеждата поне за малко да забрави за всичко. Пътуване, което променя живата и, защото я среща с любовта. Стела бе представена като много възвиша, човек разбрал, че живота е меко казано скапан, изпълнена с ужасни неща, които ни ужасяват, но ние не трябва да спираме да се опитвам да преодолеем този страх. Естествена дори приела тази истина и опитваща се да не се страхува, тя като всеки човек направи някоя и друга грешка от страх.


„Боря се с този страх всеки ден, защото е важно да живея живота си, а не да се страхувам от него.“

Макс, главния герой в книгата също е преживял много неща и той има своята болка и той е преминал през ада. Представен често като момчето мечта, но всъщност имащ много недостатъци, които го правят земен, карат читателя да обича неговите добродетели, но и да е луд по неговите несъвършенства, защото точно те го правят истински, толкова истински, че наистина да поискаш да му лепнеш едни шамар на моменти. Той е момчето, което се бори на всяка цена за любовта на живота си.

„Ако някой се появеше в живата ти, за това определено имаше някакво обяснение и рано или късно този човек щеше да окаже влияние на съдбата ти.“

Лиза, Бепе и Джиа, братовчетката на Стела, най-добрия приятел и сестрата на Макс, те са важни герои в книгата, като я правят още по-забавна, интересна и многообразна.

„Не пропускай шансовете, които ти дава животът, само защото се страхуваш, че после може да боли.“

Не знам дали вие е познат момента, когато главният герой прави нещо, за да „защити“ любимия, най-често това е да се откаже от него „за негово добро“. Разбираш ужасната логика на героя, разбираш защо трябва да постъпи така, защо трябва да прегази собственото си сърце поставяйки любимия пред самия себе си, но пак не спираш да си повтаряш „Не, не и не. Има друг начин. Я се стегни. “ Точно такъв момент имаше в книга, моменти, в който ми идваше да се разкрещя на определен индивид (май го направих), в този момент исках да прескоча някой друга страница и да разбера какво става нататък, но въпроса е че не можех да прескоча и ред.

Невероятна книга, изпълнена с какво ли не, разказваща ни една история изпълнена с тъга, радост, надежда и любов. Красива книга написана от българска авторка, какво по-добро. История казваща ни, че най-важните неща са любовта, мечтата, късмета и надеждата.

„Това което се опитвам да каже, е: когато животът ти поднесе лимони, извади солта и чашите за шотове и си налей текила. Бори се за това, което искаш, и никога не са задоволявай с нещо по-малко. Не съществувай, а живей.“

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

451 по фаренхайт - Рей Бредбъри

Едно огромно Лал. Не знам какво да мисля и чувствам. Всичко в мен е една огромна бъркотия, която скоро време няма да бъде подредена, а сигурно и някои парченца никога отново няма да бъдат на същите места.
Книгата ме накара да мисля, да оценявам имащото, да чувствам. Тя ме прати в един свят, в които любимото ми нещо е забранено от закона, свят, в който хората са забравили истинската красота на живота, а тези, които още помнят биват прокуждани, убивани или пращани в лудници, свят, в който не бих оцеляла дълго. Наистина не знам как да опиша емоции, които предизвика книгата в мен. Как да опиша красотата на книгата, как да намеря достатъчно достойни думи описващия перфектно? Задачата на някои книги е да те оставят без думи спират те да говориш безсмислици, а те карат да се замислиш сериозно и истински за нещата около теб. Книгата на Бердъри определено изпълни тази задача. И мисля, че вече е време и аз самата да говоря и най-добре ще е да оставя сами да си изградите мнението за книга, за целта съм подбрала любимите си цитати от книгата (имаше моменти, в които се изкушавах да препиша цяла страница).

„451 по Фаренхайт - температурата, при която хартия се възпламенява и гори...“

„Ако ти дадат разчертана хартия, пиши накриво.“ - Хуан Рамон Хименес

„Аз съм на седемнадесетгодишна и побъркана - рече тя. - Чичо ми каза, че двете неща винаги вървели заедно. Когато хората те попитат на колко години си - каза ми той, - винаги отговаряй, че си седемнадесетгодишна и побъркана.“


„-А четете ли  понякога книгите, които изгаряте.
Той се засмя.
- Това е забранено от закона.“

„Сигурно има нещо в книгите, нещо, което не можем дори да си представим, за да накара една жена да остане в коряща къща: в тях непременно трябва да има нещо.“

 „Замислих се и за книгите. И за  пръв път разбрах, че зад всяка от тези книги стои човек. Някакъв човек ги е съчинил. Някакъв човек дълго се е трудил, за да ги напише черно на бяло.“

Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва капка, която го препълва, така и в поредица прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.“

„и може и ако говоря достатъчно дълго, думите ми ще придобият някакъв смисъл.“

„Имате всичко, от което се нуждаем, за да бъдем щастливи, но не сме щастливи.“

„Вие същност нямата нужда от книги, а от някои неща, които едно време се казваха в книгите. Не, не само от книги имате нужда вие! Търсите онова, от което имате нужда навсякъде, където можете да го намерите - в стари грамофонни плочи, стари филми, стари приятели: търсете го в природата, търсете го у самия себе си. Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим. В тях съвсем няма нищо магическо. Магическото се крие само в онова, което книгите казват, в начина, по който те съшиват една една о друга отделните части на вселената, така че тя да изглежда като нещо цяло.“

„Добрите писатели често се докосват  до живота. Посредствените само повърхностно го погалват с ръка. Слабите направо го изнасилват и го хвърлят на боклука.“

„В това всъщност се крие красотата на смъртта: когато няма какво да губиш, поемаш какъвто си искаш риск.“

„И не разчитайте, че спасението е в едно единствено нещо, било то човек, машина или библиотека.“

„Искате ли да притежавате тази книга?
- Бих дал дясната си ръка.“

„-Който не гради, трябва да изгаря. Това правило е старо като света.“

„Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмива, но и никога нищо няма да се научиш.“

„Ако трябва да изгориш, поне отнеси още неколцина със себе си.“

„Колко пъти  може да потъне човек и все пак да остане жив?“

„Той беше станах част от нас и когато умря, с него умряха и всичките му дела и нямаше кой да ги върши по същия начин.“

„Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докосвала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях. “

„Няма значение какво правиш, казваше той, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо, което не е било преди, в нещо ново, което прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си.“

„на нас ни е отделено малко място на земята и ние живеем сред тази природа, която може да си вземе обратно всичко, което ни е дала.“

„Напълни учите си с чудеса, живей, като че ли ще умреш след десет секунди. Опознай света. Той е по фантастичен отколкото всяка мечта, изработена във фабриките и за която си заплатил с пари. Не искай никакви гаранции, никаква сигурност - такива същества никога не е имало на света.“

„Хайде сега най-напред ще трябва да изградим фабрика за огледала и през идущата година ще трябва да произвеждаме само огледала, за да могат всички хубаво да се огледат в тях.“

„Има време за всичко. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене.“

понеделник, 1 февруари 2016 г.

January Wrap up

Месеца беше значително натоварен, то не бяха изпитвания и олимпиади, но колкото и да беше изпълнена с занимания имам чувството, че януари мина неусетно и прекалено бързо. Като се замисля колко много неща се случиха само за някакви си 31 дена. Въпреки всичко този месец успях да прочета цели 10 книги, за което наистина да съм изненадана.

1. „Гордост и предразсъдъци“  - Джейн Остин
Трудно ми е да намери думи описващи възхищението ми към тази книга.Още преди да я прочета си знаех, че няма да мога да напиша ревю по нея, защото тя е истински шедьовър и аз само ще я загрозя, сега съм напълно сигурно, защото не намирам думи с които мога да я опиша. Влюбих се в историята, в напълно различните герои, всеки само по себе си уникален и дори да не споменавам за начина на писане на Джейн Остин. Най-лесно е да кажа, че книгата ми е харесала, но това ми се струва прекалено не на място, защото е много повече. От много време исках да я прочета и сега истински съжалявам, че съм отлагала толкова дълго.
Дадох и 5/5

2. „Твърде далеч: Пропадане“ - Аби Глайнс
Книгата е лека и интересна, но не е нищо оригинално и неповторимо. Чудесна е за почивка след дълъг ден, в нея има любов, неприятности, лъжи и тайни, да не споменавам и горещите сцени. Наистина книгата изобщо не е за изхвърляне, но доста неща ми се сториха познати, естествено не целия сюжет за радост, но имах чувството, че един елемента е взет от една история друг от втора и не можах да я почувствам така да го кажа уникална. Това е нещото, което не ми допадна.
Дадох и 3/5


3. „Твърде далеч: Никога“ - Аби Глайнс
И тази книга, като първата е лека и интересна, средство за почивка. Честно казано прочетох книгата, защото трябваше да разбера какво става с героите, зареди това ще прочета и третата книга, не, защото е кой знае какво, а защото ми е интересно какво още може да стане, дали героите ще се променят. Любопидството е това, което ме накара да прочета книгата.
Дадох и 3/5


4. „Книга за гробището“ - Нийл Геймън
Прекрасна книга, написана по страхотен начин. Ревюто и тук.
Дадох и 4/5






5. „ Кутия за птици“ - Джош Малерман
Една книга, която ни разкрива човешката същност, показва ни различните хора и как човек се справя пред лицето на края на познатия ни свят и началото на един нов много по-ужасен и плашещ свят. Ревюто на книгата тук.
Дадох и 4/5


6.  „Цитати от любими книги“
Прекрасна книга събрала невероятни цитати в себе си. Книга нужна на всяка библиотека.
Обичам цитатите,  обичам да чета дадена книга с молив в ръка, винаги да съм готова да отбележа някой цитат.Преди доста време Кая беше споменала книгата е един пост и от тогава я поисках нездраво много. Книгата е приятно и удовлетворяващо четиво, което определено ще бъде многократно препрочитано от мен.
Дадох и 5/5


7. „Сладко палаво момче“ - Кристина Лорен
Книга първа от новата поредица на двете приятелки познати под името Кристина Лорен. Също като и другите им книги, тази е интересна и лека, бърза за прочитане. Но прекалено много ми напомняше на другите.  Да историята е напълно различна както и героите, но аз просто знаех как ще приключи книгата. Нещо изкача и разрушава връзката на двамата герои, те се разделят точно преди финала, а в самия него отново намират пътя един към друг и разбират, че  не могат да живеят един без друг. Позната история. Не ме разбирайте погрешно обичам щастливия завършек, живея зареди него, но всичко ми беше прекалено познато. Нещата отново можеха да завършат с щастлив края, но да се стигне до него по напълно различен начин.
Дадох и 4/5

8. Избрани стихотворения и поеми - А.С. Пушкин. Книга, която трябваше да прочета зареди часовете по литература.






9. „Дъблин Стрийт“ - Саманта Йънг
Книга първа от поредицата, която от ме привлече по необяснима причина с корицата си, а историята, героите и самата идея на авторката задържаха и дори осолиха вниманието ми. Нещото, което ми направи най-голямо впечатление и ме накара да дам висока оценка за книгата бяха героите. Всеки едни различен сам по себе си, всеки воден от различни мотиви, всеки имащ различни качества мечти и надежди.
Едно от нещата, които ми липсваха в книгата са различните гледни точки, много бих искала да видя света и през очите на главния герои, как той разбира, че това е жената на живота му или още в началото какво чувства при първата им среща. В такива книга обичам, когато читателя може да проследи и от двете гледни точки историята.
Дадох  и 4/5


10. „451 по фаренхайт“ - Рей Бредбъри 
Една невероятна история, разказваща за свят, където всичко позната и стойностно е заменено с неща, които не могат да ти обогатят, неща, които могат само да ни превърнат в кухи обвивки. Свят в който книгите са забранени, противозаконно е тяхната красота да достига до хората. Това е книга, която разбърка мислите и чувствата ми, остави ми без думи. 
Подобието на ревю ще намерите тук - когато бъде написано 
Дадох и 5/5

Е това беше месеца ми от страна на книгите. Доволна съм от броя на книгите, въпреки че имах откачената мечта да започна годината с книги на които с чисто сърце мога да дам само 5/5.
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang