неделя, 16 юли 2017 г.

Да покажа, че съм жива...... и да изчистя паяжините от блога

И още една учебна година се изниза между пръстите ни, остава ми само една единствена, идва 12 клас и аз все още не знам какво искам да правя в живота си, с какво искам да се занимавам. Но това е друг болен въпрос. Сега трябва да мисля за матурите и да започна да се подготвям да тях. Днес съм тук да се извиня за така голямото ми отсъствие, настина искрено съжалявам, но няма какво да направя по въпроса. Просто не ми остава време, ако по чудо имам такова то аз съм хипер изморена и просто нямам желание да пиша нещо. И за жалост, не чета особено, а това води и до това, че ревюта на пиша..... Нещото, което изяжда огромна част от времето ми е работата като сервитьорка. И знаете ли какво забелязах, на работа понякога ми остава време да си седна и да правя нещо на телефона. Аз през това време бих искала да чета книга, а не да съм на телефона, но шефовете ми приемат за нормално да съм на него, а ако чета книги биха ми се скарали. В какъв свят живеем само. За нормално се приема да си отбивам времето с игри на телефона, вместо да чета някоя приятна книга. Проблема с работата може да се реши, защото сигурно след седмица ще ми е последния работен ден, ако естествено ми платят де, но и това е друга история, за която не ми се говори особено, защото пак ще се ядосам, а не искам да си тровя нервите. С тази публикация искам просто да ви покажа, че още съм жива и че имам намерението да изчистя хубавичко паяжините от блога ми. 
Определено гледам това лято да го изживея максимално приятно, защото това е последното така да се каже свободно лято. Догодина вече ще се подготвям за университета, ще си търся квартира, работа и такива неща, вече за големи хора. А това лято още все пак мога да бъда що годе дете. Нали помните как когато бяхме малки възрастните винаги ни повтаряха да не бързаме да порастваме, че ще съжаляваме за това. Тогава изобщо не им обръщахме внимание, но сега, ах сега как пак искам да съм дете. 
В петък, на 14.07. най-после приключих с 11 клас. Тъй като уча в професионална гимназия
имам и две седмици практика, която завършва с защита на тази практика, като се представя на доклад. За тази практика имам смесено мнение, разбирам защо е важна и наистина научих някои неща, видях как нещата, които учим в училище се използват на практика, но просто прекалено явно видях как въпросните хора просто не искаха да се занимават с нас, те си вършеха работата и за тях бяхме просто едно усложнение, което искат възможно най-бързо да разкарат.
Та както бях казала гледам когато имам време да чета някоя и друга книга, но тия дни имах време, а правех нещо различно. От месеци не се бях сещала да гледам „Ловци на сенки“, но изведнъж като почнах първия епизод на новия сезон, не можех да спра да го гледам, чак днес изгледах последния излязъл епизод и вече можех да се появя и тук. Нямам търпение да излязат и другите епизоди, нищо, че доста се различава от книгата на мен пак ми е интересно.
Тааа мисля, че това е за сега. Очаквайте ме отново. 
Приятен ден!!!!!!!!!
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang