вторник, 8 декември 2015 г.

Фенка - Рейнбоу Роуъл

Кат е фенка на Саймън Сноу. Е, всички го харесват, но за Кат да е фен е нещото, в което е наистина добра. Заедно с близначката й Рен са вманиачени по книгите за Саймън още от деца. Всъщност именно това им увлечение им помага да приемат по-леко факта, че майка им ги напуска.
Четат, препрочитат, посещават форуми, пишат фенска литература за Саймън, обличат  се като героите и чакат с нетърпение последната книга.
Сестрата на Кат е надраснала детското си увлечение, но Кат не може. Не иска.Сега двете са на път да заминат за колежа, но Рен е заявила твърдо на Кат, че не иска да бъдат съквартирантки. Кат трябва да се справя сама.
И така, новата й съквартирантка се оказва груба, професорът й по творческо писане смята, че фенската литература е краят на цивилизования свят, а красивото момче от курса иск а само да  си говорят за думи... На всичкото отгоре Кат не може да спре да се тревожи за баща си, който е крехък и обичлив човек и не е бил сам никога досега. За нея въпросът е дали ще се справи? Може ли да преживее университетския живот без Рен да е наоколо? Готова ли е да започне да живее живота си? Да напише собствената си история?И дали иска да го направи, ако това означава да остави Саймън Сноу в миналото си?

"Усмивките объркват хората, помисли си тя. Затова не се усмихвам.

Обичам тази книги по ред причини.
- тя е великолепна и незабравима
- героите са интересни и забавни
- книгата е лека и неусетно я прочетох
- и последно естествено не по важност книгата ми е подарък за рождения ми ден от една много близка приятелка и просто няма как да не я обичам

Това са толкова малка част от причините поради, които обичам книгата, че просто не е за вярване и как няма да е така, като всеки един пристрастен към книгите човек, особено момичетата (нищо лично момчета), с тази книга просто човек има чувство, че тя е създадена точно за него в една или друга степен. Все едно  тя описва твоя собствен живот, взети са моменти от твоето ежедневие и са преобрази в една невероятна история. Това е „Фенка“
Книгата ни представя света на Кат едно момиче чист книжен плъх, което живее в свой си свят посветен само и само на книгите и по-точно на една определена поредица, което се сблъсква с реалност и трудностите от новото място, намирането на нови приятели, самотата и неизвестност.

„-Толкова си шантава.. - каза Рийгън. - Чак ми липсваше. “

Образа на Кат ми беше толкова симпатичен, допадна ми с нейната срамежливост, невинност и дълбока любов към близките. Чувствах Кат като своя сестра или най-добра приятелка и като такава естествено имаше моменти, в които ми идваше на ум да я убия и заровя нанякъде, когато не беше достатъчно смела да се бори за своето и нямаше смелостта да кажа това което трябва и мисли.

„- Ти никога не си сама - въздъхна Рен. - Нали затова имаш близначка. “

Рен близначката на Кат. Отначало нейния образ ми беше значително антипатичен, дори на моменти ми идваше да я удуша нещо което естествено нямаше как да стане, но горе-долу след половината част от книгата, ако не и по нататък Рен ми стане приятна и вече не се ядосвах на появите и. Държанието на Рен, одърпването и от Кат го свързвам с това, че се опитва да бъде отделна личност, ново място, където не се знае, че имаш близначка, място където никой не знае, че имаш свой двойник. Понякога човек, колкото и да обича другия то понякога трябва да се отдръпне и да прави глупости на свобода.

„-Сериозно, защо не пиеш лекарства?
- Ти да не би да си психиатър? Или водиш медицинско предаване по телевизията?
- Не, на хапчета съм - отвърна Рийгън. - Супер е.“

Рийгън, съквартирантката на Кат, е едно да си го кажа грубичко момиче, което казва това което мисли. Но за разлика от образа на Рен, Рийгън ми хареса от самото начало, с ритниците по вратата и откровеността си, с това, че въпреки уж голямото си небрежност и отчужденост от Кат, те се сприятелиха и станаха наистина добри приятелки. Рейгън ми хареса с това, че подкрепи приятелката си я, подтикна я да се бори за желаното момче, нищо, че нещата се пообъркаха.

„- Успа ли да се загубиш в библиотеката?
- Не, разбира се.
- Откъде се разбира? - отвърна той. - Аз винаги се губя в библиотеката. Всеки път. Дори си мисля, че колкото по-често ходя там, толкова повече се губя. Сякаш ме опознава и почва да ми прави номера. “

Ах Ливай, момчето хлътнало по Кат от самота начало, неговата визия честно казано  не можах да си  представя. Просто не можах с тази коса. Той е един толкова жизнерадостен, никога не губещ доброто си настроение. И аз като Кат на моменти се дразнех на тази негова постоянна вежливост и щастие. Аз съм доста кисел човек на моменти и просто не мога да бъда постоянно щастлива, а на Ливай му се отдава толкова лесно, с такава лекота успя да влезе под кожата и в живота на Кат, че тя самата не се осети.

"Дойде да я види на следващия ден. И на по-следващия. А след около седмица Кат вече знаеше, че по един или друг начин ще успее да се вмъкне незабелязано в деня ѝ и ще се държи така, сякаш винаги е бил част от живота ѝ."

Ливай е от онези момчета, които неусетно ни карат да се влюбиш в тях с мисълта, че са съвършени, но истината е че никой от нас и това дори ни кара да се влюбваме още повече.

„- Липсваш ми.
- Стига глупости - каза тя. - Нали ме видя сутринта.
- Не е заради времето - отвърна Ливай.. - Заради разстоянието е.“

„- Всеки може да лети. Стига да има правилните приятели.“

Книгите за Саймън Сноу. Достатъчно ревюта съм чела за книгата да знам, че и други хора са на моето мнение, че книгите за Сноу си приличат доста с тези за Хари Потър.  Само това не ми хареса с тези откази, идеята е страхотно, но просто приликата ми дойде в повече. Постоянно правих съпоставка между „истинските“ книги за Сноу и историите на Кат. И честно казано (знам, че няма смисъл) повече ми хареса историите написани от Кат. Някак си те ми допаднаха повече.

„..човек понякога хваща някого за ръката само за да се увери, че още е жив и че има друго човешко същество, което може да го потвърди.“

„Фенка“ - Р.Р една просто невероятна книга, красива история, разказана по един невероятен начин. Книгата е един истински шедьовър, перфектен за приказен ден прекаран на топло с чаша топъл шоколад и сладки.

"Можеш да разчиташ на мен, ако изтрещиш, но ако вампирясаш, не ме търси."

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang