събота, 28 ноември 2015 г.

Mean Girls Book Tag

И така, буквално съм зарината с домашни и задължения, едва ми остава време да чета „Алената кралица“ пък камо ли да довърша ревюто на „Фенка“ - Р.Р. С надежда да намалее главоболието ми от писането на есето за класното по БЕЛ реших да се почина с този таг и да се залъгвам, че така ще мога да се концентрирам по-добре върху Хамлет.
Мерси на Melly c, че ме е тагнала.

1. Името на кой герой произнасяте грешно?
Ммм като се замисля май са доста особено тези, които са по-странни и засукани. Например Гуендолин „Скъпоценни камъни“ и аз не знам защо или ще изпусна някоя буква или ще сложа ударението на друго място.

2. Кой герой бихте искали да поставите в друг свят от друга книга/поредица?
Сега като се замисля ще бъде забавно да видя Уил „Адските устройства“ и Джейс „Реликвите на смъртните“ заедно, те са от едни свят, роднини са, приличат си толкова много само са от различно време, просто ще бъде интересно да видя или как стават най-добри приятели или най-големи врагове.

3. Повторение! Повторение! При коя книга сте почувствали dejavu от друга книга?
Понякога имам чувството, че някои книги просто са копиране и просто са сменени имената. Например антиутопии естествено само някой си приличат толкова много или романтичните книги. Винаги девствено невинно момиче се влюбва в богат и наперен мъж.

4. Коя книга ви е дала противоположни на представата за „женската сила” чувства?
Ейвъри „Ще те чакам“ просто постоянната и срамежливост, затвореност и отказите и да излезе с Кам ме дразнеха доста, да не говорим и колко пъти имаше възможността да му разкаже истината и не го направи.

5. При кой герой сте искали да издадете одобрителни възгласи, докато сте чели книгата?
Таман пресен е момента, когато Кал целуна Мер „Алената кралица“ още не съм прочела цялата книги и да има доста моменти, в които искам да цапна един на Кал, но го харесвам въпреки всичко и когато целуна Мер заподскачах.

6. Колко време обикновено прекарвате в книжарницата?
Прекалено много ако питате приятелите ми, никога не искат да идват с мен в книжарница като кажа, че ще ходят те буквално ми казват да отида сама. Просто не издържат.

7. На кой герой ще му се наложи да има ограничителна заповед от вас, ако беше истински?
Каква ограничителна заповед, ще трябва да ме вкарат в затвора ако Джейс, Уил, Пърси, Хари, Кам, Максън, Зед, Хав...... са истински.

8. При коя популярна книга/поредица сте били предпазливи, когато сте я чели?
„Създадена от дим и кост“ доста време отлагах прочитането и просто, защото си мислех ще е скучна и няма да ми хареса. Жестоко съм се лъгала за радост.

9. Всички обичаме Реджина Джордж. Назовете злодей, който обичате да мразите?
Себастиян „Реликвите на смъртните“ как да не обичаш да мразиш този герои и как на финала на „Град от небесен огън“ да не му съчувстваш.

10. Вашите любими родители от книга?
И преди съм споменавала, но любимия ми родител е майката на Пърси „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“

11. Коя книга бихте искали да популяризирате?
„Подмененият“ на Брена Йованоф. Много харесвам тази книга.

12. Опишете перфектния за вас персонаж, за когото искате да четете?
Перфектния персонаж за мен трябва да добър и мил, но също силен, смел и борбен да може да отстоява себе си, да е запознат с чувствата си и да не влиза в любовни триъгълници.

13. Какво правите когато някоя книга силно ви разтърси емоционално?
Свивам се на кълбо и започвам да плача или се разфучавам от яд.

14. Остроумните отговори на кой герой бихте искали да притежавате за себе си?
Определено на Джейс и Уил, а и на Пърси.

15. Назовете случай, в който решението на някой герой ви е накарало да завъртите очи.
Веднага се сещам на Америка. Това момиче ме е карало да въртя толкова много пъти очи от глупавите и решения относно Аспен.

четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Героят - Мари Лу

Дей научава, че с него са провеждани експерименти, които са увредили мозъка му. И че му остават няколко месеца живот. Въпреки че обича Джун повече от всичко, той я напуска. За да й позволи да продължи живота си и да допринесе за промяната на републиката. Дей заминава за Сан Франциско заедно с по-малкия си брат Идън, изгубил зрението си вследствие на заразата.
По настояване на Електор Андън Джун се завръща в републиката и започва да се подготвя за лидер на Сената. Въпреки че е едва на шестнадесет и без опит, тя има най-големи шансове да се превърне в дясната ръка на младия управник. И да сподели живота му. Смъртоносната зараза плъзва и из колониите. Тя слага край на временното примирие между двете части на постапокалиптична Америка. Колониите отчаяно се нуждаят от серум и поставят ултиматум на републиката. Джун узнава, че лек срещу заразата може да бъде открит в кръвта на Идън. Обръща се за помощ към Дей, когото не е виждала от осем месеца. Единствено той би могъл да спаси живота на хиляди поданици на републиката. Застрашавайки този на брат си. Ще намерят ли серум, преди да е станало прекалено късно? Могат ли Дей и патриотите да се изправят срещу армията на колониите и да я победят?

Просто след края на книгата не можах да спра да плача, плаках от тъга, че приключвам тази невероятна поредица, че трябва да се сбогувам с толкова великолепни персонажи, сърцето ми се късаше, плаках зареди спиращия дъха финал и за надежда, която носи епилога и просто плаках, защото не исках да казвам чао на тази поредица.
Джун и Дей ще ми липсват, просто ще ми липсват.
В тази книга виждаме Републиката пред лицето на ужасяваш враг, враг който с лека ръка може да я унищожи, а единственият начин това да не стане е Дей да даде малкото си братче отново на Републиката, да го даде на хората, които му причиниха невъобразима болка. Виждаме в книга как Дей се опитва да се справи с приближаващата си участ, как се опитва да стои на страна от Джун, което не му се получава особено, виждаме жертвоготовността на всеки един от героите да спаси близките си, а и целия народ на Републиката.

„Какъв е смисълът да поддържаш контакт с момичето, по което си луд, когато умираш?“

Както казах в минала ревю за втората книга, там се прави съпоставка между Републиката и Колониите, а в тази трета книга можем да видим и още една страна от този напълно различен свят, в които живеят героите, виждаме Антарктида, за нас континент изграден от ледници и място където не е особено благоприятно за живеене, но в тази книга Антарктида е една от водещите сили в света, вече не е място на ледници, а място с свръхмодерна технология, място където отново има диктатори, но в друга форма. Знаете ли веднъж искам да видя постапокалиптичен роман, в който държавата в която живеят героите да не повредена и жестока, поне нейна съседка или нещо подобно, искам да видя някаква надежда, някакво положително развитие от това положение, в което сме в истинския свят, искам да видя по-добър свят от този, в който се убиват невидни хора излезли просто на вечеря или отишли да на концерт в петък вечер.

Дей - легендата, Джун  е феноменът, а кой е героя? Предполагам на този въпрос всеки може да даде различен отговор. Но за мен отговора е прост, героят е Идън малкото братче на Дей. Защо? Защото той прояви истинска смелост, доблест и детска съпричастност, той бе готов да се подложи на мъчение, реши отново и този път доброволно да отиде в ръцете на хората, които му причиниха ужасни мъчения само и само, за да спаси народа. Ако това не е герой, то не знам какво е. А и да не пропуснем факта, че точно Идън направи оригамито роза, която е на корицата.

„Милиарди хора ще се появят и ще си отидат от този свят - нежно продължи той, - но никога няма да има друга като теб.“

Това е Джун за Дей, Джун момичето което е готово на всичко за Дей, момичето, което се
отказва от него, когато той има шанс за нов живот, само и само да не му причинява повече болка, момичето което загуби своето щастие, за да бъде той щастлив. Това е Джун

Както Джун каза, Дей е : „момчето, което пазеше семейството си с всяка част от тялото си, което остана до мен въпреки всичко; момчето, създадено от светлина, смях и живот, от мъка, ярост и живот; момчето, чиято съдба бе преплетена с моята завинаги.“
Това е Дей, какво по-добро описание на него мога да дам аз?

„Ако внезапно решиш, че искаш да действаш на своя глава, по-добре първо ме предупреди. Така поне ще имам време да те цапардосам по лицето.“

„ - Здрасти - рече той. - Аз съм Даниел.
- Здрасти - отвърнах. - Аз съм Джун.“

Последните реплики на моите любимци. На човек, който не е чел книгата няма как да направя кой знае какво впечатление, но на човека прочел поредицата тези две репликите ще свият сърцето му на хора като мен, 100% романтици и искащи винаги всичко да има щастлив края тези реплики ще носят надежда за бъдещето, бъдеще на което всеки един от нас може да измисли различен развой.

„Без значение какво щеше да се случи за в бъдеще, без значение къде щяха да ни отведат пътищата, този миг щеше да бъде наш.“

Плачени ми се, сърцето ми се свива, чувствата ми са една огромна бъркотия, а в главата ми се въртят какви ли не продължения на книгата, естествено с напълно щастлив финал. Това оставя след себе си тази невероятна последна книга от прекрасна поредица.

1. Легендата - Мари Лу - ревю
 2.Феноменът - Мари Лу - ревю

събота, 14 ноември 2015 г.

Феноменът - Мари Лу

Най-издирваният престъпник в страната Дей и феноменът Джун успяват да избягат от Лос Анджелис. Но когато пристигат в Лас Вегас се случва немислимото: Електор Примо умира. Неочакваната смърт на ръководителя оставя Републиката в ръцете на сина му, младия и неопитен Андън. Колониите и бунтовническата група Патриотите се опитват да се възползват от нестабилното положение на Републиката, за да я превземат. Дей и Джун намират убежище при Патриотите, които им обещават помощ и закрила. Но при едно условие: да убият новоизбрания Електор.
Това е единственият им шанс да останат живи и да спасят по-малкия брат на Дей, Идън. Както и възможност да обединят народа и да му дадат право на глас. Постепенно обаче Джун осъзнава, че новият електор няма нищо общо с жестокия си баща. Ами ако Електорът олицетворява новото начало, от което Републиката така отачаяно се нуждае? Ако революцията доведе единствено до загуба, гняв, ненужно пролята кръв и смърт? Ако Патриотите допускат огромна грешка?
Джун и Дей започват да се съмняват в мотивите на бунтовниците. Превърналото се в легенда момче и феноменът на Републиката решават да вземат нещата в свои ръце. Преди неволно да са се превърнали в пионки в най-ужасяващата политическа игра. Преди да е станало прекалено късно.

Просто не мога да повярвам, че ми отне толкова много време да прочета „Феноменът“. Не е за вярване книгата е толкова хубава, добра и интересна, а аз почти две седмици се бавих. Какво за Бога? Честно казано обвинявам училището и това, че трябваше да чакам цяла събота и неделя, за да мога да се докопам до книгата, тези две неща ме накараха да се бавя толкова много.
Първото нещо, което си помислех, като прочетох книгата беше „Къде са бога е следваща“ и ..Защо момчетата са винаги такива?“. Кажете за Бога истината на момичето, не вземайте решение без тя да знае всичко, защо го правите, защо причинявате болка не само на себе си, но и на тях. Защо Дей трябваше да си толкова благороден, не може ли да си егоист и да бъдеш с Джун дори ако това да означа, че ще бъде само за няколко месеца?
Но да не почвам от края. Във втората книга от поредицата продължава историята на Джун и Дей, две деца който са само на 15, но носят силата да променят съдбата на милиони хора и те го правят. Често казано през повечето време аз забравях, че те са само на по 15, те се държат като зрели хора, готови на всичко за близките си.
И така в тази книга виждаме какво се случва след бягството на Дей и Джун, запознава ме се с патриотите, дава ни се възможността да направим съпоставка между Републиката и Колониите, имаме възможности да си представим Джун и Дей с други да ги видим с хора, които уж биха били по-подходящи.
Както споменах в книга виждаме на едно двете воюващи части на бившите Съединени щати, в първата книга се показва колко увредена и жестока е Републиката, Колониите са представени като място за бягство, място където човек може да живее щастливо и безгрижно, но във втора книга за съдбата на Републиката и нейните граждани има нова надежда, появила се в лицето на новия Електор  - Андън, човек които може да промени държавата за добро само нуждаещ се от вяра в него, нуждаещ се Дей да повярва в него, защото Дей е гласа на народа. Колониите уж място на блаженство, а всъщност е  едно мрачно, жестоко и себично място, място където властват парите.

„Любовта е нелогична, любовта има последици.“


Дам от сега да кажа, че аз Джун и Дей не мога/ не искам да си ги представям с други хора.
Просто не мога. Много умно авторката е представила това Дей с Тез двамата преживели толкова много, произхождащи от едно едно и също място, просто перфектни един за друг и
Джун и Андън - новият Електор и двамата идващи от една и съща класа, и двамата отгледани и считани за нещо важни и специално. Да така представени неща изглеждат тези две двойки чудесни, но Джун и Дей се срещнаха, влюбиха се и не мога да бъдат с други, не и истински щастливи, не и така както биха били ако са заедно.

„Дей, момчето от улицата, което не притежаваше нищо друго, освен дрехите на гърба си и искреността в очите си, владееше сърцето ми.
Той бе красота - отвътре и отвън.
Той бе сребристата нишка в един свят на тъмнина.
Той бе моята светлина“

Като изключим напълно сърце разбиващия си края книгата през цялото друго време носи някакъв си вид надежда, че всичко ще се оправи особено преди финала. Вече всичко е наредено, всеки е щастлив, всеки получава това което трябва и накрая какво. Направо ми идваше да се гръмна, авторката по един толкова тъжен начин представи финала, че човек не може да не се просълзи. Историята е толкава динамична изпълнена с напрежение в едни момент всеки е щастлив, а в следващия пада бомбата и всичко е с краката на горе. Но какво би била едната история без своите герои.
Дей и Джун какво повече да кажа за тях от това, че те са едни невероятни личности, на които с ръка на сърцето мога да кажа, че им се възхищавам.
Новият Електор - Андън е една наистина интересна и добра личност и с удоволствие бих искала да бъде с Джун само, че ако го нямаше Дей.
На-добрата приятелка на Дей - Тес в първата книга нейния образ ми хареса много, толкова миличка и добра, напомняща ми на една моя съученичка, но в тази книга нейния персонаж е представен измъчван от ревност и завист, от болка и страх, че ще загуби единствения си близка човек, за това тя меко казано направи доста грешки, грешки които лесно могат да бъда простени, ако човек наистина иска.

„- Ако трябва да избираш да спасиш мен или Джун и не можеш да губиш време... какво ще направиш? .... - Кого ще спасиш?
- Ти добре ли си? Ще спася теб?
...
- Защо!
- Не знам. - ... - Защото Джун няма да има нужда от помощта ми.“


„-Колко жалко, че ми натресоха толкова грозен помагач.
- Колко жалко, че ми натресоха такава лъжкиня.“

„Феноменът“ една невероятна, драматична, красива и впечатляваща книга. Отделено време да се прочете е истинско блаженство, а финал ти свива сърцето и те кара да се надяваш на чудо.

„Бяхме преминали през много неща, за да се превърнем в непознати.“

1. Легендата - Мари Лу - ревю
3. Героят - Мари Лу - ревю 

понеделник, 2 ноември 2015 г.

Легендата - Мари Лу

Постапокалиптична Америка е разделена на две части: републиката и колониите, които воюват помежду си. Петнадесетгодишният Дей е най-издирваният престъпник в републиката и за главата му е обявена награда. Момчето, родено и израснало в бедния Езерен сектор, е обвинено във възпрепятстване на военната кампания срещу колониите. Никой не знае как точно изглежда Дей и на какво е способен. Смелостта му да се опълчи срещу управниците го превръща в герой за бедните и онеправданите. Превръща го в легенда.
Петнадесетгодишната Джун произхожда от добро семейство и от малка е подготвяна за един от най-високите военни постове в републиката. Родителите й загиват при автомобилна катастрофа и тя остава сама с брат си Метиъс. Джун е истински феномен: единствената, постигнала максимален резултат на изпитанието, от което зависи бъдещето на всеки гражданин на републиката. 
Джун и Дей нямат нищо общо помежду си, но пътищата им неочаквано се пресичат. Капитан Метиъс е хладнокръвно убит, докато преследва опасен престъпник. Всички улики сочат към Дей.
Той е готов на всичко, за да набави лекарства за семейството си. Да го спаси от плъзналата из бедните райони смъртоносна зараза. Джун е готова на всичко, за да отмъсти за смъртта на брат си. И двамата дори и не подозират, че ще разкрият зловещи тайни, които ще застрашат живота им.

„Легендата“ определено е една от любимите ми антиутопии. Самата история не е нещо невиждано до сега постапокалиптична Америка (както обикновено, защо поне веднъж действието не се развива в друга страна, например България, само САЩ ли се променя, когато дойде невиждано наводнение, избухне 3/4 световна война и тем подобни?), бедни хора борещи се да преживеят деня, привилегировани хора и покварено правителство. Това са елементи които се срещат, ако не във всички то поне в почти всички антиутопии, но това което прави книгата различна от другите са героите и великолепния начин по който авторката представя двата напълно различни свята на Дей и Джун. Буквално и напълно се спойднах като прочетох последната страница на трета книга на английски в нета направих го, защото прочетох, че финала е тъжен и просто не можеш да се въздържа, но въпреки че знам финала това не ми пречи да искам да прочета и останалите две книги, напротив дори това усили прекомерно интереса ми. Искам да разбера всичко което се случва искам да мога да се любувам още на Дей и Джун. Книгата буквално ме е обсебила и не мога да мисля за нищо друго освен нея. Представям си какво става в другите книги, дори след като знам финала, който ще го кожа може да се възприеме като доста отворен вече в главата ми се въртят какви ли не продължения.
Имам чувството, че стана едно разхвърляне на мислите ми, но пиша всичко, което ми е на душата, а то е, че съм влюбена в книгата, в нейната невероятна история, във великолепните и персонажи и си умирам от любопитство да разбера какво се случва нататък. - но това чак понеделник ако имам късмет т.е тогава втора книга би трябвало да ми попадне в ръчичките.
Авторката по един невероятен начин ни представя историята, с истинско изкуство акцентира върху малките детайли, които правят всичко с една степен по-добро. С невероятен финес са създадени двата главни персонажа Дей и Джун. Двамата произхождат от напълно различни социални прослойки Дей бедното момче, което прави всичко за да оцелее, момчето отхвърляна от своята покваряна държава, измъчвано и мислено за мъртво, Образа на Дей е изграден просто неповторимо той е силен и смел истински бунтар и готов на всичко да създава проблеми на Републиката, но съществременно мил, грижовен към близките си, а дори  и към едно непознато момиче.

„..работата е там, че никой никога не вярва на това, което казвам, докато наистина не го направя.“

 Джун от друга страна е любимката на Републиката, техния феномен, израснала в пълен разкош без да гладува или страхува. Джун е силна и смела, готова на всичко да отмъсти за смъртта на брат си. Тя не се страхува да направи каквото е нужда, за да вкара убиеца в затвора т.е Дей, и тя го прави заловяла го, но точно тогава и се разкрива истинската същност, тя не е още една от марионетките на Република, което често казано се разкрива и преди това. Във втората полива на книга Джун е представена обхвата от съмнение, страх дали е постъпила правилно, накрая тя взема едно съдбоносно решение, което не просто променя нейната съдба, но и на много други.
Дей и Джун са персонажи които за мен са създадени един за друг, просто не може човек да си ги представи с други, аз просто не мога.

„- Не зная дали някой ти го е казвал - .... - Ти си много привлекателна.
- Мога да кажа същото и за теб. - Направих пауза. - В случай че не знаеш.
...
- О, повярвай ми. Знам. “

Финала на книгата беше затрогващ, защото представи една жертва, представи братската любов, разкри силата която носят нашите постъпки. Знаете ли  мисля, че авторката има тази сила всеки един финал да бъде неповторим, запомнящ и викащ сълзи в учите.

„- Всеки ден означава нови двадесет и четири часа. Всеки ден означава, че всичко отново е възможно. Живееш за един миг и умираш в един миг, и всичко това ти се случва в едни ден, едно по едно. ... - И се опитваш да вървиш  в светлината.

Анотацията на книгата е звучи като нещо невиждано/ не прочитано до сега поредната антиутопии, но анотацията не може да покаже колко впечатляващи са персонажи в книгата, с тяхната сила, смелост, добрата, уязвимост и жертвоготовност, не може да разкрие колко завладяващ е начина на писана на Мари Лу, а това са нещата, които правят книгата невероятна и незабравима. „Легендата“ е една книга, която невероятна във всяко едно отношение.

2. Феноменът - Мари Лу - ревю 
3. Героят - Мари Лу - ревю 
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang