понеделник, 28 септември 2015 г.

Огненият престол - Рик Риърдън

Откакто древноегипетските богове сa отново на свобода в човешкия свят, тийнейджърите
Сейди и Картър Кейн не разполагат с минута спокойствие. Сега най-ужасяващият враг на начинаещите магьосници – змеят на хаоса Апоп – се надига, за да унищожи света. А единственият, който може да се изправи срещу него, е богът на Слънцето, Ра. Само дето никой не знае къде е той... За да го призоват, двамата Кейн ще трябва да открият и разчетат митичната Книга на Ра. Мисията им и така е почти невъзможна, но до въздигането на Апоп остават броени дни...

Какво да кажа тази интересна книга  продължава историята на Сейди и Картър Кейн, тя ни разкрива един паралелен свят с нашия, в който митовете от древността са истина, книгата разказва за това как света, който познава ме, е на косъм да бъде унищожен, а задача за спасението му лежи на плещите на две деца, бъдещето на познатия ни свят зависи от това какво ще напарят две хлапета, чиито свят се е преобърнал с главата надолу преди няколко месеца, две силни и смели деца, които са готови на всичко да защитят приятелите си и да спасят света, но дали са способни на това?
В тази книга се появяват много нови и особено интересни герои. В книгата има приключения, драми, любов, саможертва, истинско приятелство и всичко това преплетено с какви ли не любопитни факти.
Всичко в книгата ми хареса. Образите на Сейди и Картър ми харесаха още повече и от първата книга.
Gonex Love  беше права като ми каза, че образа на Сейди ще ми допадне повече във втората книга

"- Можеш го - прошепнах аз. Ти си ми брат. Аз те обичам. Най-притеснителното, най-дразнещото в теб, което всъщност преобладава в характера ти - хиляди Зии сигурно ще избягат от теб, стига да знаят истината. Аз обаче ще остана. Пак ще бъда до теб. А сега, глупчо такъв, ми кажи името си, за да ти спася живота."

Харесва я зареди нейната смелост, сила, отдаденост и истинска сестринска любов. Е да няма как да не ме дразни това, че се вкара в любовен триъгълник, но...

„.... с момчетата нищо не е очевидно. За такива несложни същества са доста озадачаващи.“

Картър е той си е Картър ..

"Беше храбро от твоя страна. Глупаво, но храбро.
- Хм, благодаря.
- Същият си като мен на младини - продължи джуджето. - Вироглав си. А ако изникнат проблеми с момичетата, си много смотан.
- Какви проблеми с момичетата?..... - Това не е  никакъв проблем с никакво момиче."

Колкото и да ми хареса образа на Сейди, Картър винаги ще ми харесва повече от нея. Ако в третата книга Зия го изпусне ще и сритам несъществуващия задник.

Като споменах  Зия - в миналото ревю не казах нищо за нея, а това не беше добре. По една или
друга причина (няма да казвам защо, хората прочели книгата ще знаят) не можах да я опозная много, много, а и в тази книга имаше едни или други пречки, но все пак мисля, че тя е интересен персонаж и аз като всички останали се чудя каква ли е нейната роля, не че нямам идеи ( да подкрепи Картър във водачеството и да бъде негова "приятелка" знаете в кой смисъл)

„- Сейди е права... как точно го каза? Трогателно недодялан.“

Кой друг ми направи впечатление в книгата...
Хъм в тази книга бог Хор ме издразни доста мислех го за по свестен, в първата книга го харесах, колкото и да е учудващо за някои, но в тази особено накрая ми се видя прекалено много горделив, самодоволен, дразнещ и неблагодарен.

„Това е невъзможно.
- Това, Картър, не е игра - каза в главата ми гласът на Хор. - Никой не очаква да е възможно...“

Книга втора от поредицата „Хрониките на Кей“ е завладяващо четиво, което ще те хване от първата страница до последната и ще те накара веднага за започнеш следващата. Книгата е вълнуваща, интересна и с истинско майсторство написана пък да не говорим за прекрасните и персонажи и лекия начин по който се предават фактите в нея. Прекрасна книга можеща да пренесе всеки в една невероятна история.

понеделник, 21 септември 2015 г.

Червената пирамида - Рик Риърдън

Как би се чувствал, ако майка ти е починала при странни обстоятелства, баща ти изчезва по
време на мистериозен инцидент в сърцето на Британския музей, английската полиция третира теб и родителите ти като терористи, а ти си само на четиринайсет?
Какво би направил, ако в живота ти изведнъж се появи един чичо, който сякаш има свръхестествени способности, и ти разкрие неподозирани тайни за произхода на семейството ти? Това са само част от проблемите, които връхлитат Сейди и Картър по време на зимните празници. Докато целият свят се старае да навакса с подаръците, двете хлапета имат много по-важна задача – да оцелеят.

Здравейте хора, знам, че от прекалено много време не съм публикувала нищо, но просто ме хвана един мързел, че и аз не знам какво, а и така и така в последно време не съм чела нищо особено още се туткам да прочета "Граф Монте Кристо" том 2, на който слава на бога съм към края и за това реших да прочета първата книга от поредицата "Хрониките на Кейн" на моя любимец Рик Риърдън.
Както и преди съм казвала обичам книгите на Риърдън нищо, че досега съм чела само поредицата му "Пърси Джаксън" . Има време ще прочета и другите му книги, които естествено се трупат и дано така да продължава.
И така мислех тази поредица да не я чета поради глупавата причина, че бях чувала не особено ласкави неща за нея, че била най-слабата на автора и тем подобни, но после попаднах на Синът на Собек, книга, в която се разказва за срещата на Пърси и Картър (един от главните герои в поредицата "Хрониките на Кейн"), потърсих още и видях че има още книги, още не преведи в България (егмонт имате работа),  които се разказват за срещата на Анабет и Сейди сестрата на Картър и още една в която четиримата има общо приключение и просто нямаше как да не прочета поредицата, а и обичам митологията на Древен Египет.
Книгата наистина ми се стори няколко процента по слаба от другите книги на Риърдън, но все пак това си е негова книга и няма как да не е невероятна. Винаги съм се възхищавала на познанията на този човек, как ги предава на нас читателите по едни интересен, лесен и вълнуващ начин по който при затварянето на книга вече знаеш какви ли не неща за Древността без да ти стане скучно както в многобройните часове по история.
Книгата е интересна естествено, проследяваща приключенията на брат и сестра, които по правило не се разбират кой знае колко добре. И под не разбиране имам предвид обикновените кавги между братята и сестрите.
Често казано от двамата герои най-много ми допадна Картър и аз не знам защо. Просто неговия образ ми допадна в няколко степени повече от този на Сейди. Имам чувството, че той е смесица между Пърси и Анабет.

"- Ти си или много интересен  или много опасен човек.
- Хайде да се задоволим с интересен."

Мисля, че би трябвало да харесвам повече Сейди като се има в предвид, че и аз съм по-малката сестра, но просто нещо в образа на Сейди не ми хареса чак толкова много.
Не ме разбирайте Сейди е прекрасен персонаж харесвам я, възхищавам и се, тя също е смела и силна като брат си, дори на моменти се показва като по - добрия герои, но просто мислите и на монети  ме дразнеха. Въпреки всичко Сейди е наистина интересна, а и вкуса и на момчета ми харесва въпреки всичко.

"... - Имам план.
- Каква ужасно новина."

Какво да кажа, книгата е великолепна и нямам търпение за следващата. Както всяка друга книга на Риърдън и тази беше изпълнена с приключения, драматизъм, вълнуващи обрати, необикновени персонажи, интересни факти и естествено всичко разказано по един лек, вълнуващ и забавен начин.

"Справедливостта не означава всички да получават едно и също - възрази татко. - Справедливостта означава всички да получават каквото им е нужно. А единственият начин да получаваш каквото ти е нужно е сам да направиш така, че това да се случи."

2. Ревю на Огненият престол
3. Ревю на Сянката на змея

неделя, 6 септември 2015 г.

Предимствата да бъдеш аутсайдер - Стивън Чбоски


Чарли е на шестнайсет, срамежлив, затворен в себе си, интелигентен отвъд годините си, но въпреки това неопитен във взаимоотношенията си с околните... той е аутсайдер. Сблъсква се с проблеми, типични за възрастта – момичета, училище, търсене на себе си. Поне така изглежда на пръв поглед. Но в писмата, които адресира до неназован „приятел”, наяве излиза необикновения му поглед към света. Чарли внимателно наблюдава хората около себе си, интересно му е дали живеят живота си така, както биха искали, и се опитва да определи собственото си място под слънцето. Да стои и наблюдава живота отстрани му предлага уникална перспектива. Но е време да разбере какво е да си в центъра на събитията... Сътресения в семейството, първа любов, нови приятели, купони, чувства, които досега не е изпитвал, и книги, за които никога досега не е чувал – светът на Чарли се преобръща на 180 градуса за една година. За всички тези неща той разказва в писмата си. В тях споделя и тайната, която го е превърнала в човека, който е

".... знам също, че нещата се влошават, преди да се подобрят,"

Първо гледах филма, защото в него участва Лоуган Лърман, Ема Уотсън и нашата гордост в Холивуд Нина Добрев, прочетох книгата, защото гледах филма. И двете не ми харесаха, кой знае колко много.
Книгата си има своите паметни моменти. има интересни и завладяващи герои, но просто не можах да се слея с нея, не можах да вляза в света на Чарли и да го разбера.
Три персонажа ме подтикнаха да продължа с четенето на книгата и да и дам 4/5 в Googreads.
И това са Сам, Патрик и Бил
Сам - харесва ми начина и на мислене, как с Патрик се сближават с един явен аутсайдер, как го въвеждат в живота. На края на книгата и тя претърпява промяна, със заминаването си към колежа тя взема изключително важно решение да бъде изцяло и само себе и верния човек ще я намери и ще се влюби в нея самата, а не в някаква фалшива представа за нея.
Патрик - Нищото- винаги е добре да имаш такива приятели, той е човека, който винаги ще се опита да те разсмее и да свали напрежението.
Бил - той е учител за пример, в днешно време поне аз не виждам толкова много учители като него. Учители, които освен, че искат да предадат знание, а и да помагат на учениците, да ги съветват и подкрепят.

"Чарли, приемаме онази любов, която мислим, че заслужаваме."

Чарли според мен е едно голямо ревящо бебе. Знам, че е преживял нещо, което бележи човек за цял живот, но...

"- Не зад всеки стои някоя покъртителна история Чарли. А дори и да е така, това не е извинение."

Автора си го е казал. Персонажа на Чарли просто не ми хареса. Единственото нещо в него, което ми хареса е любовта му към книгите. Това е нещото, което го спази не от омраза, защото няма причина да го мразя, а просто от явна антипатия.

"- Но аз го обичам!
- Не е вярно.
- Мразя те!
- Не е вярно!"

Книгата не е лоша, даже сигурно за някои е великолепна и някои 100% са открили  себе си в
нея по един или друг начин, но аз не успях да се въведа в този свят. Не че нямаше неща, който ми бяха много познати, защото аз съм преминавала през тях с приятелите ми особено моментите, когато Чарли се чувстваше със своите безкраен. Не, историята е интересна и повечето герои ми харесаха много, но просто аз съм толкова далечна по прекалено много отношения от Чарли, че книгата не можа да ме замае и отнесе изцяло в своя свят.
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang