четвъртък, 30 юли 2015 г.

The Sick Book Tag

Таг, възлюбен мой, ето те отново на хоризонта..
Да отпивам се нескопосано да напиша любовно писмо и то за таг. Невероятна съм нали?
Мерси на Кая и на Melly c, за тагването.

1.Диабет - сладка книга, наистина сладка. - сладка, сладка. ал не мога да се сетя. Мисля си за книга, в която всичко е хубаво, но нищо не ми ида на ум.   

2.Едра шарка - книга, която си прочел веднъж и никога повече няма да прочетеш. - Срам ме дори да си го призная. Но 50 нюанса сиво - Е.Л.Дж. Да прочетох цялата поредица и това никога, ама никога няма да се повтори.

3.Грип - книга, която се разпространява като вирус. - Нещата, на които не ни учат в училище - Е.К

4.Цикъл - книга, която четеш всеки месец, година или просто често. - чета доста често Ще те чакам - Дж.Л. А обикновено през зимата си чета Хари Потър - Дж.К.Р., а и да не забравя Без Хоуп и Да изгубиш Хоуп - К.Х.

5.Безсъние - книга, която те е държала будна цяла нощ. - Прочетох  я преди ужасно много време, но си спомням перфектно прочитането на Град на небесен огън - К.К. Барабани хора... Прочетох я за някакви си 24 часа. С някоя друга почивка за храна и тоалетна. Повярвайте опитах се да спра вечерта като стана вече наистина късно, дори оставих книгата и то само, за да се въртя  леглото 20 минути и накрая да се предам и отново да тръгна да чета. 

6.Амнезия - книга, която е забравена и се е провалила да остави траен отпечатък в теб, трайно впечатление. - Едно лято с 20 момчета - С.О - ревюто тук.

7.Астма - книга, която те остави без дъх. - Принцеса с часовников механизъм - К.К. Към края на тази невероятна книга, бях останала без дъх с червени очи и лице цялото в сълзи.

8.Недохранване - книга, която не дава храна за размисъл - отново ще кажа 50 нюанса сиво - Е.Л.Дж.  

9.Travel sickness - книга, която те отведе на пътуване през времето и пространството. - на момента се сещам за Скъпоценни камъни - К.Г. 

Тагвам - всеки желаещ, защото съм почти сигурна, че вече всеки го е направил, а ако не поне е тагнат. 

понеделник, 27 юли 2015 г.

Booktube - a - thon TBR

Не е най-хубавата ми снимка.
Сега да си призная, за първи път чувам за този маратон, но с радост ще се включа. Разбрах за него от Ева и Зинети. Не искам да объркам никого, за това ще копирам обяснението на Ева за маратона.

Годишен книжен маратон -  Booktubeathon. За тези от вас, които не знаят - това е събитие, което се организира в Youtube, но всеки е напълно свободен да участва, независимо дали има канал там, блог, инстаграм за книги или е просто читател. В рамките на седем дни се изпълняват седем различни предизвикателства, съпътствани от видео предизвикателства за booktube-ърите. 
Официалните дати, на които ще се проведе тазгодишният Booktube - а - thon са 3-9 август.

Всяка година си има своите седем предизвикателства и ето ги тазгодишните. 

1. Да прочетеш книга със синьо на корицата 
2. Да прочетеш книга от автор, който има същата първа буква на фамилията като твоята 
3. Да прочетеш нечия любима книга
4. Да прочетеш последната книга, с която се сдоби 
5. Да прочетеш книга без да я оставяш 
6. Да прочетеш книга, която много си искал да прочетеш
7. Да прочетеш общо седем книги

По време на маратона ще съм в Завет - има сбор. Ще бъде забавно, но поради тази причина (сбора) ще имаме гости, а пък като съм в Завет винаги се виждам със стари приятели и за това не знам до колко ще успея да направя  Booktubeathon, но ще се опитам. Също поради това, че ще съм  в Завет, повечето от книгите които избрах са в електронен вариант (не обичам да нося много багаж). И така.

Първи ден/първо предизвикателство - избрах Ние, лъжците - Е.Л. От много време се каня да я прочета, а  тя е таман за лятото и перфектно изпълнява условието, защото цялата е синя. 

Втори ден/второ предизвикателство - тук два часа си гледах книгите да  намеря автор, чиято фамилия започна със С, естествено веднага се сетих за Дж. Стърлинг, но всички нейни книги съм ги прочела, но пък накрая видях Тетрадката и се сетих за Н.Спаркс и от неговите книги реших да прочета Последна песен.

Трети ден, трето предизвикателство - Списъкът на омразата - Дж. Браун -специално за това условие звънях на една приятелка да я пита, коя и е любимата книга.

Четърти ден/ четвърто предизвикателство - Списъкът - Дж.А.Конрат - честно казано дори не знам точно за како се разказва, купих си я от близкия супермаркет на промоция. 

Пети ден/ пето предизвикателство - тук избрах Да остана ли? - Г.Форман

Шести ден/ шесто предизвикателство - Къде беше? - отново на Форман, реших така и така много искам да си ги прочета, защото да не го направя сега в два последователни дни. 

Седми ден/ седмо предизвикателство - за този последен ден реших да прочета една книга от задължителната литература, а именно Тартюф - Жан-Батист Молиер.

Е това са седемте книги. Надявам се да успея да ги прочета. Стискайте палци! Мисля за всяка една да напиша ревю, без Тартюф - разбира се. 

П.С - и аз реших да сметна страниците, които ще прочета и те са 1760. 

неделя, 26 юли 2015 г.

Белязана от духа - Денис С.Н

Здравейте хора! Върнах се. Знам, че отдавна не съм поствала нищо и съжалявам за това, но да
кажа, че не съм се отказала. 
И така преди време спечелих книгата "Белязана от духа" - Денис С.Н от тук. Прочетох книга и написах ревюто към нея, което е публикувано тук. Който иска може да го прочете не, че е едно от най-хубавите ми, но все пак. 
И сега няколко цитати от книгата:

"Понякога и най-малкото нещо в живота те променя завинаги. Ще има времена, когато ще искаш да се върнеш назад, но няма да можеш, защото нещата са се променили толкова много."

"Когато някой, когото обичаш се превърне в спомен, споменът се превръща  в съкровище."

"Всеки нов ден е още една възможност да промениш живота си."

"В живота си срещаш хора. За някои никога не се замисляш отново. За други се чудиш какъв е живота им. За трети се замисляш дали мислят за теб. А има и такива, за които ти се иска никога да не мислиш, но го правиш."

"Животът не се изразява в това да чакаш бурята да отмине, а в това да танцуваш в дъжда."

"Три неща не могат да бъдат скрити за дълго: слънцето, луната и истината." - Teen Wolf?




четвъртък, 23 юли 2015 г.

Сълза - Лорън Кейт

Никога, ама никога не плачи… Майката на Еврика втълпява това правило на дъщеря си още от малка. Но сега майка й я няма, а навсякъде, където Еврика иде, той е там: Андър, високото момче с бледа кожа, което очевидно знае неща, който не би трябвало да знае; което предупреждава Еврика за заплашваща я голяма опасност; което предизвиква сълзите й повече от всеки друг преди.
Но Андър не знае най-тъмната тайна на Еврика: откакто майка й загива в страховита катастрофа, Еврика желае също да е мъртва. Много малко неща вече я вълнуват; останали са й старият й приятел Брукс и странно наследство – медальон, писмо, мистериозен камък и древна книга на непознат и неразбираем език. Книгата разказва загадъчна история на момиче, чието сърце е разбито и чийто сълзи потопяват цял един континент в морето. Еврика е на път да открие, че тази стародавна притча е повече от история, че Андър може би казва истината и че животът й следва много по-тъмни течения, отколкото си е представяла.

"... кой може да знае края, докато не бъде написана последната дума? Всичко може да се промени с последната дума."

От доста време се каня да прочета тази книга, но нещо ме спираше, може би, защото някои от коментарите за Паднали ангели (другата поредица на Лорън Кейт), които съм чувала не са много ласкави и все отлагах и нейното прочитане и това на Сълза, но в е едни момент взех книгата в ръка и не можех да я оставя. Сълза първа книга от поредица, която със сигурност ще прочета. Великолепна книга с незабравима корица. Не наистина хора само погледнете корицата. Само тя би ме накарала да прочета книгата без да знам за какво се разказва, но и самата история ми хареса.
Книгата много ми хареса, историята е великолепна, а героите интересни. През цялото време бях пълна с въпроси, мистерията ми хареса и въпреки че получих някой отговори още съм пъна с въпроси. Имах проблем с това, че моментите между Еврика и Андър ми бяха прекалено малко, исках повече да чета за тях, защото тяхната любовна история ме заинтересува и то много както книгата в книгата -  „Книгата на любовта” тази книга ми хареса и от нея исках още.  Героите ми допаднаха, както и сюжета изпълнен с тайни, вълшебства и бурни емоции. Една от трагедиите на  Еврика ме накара да се замисля каква късметлийка съм с майка до мен.

"Казваш, че майка ти е мъртва. Но какво ще кажеш за отчаяната ти обич към нея? Нима има по-бърз път към безсмъртието?"

Да се върна на героите.
Образа на Еврика ми хареса, защото  тя не е обикновената героиня. Тя е съсипана, без желание за живот, но продължава да живее, до края на книгата тя започва да проявява наченки на сила и борбеност. Въпреки че, е съсипана тя има хора, които да защитава, хора, които обича и те и дават стимул да се бори.

"Просто си от онези откачалки, с които всяко момче иска да си провали живота."

Андър - той и с края на книгата е още едно непозната момче, но въпреки това го харесвам, защото си личи колко е смел, силен и добър. Той обича Еврика и за нея е готов на всичко. Та той се обръща срещу семейството си, за да я спаси. Във втората книга бих искала да науча повече за него и да го виждам с Еврика, защото те са си създадени един за друг, за Бога.

" ...- А ти трябва да оцелееш...
- Защо трябва да оцелея?....
- Трябва да оцелееш, защото няма да живея в свят без теб."

Брукс - най-добрият приятел на Еврика. Още с началото знаех  че има нещо неродно с него. Но честно казано не очаквах това, което стана. Още веднъж се убедих, че мога да се изненадам и то здравата. Въпреки че, той не беше много на себе си в голяма част от книгата, може да се каже, че го харесах, особено в епилога.

"- Не ме интересуват прозвища, използвани от хора, страхуващи се от някого, който изглежда различно от тях."

Кат - най-добрата приятелка на Еврика - наистина я харесах. Тя е едно обикновено момиче, което обича най-добрата си приятелка, винаги е до нея и я подкрепя по своя си начин.

"Аз дори не харесвам майка си, а ще си изгубя ума, ако я загубя."

Сълза красива и великолепна като името си. Книга изпълнена с тайни, приключения, загадки, вълшебства и чувства. Това е една книга, която е невероятна, винаги готова да измъкне човека от скучното му ежедневие.

П.С - "- Допускаш грешка.
- Щом вие смятате така - Ерика отвори вратата, - аз съм убедена, че вземам правилното решение. "

понеделник, 20 юли 2015 г.

Досиетата на героя - Рик Риърдън

С „Досиетата на героя“ старшият писар на лагера на нечистокръвните Рик Риърдън ти дава възможност да надникнеш още веднъж в света на древногръцките богове и съвременните герои. В книгата те очакват три незаписани досега приключения на Пърси Джаксън, тайни интервюта с него и приятелите му, карта на лагера на нечистокръвните, загадки за герои и още!
Тези свръхсекретни досиета съдържат поверителна информация, която ще те подготви за собствените ти страховити премеждия, НО помни, че те са предназначени само и единствено за твоите полубожествени очи! Никое смъртно дете не трябва да се докосва до тях, ако не иска да си навлече гнева на някой недотам дружелюбен герой от лагера...   
Тежката задача да прочета Хамлет буквално изцежда силите ми и се реших малко да  си поема чист въздух (така да се каже) и за това..
С радост отново се посветих за малко  в приключенията на Пърси, за нямащите и 2 часа отново се прехвърлих в живота на моя любим полубог, забавлявах с неговите щуротии и допълвах знанията си за живота му.
В тази кратка книга човек разбира за досега не споменавани приключения, четящият отново може да се наслади на героизма, глупостта и естествено смелостта на Пърси. Обичам историите за Пърси и изобщо книгите на Риърдън, защото тези книга са великолепни, интересни, вълнуващи и невероятни, и е така  с всяка една негова книга, която съм прочела и подразбира се и тази книга се включа към невероятните му шедьоври.  
Просто не знам, защо отново не съм прочела книгата с нейното излизане. Но има толкова много книги, които искам да прочета, че не е за вярване, а книгите за Пърси и неговите нови приятели се увеличат и трупат пред мен. А аз съм сигурна, че няма шанс да ми писнат книги на чичо Рик. 


"- Тя те харесва, човече.
- Аха - промърморих, - за мишена.
- Те винаги правят така. Ако едно момиче се опитва да те убие, значи е хлътнало здравата." 

"- Тя да не би... да ме покани на среща?
Той отвратено сви рамене.
- Не знам и не ме интересува. С момичетата изобщо не можеш да бъдеш сигурен  за нищо. Предпочитам да се бия с дракони!"

"...а какво ще правим, ако ни се ядоса?
- Ще умрем. - отвърна Анабет.
- Супер! - отвърнах. - Нямам търпение." 

събота, 18 юли 2015 г.

Едно лято с 20 момчета - Сара Оклър

Ана и Франки са шестнадесетгодишни.
Ана и Франки са невероятно красиви.
Ана и Франки са страшно секси.
Ана и Франки са най-добрите приятелки.
Но една голяма мъка издълбава пропаст между тях.
Дали ще успеят да я преодолеят и да върнат приятелството си по време на лятната почивка в Калифорния?
Франки безгрижно предлага през всеки ден от ваканцията си там да се запознават с по едно ново момче.
Двадесет дни – двадесет момчета!
Прекрасните плажове на океана ги очакват с безброй забавления - купони, любов и скрити тайни. Но те ще трябва да се справят със собствените си страхове и чувства. Колко променени ще се върнат и ще издържи ли приятелството им на всички изпитания?

Здрасти. Лятото е тук и аз и с голямо желани взех тази книга с големи надежди за добре прекарани няколко часа.
Ииии впечатленията ми....
Честно казано очаквах от книгата нещо повече. Нещо и аз не знам точно какво, но друго. Нещо по забавно, отпускащо и леко, а то какво, още в началото стана нещо неочаквано и трагично. Общо взето може да се каже, че книгата ми допадна, но само това, а за мен това е малко.
Книгата е добра и интересна, но просто не е за мен. Историята е заинтригуваща, носеща тъга, но и някакъв вид надежда. Тя ни представя две най-добрия приятелки преминаващи през най-различни ситуации, някой трагични и потискащи други забавни и невероятни. Четейки редовете на тази книга се замислих за моята най-добра приятелка и през голяма част от времето сравнявах моите отношение с нея и тези на Ана и Франки
В двете главни героини не ми харесаха доста неща, дори добрите им качества не ми допаднаха особено.
След прочитането на тази книга си дадох още по - ясна сметка за силата за приятелството, за това, че ако едно приятелство е истинско то би могло да приживе е много неща и пак да остане, променено да, но отново силно и истинско. Книгата също разказва, за това как човек се спаря с загубата на любим човек, как приема случилото се, продължава, запазвайки добрите спомени.
Да съжалявам, че това ревю е малко (доста) нескопосано, но просто нямам како да кажа особено за книгата. Тя не ми хареса, а аз не съм от хората, които обичат да разтягат локуми или изобщо да се встъпват в подробности за нещата, които не харесат.

П.С: Оригиналната корица ми хареса много повече.

петък, 17 юли 2015 г.

The Zombie Apocalypse Book Tag

Здрасти хора. Днес мислех да постна ревюто на "Едно лято с 20 момчета", но ще го отложа малко, така и така сегашния му вид не ми харесва много. Отлагам го, защото видях, че съм тагната в едни много интересен таг и нямам търпение да го направя.
Благодаря на  Yuli Atta , че ме тагнала.


 Трябва да избереш 5 книги, има 10 въпроси и една книга отговаря на два. Отваряш на произволна страница и чието име първо прочетеш -  то е отговорът на въпроса.

Избраните книги:
1. Мисти - Дж. Стърлинг
2.  Наследницата - К. Кас
3. Последният Олимпиец - Р.Риъдън
4. Рубинения кръг - Р.Мийм
5. Град  на небесен огън - К. Клеър

1. Мисти - Дж. Стърлинг

1. Кой ще е първият човек, който ще умре? - страх ме е да погледна. Мисти. Честно казано няма да е толкова голяма загубата. Не ме убивайте сега пък мен.

2. Кой ще е героят, който ще спънеш, за да избягаш от зомбитата? - Алекс. 

Ама, че гадно. Или пък е по-добре. Мисти първо ще умре,  а аз ще стъпча Алекс и той ще стане храна за зомбитата. Няма да им се налага да живеят един без друг. 

2. Наследницата - К. Кас

3. Кой е първият човек в отбора ти, който ще се превърне в зомби? - И първото зомби е Ерик. Нямам нищо против не искам да се пречка на Идлин и Кайл.  

4. Кой е героят, който спъва теб, за да избяга от зомбитата? - ама че съвпадение. Хенри. Ако не ми вярвате - стр 77. Неговото е първото име. Често казано не очаквах точно той да ме остави на зомбитата. Ама в този случай му прощавам. Все пак ни гонят зомбита!

3. Последният Олимпиец - Р.Риъдън 

5. Кой е идиота на отбора? - хаха Клариса. Тя по скоро ще е човека ритащ задниците на зомбитата, но такъм е късмета ми, тя е идиотката. Мале, ако се беше паднлаа Анабет. Колко ли умни щяха да са другите, ако тя беше идиотката? 

6. О, да, кой е мозъкът на отбора? - Анабат, моя те Боже. Анабет! Молбата ми се сбъдна. (изтанцувах танца на победата пред компа)

4. Рубинения кръг - Р.Мийм 

7. Кой е лечителя на отбора? - сериозно този въпрос за тази книга. Трябва да е Ейдриън. Но не Еди е. Сигурно е научил нещо друго от моя човек някак си. 

8. Кой е експерта по оръжия? - тук трябваше да е Еди. Не е той ама дори така е по-добре, защото е Роуз. Ол да няма нужда са се притеснявам за оръжията, тя си знае работата. 

5. Град  на небесен огън - К. Клеър 

9. Кой е отборният боец? - отговора  е Алек. О да! 

10. Кой е капитана на отбора? - Джей, моля, моля. С такъв капитан ще останем живи. Разбира се, ако не направи нещо много, ама много глупаво. И капитана е Люк. Мхм. Става нали все пак той е алфа вълк. 

И това беше. Беше наистина забавно.
Тагвам -  Melly cViktoria Lalova  и  El Sch и разбира се всеки друг имащ желанието да направи тага.   

понеделник, 13 юли 2015 г.

Чудо - Ар Джей Паласио

Оги (Огъст Пулман) е роден с лицева аномалия, поради което не тръгва на училище като останалите деца... но идва време и за това и той трябва да тръгне в пети клас в училището Бийчът Преп, а ако си спомняте детството си, ако сте минали по този път съвсем наскоро или минавате по него сега, знаете колко е труден този период. Проблемът е, че Оги е едно обикновено дете с необикновено лице. Но дали ще успее да убеди съучениците си, че въпреки външния си вид е като тях?

Да си призная взех си книгата, защото я бях виждала по рафтовете на толкова много блогари, че ми стана интересно, за како става на въпрос. Да знам, че можеше да се окаже пълен боклук, но за огромна моя радост книгата ми хареса ужасно много. Книгата е просто невероятна. Тя разказа една  необикновена история за едно напълно обикновено и добро момче, което само има лицеви дефекти. Книгата представя не само неговия живот и пред лицето на ново изпитание -  да отиде за първи път на училище (а всеки знае, колко е трудно училището особено пълно с непознати дори човек да няма проблемите на Огъст), но книгата разказва и за живота и чувствата на хората около него - как те се справят, как го приемат.
В книгата има много интересни, забавни и силни герои.
Ще започна с Огъст - той се промени доста от началото на книгата до нейния край. В началото беше малко глезен. И да знам, че е малко гадно да смятам така, зареди всичко преживяно от него, но си беше така. Ама да се си кажа, че ако аз бях на негово място нямаше да съм малко глезла. В книгата той порасна и ме накара да се преклоня пред силата му. А и между другото рождения му ден е на 10.10, това ужасно много ми хареса, защото..... и аз съм родена на 10.10. Да голямо съвпадение. Като прочетох редовете казващи това останах с отворена уста, а после се смях като откачена. (да често се смея като откачена)

„Всеки човек на този свят заслужава овации поне един път в живота си, защото ние всички правим едно и също - превземаме света“ 

Оливия - тя е перфектната голяма сестра за мен. Според нея тя си има своите слабости, защото понякога мисли първо за себе си, но според мен това си е напълно нормално, особено за един тинейджър,  но за мен тя е невероятна, тя подкрепя и обича безразевно малкото си братче и е готова на всичко да го защити.
Родители те на Огъст и Олливия са перфектните родители, обичливи, грижовни, силни и борбени.
Съмър - нейния образ ми е едни от любимите, защото тя показва истинска доброта, не я е грижа за външния вид на хората и ги приема такива каквито са.
Джак - е едно малко момче, което прави своите грешки, понякога говори глупости, но е добър и открива правилния път.

Нашите дела са нашите паметници.
„Тази аксиома означава, че хората трябва да ни запомнят с делата ни, с нещата, които правим. Нещата, които правим, са най-важните неща. Те са по-важни   от думите, които казваме,  и от начина, по който изглеждаме. Нещата, които вършим, често надживяват времето и остават безсмъртни. Тези наши дела са като паметниците, които хората строят в чест на някой герой след смъртта му. Те са като пирамидите, които египтяните са построили  в чест на фараоните си. Само, че паметниците, които ние строим с нещата, които вършим, не са направени от камък, а са изградени от спомените, които хората пазят за нас.  Ето защо делата са като паметниците. Само че се строят не от камък, а от спомени. “

Книгата е великолепна, забавна и интересна, но най-важното в нея и нещото, което най-много ме впечатли е нейното послание, нейната истинност, красотата и силата пропита във всяка страница. Затворих книгата с една голяма въздишка и щастлива усмивка.

петък, 10 юли 2015 г.

Елинор и Парк - Рейнбоу Роуъл

Елинор е новото момиче в града. Отношенията в семейството й са пълен хаос, дрехите - съчетани по безобразен начин, а косата - червена и непокорна. Тя не би могла да изпъкне повече, дори и да се старае.
Парк е момчето, което винаги сяда в края на автобуса. Черна тениска, слушалки в ушите, поглед, забит в книгата - той е убеден, че се е постарал достатъчно добре да е невидим. Но не и за Елинор. Никога за Елинор.
Бавно и постепенно, благодарение на дълги нощни разговори и нарастващ списък с музикални касетки, Елинор и Парк се влюбват. Така, както се влюбваш за първи път, когато си млад и чувстваш, че няма какво да губиш.

Мммм тази книга. Бях чувала много хубави и не дотам приятни отзиви за книгата. И сега през лятото реших, че е време да изградя своето мнение. И то е.....
Ах, обичам тази книга, обичам героите, историята, прекрасната корица, допада ми начина на писане, а времето на действие... - много ми е приятно когато в една книга действието се развива в друго време от настоящето. Книгата е невероятна и просто не можех да си намеря място от яд, че не тръгнах да я чета още когато излезе, защото отново книгата ме направи истински щастлива и  ме подтикна да си спомня моята първа любов - няма шанс да разказвам за нея.
Няма да е честно да не спомена, че имаше неща в книгата, който не че не ми харесаха, но ми се сториха малко скучни, но сега като пиша това ревю не мога да си спомня какви ми бяха критиките, ако така мога да се изразя, но да имаше ги.
Началото на книга ме изпълни с нездрав интерес (никога не почвайте интересна книга в два сутринта, ако не искате естествено да си легнете в седем)

"Вече не се опитваше да я върне.
Тя се връщаше единствено по своя воля - в сънища, в лъжи, в откъслечни проявления на дежавю. "

Още с първите две изречения тази книга ме хвана давайки ми отговора за края си или пък не? Няма да издавам нищо, но  за Бога  тези изречения не те оставят на мира докато не прочетеш цялата книга и да разбереш какво става на края.
Самата история е толкава близка до всекиго, че не е за вярване, защото тя е за първата любов, която всеки е имал или ще има. Авторката ни представя първите трепети на любовта, пеперудите в стомаха, първите целувки, в едно друго време (80- те май съжалявам не помня - трудно запомням дати и години , а и книгата не е в мен сега) с едни неповторими и напълно различни, запомнящи се герои.

Парк е момчето, което има хубав дом и добро и обичливо семейство, а Елинор е момичето, което не е в най-добри отношение с техните.
Парк може да не е най-известното момче в училище, но не е в редиците на тези, с които се подиграват "готините" деца, Елинор е новото момиче - новата жертва.
Елинор по бухкавичка от другите момичета обличаща се в най- различни, откачени цветни дрехи с къдрава оранжева коса, покрита цялата с лунички, Парк момчето облечено винаги в черно.

"Елинор беше права. Не беше хубава. Беше като произведение на изкуството, от което не се очаква да е красиво, а да те накара да почувстваш нещо."

Да двамата се различават по много неща, но се влюбват едни в друг и преживяват първата си любов, а всеки знае, че тя не винаги има щастлив край, но винаги остава в сърцето.
   
" - Не те харесвам, Парк.... - Мисля, че живея заради теб."


"-Никога не ти се сърдя - отвърна тя
- Да бе!
- Сериозно.
- Тогава доста честно се сърдиш на някого в мое присъствие."


"Я се стегни, синко, може ли да се измъчваш, че си направим добро на някого, докато другите са стояли безучастни?"

В тази книга човек проследява първите трепети на любовта. На истинската любов, която не те оставя да спиш до късните часове. Първата любов, която често е обречена на провал, но пък, която човек за нищо не би я разменил. Да тази книга проследява такава история, подходяща на всеки, защото всеки един човек минава през този път и то не само веднъж.

П.С: Нямам търпение да излезе друга книга на Роуъл - Fangirl, ревюто на която можете да се насладите тук

неделя, 5 юли 2015 г.

Unpopular Opinions Tag

Здрасти! Тук съм с още един таг, направата на който естествено закъснявам. Благодаря на Кая, че ме тагнала.

1.Популярна книга или поредица, която ти не харесваш - Вината в нашите звезди - Дж.Г е доста популярна книга, но аз просто не мога да я харесам. Поредица опледелено „Училище за вампири“ - отказах се още на 3 - та книга.


2.Популярна книга или поредица, която е по-скоро мразена, но ти я обичаш - и аз ще кажа Изборът - К.К, защото съм чувала доста негативно мнение за нея, а на мен ужасно много ми харесва.

3.Любовен триъгълник, в който главния герой е избрал човека, който ти не си искал да избере (или романтична двойка, която не харесваш) - за огромна радост рядко се случва главния герой да избере човека, когото аз не харесвам, но има една поредица, в която стана точно това. Да кажа още преди да посоча, коя е, че много ми харесваше, но след избора на главна героиня я намразих, а и защото освен, че моя човек го зарязаха, той и умря.. Дори толкова много се ядосах, че не прочетох финала, бяха ми оставили около 20 страници, но не ги прочетох. Поредицата е Нощна сянка - Андреа Креймър

4.Популярен жанр, към който рядко посягаш - хоръла. Да знам, че и други са го посочили, но това си е самата истина.

5.Популярен или много обичан герой от книга, който не харесваш - мм не харесвам Катнис от Игрите на глада - С.К. Не ме убивайте.

6.Популярен автор, който не успява да ти се хареса - Вероника Рот. Не че съм прочела Дивергенти, ама знам как завършва и за това не я харесвам. Да знам, няма много логика. 

7.Популярни и често използвани в книгите тропи, които си се уморил да срещаш (като "изгубени принцеси", продажни владетели, любовни триъгълници и др.) - определено на човек му писва от любовните триъгълници,  перфектните 
момчета (с една приятелка винаги се ядосваме, че няма такива  в истинския свят).

8.Популярна поредица, която нямаш желание да прочетешДивергенти - В.Р

9.Казват, че "книгата винаги е по-хубава от филма", но има ли филмова или телевизионна адаптация, която харесваш повече от книгата-първоизточник? - да имало е такива случаи. Пак повторение, но за Бога филма Вината в нашите звезди е не 100 пъти,а 10000 пъти по-добър от книгата.


Тагвам: както знам, вече всички са го направили, за това, който не е,а има желанието да се счита за тагнат. 

сряда, 1 юли 2015 г.

10 Books Tag

Здрасти на всички. Малко - много същност закъснявам с таговете, но ще се опитам да наваксам.
Благодаря на Кая и  Melly c, че са ме тагнала.

1.Кои са 10-те книги, които няма да ти омръзне да препрочиташ? -  в всяка една секунда с готова и мога отново и отново да препрочета тези книги. 
1. Хари Потър и Орденът на феникса, 2. Град от кости, 3. Град на небесен огън, 4. Без Хоуп, 5. Ще те чакам, 6. Принцеса с часовников механизъм, 7. Единствената, 8. Индигова магия, 9. Скай, 10. Последният Олимпиец

2.Кои са 10-те книги, които няма да докоснеш повече независимо по каква причина (добра или лоша)?
 1. 50 нюанса сиво, 2. 50  нюанса по-тъмно, 3. 50 нюанса освободени, 4. Алхимикът, 5. Вълшебницата, 6. Магьосникът, 7. Некромантът, 8. Вещерът, 9.Чародейката

3.Кои са 10-те книги, които искаш отчаяно да имаш, но ги нямаш? - 1.Изчезналият герой, 2. Синът на Нептун, 3. Знакът на Атина, 4. Домът на Хадес, 5. Кръвта на Олимп, 6. Полулош, 6. Полудив - има още доста други, но тези стигат. Мама, тате какво чакате за Бога?

4.Кои са 10-те книги, чието прочитане така и не си завършил/а? - 1. 18% сиво - книгата просто не ме грабна , 2. Дневниците на вампира: Пробуждането - за мен не особено често да ми хареса повече филм или сериал по книга/поредица, но в този случай сериала е 100 пъти по-хубав. 

5.Кои са 10-те книги, които нямаш намерение да четеш, независимо по каква причина? - често казано нямам си и на представа, 100% има книги който съм отнасяла към списъка никога няма да ги прочета, но просто не съм си правила труда да ги запомням.

6.Кои са 10-те книги, които искаш задължително да прочетеш? -1.Изчезналият герой, 2. Синът на Нептун, 3. Знакът на Атина, 4. Домът на Хадес, 5. Кръвта на Олимп, 6. Тъгата на сукубата, 7. Триумфът на сукубата, 8. Сънят на сукубата, 9. Да остана ли?, 10. Къде беше?

7.Кои са 10-те книги, които са най-най-най-най-най-ценни за теб? (Отговорът "Всички" не важи, все трябва да има по-ценни от всички останали.) - 1. Рубидения  кръг - подарък и финал на любима поредица, 2. Град на небесен огън - подарък, 3. Без Хоуп - просто защото си е, 4. Тетрадката - подарък от мен на мен, 5. Скай - най-добрата ми приятелка мислеше, че ще ми хареса, колко добре ме познава, 6. Хартиени градове - не е една от любимите ми книги, но е подарък то батко ми, а за сведени той е голя скръндза, 7. Хари Потър и даровете на смъртта - е как човек са не обича родители те си

8.Кои са 10-те книги, които чакаш да излязат или са излезли и искаш да прочетеш? - 1. Чуждо влияние, 2. Да остана ли?, 3.  Къде беше?, 4. Гондолата на времето, 5. Писма от мъртвите с любов, 6. Онова лято,   7. All the Bright Places, 8. Домът на мис Перегрин за чудати деца, 9. Fangirl, 10. Eleanor & Park

9.Кои са 10-те книги, на които ако можеше щеше да издигнеш олтар? -  а кой е казал, че вече не съм им издигнала? - 1. Без Хоуп, 2. Ще те чакам, 3. Смарагдовозелево, 4. Единствената, 5. Хари Потър и даровете на смъртта, 6. Скай, 7. Мисти, 8. Град на небесен огън, 9. Силата на шестимата, 10. Отпор

10.Кои са 10-те книги, с които ако се разделиш, няма да те заболи чак толкова много? - 1. Вината в нашите звезди, 2. Хартиен градове, 3. Писма до Клаудия  4. Алхимикът, 5. Вълшебницата, 6. Магьосникът, 7. Некромантът, 8. Вещерът, 9. Чародейката

11.Кои са 10-те книги, които се повтарят в този таг? (Не е нужно да ги има във всяка една категория, в повече от една е достатъчно.) - 1. Град от кости, 2. Град на небесен огън, 3.  Без Хоуп, 4. Ще те чакам, 5. Единствената, 6. Скай, 7. Да остана ли?, 8. Къде беше?
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang