понеделник, 29 юни 2015 г.

Наследницата - Кийра Кас

Преди 20 години Америка Сингър спечели короната и сърцето на принц Максън. Сега е време принцеса Идлин да открие истинската любов.
През целия си живот Идлин е слушала приказки за това как са се срещнали родителите й. Винаги е смятала историята им за страшно романтична, без обаче да си фантазира, че би могла да се повтори някога за нея. Но животът на една принцеса не й принадлежи напълно и затова, независимо колко силно и отчаяно Идлин се опитва да отложи собствения си Избор, той е на път да се случи.
Принцесата не очаква той да завърши като приказната любовна история на родителите й, нито пък вярва, че ще открие любовта. Но дали любовта няма да я открие въпреки всичко?

Лал лал само това ми се върти дълго след прочитането на тази прекрасна книги. Книгата е приказна, К.Кас отново се е справила великолепно, представяйки ни една великолепена история. Не знам от къде да започна. Всичко в книгата ми хареса. Историята е отново е представена страхотно и в обши линии тя е същата като и в миналите три книги - Изборът, но тук е доста по-различно.
Нов Избор, но този път не 35 момичета се борят за определено сърце, а 35 момчета.

„-Значи ли това, че имам избор?
- Да, скъпа, ще имаш избор... между трийсет и петима кандидата.“

Беше ми малко странно, защото бях свикнала да проследявам събитията от гледнато точка на една състезателка - Америка, а тази книги всичко се виждаше през очите на Идлин т.е през очите на човека, който трябва да реши. Самата главна героиня изобщо не ми хареса да и майка и малко ме дразнеше, но Идлин още повече. Тя е прекалено горда, самодоволна и често се заблуждава, с развитието на действието започнах да я харесвам и разбирам, но и до края не спрях да и с дразня. Тръгнах да я разбирам, защото когато човек се постави на нейно място разбира и открива нейни черти, които на пръв поглед не се забелязват, тя е доста отчуждена, несигурна, може да се каже дори и самотна

"Спри да държиш всички настрана, Идлин. Можеш да си едновременно смела и женствена. Можеш да управляваш нацията и в същото време да обичаш цветята. Най-важното: можеш да бъдеш и кралица, и съпруга."

Беше много приятно и изключително интересно да се проследи какво е станало с героите от предишните три книга. Както и преди и сега изключително много се радвам на Максън и Америка и сега в тази книга освен, че човек ги вижда вече пораснали и зрели хора читателя ги вижда и като родители и според моето скромно мнение те се прекрасни.

„Нямам представа дали съдбата или провидението съществуват наистина. Мога да те уверя единствено, че се случва най-голямата ти мечта да влезе през вратата, решена да не те допусне до себе си. И въпреки това, по един или друг начин, откриваш, че все пак можеш да я спечели.“

Момчетата ах момчетата.  Всъщност има доста подходящи кандидати, но а  съм  99% сигурно, че крайния избор на принцесата ще е Кайл. Кайл - момчето което не искаше да участва в Избор, момчето, на което Идлин с години на му е обръщала внимание. Честно казано той е моя избор и си го харесва доста повече от останали, но и те не са за изхвърляне. Хенри - той е толкова мил и сладък, а пък за Ерик, мисля си, че в следващата книга може да стане нещо между тях, но да си кажа, че не искам.

„.. И моля те, не ни мрази.
- Не ви мразя.
- Но поне ти е хрумнало, когато ти казахме за намерението си, нали? - попита тя с широка усмивка.
- На осемнайсет съм. Генетично заложено ми е да се бунтувам срещу родителите ми.“

„Знам, че ще успееш, ако не за друго, то поне защото няма да се задоволиш с по-малко.“

„Струва ми се, че никой не знае какво търси, докато не го намери. “

Авторката още веднъж ни показва колко много си разбира от работата. Тази книга е невероятна, приказна и изпепеляващо интригуваща. От начало на първата глава да края на последната не можах да я оставя, защото тази книга е от онези, които не остават човек дори да я остави и за минутка. Невероятна книги, подходяща за всеки.

Ето още две прекрасни ревюта към книгата на Кая  и Ева 

неделя, 28 юни 2015 г.

Сънища за богове и чудовища - Лейни Тейлър

Имало едно време единствено мрак и чудовища, огромни като световете, които се носели из него. Те харесвали тъмнината, защото тя скривала ужасяващия им вид. Случело ли се някое друго създание да сътвори светлина, те я потушавали. Когато се родили звездите, те ги погълнали и сякаш мракът щял да продължи вечно.

Но една раса от сияйни воини чула за чудовищата и тръгнала от своя далечен свят на битка с тях. Войната продължила дълго, светлина срещу мрак, и много от воините загинали. Накрая, когато най-сетне победили чудовищата, едва стотина били останали живи…

Прочитането на тази книга малко ме забави, имаше дни, в които едва прочитах по няколко страници и други като днес (вчера), в  който прочетох половината книга. Книгата отново беше добре написана, интересна, изпълнена отново с прекрасни герои, но и имаше моменти, в които ми беше скучно и  бях натоварена с толкова много случки и обрати. Финала ми се стори малко претрупан и не особено добре развит. Според мен, това накрая, което стана трябваше да стане, ако щеше да има и четвърта книги, всичко да се развие както трябва или изобщо да го нямаше. Да знам, че звуча малко странно и сигурно хората, които не са я чела нищо няма да разберат за това ще го кажа просто  - очаквах повече от финала на тази иначе прекрасна поредица и да финала ем ме накара да се чувствам добре, защото беше изпълнена с надежда за по-добър свят  и с щастливия край на моите любимци, но и ме разочарова по доста начини, които човек само прочел я може да  разбере.

Героите 

Кару и Акива - в тази книга те отново се показа такива каквито са. И да пак ме дразнеха на моменти, в които се отбягваха, но и ме правеха радостна като отново откриваха пътищата едни към друг.

„До момента двамата издържаха стоически, стояха с каменни лица и поне на десет крачки един от друг, като дори не се поглеждаха, но въпреки това Зузана остана с чувството, че наблюдава два магнита, които се преструват, че не са магнити“ 

Зузана и Мика - ах колко много си ги харесвам двамата, освен като двойка, но и като отделни личности. Зузане е толкова необикновена, пламенна и страхотно, че не е за вярване, а Мика е толкова сладък и мил, че направо всяко момиче ще и се иска той да е ней.

„- Дай сега да не прибързваме... - Какво точно е да си самурай? Не мислиш ли, че е добре да знаем, преди да си го пожелае?
- Така си е. ..... - Току-виж и двамата сме се превърнали в японци.“

Лираз и Зири - хъм ах колко са сладки, и да знам , че който не е чел книгата ще разбере, че става нещо между тях, но просто не можех да се въздържа. Те са толкова различни, но и си пасват по един великолепен начин.

Цитати 

„....-Защо се смееш?
- Защото животът е същинско копеле - ....
- Е, в такъв случай ние с него си  пасваме напълно.“

„ - Е - каза Лираз със сух глас, най-сухото нещо в нея в този момент, - поне сте облечени“ 

„- Нали разправяше, че ще ме почитат като бог?
- Така е, ама ти си грозен бог - .“

„ Ако някой реши да се опълчи на сестра ми ... - ще си има работа с...моята сестра.“

Е това е края на още едно поредица, красива и интересна поредица, чийто край за жалост не ме удовлетвори, но пък книгите са интересни и си струва човек да ги прочете. 

Ревю на първата книга „Създадена от дим и кост“
Ревю на втората книга „Дни на кръв и звездна светлина“

вторник, 23 юни 2015 г.

Дни на кръв и звездна светлина - Лейни Тейлър

Имало едно време един ангел и един дявол, 
които се обикнали и дръзнали да си представят нов свят... 
рай, който ги очаква да го открият и да го изпълнят със своето щастие. 
ТОВА НЕ БИЛ ТОЗИ СВЯТ.
Кару най-сетне е разбрала коя е и какво е. Но с тази истина тя открива и онова, което иска да поправи на всяка цена: Кару обича Акива – врага, който я предава. Докато тя и съществата от нейната раса правят армия от чудовища в земя на прах и звездна светлина, Акива води серафимите на друга война – за отмъщение, за надежда. Но може ли надеждата да бъде възкресена от пепелта на една разбита мечта?

Още от сега да кажа, че мен трудно може да ме изненада човек, но лал тази книга направо ме шокира, нямах си и на представа какво ще стана на следващата страница, а всяко едно мое предположение или беше напълно грешно или бях познала само една миниатюрна част от истината. В книгата станаха толкова много неща, че просто не е за вярване. Имаше моменти, в които просто не вярвах на прочетеното и дори бях на път да си помисля, че съм заспала и сега сънувам как чета откачени неща. Книгата е преизпълнена с толкова много драматизъм, изненади, има толкова много чувства, толкова много и най-различни герои, че просто ме сравни със земята и ме накара да я наредя към една от любимите ми книги.
 Да тази красива книга с великолепна корицата ми е любима, поради елементарната причина, че е написана страхотно, авторката е създала едни великолепни герои, които в тази книга опознава ме още повече и в която се запознава ме още с много нови , които внесоха още повече интриги, напрежение и възпламениха много моя интерес. Едни от героите исках да разцелувам, а други естествено да убия.  Много ми хареса, че в книгата постоянната се сменяха гледната точка.

Кару - е едно не мога да не и го призная тя е много силна и смела нищо, че имаше моменти, в които не го показваше. Но тя и е една глупачка, идваше ми да я удуша и после съживя, за да мога да и се дразня пак на глупостите. Не наистина на моменти ме дразнеше много с ината си да не признае чувствата си и с това, че не проявяваше достатъчно любопитство.

Акива - ах моя любимец. Не ме интересува какво мисли синьокосата аз не мога да не го обожавам, а в края просто не е за вярване, колко му се възхищавах. Акива е  от тези герои, които не ламтят да бъдат водачи, но това е тяхното призвание.

Тиаго - ах колко го мразя, мразя го колкото обичам Акива. Дори само като си помисля за него и за това, което щеше да направи ме побиват тръпки и искам да го.....

Мик и Зузане - много ми хареса тяхното присъствие в книгата, защото показаха, че и обикновените хора могат да се разбират с „чудовищата“.

„ - Хайде кажи, че ти се пишка.
- Моля? Не. Не ми се пикае. Даже не си го помисляй.
.. 
- Така си е. Живота е толкова несправедлив.  Въпреки това няма да се изпикая върху бившето гадже на Кару зареди теб.
- Не... От теб искам само да се изпикаеш в един балон, за да го пусна върху него“

Ииииииииииии.... - Само на мен ли моментите между Акива и Киру ми бяха прекалено малко, исках да са повече време заедно, но винаги има време в тритата книга, кой знае какво ще стане

„..единствената надежда е надеждата“ 

Завладяваща и неповторима е този втора книга, книга можеща да накара човек да чете до небивали часове и дълго вече след като е спрял  да продължава да мисли за нея.  

Ревю на първата книга „Създадена от дим и кост“
Ревю на третата книга „Сънища за богове и чудовища“

неделя, 21 юни 2015 г.

Bookish Scenarios Tag

Здрасти! И дойде времето за още едни таг! Супер!
Благодаря много на Кая, че ме е тагнала

1.Трябва да се отървеш от всичките си книги и можеш да задържиш по една от всеки от следните жанрове: съвременна литература, фентъзи, нехудожествена литература и друг по твой избор. Кои книги ще задържиш? - Първо няма ама никакъв шанс да се отървавам от книгите си, ама никакъв, но все пак отговора ми е  - съвременна литература - „Без Хоуп“- К.Х , от фентъзито „Кръвни връзки“ - Р.М - да знам, че е поредица, тихо ся, нехудожествена литература - нямам, не става ли на нейно място да взема друга? Книгата по избор - е този път ще спазя правилото за една книга и ще взема „Подмененият„- Брена Йованоф

2.В книжарница си и чуваш тийнейджър да казва на майка си, че не обича да чете, но майка му настоява да вземе някоя книга. Отиваш при тях и препоръчваш книга, която смяташ за подходяща за хора, на които не им допада четенето - коя е тя? - първо ще го поразпитам какви филми и музика харесва, за да знам горе-долу какво да му предложа, но каквато и да е книгата, която ще предложа, ще гледам да е по-лека и достатъчно интересна, за да продължи да чете. Но сега да отговоря с точна книга, първата книга, за  което  се сетих след като прочетох въпроса беше Хари Потър, нали все пак тази поредица ме запали по четенето.

3.Не се чувстваш на себе си и се нуждаеш от подобряване. Коя книга четеш, за да си върнеш доброто настроение? - 100% „Ще те чакам“ - Дженифър Армантроут. Кам и Ейвъри  винаги ми оправят настроението.

4.Връщаш се назад във времето за ден, в тийнейджърските си години. Коя книга е най-вероятно да се хванеш да четеш? - ааа аз още съм в тях, но ако можеш щях да започна с четенето много по-рано, сега като се замисля, толкова много загубено време, което не мога да си върна, защо за Бога не съм четяла. Глупачка!

5.Твой приятел те изненадва с четиридневно пътуване и имаш един час да се подготвиш. Коя книга ще вземеш за по път? - никоя. Не сериозно няма да си взема книга, защото аз отивам на пътуване, има си време за книги, но има и такова за приключения, пък и аз на телефона си има предостатъчно и ако се случи да имам време, винаги мога да си почета.

6.Къщата ти е била обрана! Не се тревожи - всички са в безопасност, но библиотеката ти е била претършувана. Коя книга наистина се надяваш да е добре? - всичко естествено, те са моето съкровище и липсата на дори една от не особено любимите ми ще ме разстрои и ядоса. Но особено много ще се ядосам, ако я няма поредицата „Реликвите на смъртните“ - К.К. Горко му на виновника. Ще се откажи да тършува в чуждите библиотеки.

7.Твой приятел взима назаем книга и я връща в ужасно състояние. Ти а) се преструваш, че не си забелязал/а, б) го молиш да ти купи нова или в) тайно унищожаваш някоя от неговите? рядко давам книги на приятели, защото те просто не четат, но ако поискат да прочетат някоя, защото 100% съм им надула главата за тази книга и те искат по я прочетат само и само, за да спра да говора за нея, а ще им я дам. Но ол само да посмеят да не ми я върнат така както съм им я дала, ол ще съжаляват прекалено много, да ми купят нова ли, да , но освен това ще ми  купят и още една ей така за наказания, а и аз да им простя.

Тагвам - всеки, който иска да направи тага.

събота, 20 юни 2015 г.

Създадена от дим и кост - Лейни Тейлър

Запознайте се с Кару. Тя е единствена по рода си – със синя коса, гладка като коприна, която расте от главата й в този тъй необичаен цвят. Момичето се чувства у дома си както из тъмните улички на Прага, така и из пазарите на Маракеш и говори всички езици на света, при това не само човешките. Склонна е да изчезва в изпълнение на мистериозни „поръчения” и запълва своите скицници с рисунки на особени, неземни същества, които очароват и пленяват околните. Но Кару има една тайна... тя рисува само неща, които наистина може да види. А никой, дори сама тя, не знае истината за произхода й. Докато един ден мистериозни черни отпечатъци от ръце започват да се появяват по врати из целия свят. Крилати странници, които се промъкват от пролуки в небесата, ги прогарят върху дърво и метал. Един от тях среща Кару в пулсиращия стар град на Маракеш. Пламва любов, чийто корени черпят сили от минало, изпълнено с болка и насилие. Любов, стара като времето. И една битка, от която зависи всичко. Дали Кару ще доживее да съжали, че е научила истината за себе си?

Още една хубава книга, която прекалено дълго отлагах да прочета, за което естествено се ударих по главата, но това е друга тема - няма нужда да ви разказвам колко съм зле. Тази книга, ох тази книга от една страна ми идва да разцелувам  писателката, от друга да я отдуша. Защото.....
Книгата ем ми хареса ужасно много чак я прочетох доста бързо, ем не - прескачах малко - съвсем наистина малко. Книгата ми хареса, защото историята е много интересна, героите всичко, но нещото, което ме издразни беше това с ретроспекцията, обикновено харесва такива моменти, но в тази книги сякаш те бяха прекалено много. Самите случки в миналото бяха интересна, но просто ми дойдоха прекалено много. Не ме разбирайте погрешно, но просто се надявам в другата книга ретроспекцията да е по-малко. Всичко друго в книгата е просто великолепно и незабравима. Историята - не съм срещала такава, а имам голям опит, героите - интересни, странни и необикновенни - меко казано, за Бога главните герои са химери и серафими. Книгата е написана по много запленяваш и красив начин, който не ти оставя друг избор освен да четеш и да четеш. А и  хора погледнете корицата.

Героите

Кару - първо синя коса (ама, че гадно, че няма да ми отива и на мен), може да рисува  - великолепно, силна, смела, борбена и сърдечна. За бога сто процента си харесвам момчета, но нейния образ си е великолепен и го казвам без капчица срам.

Акива - какво за него?

„- По дяволите. Трябва. Да се чифтосате. Незабавно.
....
- Сериозно говора - настоя Зузана. - Още сега. Нали такъв е биологичният закон - да се вземе най-добрия генетичен материал. А това тук - тя демонстративно посочи Акива - е най-добрияат генетичен материал, който някога съм виждала.“

Мисля, че този цитат достатъчно добре описва неговата неземна красота. Не сериозно, защо няма такива момчета в истинския живот - силни, смели, незабравими, жертвоготовни и какво ли още не, защо?

Другите герои - Зузана - прекрасна приятелка, разбираща и вечно подкрепяща, Бримстоун - въпреки страшния си вид - сърдечен, истински и  дори добър - въпреки работа си, Казимир - Каз, често казано не си направих труда да му запомням името, защо ли, защото е егати тъпанаря, смотаняка и така нататък.
Цитати 

„Имало едно време един ангел и един дявол, които се обикнали. Това не завършило добре“

„..Нали вече ти казах, че съжалявам.
- Ами продължавай да съжаляваш. Само че върви да го правиш на някое друго място.“

„- Не са ми известни много правила за това как за живееш - започна той. - Но ще ти кажа едно. То е съвсем просто. Не поемай нищо ненужно в себе си. Никакви отрови и химикали, никакъв дим, изпарения или алкохол, никакви остри предмети, никакви игри, които не са от първа необходимост - наркотици или татуировки, - като и никакви несъществени... пениси. “

„- Кучка - промърмори той.
- Е това вече беше смело - словоохотливо отвърна Кару. - Особено по адрес на момиче, което е опряло пистолет в окото ти.“

„Красота - изсумтя веднъж презрително Бримстоун. - Хората направо си губят ума по нея. Стават безпомощни като нощни пеперуди, които сами се хвърлят в пламъците.“

Искаш приключения, искаш да откриеш истинската любов, да преминеш през какво ли те? Еми тогава хващай тази  страхотна книга и преживей с героите това. Отдели се от скучното си ежедневие и преживей нещо вълнуваша и интересно с книга в ръка.

Ревю на втората книга „Дни на кръв и звездна светлина“
Ревю на третата книга „Сънища за богове и чудовища“

сряда, 17 юни 2015 г.

Крадецът на книги - Маркъс Зюсак

ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ - ТИ ЩЕ УМРЕШ.
Разказвачът на тази история е не друг, а Смъртта.
Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги. Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат.

От дни се чудя как да започна това ревю и още не съм решила. И то само защото книгата ми е още в ума, просто не мога да спра да мисля за нея . Какво да кажа. Тази книга буквално ме изцеди психически. Толкова хубава, толкова добре написана, забавна, интересна, но и трагична. Тази книга е необикновена и заслужава вниманието на всеки.Историята -  невероятна, героите - приказни, разказвача - смъртоносен. 

„Бялото несъмнено е цвят и ми се струва, че вие не бихте искали да спорите с мен.“

Книгата е толкова добра като се започне от  корицата (само на мен ли ми останаха очите по нея?) и завършим с страшния разказвач.Времето на втората световна война, нацистка германия, в територията на мразещите евреите, Зюсак ни представа една история, която освен, че ни показва, че дори и по онова време, на онова място винаги е имало, има и ще има хора, които ще са си добри изначало, хора които ще рискуват живота си за другите, ще бъдат готови да изтърпят ударът с камшика в името на едно добро дело, ще бъдат готови всеки ден да разказват за времето само и само да предизвика усмивка на едно тъжно лице, такива човешки персонажи ни представя автора, персонажи герои.
Като дойдохме на думата за героите.
Лизел - е едно малко, смело и силно момиче, което следва сърцето си и открива красотата на думите. Нейния персонаж ми хареса ужасно много.  Любовта и към книгите - великолепна, добротата и - незабравима. Тя е една малка сладура, която показва повече от човечност, в свят в който тя е в недоимък.

„Книги навсякъде! На всяка стена имаше претрупани и въпреки това безупречни лавици с книги. Почти беше невъзможно да се види боята върху дървото. Имаше книги с гръбчета в черти, червени.. и всякакви други цветове, а буквите върху тях бяха с всевъзможни стилове и размели. Това беше от най-красивите неща, които Лизел Мемингер бе виждала. “

Руди - ах моя малък Джеси Оуенс какво да кажа разплаках се на финала ти. Толкова сладък, миличък и добър, че просто не знам. Това малко дете, показва толкова много сила, смелост, добрата и съпричастност, че просто човек не може да не се влюби, не може да не страда и да не се радва на преживяванията му.

„Той винаги ме кара да се чувствам особено, това момче.. Всеки път. Това е единственият му недостатък. То стъпва върху сърцето ми. И ме кара да плача.“

Ханс и Роза Хуберман - много ми е чудно тези хора как са се хареса и оженили, че чак и деца имат. Те са толкова различни. Той е мил, добър, сърдечен, а тя е меко казано грубичка, твърда и ами злобна, но явно човека, които е казал, че противоположностите се привличат е бил много прав. Тези двата са толкова различни, колкото и си подхождат.
Макс - още едни великолепен герой. Честно казано не си представям какво бих направила на негово място, как бих издържала. Неговата история е още по впечатляваща от това, че наистина е имало такива хора, истински хора са преживели мъченията, които той е преживял.
И остана още един герой на когото ще отделя внимание, поради проста причина, че не искам да ме посети в идното бъдеще.
Смъртта  - тя ни разказа тази великолепна история, нейните коментари читателя чете, през нейните очи виждаме света на Лизел Мемингер. Най страшния разказвач, но и най-добрия.

Цитати

„Единствено по-лошо нещо от момче, което те мрази, е момче, което те обича.“

„Май вече няма да се налага да търгувам с цигари? - подхвърли татко. - Не и при положение, че можеш да ги крадеш, вместо да ги купувам. “

„Очевидно си идиот - отбеляза Артур, - но си от нашият тип идиоти.“

„Аз съм глупав.... И добър. Което ме превръща в най-големия идиот на света. “

„Тя чу коремът му да къркори и въпреки това Руди даваше на хората хляб.“

Книга спираща дъха, носеща наслада, радост и тъга. Това е книга подходяща за всеки, книга, която би запали по четенето и най-заклетия книгомразец. (имали такава дума?)
П.С: Явно реших как да започна ревюто. 

събота, 13 юни 2015 г.

Любими цитати от любими книги - част 5

Хей хора, как сте? Както бях споменала още в ревюто на "Аз съм номер четири", че ще направя пост с любимите ми цитати от поредицата и ето го. Разбира се като прочета останалите книги от поредицата, ще редактирам публикацията. А сега се  насладете на цитатите. 

1. „Заветите на Лориен“  -  Питакъс Лор

-  "Аз съм номер четири"

"- Не се срамувай.
- Няма такова нещо. Просто се опитвам да предпазя обектива ти. Лицето ми може да го счупи."

" - Джон, ти беше на училище за час и половина. Как, по дяволите, си успял вече да се спречкаш? Не си толкова глупав.
- Това е гимназията. Аз съм новият. Лесно е."

"Аз съм извънземен, притежавам невероятни способности  и други тепърва ми предстоят, мога да правя неща, за които никое човешко същество не би и мечтало, но това не ми пречи да приличам на идиот."

"- И така, ще ми кажеш ли името и?
- Ъ? - питам.
- Трябва да има причина за тази абсурдна усмивка на лицето ти. Очевидната причина е момиче."

"И когато мислиш, че всичко е загубено, когато всичко изглежда мрачно и без бъдеще, помни, че винаги има надежда."

"- Най-добрия начин да преодолееш страха си е да се изправиш срещу него."

"-Липсваш ми - казвам.
- Липсвам ти? Но аз съм тук.
- Това е най-гадният начин да ти липсва някой. Когато е точно до теб и все пак ти липсва. "

" - Когато изгубиш надежда, губиш всичко...."

".... нещата, които са най-очевидни, са точно тези, които най-често пропускаме."

"Готов съм да видя много неща на този свят, но да ме вземат мътните, ако ще те гледам как умираш. "

"Анри винаги казваше: цената на един спомен е тъгата, която той носи."

"- Ти си ангел.
- Не - каза тя. - Аз съм просто едно влюбено момиче."

"- Ще се върна при теб - казвам аз - Обещавам ти, дори да е последното нещо, което ще направя, ще се върна при теб. "

 - "Силата на шестимата"

"...ако прекарам още няколко минути в тази скапана стая, ще откача.
- Сам, ти си беше откачен от мига, в който те срещнах."

"- Мисля, че си  пил твърде много, Ектор Рикардо.
- Естествено - отвърна той. -Аз съм селския пияница....."

"...покажи ми човек без пороци и аз ще ти покажа човек без добродетели."

"Знам също, че ако не виждаш някого, не означава, че той не те вижда."

"- Стой! Не мърдай! - чувам зад себе си. - Горе ръцете!
- Кое по-точно - да не мърдам или да си вдигна ръцете? Не мога да направя и двете."

"- Как така винаги успяваш да си толкова весел?
- Алкохолът -...."

" - Всъщност чия беше идеята? - питам.
- Твоя.
- Е, понякога ми хрумват и тъпи идеи."

- "Възходът на номер Девет"

"..., но когато се изправени пред избора да убием или да бъдем убити, винаги ще избера първото. "

"- Знаеш ли какво се случва на деца като тебе в затвора? - пита.
- Бягат от него?..."

" - Няма да преодолеем пречките, като ги отбягваме. Няма значение с каква скорост се движим, само не трябва да спираме."

" - Девет - казвам му, - готов ли си да изчезваме оттук?
- Боже, готов съм, и още как. Трябва да се изпикая."

"Той ме остави жива, аз пък смятам да го убия."

"Силни сме само като сме сплотени."

вторник, 9 юни 2015 г.

Favourite Genre Book Tag

Хей! Само аз ли вече съм изцедена и физически и психически от тази седмица, която едва е започнала. Да сигурно не съм само аз, като се има в предвид, че е към края на учебната година, а съм сигурна, че не само над моята глава има милиони изходни и изпитвания.
Да, да и в това време на нечувано мъчение има лъч светлина, който поне за малко ме облекчава и този лъч е нов таг. Благодаря на Кая, че ме е тагнала.

1.Кой е любимият ви жанр? - ол да ще се повторя, но пък да се лъже все пак е грях и нямам избор освен да си кажа истината, а тя е, че обожавам фентъзи.

2.Коя е любимата ви книга от този жанр? - само една? А не.
Да не се повтарям и да казвам любимите ми книга, които съм ги споменавала милион пъти, този път ще гледам да са други.
„Заветите на Лориен“ - П. Лор
„Тайните на безсмъртния Никола Фламел“ - М. Скот
„Лукс“ -  Дж. Л. Арментраут

3.Коя книга ви е накарала да заобичате този жанр? - клише, но книгата която ме запали по този жанр, а дори по самото четене е „Хари Потър и философския камък“ -Дж.К.Р

4.Назовете една книга от този жанр, която получава заслужено голямо внимание и една, която заслужава по – голямо внимание.  - „Адски устройства“ - К. Клеър тази поредица заслужава цялото внимание на света, а поредицата заслужаваща по -голямо внимание от това което получава е „Скъпоценни камъни“ - К. Гир

5.Кое е нещото, което най – много ви дразни в книгите от този жанр? - не мога да се сетя за нещо, което да ме дразни да обикновено в тези книга има или любовен триъгълник или забранена любов, но тези неща ми харесват, особено когато накрая всичко се нарежда така както съм искала.

6.Назовете автори/поредици от този жанр, които са в списъка ви „трябва да прочета” - подгответе се за голям списък.
„Войните на Посейдон„ - А. Дей
„Героите на Олимп “- Р. Риъдър
„Ерагон“ - Кристофър Паолини
„Поредицата за Джорджина Кинкейт“ - Р. Мийд
„Създадена от дим и кост“ - Л.Тейлър
„Хрониките Уордстоун„ - Д. Дилейни
„Полуживот“ -  С. Грийн

7.До кои светове бихте искали да пътувате и кои герои бихте искали да срещнете? - да видим хващам влака от перон девет и три четвърти, малко на гости на Хари, Рон, Хърмаяни и другите, после се телепортирам отново във Лондон и отивам на госни на Гидиън и Гуендолин, с тях ще прескочим малко в миналото, посещавайки Уил и Теса, после отскачам да Аликаните да се видя с Джейс, Клеъри и другите, после на гости на любимото ми семейство Бенедикт и накрая не по важност в лагера на нечистокръвните.

8.Какво още искате да видите от този жанр? - жанра си е перфектен такъв какъвто си е.

9.Препоръчайте три свои любими книги от този жанр.
„Реликвите на смъртните“ - К.К
„Пърси Джаксън“ - Р.Р
„Савант“ - Д. Стърлинг

Тагвам; както знам вече почти всички са направили тага, а ако не са то поне вече са тагната, за това който не е, а иска да го направи е свободен.

понеделник, 8 юни 2015 г.

НАЙ-ДОБРОТО В МЕН - Никълъс Спаркс

Може ли любовта да пренапише миналото?
На кого не му се иска безкрайната обич да е възможна. Тя самата го вярваше преди години. Тогава бе на осемнайсет.
Аманда и Досън се влюбват безумно в гимназията. Макар да принадлежат към различни социални прослойки, техните чувства са неподвластни на неписаните правила в малкото южно градче. Непредвидими обстоятелства разделят влюбените и ги запращат по противоположни житейски пътеки.
След години Аманда и Досън се срещат отново...
И двамата не са забравили страстната първа любов, която ги е белязала завинаги. Изправени пред болезнени спомени, те трябва да открият дали любовта може да пренапише миналото и да заличи настоящето.

Първо, защото не мога да се стърпя.
Да вярно сте забелязали, че заглавието е само от главни букви, не полудявате.
Но друго яче не може, съжалявам, но такава издънка с превода е просто  абсурдна.
И едва завършил второкласник в днешно време ще знае, че  The best of me се превежда като Най-доброто в мен, а не Моят път към теб. И на мен не ми минава номера, с  които са се опитали да замажат гафа си. Съжалявам, че ревюто за тази прекрасна книга трябва да започни така, но...
Ох за малко да забравя 99,9% съм сигурна, че главния герой се казва ДоУсън, а не Досън, но за това няма да вдигам голяма врява, защото не ми се отдавам особено точно произнасянето на чуждите имената.

Да оставим това с грешките, че скоро време ще изпуша.
Книгата, ох тази книга. Още един от шедьоврите на Н.Спаркс. Какво да кажа. Докато четох  книгата изхабих не един пакет носни кърпички. Тази прекрасна история заслужава само възхищение и признание, а какво по-добро от това да се разревеш, защото историята ти е влязла в сърцето, защото си заобичал героите, чиято съдба ти е прекалено скъпа и дори да знаеш, че края сигурно няма да е един от най-щастливите да не спираш да се надяваш всичко да се подреди, защото иначе ти самият ще бъдеш съсипан.
Тази книга е една красива приказка за двама влюбени, отдавна раздели зареди несправедливостта на живота, които отново откриват пътя един от друг, но не получават заслужения си край. Но книгата не проследявана  само историята на ДоУсън и Аманда, а и на други герои, кой второстепенни, кой не всяка, една от историите показва една страна на живота. В живота винаги ще има истинска любов, която преодолява времето, любов не умираща със смъртта, в живота винаги ще има гадости и гадняри, които понякога ще ни се струват като божие наказание, но винаги ще има и нещо зареди което да живеем, дори това нещо да е само спомена. Книгата освен сбор от красиви, сърцераздирателни и различни истории, тя е сбор и от най-различни герои.

Като започни от Доусън, Аманда, Тък - прекрасния и добри хора, които са пример, че има още добро и че има истинска любов и че е без значение родословното ти дърво - важно е ти какъв си.
За истински кретени пример  са братовчедите на ДоУсън естествено.


„Ловците отдалечаваха отдалече имота, тъй като надписът "Нарушителите ще бъдат застреляни" на входа звучеше не толкова като предупреждение, колкото като заплаха“ 

„-..А не бива. Той иска да го помним.
- Нямам нужда от предмет, за да го помня.
- Помисли за друго - той иска да бъде нещо повече от спомен, иска част от него да бъде с нас, част, която да го замести. “

„Трудностите разделят някои хора. А други като нас сближават още повече.“

„..Защото си жив. Това значи, че ще обичаш и ще бъдеш обичан.. А нищо друго няма значение. 


Всеки готов да изхаби  няколко пакета кърпички и да приживе е с героите не една, а две прекрасния и запомнящи се любовни история, то тогава да грабва книгата без да чака друга покана.
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang