неделя, 20 май 2018 г.

„Сборище на сенки“ - В.Е.Шуаб


Тази магия е изпепелила Черния Лондон и го е превърнала в безжизнена пустош. Какво е способна да причини на останалите? На гладуващия Бял Лондон, на процъфтяващия Червен Лондон или на безсилния Сив Лондон?
Изминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се отърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безразсъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и плава из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб.
Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елементалните игри, в които се включват най-добрите магьосници... а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине...

„-Способността е вродена - отвърна Кел. - Умението изисква упражнения.“

Чудя се наистина от къде да започна да хвала тази книга. Какво хубаво начало на една ревю нали? Изобщо аз ви държа в пълно неведение какво ще ми е мнението за книгата. Факт е, че я прочетох супер бавно почти месец сигурно я влачех в чантата ми. От време на време си открадвах по няколко минути да я чета. Това стана не защото ми беше безинтересна или нещо подобно, определено не мили мои, а обстоятелството че съм 12 клас и постоянното занимание с най-различни глупости ми пречеше. Ако имах нужното свободно време сигурна съм, че щях да я прочета за супер кратко време. И се надявам когато излезе третата книга, да имам възможността да я прочета без да спирам.

„-Знаеш ли каква е същността на свободата, Кел? Тя не идва по естествен път. Почти на никога не му я връчват с почести. Аз съм свободна, защото се борих за нея.“

В.Е.Шуаб е създала едва невероятна книга, която е повече от достойно продължение на „Четири цвята на магията”. Това е книга за магия, за приключения, турнири, за борбата на злото с доброто, това е книга за любовта, приятелството и братството.
„Сборище на сенки” продължава историята на Кел и Лайла, отново ни представя любимите герои във вихъра на нови приключения и изпитания. Всеки, който се е влюбил в първата книга, то ще заобича и тази. 

„природен закон е хората да ругаят на родния си език.“

Хареса ми, че в тази книга малко бе изоставена линията на действие от първата книга. Как да го обясня... Злото, което бе в първата книга, още го има и със сигурност ще донесе много неприятности на нашите герои, но в тази втора книга беше на заден план. В „Сборище на сенки“ се разказва за по друга сюжетна линия, пак нашите любими герои бяха там, но те тук не бях чак толкова в ситуации на живот и смъртта, а имаха времето да разберат на какво са способни, да тестват силите си.  Не ме разбирайте погрешно, не знам дали можах да обясня добре ситуацията, но не се плашете, книгата си е великолепна.  
Източник.
Хареса ми, че книгата бе разчупени, имаше различни гледни точки и то не само от страна на Кел и Лайла. 
Да естествено техните бяха главните, но имаше глави от гледнато точка и на други герои и беше много интересно и вълнуващо. 

„-Всички смятат, че си търся смъртта, нали? Но аз не искам да умирам - лесно е да умреш. Не, искам да живея, но приближаването до смъртта е единственият начин да се почувствам жива.“

Едно нещо ме влудяваше в книгата, а именно, че толкова много време чаках Кел и Лайла да се срещнат отново. Супер много ги харесвам двамата и като отделни личности и когато са заедно и ми беше много интересно как ще протече първата им среща след преживяването в първата книга. И едно мога да кажа без да издавам нищо особено тази среща беше гръм и мълнии просто. Толкова много време го чаках този момент и определено не останах разочарована. Но дори и заради това не мога да забравя болката от факта, че чаках толкова много време.

Спойлер: Съжалявам не можах да се въздържа.
Та в началото като се появи Алкард изобщо не го харесах, защото си помислих, че ще застане между Лайла и Кел. И когато Алкард я целуна, просто ми идваше да му прережа гърлото с един от множеството ножове на Лайла и да му взема котката, че моята е малко самотна. Та после като разбрах, че той и Рей си имат история бях адски щастлива и сега наистина искам те да си заедно накрая. 

„Хората оцеляват чрез предпазливост, но се издигат благодарение на дързостта си.“

Източник.
Героите в поредицата са много добре създадения и всеки един от тях по един или друг начин е спечел моята симпатия. Радвам се, че и в тази книга те продължават да се развиват, ние научаваме нови и вълнуващи за тях неща. 
Кел си е моят черноок сладур, който е вечно намръщен и кисел, но когато види Лайла оставя всичко и всекиго. Все още авторката ни държи на тръни и не ни разказва за неговото минало, което и за самият герой е неизвестно. И аз нямам търпение моментът да настъпи и да задоволя любопидството си.  Понякога ми е жал за Кел, защото съдбата му е отредила една не лека задача.

„-Кел има само две лица -....
-Само две ли! Повечето хора не са ли само с едно.
-Напротив, мис Бард - .... - Повечето хора имат далеч повече от две. Самият аз държа цял гардероб.“

Лайла си е себе си в тази книга. Тя продължава да е безстрашна, да е готова да прави глупости, да взема неоправдани рискове, само и само да се докаже. В тази книга тя открива нови свои таланти, които я правят още повече страховита и опасна. 

Източник.
Нали си ме знаете мен... аз съм си странна и след като прочетох един конкретен момент между Лайла и Кел не можах да се въздържа и прочетох края.... на третата книга и мога да кажа, че той е доста интересен. Буквално бях с приятеля ми и трябваше да се видим с други приятели и заради мен закъсняхме докато чета момента в тази книга, а следващия половин час в заведението, в което отидохме, прекарах в четене на третата книга.

„Лайла се поколеба. Знаеше, че навярно е редно да се поклони, да му целуне
ръка или да припадне - най-малкото да обясни какво прави тук,......, но вместо това щракна с пръсти и измъкна малък нож.
-Кого трябва да убия?“

Пак спойлер: Толкова ми бяха сладки Кел и Лайла в двореца. Как тези двама иначе доста тайнствени личности се разкриват един пред друг, как са открили доверена личност, открили са човека,.който могат да си позволят да обичат. май три пъти ако не се лъжа препрочетох този момент, защото той ми беше така сладък и интересен. 

Рей, милият брат на Кел, си е душичка, която в тази книга има своята по-тъмна страна, която го измъчва, кошмари, които не го оставят да спи спокойно. Не мога да лъжа определено ми е влязъл под кожата.
Както казах в по-горния спойлер Алкард е един от новите герои в тази книга, когото аз в началото не харесах особено, причина, която също съм я посочила горе. В последствие в развитието на действието започнах да харесвам личността му, колкото и надменна да е. Малко по малко започна да ме спечелва на своя страна, въпреки че все още имам резерви към него.
Източник.

„-Не.....- Не. Не. Има дузини!
-Кел?.........
-Дузини кораби, Лайла! И ти си се качила на борда точно на този!
.....
-За да сме честни - добави Алукард, - според мен тя планираше да го открадни и да ми пререже гърлото.
-Тогава защо не го направи? - изръмжа Кел и се извърна пак към нея. - Винаги си толкова бърза да ръгаш и колиш, как така не успа да заколиш тъкмо него?“

„Сборище на сенки“ от В.Е.Шуаб, продължението на „Четири цвята на магията“ е една великолепна книга. Тя е изпълнена с обрати и изненади, с битки и балове, с приключения и интимни моменти между героите. Поредицата на В.Е.Шуаб си заслужава всяка една отделено минутка, защото тя е едно малко съкровище, което всеки един любител на фантастиката трябва да прочете.

Благодаря изключително много на издателство Емас за предоставената възможност. 

П.П. Голяма част от ревюто го писах точно предния ден преди матурата по български, защото главата ми е толкова гръмнала от всичкото учене, че си казах, че повече няма да уча, колкото и гласа вътре в мен да ми нашепва да преговоря още нещо. 
П.П.П. Аа аз си довърших ревюто и явно дена преди матурата ми ще ви направя един подарък и го публикувам. 

„Политиката е танц до момента на прерастването си във война.“

четвъртък, 26 април 2018 г.

„Целувка в Париж“ - Катрин Райдър

Нюйоркчанката Серина Фуентес е планирала абсолютно всичко: Париж, градът на любовта, 21 декември, тя и сестра й по следите на медения месец на родителите им – истинска „Романтика“! Само че сестра й заминава за Мадрид с новия си любим и я поверява на грижите на напълно непознат.
Какъв ужас!
Жан-Люк не е съвсем очарован от мисълта, че ще трябва да се грижи за американска туристка. Твърде много за преглъщане му се струва и стриктно изчислената по секунди обиколка на града. Но някъде по средата на тяхната дълга разходка из Париж двамата осъзнават, че противоположностите може би се привличат…


„Виждала съм празните погледи на хора, изгубени в огромни тълпи - непрекъснато заобиколени от други, докато същевременно са напълно самотни. Някои хора просто свършват сами. 
Защото животът не е мил към всички.“

Замислете се кой е най-романтичният град в света, по кои улици искате да вървите с любимия човек, да си правите смешни снимки и да изживявате приключения, или в кой град искате да срещнете любовта..... Напълно реторичен въпрос, но все пак моля замислете се..... А ако нямате тази възможност? Да си го кажем не всеки от нас има възможност да върви по улиците на Париж, да се загуби в неговия лабиринт.... но нали за това са книгите. И точно с тази ще можете да изживее едно красиво пътешествие.

„Целувка в Париж“ от Катрин Райдър е красива книга, която ни разказва историята на Серина и Жан-Люк. Двама пълни противоположности, които откриват тайната на любовта, а именно, че противоположностите се привличат и че няма как човек да е щастлив, когато е със същия като него човек. Това е книга за любовта, за болката от загубата на скъп за нас човек, за това как човек може да се преоткрие, как да се научи да се радва на заобикалящато го среда и че няма как да не бъдеш въвлечен в шемета на Париж.


Източник.
„За нас важното не бяха забележителностите, просто присъствието на другия човек ги превръщаше в специални. Аз най-вероятно нямаше да си спомням как съм се чувствала, докато съм зяпала втренчено в някоя картина на Ван Гог без значение колко велико според мен е неговото изкуство. Но никога няма да забравя радостта от това просто да съм с човека, когото обичам, в някакъв случаен ресторант на ъгъла.“

Любовта е най-красивото чувство на света и всеки един от нас трябва да я търси и да не се отказва от нея, когато нещата станат сложни или когато сме бели разочаровани, защото колкото и да ни наранява любовта, колкото и болка да сме преживели заради нея, тя продължава да е най-красивото чувство на света и именно тя прави живота ни истински живян..
Книги като „Целувка в Париж“ са едни приятни допълнения към края на уморителен ден, защото те леко и така не натоварващо ни разказват красива история за любовта, пътешествия и начин да преоткриеш себе си. Тава е перфектната лека и приятна книга за всеки романтик готов да се потопи в една сладка история. Понякога човек няма нужда от нещо тежко, нещо, което да ни промени из основи, понякога човек просто иска да избяга от тежката действителност с нещо леко и красиво. И да естествено говоря за „Целувка в Париж”.
Обичате ли фотографията, само аз ли съм влюбена в това изкуство? Обожавам книги, в който го има този елемент, винаги само заради това съм готова да им дам още една звезда. Какво да кажа просто обичам когато някой от героите гледа света през обектива на фотоапарата и вижда света във всякакви различни нюанси. 


„... в реалния живот взаимоотношенията изискват усилия, понякога постоянни усилия. Това е точно толкова изтощително, колкото и вълнуващо, но когато си в правилната връзка, усилията си струват?“


Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност.   

сряда, 11 април 2018 г.

„Гемина“ - Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Хана е преместена на портална станция в покрайнините на галактиката и това обрича социалния й живот на смърт. Никой не й казва, че това наистина може да я убие.
Хана е глезената дъщеря на капитана на станцията. Ник е член на прословуто престъпно семейство. Докато двамата се борят с всекидневието на борда на най-скучната портална станция в галактиката, Кейди Грант и „Хипатия“ са се насочили точно към „Хиймдал“ с новини а инвазията на Керенза.
Елитен БайТек отряд от убийци нахлува на станцията. Хищни извънземни премахват нейните обитатели един по един. Неизправност в червейната дупка на кораба обрича пространство-времето на унищожение още преди вечеря.
Ще успеят ли Хана и Ник да защитят дома си? Съдбата на всички в „Хипатия“ и вероятно на цялата вселена е в техни ръце.

„Търпението и Тишината са родили чудна дъщеричка. Името и било Мъст.“

„Гемина“ е невероятна книга, която продължава вълнуващата, изпълнена с препятствия история в „Илумине“. Тук имаме нови невероятни герои, които трябва да се справят с нова опасност, които трябва да намерят сила в себе си да превъзмогнат болката от различните загуби и да сритат задника на лошите. Не се лъжете абсолютно всичко е свързано и ако се опасявате, че ще ви липсва например присъствието на Кейди и Езра, то не се притеснявайте и те ще появят. Няма да усетите обаче, че дори ви липсват, защото главните герои в „Гемина“ също са едни малки душички, които обожавам. Хана, Ник и Ела са силни герои, поставени пред решения факт да се борят за дома си, защото те се герои, а героите не се предават.


„... не мога да не си задам въпроса дали мисълта, че ще спаси живота на толкова много хора, надеждите и мечтите им, не бледнее пред мисълта, че ще го види отново.“

Източник.
Та  обожавам книгата, тя е просто едно огромно съкровище, което не исках да оставям. Исках само да чета и да се удивлявам на уникалния дизайн, защото книгите от  поредицата „Досието Illuminae“ си заслужават дори само заради дизайна, който ще ви остави без думи, който ще ви удивлява с всяка една нова страница.
Действието в тази книга се развива където спира „Илумине“ само, че мястото друго, а именно станция „Хиймдал“, която пък е важна за спасяването на един определен космически кораб, пълен с един определени персонажи свидетели, знаете тези, които са чели предишната книга.  Героите в „Гемина“ са длъжни да защитят дома си, да защитят невинните. Това не е тяхно задължение, та те са още тинейджъри, но нали знаете, героите не избират да са герои, те просто са такива и когато някой трябва да направи нещо храбро, да се жертва за останалите те просто го правят, колко и трудно и мъчително да е.
Книгата си играе с чувствата на хората, разбива ги на парчета, кара читателя да плаче, да се тръшка, да копнее за продължението. Определено това е книга наситена с много и най-различни емоции, които пленяват читателя.


„Донъли, Х: Много е трогателно - как се надяваш, че някой ден ще те потърся само за да чуя гласа ти.
Посетител423: Да мечтая за невъзможното. Това е призванието ми.“

Когато живота на всички зависи от теб, когато цели вселени зависят от това да се справиш с задачата нямаш много време за мислене, нямаш шанса да се справиш със загубите и болките, но нашите главни герои - Хана, Ник и Ела намират сили в себе си да се справят, защото Кой друг? Обичам как героите в такива книги просто се справят, стискат зъби, заравят цялата болка, страх, копнежа да избягаш, и просто правят това, което е нужно. И точно това правят героите тук, стискат зъби ритат задниците на лошите, бият се с гнусни извънземни и се жертват в името на доброто.

Една книга е нищо без своите героите, а Ейми Кауфман и Джей Кристоф обичат да създават интересни герои. 
Източник.
В началото не харесах особено Хана, както пише и в описанието за мен тя беше глезла, татиното момиченце, което получава всичко. С развитието на действието обаче започнах да я опознавам и да откривам колко силна, смела и борбена е тя, как тя не разбира какво означава предавам се и че да Хана е момичето на татко, но точно това е нещото, което я е превърнала в силна личност.
Ник си е едно лошо момче, което естествено аз харесах още от самото начало...... За разлика от Хана, Ник е преживявал трудности от самота начало на живота си, колкото и гадости да му струпва живота той остава с чисто сърце, душата му бива запазена. Самата житейска история на героя е интересна, но моменти забавна, а в други сърцераздирателна.


„Nik M: Бабушка Ника ни го разказваше на семейните сбирки. Отвеждаше ни с брат ми и братовчедите в някоя стая, слагаше ни да седнем и преразказваше „Как убих дядо ви“. Не се ...вам. Но поуките, вкоренени в съзнанието на мъжете Маликови от това, са две:
Nik M: 1. Никога. Никога. НИКОГА не кръшкай на момичето си (никогааа)...“

Братовчедката на Ник, Ела, също е едно малко съкровище, борещо се с живота още от малка, станала негова жертва, но намираща сила в себе си, да се бори, да не се предава.
Това са тримата главни герои, който ако не ви беше достатъчно ясно аз ги обожавам, защото просто са си те..... 
Книгата е пълна с изненади, колко не изненадващо....Важното е само, че някои ама наистина са напълно шокираща каращи ме да остана с отворена уста. Тези, които са прочели тази книга.. Спойлер!!!!Честно супер много се изненадах като разбрах, че Джаксън е предателя, знаех си, че някак си той ще изчезне от картинката, за да могат Хана и Ник да са заедно, но чак това..... не мислех, че той е предателя. Мислех се, че ще умре или нещо токова и така ще светне зелената лапичка за Хана и Ник.


Източник
„Гемина“ от  Ейми Кауфман и Джей Кристоф е втората книга от невероятната поредица „Досието Illuminae“. Поредица, която пленява читателя, книги, които те омагьосват и губиш представа за време. Ако сте се влюбили в „Илумине“, то тогава не чакайте повече, а просто нападайте „Гемина“, тя ще ви прати в свят на борба за живота, на изпитания, на болка, на невероятни герои, които ще ви разчустват.

Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставена възможност да прочета това съкровище.  

„...били е супер да си добър, още по-супер да си късметлия.“

петък, 30 март 2018 г.

„Твоята перфектна година“ - Шарлоте Лукас

В какво се състои смисълът на живота? Ако Йонатан Грийф е знаел някога отговора, то улисан в своя бизнес, отдавна го е забравил.
В какво се състои смисълът на живота? За Хана Маркс отговорът е ясен: да виждаш доброто; да изживяваш мига; да живееш тук и сега. И може би да си спонтанен, например да се събуеш в парка и да хукнеш бос по тревата...
Един мъж и една жена, толкова различни и толкова далечни. Но понякога съдбата поставя под въпрос всичко, в което си вярвал. И един дневник с предписани ден по ден преживявания за предстоящата година, окачен на грешния велосипед, може да преобърне живота ти. И да изживееш своята първа перфектна година...

„Твоята перфектна година“ от Шарлоте Лукас е разказ за това как живота на всеки един от нас може да бъде променен за винаги, понякога дори от неща малко и на пръв поглед маловажно, как съдбата ни отваря вратата на промяната, но само и единствено ние решаваме дали ще минем през нея. Това е книга за промените в живота, за поуката, че всяко зло е за добро и че колкото и ужасен да е живота ти в един момент, то не трябва да губиш вярата, че един ден, ще бъде по-хубав, че човек може да излезе от летаргията на живота.


„Понякога нещата, които ни се струват толкова ужасни, че можем да повярваме в тях, въпреки всичко се оказват истина.“

Много харесах книга... естествено...само дето я прочетох много бавно, но заради това са виновни толкова изискващите учители и наближаващите матури естествено. Като я започвах нямах абсолютно никаква представа за какво за бога с разказва в нея напълно честно. Мислех си, че е някаква любовна история, заради корицата и, която междудругото е просто невероятна....(моите възторжени комплименти на Фиделия Косева).
Та започвам книгата в пълно невидение какво по точно ме очаква.... и това така много ми хареса... постепенно се потапях в ежедневието на Йонатан (постоянно по навик му викам Джонатан...ах Каси), в живота на Хана, преживях с тях шегите на съдбата, видях как Йонатан се променя, как отново започва да живее истински живота си, как излиза от летаргията и започва да чувства, да живее истински, проследих как съдбата дирижира живота и на двамата ни герои и ги направлява. Книгата ни говори, че когато човек отвори очи за промяната, за необикновените и неочакваните неща в живота, то те започват да му се случват, но това също е история за ударите на живота, за това, че точно когато си мислиш, че живота ти е перфектен той може да бъде сгромолясан с гръм и трясък, но въпреки всичко поуката си е там, а именно, че всяко зло е за добро, че винаги когато една врата се затвори пред лицето ти, то друга ще се отвори.


„Животът трябва да бъде ЖИВЯН - все едно колко ще продължи. Защото в крайна сметка никой човек не знае кога ще удари последният му час. Дали е болен, или не. Затова само СЕГА, само ДНЕС има значение. „Вчера“ е безразлично и не се брои, а никой не може да повлияе на „утре“. 

Това не е книга за любовна история, няма любовна мелодрама, е естествено има любовна история, но тя не е ключова за книгата, тя просто донася още една шипка красота. В основата на „Твоята перфектна година“ е промяната, начина да се измъкнеш от пипалата на монотонността и да започнеш да живееш, да изживяваш всеки миг като че ли е последен.  
Един от проблемите ми с книгата беше факта, че в началото действието се развиваше твърде бавно, а края сякаш, за да компенсира това беше прекалено забързан. Хареса ми и то много как в началото читателя полека бива въвеждан в живота на героите, как малко по-малко ги опознаваме, разбира ме същността им какво ги води и не бих искала за нищо да заменя това, но ако беше с една идея  по-забързано  щеше да е много по-добре, а финала... и там всичко ми хареса, но толкова много чаках едно нещо да се случи, а то бе така забързано, че едва го уситих така да се изразя. Просто това препускане във времето в края на книгата не ми хареса.
Не искам да коментирам героиите, защото тяхната същност, пътя, през който минават са ключови за книгата и без да исдкам може да издам нещо, което не трябва. Но едно нещо определено ще кажа, а  то е именно, че харесах и то много героите, може в началото не ми допадно особено Йонатан, но в последствие запчнах да го харесвам.


„Твоята перфектна година“ е една интересна и изключително приятна книга, която ни разказва, как живота на човек може да стане вълнуващ, да се превърнеш в истински живот, а не просто съществуване. Това е една история за промяната, за изпитанията в жинота, зо това как човек се справя с мъката, с трагедиите. 

Благодаря изключително много на издателство Емас за предоставената възможност.

четвъртък, 1 март 2018 г.

Любими цитати от любими книги - Част 11

Източник.
И идва времето за цитатите от „Истории от академията за ловци на сенки“.
Нали ме знаете мен... цитатите от книгите са си моя слабост, особено тези от книгите на Касандра Клеър. Изобщо не трябва да се учудвате, ако питате мен, че има такава публикация. Единственият проблем, който ми създаде писането на цитатите е факта, че ми идваше първо да препиша по цели страници, а другото е, че постоянно се зачитах, та аз ги писах поне три часа, като два от тях просто наново четях някои моменти. 

„-Да, да, всички сте чували да рода Херондейл - .... - И вероятно само хубави неща, за Уил Херондейл например или за сина му Джеймс, или пък за Джонатан Лайтууд Херондейл в наши дни.“

„-Всички ние сме онова, в което ни е превърнала нашето минало. Сборът от хиляди решения, вземани всеки ден. Можем да променим себе си, но никога не можем да изтрием онова, което сме били някога.“

„Името Херондейл е покрито с доста мрачна слава, както вероятно знаеш. Мнозина от тях са герои, някои предатели, твърде много са безразсъдни, необуздани създания, пленници на своите страсти, били те любов или омраза.“


Източник
„-Тобаяс я обичаше повече, отколкото бе обичал каквото и да било на света... повече от семейството, дълга си, дори себе си. В това навярно беше истински Херондейл..“

„Като всички от рода Херондейл, способността му да обича без мярка и без край била както най-големият ме дар, така и най-страшното му проклятие.“

„Всеки избор, който правиш, те прави онова, което си. Никога не позволявай някой друг да избере кой ще бъдеш.“

„-Решенията, които вземаш ти, единствено те имат значение, не кръвта във вените ти.“

„-Не е уместно - заяви Теса на съпруга си Уил.
-На него му харесва... - Виж колко силно я държи.
Двегодишният Джеймс Херондейл действително държеше камата много добре. Преди да я забие във възглавницата на дивана, вдигайки облак от перца във въздуха.“

„Към децата си Уил се отнасяше със същата обич, с която винаги се бе отнасял към нея, свирепа и непоклатима. И проявяваше същото закрилническо отношение, което беше проявявал само с още един друг човек - онзи, на когото беше кръстен Джеймс. Неговият парабатай Джем.“


Източник.
„-Лъжица! - провикна се Джеймс и като се втурна към чичо Гейбриъл, я забоде.
Гейбриъл разроши любвеобилно косата му.
-Ти си толкова добро момче. Нерядко се чудя как изобщо е възможно да си син на Уил.
-Лъжица - каза Джеймс и се притисна обичливо в крака на чичо си. 
-Не, Джеймс - подкокороса го Уил. - Честта на благородния ти баща беше засегната. В атака!“

„Не знаеш кога, нито кой, ала някой ден един непознат ще нахлуе в живота ти и напълно ще го преобрази. Светът ще се преобърне с краката нагоре и ти ще бъдеш по-щастлив заради това.“

„Ето защо се съгласихме да те изпратим на училище. Въпреки че ужасно много ше ни липсваш.
-Ужасно? - повтори Джеймс срамежливо.
-Майка ти твърди, че ще бъде храбра и няма да падне духом - отвърна баща му. - Американците са безсърдечни. Аз обаче всяка вечер ще плача във възглавницата си.“


Източник.
„Баща му винаги си измисляше повози чичо Джем да дойде при тях - веднъж бе заявил, че една саксия е обсебена от демон.“

„-Как е мама? - прошепна Джеймс.
-Разплака се, когато Джем и каза, и заяви, че си нейното мило момче. Подозирам, че възнамерява да те удуши и да ти направи торта след това.“

„-Любовта, истинската любов, е да те виждат. Да те познават. Да познаваш най-грозната част от някого и въпреки това да го обичащ. И... според мен, когато двама  души се влюбят, те се превръщат в нещо друго, нещо повече от сбора на съставните им части. Сякаш създавате един нов свят, който съществува единствено за вас двамата. Вие сте боговете в своята мъничка вселена.“

„Знам обаче, че не кръвта във вените обуславя кой си. онова, което те определя като личност, са изборите, които правиш. Знам също така, че да обичаш някого, дори когато е плашещо, дори когато има последствия, никога не е неправилно.“

„...обичаш, докато можеш, да обичаш онова, което е крехко и красиво, и застрашено. Никой не живееше вечно.“

„-Ние всички променяме света с всеки ден, в който живеемв него...“

събота, 24 февруари 2018 г.

„Истории от академията за ловци на сенки“ - Касандра Клеър

„Всеки избор, който правиш, те прави онова, което си. Никога не позволявай някой друг да избере кой ще бъдеш.“

Саймън Люис никога не си е представял, че ще стане ловец на сенки… Ала ето че сега има тази възможност. Днес той започва обучението си в Академията за ловци на сенки.
Присъединете се към Саймън и научете повече за славната история на Академията с помощта на Джейс Херондейл, Теса Грей и Магнус Бейн. В течение на неговото обучение, в книгата се появяват и други герои....

„-Всички ние сме онова, в което ни е превърнало нашето минало. Сборът от хиляди решения, вземани всеки ден. Можем да променим себе си, но никога не можем да изтрием онова, което сме били някога.“

„Истории от академията за ловци на сенки“ е едно прекрасно допълнение към невероятното творчество на Касандра Клеър. Това е книга, която ни представя неразказани до сега истории, истории изпълнени с приключения, поуки, приятелства и любими герои. И ако сте фен на света за ловците на сенки, то тогава тази книга е точно за вас, защото ако сте фен то и вие не искате да се сбогуване с героите и.

Ако сте чели част от моите публикации, то тогава трябва да ви е пределно ясно, точно колко много съм влюбена в творчеството на Касандра Клеър. Тя не разказва просто една увлекателна история, за магия, свръхестествени същества, тайно общество на хора борещи се със злото, за демони, злодеи и несправедливи закони, тя ни кара да се влюбваме в героите, да се превържем до такава степен към тях, че да ни се къса сърцето, когато трябва да им кажем сбогом. Но ето го и решението. Това прекрасно допълнително издание, отново ни дава възможността да се насладим на любимите персонажи, да разберем нови неща за тях, да преживеем още едно приключение и още веднъж да се влюбим в тях.


Източник.
„Знам обаче, че не кръвта във вените обуславя кой си. онова, което те определя като личност, са изборите, които правиш. Знам също така, че да обичаш някого, дори когато е плашещо, дори когато има последствия, никога не е неправилно.“

Хубавото на тази книга е, че от време на време се бръкват герои от другите поредици. Не грешка това не е само хубавото, това е нещото което превръща тази книга в съкровище. Защото тук ще видим както любимците ни от „Реликвите на смъртните”, от така болезнената трилогия „Адски устройства”, от все още незавършената  „Тъмни съзаклятия”, както и от предстоящата поредица „Последни часове”.
Всеки чел дори една от поредиците на Каси трябва да е чувал за фамилията Херондейл. И за вече се чудя дали има някакъв шанс един ден да спре да ми се присвива сърцето щом чуя това име. Едни от любимите ми герои на всички времена са носители на тази фамилия. И всеки един проклет път, неща в сърцето ми повдига глава като чуе за нея. И вие ако сте като мен, ако когато чуете Херондейл се сещата за всеки един представител на тази фамилия, който ви е затрогнал, който ви е накарал да се влюбите в него, то тогава приемете един съвет от мен: Не четете книгата, когато започне да се говори за Уил или за сина му Джеймс, не и когато има хора около вас. Има огромна вероятност след това да се свиете на кълбо, а пък това доста трудно ще стане по време на час в училище. Добре, че съучениците ми вече са свикнали и не обръщат внимание като притискам книга и гледам на някъде с празен поглед. 


„-Лъжица! - провикна се Джеймс и като се втурна към чичо Гейбриъл, я забоде.
Гейбриъл разроши любвеобилно косата му.
-Ти си толкова добро момче. Нерядко се чудя как изобщо е възможно да си син на Уил.
Източник.
-Лъжица - каза Джеймс и се притисна обичливо в крака на чичо си.
-Не, Джеймс - подкокороса го Уил. - Честта на благородния ти баща беше засегната. В атака!“

Започвам си аз книгата с ясната представа, че ще чуя имената на много любими персонажи, но наистина не очаквах това което ни дава Каси. Авторката не само тук так споменава познати и любими имена, тя ни разказва неизвестни до сега истории, все едно отново се връщаме към тези сюжети и имаме шанса, отново да извършим приключение с Теса и Уил, да се запознаем с малкия им син - Джеймс, да се срещнем с малките Ема и Джулиън и какво ли още не.
И като споменах Ема и Джулиън..... Помня като бях малка как исках да имам супер сили, най-често се спирах на четенето на мисли, но в тази книга определено бих искала да имам силата да пътувам из историята в книгата. И когато стигна до 378 страница мечтая да спра Ема и Джулиън да станат парабатаи.
Нещо, което ми направи голямо впечатление в книга е как се откриват признаци на промяна в младите нефилими. Всеки чел някоя от поредиците знае с какви предразсъдъци, с какво огромно его, че превъзхождат всички, живеят нефилимите, вече в трета поредица на авторката това ме е дразнело, но в тази книга наблюдава малки, но сигурни крачки в промяна на това статукво. 


„-Любовта, истинската любов, е да те виждат. Да те познават. Да познаваш най-грозната част от някого и въпреки това да го обичащ. И... според мен, когато двама  души се влюбят, те се превръщат в нещо друго, нещо повече от сбора на съставните им части. Сякаш създавате един нов свят, който съществува единствено за вас двамата. Вие сте боговете в своята мъничка вселена.“

„Истории от академията за ловци на сенки“ от Касандра Клеър е прекрасно допълнение към колекцията на всеки запален читател на творчеството и. Книгата не е за хора, които тъкмо искат да се запознаят със света сътворен от авторката. Книгата е за хора, които са преживели заедно с другите и книга върхове и спадове, за хора които са се борили заедно с Джейс и Клеъри, плакали са заедно с Теса и Джем на края на „Адските устройства“, радвали са се на Магнус и Алек и са искали да пътуват из книгите, че да спрат Ема и Джулиън да стават парабатаи. „Истории...“ е книга за истинските фенове и любители на света за ловците за сенки. Ако не сте такъв... то какво чакате и четете това... отивайте и започвайте веднага „Адските устройва“!!!!! 


„-Ние всички променяме света с всеки ден, в който живеем него...“

П.П. И нещо друго, което споделям под секрет, беше така трудно да напиша цитати от тази книга... постоянно се зачитах, сигурно само два часа съм чела моменти от книгата.

П.П.П. Излезе плана на авторката с датите за излизане на новите книги... и честно не знам как ще изчакам.....

понеделник, 19 февруари 2018 г.

„Жестока любов“ - Колийн Хувър

Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си.
Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:
1. Никога не питай за миналото.
2. Не очаквай бъдеще.
И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…

„Жестока любов“ е една история, изпълнена с драми, с обрати, с болка. Тя ни разказва за красивата и грозната страна на любовта, за спадовете и възходите в живота, за начина да се справиш с ударите, които ти нанася реалността, за това, че когато животът ти причини непоносима болка, то в крайна сметка ще ти поднесе и човека способен да те измъкне от ямата на страданието и безсилието.


„-Знам, че мисълта да се изправиш очи в очи с миналото ти те ужасява. То ужасява всекиго. Ала понякога не го правим заради нас самите. Правим го заради хората, които обичаме повече от себе си.“

Фен съм на Колийн Хувър още от момента, в който прочетох „Без Хоуп“. Тази книга ме плени, накара ме да плача, да се смея, да искам да не спирам да я чета. Та аз съм я чела сигурно поне три пъти, както и продължението и „Да изгубиш Хоуп“. И от него момент нататък нямам търпение да прочета още и още книга на авторката. И съм толкова щастлива от факта, че издателство Ибис решиха да издадат не една, а две книги на авторката. - Да стискаме палци да има още много.


Източник.
„-Според теб какво би могло да накара един мъж никога вече да не иска да изпитва любов?....
-Предполагам, че ако човек види любовта от най-жестоката и страна, е възможно да поиска никога вече да не я преживява отново.“

Отново да се върна към тази конкретна книга. Много я харесах, начина, по който е изградена, начина, по който се разказва историята, драмите в нея, самите герои.... Всичко това ме накара да я харесам така много, да не искам да я оставям, да не искам да спя само и само да я чета. Но хей хора забелязахте ли, че не казах, че съм влюбена в книгата. Наистина много я харесах, всичко в нея, от началото до края, но нещо не ми достигна да се прехласна до такава степен, че да я заобичам. Просто си мисля, че ако я бях прочела преди например две години, би ми харесала много повече, мисля си, че тогава бих се влюбила в историята, в героите, но сега... Вече след толкова много прочетени книги започвам да усещам недостатъците. Нещо хем не ми достигна, хем историята сякаш ми беше прекалено позната. Естествено не същата, но все пак с подобни очертания. И именно този факт не ми позволи да се влюбя в историята. 


  „Нека да ви обясня нещо за майка си. Тя е страхотна майка. Наистина страхотна майка. Ала никога не съм се чувствала удобно да говоря с нея за мъже. Започна, когато бях на дванайсет и получих първия си цикъл. Тя толкова се развълнува, че се обади на три от приятелките си, за да им каже, преди дори да ми обясни какво, по дяволите се случва с мен.“

Другото нещо, което не ми дава мира е, че нещо ми липсваше във връзката между двамата главни герои, липсваше ми нещо в самите им образи. Имах нужда от повече информация за Тейт, Майлс, Корбин и другите. Харесах героите, но наистина имах нужда от нещо повече, исках да знам повече за същността им. Да си призная и честно и почтено очаквах повече от връзката между Тейт и Майлс, просто аз ли не можах да достигна до тях, те ли не бях достатъчно силни не знам, но нещо определено ми липсваше. Не разбрах кога се залюбиха, кога изградиха такава силна връзка, защото просто аз не го видях. Бяха ми сладки заедно, харесвам ги заедно, моментите, които споделиха ми бяха така приятни, но нещо ми липсваше.  


Източник.
 „И осъзнах.. току-що… че Господ ни дава жестокото, така че да не приемаме хубавите неща в живота за даденост.“

„Жестока любов“ от Колийн Хувър е една прекрасна книга, която да определено има минуси, но  плюсовете са повече и хей важното е, че е изключително интересна и не трябва да бъде пренебрегвана. И ако в момента стои някъде чакаща ви да я прочетете, то не губете повече време. 


„-Тъжно е, когато пицата стига при теб по-бързо, отколкото полицията.“

неделя, 11 февруари 2018 г.

Giveaway

Навън вали пухкав красив сняг, аз чакам приятеля ми да дойде, за да направим палачинки...каква идилия само. За да съм напълно честна трябва да спомена, че почти не съм спала и то не, защото съм чела, а защото на котката ми и беше лошо и бях като майка орлица.
И сега по същество.
Както знаете по повод третата годишнина на блога, реших да направя Giveaway. И сега дойде времето да обява победителя. Трябваше още вчера да го направя, но да... бях заета. Четях „Жестока любов“.
Първо искам да благодаря на всички, които решиха да участват.
Благодаря за милите думи, благодаря, че ми показахте, че блога ми прави нещо добро, че има хора, които наистина четат какво пиша и им харесва. Наистина не мога да се отблагодаря за всички мили думи.
Победителят бе избран напълно произволно. И той е... барани моля......напрегната тишина... и победителят  е Gerry Koleva. Честито! Надявам се да ти харесат изненадите, които съм подготвила. Предполагам, че ще се свърша с теб преди да публикувам това, но все пак нищо не се знае. 
Отново благодаря на всички, които решиха да участват. А сега ви казвам довиждане, че приятеля ми звъни на вратата.  

четвъртък, 8 февруари 2018 г.

„Леговище на сънища“ - Либа Брей

Ийви О'Нийл, заедно с приятелите си и вуйчо си, вече се е справила с Пентаграмния убиец, всял ужас в душите на нюйоркчани. И най-сетне е осъществила голямата си мечта - да бъде една от блестящите звезди в най-звездния град. Благодарение на мистичната си способност да разчита тайните на хората Ийви влиза в светлините на прожекторите и получава името „Гадателката на влюбените“. Всички са луди по нея... освен другите Ясновидци.? Докато Ийви се отдава на екстравагантни партита и безспирно веселие, Ню Йорк отново е обзет от тревога. Необяснима сънна болест взема нови и нови жертви всеки ден, обществеността е склонна да търси вина у най-неоправданите. А някъде в далечината се възвисява сив мъж с цилиндър, чиито планове се простират далеч отвъд всички очаквания...
Междувременно двама Ясновидци с дарба да бродят из сънищата навлизат все по-дълбоко в лъжливата материя на съня. Хенри, пианистът в търсене на изгубената си любов, и Лин с мечтите ? да намери своето място в свят, който не я приема, ще се сблъскат с отмъстителна сила, тровеща сънищата им. Дали Ясновидците ще се изправят заедно срещу мистериозната болест и отново ще спасят града?


„сънищата са призраци, преследвани насън желания, изчезващи със зазоряването.“

Втората книга от поредицата „Ясновидците“ от Л.Брей ни праща във време на война, контрабанда, вярвания в митичното, в свръхестественото. „Леговище на сънища“ е книгата, която тече бавно, кара читателя да се наслаждава на всяка една дума, на всяко едно изречение. Тя ни разказва вълнуваща история, в която ще намерите както и мистичното, зловещото, но така и доброто, така и проявата на храброст и жертвоготовност. Книгата е едно пътуване във времето, едно пътешествие до друга епоха, което ще ви изпълни с копнеж по мистичното, по щурите години на сухия решим в САЩ.


Източник.
„хората рядко искат да чуят истината. Казваме, че искаме, а в действителност искаме да ни излъжат. Предпочитаме етера на надеждата.
-Но надеждата е необходима! Трябва да даваш на хората надежда - настоя Мейбъл.“

Част от чара на книгата е, че е многопластова, има много тайни, мистерии, заплетени случки, но все пак ако се чете внимателно, някои неща просто се предусещат. Края на първата книга оставя читателя с много въпроси, с копнежа да открие отговора им в тази книга. И да някои загадки биват разрешени, но уви нови други се появяват, а старите се задълбочават. Наистина ми е интересно какво ще бъдат отговорите им, въпреки че на някои от тях предусеща какъв ще бъде, любопиството ме човърка. Просто авторката с всяка една книга задълбочава сюжетната линия, историята получава плътност и аз нямам търпение какъв ще бъде завършека на поредицата.

„Продължавам да твърдя, че човек има избор. Да постъпи правилно. Да има надежда. Да дава надежда.“

Може би единственият ми проблем с книгата бе, че действието се развиваше доста бавно, да това е част от тръпката на историята, да бъде така интересна, замисала е малко по-малко нещата да излизат на бял свят, но все пак.... Именно точно заради това забавено действие, книгата ми потръгна малко трудно. Имах нужда от една степен по забързаност, от малко повече динамика, напрежението си го имаше, но когато действието се развива така бавно поне за мен част от книгата си губи чара. Но общо взето само това за мен е недостатъка на книгата, всичко друго е просто прекрасно.
До спомена нещо много повърхностно, но хора вижте само каква красавица е българската корица.

„-Ние сме направени от онова, което се иска да понесем...“

Тази книга си има собствен злодей, собствена мистерия, която нашите Ясновидци трябва да решат, но въпреки това продължават да се трупат елементи за нещо по-голямо, с която трябва да се справят нашите герои в другите книги.
Източник.
Състава на Ясновидците са увеличава и ако в миналата книга те не бяха един екип, малко или много криеха способностите си, в крайна сметка в тази книга повечето карти излизат наяве. Харесва ми, че в тази поредица всеки герой си има своята история, всеки има своите демони срещу, които да се бори. Не е ей този се казва еди как си имам еди каква си дарба и край до тук. Героите си имат история, има го оня момент, която ги определя какви да са. За бога дори по второстепенни герои, имат своята история. Хубавото е, че читателя има възможността да чете книгата от различни гледни точни и така да се запознае по-добре със случващото се, с героите, с това кое ги движи напред. 

„-Прекарах два часа в притеснения дали кръвта ти не изтича с последните искрици живот в някоя канавка - продължи Ийви. - Сега, след като разбрах, че си добре, искам само да кървиш до смърт в някоя канавка.“

Героите са една смесица от най-различни личности, от различни ценности системи, различни демони преследващ ги в сънищата им.  
Проблемът ми с Ийви е в това, че таман започвам да я харесвам и тя си отваря голямата уста и проваля всичко. Имам чувството, че от всички герои нея най-малко харесвам. Намирам я за толкова лекомислена, несериозна, глупава и просто ми е антипатична.
Сам естествено си го харесвам, защото той е точно мой тип герой, държащ се лековерно и шеговито, но зад тази маска се крие добър човек, със своите демони, със своите мистерии.
Джерико е друг интересен герой, който няма дарба, но не отстъпва по абсолютно нищо от другите и той си има своята история, която пленява. Спойлер: Наистина много харесвам Джерико, но не мога да си го представя с Ийви, със Сам си подхождат много повече. Просто Сам и Ийви са толкова сладки заедно и колкото и да не харесва Ийви то когато е със Сам ми е по-приятна.
В отбор ясновидци още се включват Тета, Мемфис, Хенри и Лин, всеки, от които със своя чар допринася книгата, прави  я по-интересна и вълнуваща. Всеки един от тях отново има своята история, имат си своите демони, с които трябва да се справят и да се преборят с тях. 


Източник.
„-Сегашният момент е единственото, на което можеш да разчиташ.“

„Леговище на сънища“ от Либа Брей е втора книга от поредицата „Ясновидците“ и ни представя едно приключение в далечните 20-те години на минали век, време на мистерии, правителствени тайни, контрабанда и неспиращи купони. Книгата ни разказва вълшебната история на шепа момчета и момичета имащи дарби, имащи нещо, което ги отличава от останалите хора и точно това нещо, ги поставя пред пътя за злото, именно заради това, което са те са орисани да се борят със злото.

Благодаря на издателство Емас за предоставената възможност.

неделя, 4 февруари 2018 г.

„Поверително от лагера на нечистокръвните“ – Рик Риърдън

В отговор на недотам атрактивния учебен филм, създаден от самия бог Аполон, Пърси Джаксън и останалите, посещаващи Лагера на нечистокръвните, отговарят на въпроси като „Какво представлява това място?“ и „Мога ли да задържа тениската?“. Новобранците задължително да проверят в раздел БОЖЕСТВЕНИ ХИЖИ, да прегледат ВЪЛШЕБНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ и да се консултират с ТРЕНИРОВЪЧНО ПОЛЕ.
Но „Поверително от Лагера на нечистокръвните“ не е просто описание на сгради и заобикалящите ги идеални части. Книгата съдържа информация, която може да знае единствено някой, който е живял тук. Например – лагерниците невинаги са живели в мир и разбирателство. (О, не!) Пророчествата не се изпълняват, както е предречено. (Да си знаете!)
Разпръснахме и истории, разказани от герои, назовавали Лагера свой дом в продължение на години (или такива, просто преминали оттук по пътя към неизвестното). Самият Хирон ни представя кратка история на тренировъчните практики, като се уповава на хилядолетния си опит. И разбира се – съдържа божествените слова на мъдростта от единствения бог Аполон, защото… Е, защото не искаме да ни удари гръм, благодарим много.


„Еней се справи изненадващо добре за син на Афродита. Очаквах от него да бъде любовчия, а не боец.  Той обаче знаеше как да използва меча като меч, а не като моден аксесоар.“


Сигурна съм, че на всеки един му е пределно ясно, точно колко съм влюбена в творчеството на чичо Рик. За бога аз съм прочела всяка една книга на автора и всяка обожавам в една или друга степен (поредицата за Пърси винаги ще бъде на първо място). И това допълнително издание е още едно доказателство, колко интересни и вълнуващи, забавни и удовлетворяващи са. Ключовото за книгите за чичо Рик, е че те нямат край, ако искате да не се сбогувате с героите от поредиците му, то той ще намери как отново да включи любимите герои, отново може да измисли някакво приключение, някакъв подвиг, който трябва да извържат, все пак края на света доста често се случва и нашите герои трябва да го спрат.
Тази книга е допълнително издание към новата поредица на автора „Изпитанията на Аполон“ и тук можем да срещнем много и различни разкази за любими герои, получаваме нова интригуваща информация за любимия ни лагер на нечистокръвните, получаваме нова доза истеричен смях. Защото това получавате от книгите на Рик Риърдън, получавате зашеметяващи герои, изпълнени с приключения истории и смях да пръсване. Само се представям как един ден чета книгите на чичо Рик на децата си. Ще бъде така хубаво отново да се потопя в този свят, но за протокола не бързам това да стане..... 


„Що се отнася до Аскелепий, по време на дуелите имаше странния навик да  притичва до опонента си и да опира длан в челото му, за да провери дали няма треска.“

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставена възможност. 

сряда, 31 януари 2018 г.

Три години!!! Не ви ли писнах вече?

Честита трета годишнина на блога.
Три години, 1095 дни, не мога да повярвам кога мина това време, не мога да повярвам какъв дълъг път съм изминала, като си спомня какво беше в началото и какво е сега.... толкова много неща се промениха някои за хубаво, други за лошо, но вече нищо не е същото. Три години не са малко време определено, три години с всякакви спомени, три години с нови приятелства, три години с много нови книги, три вълнуващи години. Искам да благодаря на всеки един, който следи блога, искрено съм ви благодарна и си нямата и представа колко много оценявам това. Всичко започна едва ли не както някаква шега, но сега след толкова много време е всичко друго, но не и някаква шега. Блога са превърна във важна част от живота ми.    
По повод рождения ден на блога искам да предам малко щастие и на някои друг за това бих искала да направя един Giveaway. Няма да бъде нещо лал, съжалявам ама съм бъдеще студентка. За да участвате трябва само да ми напишете какво ви харесва в блога, защо го четете... такива неща. Не искам есе в обем на три страници на тема, а нещо обикновено, като просто да си споделите мнението за books99. Ще очаквам отговорите ви на пощата ми - kremena802@gmail.com.
Срокът за участието е до 09.02 до 23:59 часа, а победителя ще бъде изтеглен на 10.02 до 17 часа. Ще пиша на спечелия за всеки случай. За Giveaway ще споделя и в Instagram и всеки, който го сложи на сторито си се включва два пъти и ме тагне, че да разбера.
Да отговоря на неизречения ви въпрос наградата ще бъде книгата "Белжар", както и няколко други книжни изненади.
Победителят ще бъде избран на случаен принцип, но си мислих, най-интересните отговори да ги споделя тук естествено, ако нямате нищо против.
Ииии един малък недостатък, но доставката ще се поеме от спечелилия. 
Мисля, че това е всичко. Желая късмет на всички, които решат да участват.
И отново: Честит трети рожден ден на моето малко бебче  books99.
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang