сряда, 27 януари 2016 г.

Kisses in books - Част 1

Тази публикация е вдъхновена от един пост на Егмонт, които беше публикуван в tumblr профила на издателството.Поста беше свързан с първите целувки на любими поредици. И така след като прочетох Легендата и особено момента с първата целувка на Джун и Дей реших и аз да напиша свой такъв пост. Защото понякога с първата целувка човек разбира, че е открил любовта или точно обратното, че тази целувка е с грешния човек. 


 - първата целувка на Джун и Дей

„ - Ами, мисля, че си пийнал твърде много вино, приятелю, - Стараех се гласът ми да звучи колкото се може по-безгрижно. - Малко сън ще ти се отрази добре.
Думите едва бяха излезли от устата ми, когато момчето се наведе по-близо и постави ръка на бузата ми. Цялото ми обучени ми подсказа за блокирам ръката му и да я притисна на земята. Но бях напълно неподвижна. Той ме притегли към себе си. Поех си дъх, преди устните му да докоснат моите.
Вкусих виното в устата му. Първоначално целувката му беше нежна, а след това, сякаш се стремеше към нещо повече, изтласка ме до стената и ме целуна страстно. Устните му бяха топли и толкова меки - косата му леко докосваше лицето ми. Опитах се да се концентрирам (Не му бе за първи път. Определено бе целувал и други момичета преди това, и то не малко. Той е... той сякаш остана без дъх...) Детайлите избледняха. Напразно опитвах да се вкопча в тях. Отне ми миг, за да осъзная, че и аз го целувах не по-малко жадно от него.....“

2. „Алената кралица“ - Виктория Айвярд


- първата целувка между Кал и Мер

„Но може би мисълта, че тръгва на война, е направила Кал дързък и безразсъден, какъвто не е бил никога преди. Хваща ме за ръка и ме придърпва към себе си. Предава единствения си брат. Аз предавам каузата си, Мейвън и самата себе си, но не искам да спирам.
..Устните му са върху моите, твърди, топли и настойчиви. Докосването е наелектризиращо, но не както съм свикнала. Тази искра не е разрушителна, а живителна.  “

- първата целувка между Мейвън и Мер

„Нов полъх на вятъра дъха косата като завеса върху лицето ми, но Мейвън я отмята и ме притегля към себе си със тряскащо ожесточение.
О.
Целувката му изобщо не е като тази на брат му. Тази на Мейъвън е по-отчаяна, изненадва самия него толкова, колкото и мен. Той знае, че потъвам бързо като камък, който пропада в реката. И иска да се удави заедно с мен.“

неделя, 24 януари 2016 г.

Кутия за птици - Джош Малерман

Случи се изведнъж. Никой не беше подготвен. Внезапно дори един поглед навън обричаше
човек на жестока смърт. Там имаше нещо непонятно, нещо безплътно - то моментално поразява ума и провокира самоубийствена ярост. Хората трябваше да затворят очи, за да оцелеят. Ала преди това да се случи, загинаха милиарди... И настана тишина, нарушавана само от птичите песни.
Малори е сред оцелелите. Живее в укрепена къща с Момчето и Момичето. Учи ги да живеят без зрение. Подготвя ги за деня, когато ще напуснат убежището си. Тя излиза навън само за да налива вода от кладенеца в двора. Винаги е със завързани очи, винаги се спъва в неравната почва около него. Наблизо тече река. Там чака лодката - последната надежда. Дошло е времето да тръгнат. Със завързани очи. Престои им опасно пътешествие в свят, в който един поглед може да ти коства живота...

„Човекът е съществото, от което човекът се страхува.“

Книгата разказва за края на познатия ни свят, за скритата сила в човека, но и за слабостта вътре в нас, за психиката на човек и какво трябва да направи човек, за да оцелее.
Книгата е просто .... ами невероятна, напълно се потопих в нея, поскачах на всеки звук и дори имаше моменти, в които и аз самата си затварях очите чудейки се колко ли е силен слуха ми, как бих се справила в такъв свят, бих ли оцеляла.
Разтърсваща книга, която ни разказва за жена преживяла истински ужас, отглеждаща децата си в свят изпълнен със заплахи и нейното пътува към спасението може би. Пътуване изпълнено с пречки, страх и пълна бдителност.
В книгата се проследяват двата свята на Малори паралелно. Сега нейното преследване на така жадуваната безопасност и моментите преди толкава години, които разказват как от пълна къща с непознати, а в последствие единственото и семейство, как тя остава напълно сама да отглежда децата си в свят, в който не можеш да излезеш навън без превръзка за очи.
Героите в книгата са най-разнообрази всеки един представител на различни човешки качества. Това е едно от нещата, които правят книгата толкова добра - разнообразните герои всеки един със своите травми, недостатъци и болка.

„Беше смазващо да я слушам да говори така, едва осемгодишна, да ми казва, че животът не е справедлив.“

Малори тя е разказвача на тази история, тя стои в центъра и. Героинята от момиче таман разбрало, че е бременна тя се превръща в жена защитаваща на всяка цена децата си, дори това да означава да бъде понякога строга с тях, дори да означава че се налага да ги превърне в чисти радари засичащи и най-тихия звук, деца чуващи как майка им се усмихва, тъжи  и плаче.

„Пазиш живота им за живот, който не си струва да се живее.“

"Кутия за птици" е една вълнуваща книга, изпълнена с напрежение, страх, болка, но и надежда за по-добър живот. Няма как да кажа, че книгата е за всеки, защото не е, няма също да твърдя, че може да се хареса на всеки, защото това не е вярно, но тя е подходяща за много други хора, които ще я намерят за невероятна.

„Тревогите ви само създават усещането, че сте в безопасност достатъчно дълго, за да се тревожите още малко.“

сряда, 20 януари 2016 г.

Книга за гробището - Нийл Геймън

Никой Оуенс, познат на приятелите си като Ник, е абсолютно нормално момче. Е, щеше да е абсолютно нормален, ако не живееше на изоставено гробище, където е отгледан и образован от призраци. И с един единствен настойник, който не принадлежи нито на света на мъртвите, нито на света на живите. Животът сред гробището е изпълнен с приключения и опасности за Ник. Негови приятели са една вещица, призраци и други мистериозни същества. Дебнат го таласъми край гроба-порта, за да го отвлекат в тяхното обиталище, а в древна гробница е скрита страховитата Гибел... Но светът на живите е мястото, което крие най-голямата опасност за момчето - Някойси Джак и мистериозното му братство са там... все още търсещи Ник неуморно.


„Ти си жив, Ник. Това означава, че имаш безкрайни възможности - можеш да правиш всичко, да мечтаеш за всичко. Ако искаш да промениш света, той ще се  промени. Имаш възможности. Умреш ли, тях вече няма да ги има. Край.“

Тези две седмици бяха истинско мъчение, толкова много домашни, тестове и изпитвания, а за капак не всичко олимпиадите както винаги са ги сложили в края на срока и едва намирах време да си отдъхна с книга в ръка, а най-лошото е, че този ад изобщо не е свършил. Зареди всичко това се забавих с прочитането на „Книга за гробището“. Книга интересна и интригуваща. Книга разказваща ни една странна история изпълнена с приключенията на едно малко момче. В книгата проследяваме историята на Никой Оуенс, неговите приключения, неговите взаимоотношения с мъртвите и живите. Виждаме как той пораства и се променя, как от едно малко невидно момченце, той се превръща в едни силен и смел младеж, който е готов да порасне и да опознае света.

„Те са като онези хора, които смятат, че непременно ще са по-щастливи, ако се преместят да живеят на друго място. Но като се преместят разбират, че почти нищо не се е променило. Където и да отидеш, не можеш да избягаш от себе си...“

Наистина много съжалявам, че се забавих с прочитането и, защото някак си не успах да я усетя толкова силно колкото трябва. Просто не е за вярване, че се забавих с прочитането на толкава кратка книга.  Просто не е честно, защото не можех да се насладя истински на книгата.
Но това изобщо не ми пречи да твърдя, че книгата е интересна, че е написана наистина добре и че харесвам ужасно много автора. Освен всичко имах късмета да попадна на илюстрираното издание и можех да се насладя на илюстрациите на Дейв Маккийн. Които са наистина красиви и придават съвършенство към книгата.
Героите в книга са много разнообразни. От мъртви, живи и нещо по средата. Всеки един от тях дава на историята своя отпечатък, всеки един със своите странности придава на историята по нещо неповторимо.  Взаимоотношения на Ник с обитателите на гробището ми хареса ужасно много, защото всеки един от тях се грижеше за Ник, те го обичат както и той тях.

„Сигурно е хубаво - каза Сайлъс, - да принадлежиш на някое място, да имаш свой дом.“

В обитателите на гробището той намери семейство и приятели, те го подготвиха за живота учейки го на важните неща, давайки му дом.

„-Назови различните видове хора...

- Живите - започна той. - Ъ-ъ.. Мъртвите. - Спря за момент и после добави несигурно: - Котките?


Книгата няма как да не се хареса, защото в нея има приключения, има драма, любов, тя разказва за приятелството, за добротата и смелостта. Такава книга няма как да не се хареса.


„Хората искат да забравят невъзможното. Така живота им е по-лесен.“

понеделник, 18 януари 2016 г.

Totally Should've Tag

Благодаря на Юли за тага.

1. Със сигурност трябваше да има продължение.
Третата книга от поредицата „Създадена от дим и кост“ - Л.Т. определено трябваше да бъде продължена, на финала прекалено много се натрупаха нещата, щеше да бъде много по-добре, ако беше продължена.

2. Със сигурност трябва да има spin-off поредица.
И аз няма да откажа да прочета за децата на Хари и Джини и на Рон и Хълмаяни, да видя техните приключения, да опозная и самите герои, а и да видя какви родители са моите любимци. Също и приключенията на Лили, Джеймс, Сириус, Лупин. 

3. Писател, който със сигурност трябва да напише повече книги.
Искам още книги на Дж.К.Роулинг.

4. Герой, който със сигурност трябваше да бъде с някой друг.
За радост това не става, кой знае колко често героинята да избере момчето, което аз не исках. Но такъв пример е Катнис, исках тя да бъде с Гейл, и да знам, че сега някой хора искат да ме линчуват, но просто съм от отбора на Гейл. Друг такъв момент е в поредица „Нощна сянка“ -А.К. героинята Кала избира Шейн вместо Рен. Направо ме скруши това, дори не дочетох края, а до него оставаха само 20 страници.

5. Със сигурност трябваше да завърши различно.
„Принцеса с часовников механизъм“ - К.К. краят е наистина невероятен и разчувстващ, но просто исках Уил да стане безсмъртен и с Теса да останат завинаги заедно.

6. Със сигурност трябва да има филм по нея.
„Елинор и Парк“ и „Фенка“ - Р.Р., и от двете книги биха се получили прекрасни филми, особено ако не напише добър сценарий и се изберат подходящите актьори.

7. Със сигурност трябваше да има сериал.
Искам да видя поредицата „Саванти“ - Дж.С.  като сериал, също и „Лукс“ - Дж.Л.А.

8. Със сигурност трябваше да има само една гледна точка.
Не се сещам за такава книга, обичам книгите които имат няколко гледни точки, така мога да опозная много повече персонажи, да видя историята от различни гледни точки.

9. Със сигурност трябва да се смени корицата.
Честно казано изобщо не харесва кориците на „Скъпоценни камъни“ и „Лукс“, просто и двете поредици ми харесват толкова много, а кориците са...

10. Със сигурност трябваше да оставят оригиналните корици.
Искаше ми се да оставят оригиналната корица на „Алената кралица“ - В.А.

11. Със сигурност трябваше да има само една книга.
Мммм не мога да се сетя.

петък, 15 януари 2016 г.

Любими цитати от любими книги - Част 7

Първоначално си мислех да направя тази публикация като другите т.е цитатите от дадена
 поредицата да са на едно, но само в тази първата книга имаше толкова много не искам да си представям колко дълъг ще стане и с другите книги, а и честно казано не знам те колко ще са за това предполагам, че цитатите от всяка книга ще бъдат в отделен пост.

 Магнус Чейс и Боговете на Асгард - Рик Риърдън

- Мечът на лятото

„- Пропусна един пешеходец - казах аз, - искаш ли да се върнем, за да го сгазиш?

„Митовете са истории, които прикриват отдавна забравени истини.“

„-През всичките години е бил много по-близо, отколкото осъзнавах. Нуждаел съм се само от теб!
-И аз те обичам.“

„..върни лентата назад и ми разкажи кой е тоя бог на Севера, дето ми се пада татко.“

„.. ако умрете по-рано през деня, не мога да гарантирам, че стаята ви ще е готова.
- А не може ли просто да се върна към живота?“

„Разбира се, че на щестнадесетия си рожден ден ще се озова във „Валхала“. Такъв ми би късмета.“

„Сега можех да помисля. А това невинаги е нещо хубаво.“

„- Здравей  Горила - протегнах ръка аз,  - приятно ми е да се запознаем.
- Казвам се Гунила.“

„Но все пак имах списък с неща, които не зацепвах. Например - как можеше бездомно хлапе да е син на бога на изобилието и богатствата? Това бе жестока шега.“

„..трябваше да избере по-интересни герои, като децата на Тор, който поне си имаше филмова поредица.“

„Казах на новите си приятели, че имам алергия към разкъсванията. Те само се разсмяха и ме избутах до бойната арена. Затова не обичам новите приятели.“

„-Да завземен хълма!..
- Но защо? - попитах в отговор аз.
- Понеже е хълм.
-Мре да завладява хълмове....“

 „Не наричаш някой идиот толкова много пъти, освен ако наистина не ти допада.“

„Номерът със съдбата, Магнус е, че дори да не можем да променим обстоятелствата, изборите ни могат да променят детайлите. Така се борим срещу съдбата, така оставяме своя знак. Какво ще избереш да направиш?“

„Трябва да знам на чия страна си, бе казала Гунила.
Ами на моята.“

„-Но вие изглеждате като хора.
-Всъщност хората изглеждат като елфи и джуджета.“

„Нашата малка група бе същинско ООН на ругатните.“

„Подранил съм на погребението си - казах, - колко типично.“

„-Кой измисля тези правила? - попитах
- В случая аз - каза Мимир, - така че млъквай.“

„-Обикновено слугите ми не питат толкова много въпроси.
- Всъщност питаме, сър  - изкашля се Блиц, - но ви се правите, че не ни забелязвате.“

“.никога не е било ясно на чия страна е.
- Капо  е на страната на всички в света, които не искат да умрат. Това не е ли достатъчно?

„Изкрещях с гнева на човек на когото са откраднали джунера.

„..наблюдавам те от години.
- Често ми го казват.
- Ами ти си по-интересен от тъпите деца на Тор, които срещам най-често. От теб ще излезе прекрасен враг!“

„Някои биха искали да унищожат света за едното нищо, независимо че ще затрият и себе си.“

„Не можеш да оцениш нищо истински, освен ако не е достойно да си има име.“

„Магнус, радвам се, че още не си умрял. Искам да присъствам, когато това стане.“

„Бях горд с това, че четиримата реагирахме като отбор. В свършен унисон, като добро смазана бойна машина, се обърнахме и побегнахме за живота си.

„-Ти как се казваш?..
-Магнус.
-Това е хубаво име. Наричай ме Магнус.
-Не може и ти да си Магнус. Аз съм Магнус.“

„Той говори ли? ...- Не мога да разчитам мечовете по устните.
- Какво каза? - попита Джак. - Не мога да разчитам ръцете на елфите.  “

„Причерня ми, но Сам и Харт ми помогнаха да скоча от ръба. За какво иначе са приятелите?“

„ако не намерите начин да му помогнете, ще ви убия. Иначе ми е приятно да се запознаем!“

„Без спойлери. Тор обаче изобщо не си е гледал филмите.“

„... просто не помня кога някой за последно ми е казвал нещо толкова мило.
-Ако искаш, утре мога да се върна към обидите...“

„-Така ако паднем, ще паднем всички - обади се Сам.
- Навит съм - .... - обичам да умирам с приятели.“

„-Значи този кон е твоя племенник, така ли, Сам?
- Не искам да мисля за това - изгледа ме кръвнишки тя.
-Но как татко ти е станал баща и на кон?
-Всъщност Локи е майката на Слейпнир - прокашля се Блицен....“

„.. такава е паметта на хората. Забравят истината и помните това, което ви кара да се чувствата по-добре.“

„.... храбростта на героя не трябва да е планирана, а истински отговор на криза. Трябва да идва от сърцето, без мисъл за награда.“

„.. че е безсмислено да се оплакваш и вайкаш за това какво си можел да имаш, какво си заслужаваш, кака е било честно. “

неделя, 10 януари 2016 г.

Bookish Identity Tag

Много благодаря на Памела и Габриела, имам чувството, че тази седмица мина ужасно бавно, постоянни изпитвания, а за капак на всички госпожата по география в последния  момент ми каза, че ме е записала на олимпиядата по география, за което аз бях напълно съгласна, но тя ми го каза в четвъртък, а тя бе в петък. За това.... има чувството, че написах пълни глупости, но какво да се прави.

1.  В кой фантастичен свят бихте искали да живеете ?
Ол трудно изкушавам се между света на Хари Потър, този от Академия за вампири и Кръвни връзки, както и света на нефилимите на Касандра Клеър. Но за да е нещо различно избирам нефилимите.

2. Кой би бил вашият партньор?
Пак трудно. Но тук избора е между Джейс - Реликвите на смъртните и Ейдрийн - Кръвни връзки.

3. От поредицата за Пърси Джаксън, кой би бил твоят бог родител?
Определено Посейдон. Първо, защото наистина е интересен родител и въпреки всичките му недостатъци аз го харесвам, второ няма да откажа приятели като Пърси, Анабет и Кроувър.

4. От поредицата реликвите на смъртните,  какъв предпочиташ да бъдеш долноземец или нефилим?
Мммм бих искала да бъда нефилим. Да съм смела и силна, да се боря с злото, за да защитавам невидните.

5. В поредицата да Хари Потър в кой дом бихте били?
И аз като Памела съм си правила тестова и за радост съм попадала в Грифиндор, моят любим дом.
П.С. Дори да не бях попаднала там пак щях да измисля нещо и да бъда там.

6. В поредицата Дивергенти, коя би била вашата каста?
Всяка от кастите е интересна, но предполагам бих избрала Безстрашните. Като се замисля имам доста страхове и ще бъде хубаво да се опитам да ги преодолея, да разбера кой е най-големия ми страх.

7.  От поредицата The Northern Lights ,, какъв би бил вашият демон?
Ммм не съм чела поредицата. Интересна ли е?

Тагвам: Yulia KКатерина и Ади К

петък, 8 януари 2016 г.

Защо четеш?

Защо четеш? Това е въпрос, който за жалост чувам прекалено често. Защо четеш? Каква полза има от това? Защо си губиш времето с книги?
Гадно е да се задават тези въпроси на човек като мен, който не може без книга, а и винаги тези въпроси освен, че ме нараняват и меко казано дразнят, човека задал въпроса всъщност не иска отговор, не иска да разбера каква е красотата на книгите, не е способен дори да ме изслуша за 5 минути и да се опита да разбере любовта ми към книгите.  За това е този пост, за причините поради, които чета. Също е несправедливо като се кажа, че младите не четат, мразя някой учител да каже „Вие младите не четете“, така не бива, точно учителите особено тези по литература, трябва да ни показват каква е красотата на книгите, какво богатство има в тях, а те често (поне аз винаги попадам на такива учители ) ни говорят монотонно, приспиват ни, карат ни да мислим, че книгите са някаква отрова, а то изобщо не е така. Всеки може да намери красотата на книгите, просто трябва да попадне на подходящата за него, а имах късмета и попаднах на тази книга, книгата накарала ме да погледна с други очи на книгите. За това ето няколко изключително малко причини, защо хората четат, защо аз съм избрала този път. 


1. Четенето  позволя за загърбиш за малко реалност, собствения си живот, собствените си проблеми, дава  възможността да се пренесеш в друг свят изпълнен с невъобразими чудеса, незабравими истории и невероятни завършеци.

2. Книгите ти показват, че всичко е възможно.

3. Те дават надеждата, че ако си достатъчно силен и смел можеш да направиш всичко.

4. Книгите ни учат, че надеждата не умира. Че нея винаги я има, колкото и объркан, страшен и безмилостен да е света, в който живеем, в колкото и кофти ситуация да сме, то винаги има надежда.

5. Те ни показват, че трябва да сме добри, въпреки че ще бъде използвани и наранени зареди добротата ни. Точно тя ни прави истински герои.

6. Няма нужда побеждаваш дракони, за да станеш герой, понякога е нужда само да се изправиш пред собствените си страхове.

7. Те ни учат, че всяко едно нещо си има своята красота само трябва да я намерим.

8. Книгите ни дават различен поглед към света, позволяват ни да видим света през нечии други очи, през нечия друга призма.



9. Те ни учат колко много са важни малките, невинни жестове, които са най-искрените.

10. Книгите ни дават примери за подражание. Те обрисуват персонажи, понякога най-обикновени хора, без свръхсили, които се превръщат в истински герои в най-пълния смисъл на думата.

12. Книгите ни учат, че всичко е възможно, няма непоправими неща, само човек трябва да има силата и смелост.



„Защо четеш?“ Толкова омразен и противен въпрос, чиито отговор е толкова елементарен. Чета, защото книгите ме правят щастлива, правят ме по-добър човек, учат ме на добро и зло. Благодарение на тях съм това, което съм.
А вие? Защо четете? Кое е това нещо, което е зародило любовта ви към книгите?

сряда, 6 януари 2016 г.

One Lovely Blog Award


Дойде и моят ред. Много благодаря на Melly c, Павлина , Михаил , страхотни сте. Съжалявам, че чак сега се
включвам, но седмицата ми е ужасно натоварена и чак сега намерих време.


Правилата на One Lovely Blog Award са:
1. Благодари на блогъра, който те е номинирал.
2. Копирай правилата
3. Напиши 7 факта за себе си.
4. Номинирай 15 други блогъри за наградата и се подсигури, че знаят.
5. Сложи същата снимка в блога си и последвай блогърът, който те е номинирал.


1. Когато съм ядосана се усмихвам, усмихвам се все едно всичко е наред. А това е ужасно, защото другият си мисли, че всичко е наред, а аз кипя и вря.

2. Аз съм от типа приятели, който ако паднеш ще ти се смеят, които те дразнят постоянно, но съм готова на всичко за приятелите си.

3. Много съм зле с езиците, просто не ми вървят, за това трябва да полагам огромни усилия да науча даден език и да постигам отличен успех.

4. Не мога да реша какво да следвам, прекалено често си меня мнението с какво искам да се занимавам. Има много неща, които ме влекат и просто не мога да реша.

5. Обичам да си препрочитам книги, да гледам отново изгледани сериали и филми.

6. Не обичам да празнувам рождения си ден, правя го, за да не разстройвам родителите си, но на този ден предпочитам да стая в леглото си и да се самосъжалявам.

7. Плача много рядко, мразя да го правя. Нямам проблем са плача, но само на книги и филми, не за нещо, което на мен ми се е случило.
Дядо ми почина на връх рождения ми ден и всички се тревожеха за мен, защото го обичах, а и още го обичам ужасно много. Заклех се да не плача, да се сдържам колкото мога, за да не разстройвам родителите си и от тогава продължавам в същия дух.

Няма да изпълня едно от условията и няма да номинирам никого, защото май всички са и дори ако не всички то почти всички са го направили, това е проблема да правиш нещо последен, да си последния, след теб няма никой друг, не остава никой. (Да май отново трябва да гледам „Карибски пирати“)

неделя, 3 януари 2016 г.

Мечът на лятото - Рик Риърдън

Магнус Чейс винаги е бил хлапе с проблеми. След загадъчната смърт на майка си той живее по улиците на Бостън, като оцелява единствено благодарение на острия си ум. Един ден обаче го намира негов чичо - човек, който никога не е срещал, а майка му е смятала за опасен. Този чичо му разказва невъзможни неща: че Магнус е син на северен бог, легендите на викингите са истина и боговете на Асгард се готвят за война. За да спре надвисналия Рагнарьок, Магнус трябва да претърси Деветте свята за оръжие, което е било изгубено преди хиляди години. А когато атаката на огнените великани го принуждава да избира между собствената си сигурност и живота на хиляди, Магнус взима фаталното решение. Понякога единственият начин да започнеш нов живот е да умреш...

„Митовете са истории, които прикриват отдавна забравени истини.“

Казвала ли съм колко прекрасен е Рик Риърдън, колко великолепни са книгите му, как мога да прочета всичко написано от него, дори списъка му с покупки? Ако не съм сега го казвам. Този човек е гений, същински гений. Пише по невероятен начин, създава светове изпълнени с интересни истории и неповторими герои. Всеки един създаден с истинско съвършенство със своите несъвършенства и всеки сам по себе си неповторим.
Тази възхваляваща реч за чичо Рик се породи от прочитането на „Мечът на лятото“. Книгата е просто невероятна изпълнени с премеждия, битки, приключение, забавни моменти и прояви на смелост и любов. Както винаги света създаден от автора е толкова истински, че може на лека ръка човек да повярва в съществуването на скандинавските богове, с толкова много факти и елементи от скандинавската митология.
Магнус, Сам, Блинц и Харт са централните герои в книгите, те са един отбор, едно семейство, звезден отбор натоварен със задачата да отложи края на света (Рагнарок), а в последствие може би и да го спрат.

„Бях горд с това, че четиримата реагирахме като отбор. В свършен унисон, като добро смазана бойна машина, се обърнахме и побегнахме за живота си.

Магнус Чейс ми допадна още от началото. Честно казано направих грешката да го сравнявам с Пърси Джаксън, но Магнус е друг вид герои, да той е силен и смел, готов на всичко да спаси приятелите си, добър и забавен, но Магнус не е герой кой знае колко, който размахва меч, той е надежда, той е сиромашкото лято пред лицето на студа.

„Магнус, радвам се, че още не си умрял. Искам да присъствам, когато това стане.“

Сам ал-Абас, още с нейната проява започнах за правя предположения какви ще бъдат отношения и с Магнус (т.е Сам + Магнус = <3, не че засега нещата се очертават така, но не губя надежда), тя се превърна във вярна негова приятелка, смела и силна, поставена пред подозрението на всички, борбата и да не следва пътя на баща си, избора и да вземе страната на Магнус и вечните и закачки с него няма как да не накарат читателя да я хареса.

„-Значи този кон е твоя племенник, така ли, Сам?
- Не искам да мисля за това - изгледа ме кръвнишки тя.
-Но как татко ти е станал баща и на кон?
-Всъщност Локи е майката на Слейпнир - прокашля се Блицен....“

Билицен и Хартстоун т.е Билц и Харт, джуджето и елфът, това звучи като началото на някакъв виц, но не. Те са верните приятели на Магнус, грижещи се за него, много преди той да разбере произхода си. Двама герои избрали да следват порива на сърцата си, своите мечти.

„-Да завземен хълма!..
- Но защо? - попитах в отговор аз.
- Понеже е хълм.
-Мре да завладява хълмове....“

Няма да е честно да не спомена и съседите на Магнус от етаж 19, Полуродения Гундерсон, Малъри Кийн, Томас Джеферсън-младши и Екс, те се показах като истински герои и верни приятели като повярваха в Магнус и застанаха на неговата страна.

„Номерът със съдбата, Магнус е, че дори да не можем да променим обстоятелствата, изборите ни могат да променят детайлите. Така се борим срещу съдбата, така оставяме своя знак. Какво ще избереш да направиш?“

Ммм трябва да спомена няколко неща:
- Имам чувството, че прекалено много харесах факта, че Риърдън е използвал името Магнус вдъхновено от книгите на Касандра Клеър.
- До прочитането на тази книга единственият досег със скандинавската митология беше с филмите за Тори и Отмъстителите. За това книгата беше изпълнена с непозната факти за мен, което пък направи процеса много образователен и забавен (смешно е да се опитваш да произнасяш някои от термините на глас и изведнъж родителите ти да влязат в стаята и да те погледна все едни си откачена)
- Както споменах, че преди книгата бях ужасно бегло запозната с тази митология и то благодарение на няколкото филма аз постоянно си представях Тор и Логи като Крис Хемсуърт и Том Хидълстън, нищо, че образите на тези божества напълно се различаваха от тези двама актьори, просто не можах да се отърва от техните образи, а и кой би искал да се отърве от който и да е от братята Хемсуърт?

„Без спойлери. Тор обаче изобщо не си е гледал филмите.“

- Може някои хора, които още не са чели книгата са се досетили по фамилията на Магнус т.е Чейс, че е роднина на Анабет. Те са братовчеди и Анабет като добра такава имаше своята проява в книга, а аз буквално всеки път когато се появяваше подскачах от радост, а на края имаше еди разговор между двамката, който ме наведи на мисълта, че и в другите книги тя може да се появи, а защо да не донесе и Пърси.

„.... храбростта на героя не трябва да е планирана, а истински отговор на криза. Трябва да идва от сърцето, без мисъл за награда.“


И в това начало на новата му поредица Риърдън следва своята дарба така да я нарека да използва големите си познания по митологията и да пресъздаде в сегашната реалност. Използвайки таланта си той създава истории пропити с факти, имена и сюжети от митовете, разказвайки ни интересна история изпъстрена с несъвършени герои всеки един от които претърпява процес на развити.
„Мечът на лятото“ е наистина прекрасна книга, интересна, забавна и вълнуваща.

Ревюто към втората книга тук.
Любими цитати от първата книга тук.

петък, 1 януари 2016 г.

Книги, които трябваше да прочета през 2015


Хора, Честита Нова година! 
Дано тя да бъде за всички ни прекрасна, изпълнена с щастие, късмет, любов и незабравими моменти! 
Аз съм истински провал. Просто чист провал. Предизвикателството, което си бях поставила в goodreads успях да изпълня, бях отбелязала 50 книга, а дори в момента съм прочела 71, с двайсе повече. Браво на мен. Но....
И така докато разграждаш публикациите си през годината попаднах на един пост свързан с книгите, които ще прочета през 2015. Честно казано напълно бях забравила за него. Ама че съм и аз една. Ето го и въпросния пост - тук. Обещавам пред себе си, а и пред всички вас, че догодина книгите, които не съм пречела, защото както прегледах списъка някой от тях съм прочела, ще ги прочета през 2016 и от още в началото на годината. И книгите, които не съм прочела са.

1. "На изток от Рая"- Джон Стайнбек
2. "Ана Каренина" - Лев Толостой
3. "451 по Фаренхайт" - Рей Бледбъри
4. "Безкрайността на човешката простотия" - Боб Фенстър
5. "Отнесени от вихъра" - Маргарет Мичъл
6. "Историята на моя живот" - Хелън Келър
7. Писма до Клаудия" - Хорхе Букай
8. "Война и мир"- Лев Толстой
9. "Мечо Пух" - Алън Милн
10. Наръчник за постигане на щастието" - Ивайло Станиславов
11. "С дъх на канела" - Никълъс Спаркс.

И така от 17 - книги, аз съм прочела само 6 айде 8 ако смятаме, че в едната категория бе трилогията „Хрониките на Кейн“. Истински провал. Е поне знам с какво да започна 2016.
А в goodreads вече съм отбелязала, че за тази година трябва да прочета най-малко 71, точно толкова колкото прочетох минала.

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang