неделя, 7 февруари 2016 г.

Един удар на сърцето - Теодора Костова


Стела дори не подозира, че Италия ще й даде нова причина да живее, когато решава да посети
братовчедка си Лиза в Генуа… Стела е прекарала последните десет месеца от живота си в местене от болница в болница. Лекарите казват, че са отстранили всички тумори, но не могат да бъдат напълно сигурни. След три месеца тя трябва да се завърне за профилактичен преглед, въпреки че се чувства по-добре отвсякога. Затова и не може да си прави никакви планове за бъдещето. Единственото, което иска, е да отиде някъде, където никой не я познава, където може да си почине и да забрави за всичко. Където може да се запознае с хора, които няма да мислят за нея като за момичето, загубило баща си и брат си в катастрофа. Момичето, което се бори с рак. Където ще се забавлява, дори само за няколко месеца.

Една великолепна книга, която прочетох изключително бързо, защото още от началото ме хвана, караше ме да се усмихвам от все сърце, да не искам да правя нищо друго освен да я чета, да не обръщам внимание от обкръжаващия мен реален свят. Изцяло се потопих в историята на Стела, история изпълнена с не малко изпитания, обрати и изненади.
Сюжет развиващ се на едно възхитително място, прекрасната Италия и по-точно Генуа, място където мечтите изглеждат възможни, където човек отива, за да забрави проблемите си.

Книгата се разказва от лицето на страничен наблюдател, което често първоначално не ми допадна, защото съм свикнала явно действието да се разказва от първо лице и бях отвикнала историята да бъде разказвана от всевиждащия разказващ, но бързо свикнах с това и си припомних, защо толкова много ми бе допадал този начин на писане. За глада относно разказ от първо лице, авторката се е погрижила като е написала епилога от лицето на свършения главния герой Макс. Епилог, които е наистина сладък.

Да си призная първите десетина страници написанr като пролог не ми допаднаха особено, малко ме срам да си го призная, но оставих книгата като ги прочетох и се нуждаех да преспя една нощ, че да мога да и дам отново шанс и тя определено ми се отплати, още с първата си глава.

„... в крайна сметка се оказва, че няма значение къде живееш, дали се местиш, или оставаш, защото всеки ден си спомняш хората, които си загубил.“

Героите в книга са интересни, представени със своите недостатъци и предимства.
Стела, главната героиня в книгата е едно изключително силно младо момиче. Преживяла болката от загубата на бащи си и брат си, преминала през ужасната новина, че е болна от рак и битката, която е водила,  за да оцелее, са я превърнали в сила и борбена жена, която е решена да предприема едно пътуване, с надеждата поне за малко да забрави за всичко. Пътуване, което променя живата и, защото я среща с любовта. Стела бе представена като много възвиша, човек разбрал, че живота е меко казано скапан, изпълнена с ужасни неща, които ни ужасяват, но ние не трябва да спираме да се опитвам да преодолеем този страх. Естествена дори приела тази истина и опитваща се да не се страхува, тя като всеки човек направи някоя и друга грешка от страх.


„Боря се с този страх всеки ден, защото е важно да живея живота си, а не да се страхувам от него.“

Макс, главния герой в книгата също е преживял много неща и той има своята болка и той е преминал през ада. Представен често като момчето мечта, но всъщност имащ много недостатъци, които го правят земен, карат читателя да обича неговите добродетели, но и да е луд по неговите несъвършенства, защото точно те го правят истински, толкова истински, че наистина да поискаш да му лепнеш едни шамар на моменти. Той е момчето, което се бори на всяка цена за любовта на живота си.

„Ако някой се появеше в живата ти, за това определено имаше някакво обяснение и рано или късно този човек щеше да окаже влияние на съдбата ти.“

Лиза, Бепе и Джиа, братовчетката на Стела, най-добрия приятел и сестрата на Макс, те са важни герои в книгата, като я правят още по-забавна, интересна и многообразна.

„Не пропускай шансовете, които ти дава животът, само защото се страхуваш, че после може да боли.“

Не знам дали вие е познат момента, когато главният герой прави нещо, за да „защити“ любимия, най-често това е да се откаже от него „за негово добро“. Разбираш ужасната логика на героя, разбираш защо трябва да постъпи така, защо трябва да прегази собственото си сърце поставяйки любимия пред самия себе си, но пак не спираш да си повтаряш „Не, не и не. Има друг начин. Я се стегни. “ Точно такъв момент имаше в книга, моменти, в който ми идваше да се разкрещя на определен индивид (май го направих), в този момент исках да прескоча някой друга страница и да разбера какво става нататък, но въпроса е че не можех да прескоча и ред.

Невероятна книга, изпълнена с какво ли не, разказваща ни една история изпълнена с тъга, радост, надежда и любов. Красива книга написана от българска авторка, какво по-добро. История казваща ни, че най-важните неща са любовта, мечтата, късмета и надеждата.

„Това което се опитвам да каже, е: когато животът ти поднесе лимони, извади солта и чашите за шотове и си налей текила. Бори се за това, което искаш, и никога не са задоволявай с нещо по-малко. Не съществувай, а живей.“

4 коментара:

  1. Книгата звучи много интересно , а и това ,че авторката е българка много ме радва.
    Ревюто ти много ми хареса :)

    ОтговорИзтриване
  2. страхотно ревю ♥ красиво написано и толкова завладяващо, че наистина смятам да прочета тази книга ♥ браво !
    (ако не е проблем много бих се зарадвала да изразиш мнението си по първото ми ревю http://bookandhotcoffee.blogspot.bg/ :)благодаря ти предварително )

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря! А блога ти е чудесен и с радост чета всяка твоя публикация.

      Изтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang