сряда, 12 април 2017 г.

Талантливата ни и красива страна.

България!!! Нашата неповторима, невероятна и умопомрачително красива родина. Тя е страна, която съчетава в себе си красота и вековна история. Територията, на която днес се простира, е изпълнена с невероятна природа, а  в нейните исторически забележителности се крият милиони истории, чакащи моменти да бъдат разказани. България е късче от рая и ние трябва да се гордеем с него, трябва ревностно да я защитаване от хулителите и да показваме на света колко невероятна е тя. Прекалено много българи се отричат от родното и се покланят на чуждото, а това е така грешно. Но аз не съм тук да възхвалявам тази странна на родното пространство, целта ми днес е да говоря за талантливите български автори. Да има такива, не се и съмнявайте в това. Трябва да спрем да се покланяме на чуждите творци, отхвърляйки с лека рака родните, защото и при нас има творби достойни за уважение, има книги, който са способни да ти отвеят ума, да те изкарат да скучното ежедневие изживявайки едно приключение. Много пъти съм го казвала, че и аз самата съм била предубедена относно българските книги и аз съм ги смятала за нещо скучно и не заслужаващо вниманието ми, но това не е така, залъгвала съм се жестоко. Защото има много талантливи български писатели, който заслужават вниманието на читателите, който заслужават да бъдат достойно оценени. Трябва да спрем да се покланяме и почитаме чуждото и да не ценим своето. Да има много талантливи чужди писатели има си и причина те да бъдат така известни, но това не означава, че и ние нямаме такива, това не означава, че и ние не сме една талантлива нация. Българите имаме много вековна история, имала своите велики моменти, моменти, в които сме били в калта, та ние и сега не сме в особено добро положение, но това не трябва да ни кара да се срамуваме от държавата си. Трябва да сме горди, че сме чеда на това неповторимо отечество и трябва да сме горди и да защитава неговите творци. Четете български книги, защото и те са интересни и те са достойни за вашето внимание. Мислите, че няма български автори? Какво ще кажете за Ц. Владимирова, К. Зуркова, Т.Костова, А.Христов и още много други?
П.П. Господина по български не ми влияе добре, пък да не говоря за този по история.....

2 коментара:

  1. Прекрасна идея, чудесен пост! Искам и аз да кажа нещо.
    Страната ни е богата, територията ни прекрасна, природата ни- уникална и неповторима. Богатство на култура, на история, на знания... Богатство откъм видово разнообразие. България е това, което сме ние. България сме ние! Жалко, но ние забравяме кои сме. Забравяме красотата, забравяме миналото си, забравяме културата си, идеалите си, представите си... Творците си забравяме. Забравяме творенията, които българите са създадавали и създават! Та кой може да отрече автори като Елин Пелин, Иван Вазов, Антон Дончев, Димитър Димов, Димитър Талев...? Кой може да отрече нашата, българската поезия? Имена като Христо Смирненски, Дамян Дамянов, Дора Габе, Димчо Дебелянов, Никола Вапцаров и десетките други? Ами днес? Нима нямаме автори, които пишат по-добре от чуждестранните? Не бива да се питаме има ли, няма ли... Знае се, има, тук са. Въпросът е има ли ни нас самите?

    И понеже сега съм на вълна българска литература, сега се обръщам към родното ни огромно богатство, искам да приложа и цитат. Ако не трябва, то се извинявам. Аз така го чувствам. Искам да го споделя. :)

    ,,Земята се делеше, а плодът на дървото оставаше общ. И го ядяха и християни, и мюсюлмани. Плодът на планината не се делеше, тя кърмеше еднакво всички.
    И когато срещнах човека, не познах дали е мюсюлманин, или християнин. Разбрах, че е българин. Говореше български език, носеше българска дреха, кладеше огън в българска къща.
    А когато турците го повели да бастисва българските села, човекът ми не тръгнал, защото се боял да не заколи брата си. Защото усещал, че вярата не е променила кръвта и братът си оставал брат.
    Ябълката оставаше обща.
    И като стисках гладкия топъл плод в дланта си, струваше ми се, че стискам ответа на моите тревоги и питания. Защото с ябълка бях направил завет с майка си, че всяка подзима ще се връщам при нея. И тая ябълка не се делеше, а свързваше мюсюлмани и християни, защото всички оставаха българи. И Родопа оставаше българска планина."
    -,,Време разделно", Антон Дончев

    П.П. В нашата литература има особено много мъдрост. Човек просто трябва да посегне. Посягайте вие, българи, защото вие, ние сме България. :)

    ОтговорИзтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang