вторник, 23 май 2017 г.

„Писма до изгубените души“ – Бриджит Кемерет

Джулиет Янг винаги пише писма до майка си, пътуващ по света фотожурналист. Дори след нейната смърт, тя оставя писма на гроба й. Това е единственият начин Джулиет да се справя с живота. Деклан Мърфи не е типът момче, с което искаш да се забъркваш. Съдът за непълнолетни му определя да полага обществено-полезен труд в местното гробище, с което той се опитва да избяга от демоните в миналото си. Когато Деклан прочита завладяващо писмо, оставено до един гроб, не може да устои да не отговори. Скоро той се разкрива пред пълен непознат и тяхната връзка е мигновена. Но нито Деклан, нито Джулиет знае, че те всъщност не са непознати. Когато училищният живот се намесва в тайните писма, ще хвърчат искри, докато Джулиет и Деклан разбират истини, които могат да ги разделят.

„Мама казваше, че думите съдържат частица от душата на онези, който ги е писал…“

„Писма до изгубените души“ е книга, която ме впечатли по много начини, която ме заплени и с ръка на сърцето я препоръчвам на всеки един, който иска да се наслади на една красива история, изпълнена със сладки и нежни моменти, история, която ще си поиграе със струната на сърцето ви.

Източник.
Прочетох по-голяма час от книгата в училище и честно абсолютно не знам какво стана през този ден, не знам как никой от учителите ми не се скара, а пък най—добрата ми приятелка се разсърди, защото цял ден не и обърнах внимание. Но какво да се прави не можех да оставя книгата. И знаете ли къде идва гадното, прочетох я аз в училище и после докато чаках в зъболекарския кабинет нямаше какво да правя. Иронията на съдбата. 
Не знам кое ме заплени в началото, стила на писане или самата история. Но още от началото бях запленена. Историите за семейните трагедии, за това как човек се справя с трагедията, как избягва от сянката на смъртта и намира светлината в пътя ме привличат като с магнит. В цялата книга се усеща мъката, която изпитат героите и просто в такива книги където се случат тъжни неща, където героите стават жертви на съдбата и въпреки края им е оптимистичен ми харесват. В такива книги има поука, карат ни да си мислим, че човек може да се справи с лошото в живота.

„Тя ме пита за съдбата, която разкъсва хората на парчета, и не мога да не си задам въпроса дали ролята на съдбата не е именно в това.“
Източник.

Обожавам когато в книгите се използва похвата с писмата като в тази. Някак си когато героите си разменят писма се получава по-голяма чувственост и емоционалност, по-голяма откритост. Всяка една книга, която съм прочела до сега използваща писмата ми е харесала, само като разбера, че в дадена книга има нещо подобно и тя вече ми е в списъка за четене. И честно не може и аз да намеря с някога да и разменям такива писма? Привлича ме цялата тайнственост, Джулиет и Деклан имаха възможността да разкрият душите си без да ги ограничават някакви задръжки, те се влюбиха един в друг не във външността, а в това вътре, влюбиха се в душите си.


„Чувството за вина не може да бъде компенсация за извършеното. Или поне не би трябвало.“

Източник.
Обожавам факта, че в книгата присъства фотографията. Обожавам този вид изкуство. Чудесно е как се появяват разказите за фотографията, как това изкуство добавя нещо към историята, прави я по-интересна и кара читателя да се замисли за някои неща.
Героите определено ми харесаха, не знам точно заради какво може би заради огромната гама от несъвършенства. Не знам май харесах героите именно заради техните недостатъци.
Джулиет ме дразнеше почти през цялото време, слабостта и, навика и първо да съди и после да мисли, факта, че не проявяваше смелост. Но някак си ми хареса. Затрогна ме, авторката ме накара да съчувствам на Джулиет. 
Деклан ми беше сладък и симпатичен. И да знам отново харесвам лошото момче. Но и той определено си имаше доста кусури и недостатъци. Но всеки един човек има и е безсмислено и глупаво да искаме героите в книгите да са самото съвършенство.


„Взех пример от теб и направих нещо неочаквано. Имаш право. Това е ужасяващо. Хайде да го направим пак.“

„Писма до изгубените души“ от Бриджит Кемерет е една красива, нежна и интересна книга, това е една затрогваща история, която ще ви накара да се чувствате празни, но в последствие ще ви изпълни сърцето с надежда, радост, но и тъга. 

„Послушай съвета на човек, който вече никога нищо не може да каже на майка си. Трябва всичко за и споделяш.“

Благодаря изключително много на издателство Егмонт за възможността да прочета това съкровище.


П.С. Нали споменах, че приятелката ми се разсърди, че не и обърнах внимание докато четях книгата? Сега иска да и я дам да чете. 

четвъртък, 18 май 2017 г.

Reader Confessions Book Tag


Благодаря не пак, а отново на Юли за така. Мерси момиче помагаш ми да отлагам писането на ревюто на „Пазители“.Толкова много обичам тази книга, че не мога да напиша едно свясно изречение, а и ме боли прекалено много главата да се концентрирам като хората...... и защото съм писала това преди дни, т.е седмици вече, и не е в сила, за това можете да прочетете ревюто ми тук

1. Някога наранявал/ла ли си собствената си книга?
За жалост да и искам да се набия поради тази причина. Не веднъж, а няколко пъти без да искам съм късала някоя страница, тя си остава на мястото, но все пак е скъсано. Да знам, аз съм чисто чудовище, заслужавам публичен побой. Имам ясен спомен как докато четях „Книгата на живота“ скъсах една страница, просто с такова нетърпение я четях, че докато бързам чух на ужасния звук - на късаща се хартия.

2. Наранявал/ла ли си някога заета назаем книга?

Не, много пазя чуждите книги. Ама че съм глупава, защо пазя чуждите, а не своите?
Не съм повреждала чужда книга, защото вземам такива само от библиотека, а тях наистина ги пазя ужасно много, защото все пак те са предназначение за много хора.

3. Колко време ти отнема да прочетеш една книга?
Много зависи от книгата, както от нейната големина така и от съдържанието и. Колкото и да е голяма една книга, ако тя ми е изключително интересна и имам свободно време бих я изгълтала мълнеоносно.

4. Книги, които не си завършила?
Хммм. „Разчупи клишетата“. Книгата беше от училище и трябваше да я прочета по икономика, но просто не ми беше особено интересна и просто я оставих. За късмет прочетеното от мен ми помогна да мина номера.


5. Hype-нати или популярни книги, които не харесваш?
Хммм, чак пък популярни..... „Моята прекрасна книжарница“, „Списъкът на омразата“ и други.

6. Класики, които не харесваш?
Не съм чела кой знае колко класики, за това нямам такава.

7. Книги, които си купил/ла само заради интелектуалността им?

Определено не мисля, че има такива, но и аз не знам.

8. Книги, които не си върнал/ла?

Ъъъ няма такива?

Тагвам всеки, който има желание да направи този таг.

четвъртък, 11 май 2017 г.

„Короната“ - Кийра Кас

Когато Идлин става първата принцеса в Илеа със свой собствен Избор, тя изобщо не очаква, че
ще се влюби в някой от тридесет и петимата си ухажори.
Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама.
Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите й преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади...
Принцесата скоро ще трябва да направи по-труден и по-важен избор, отколкото някога си е представяла.

„-Трябва да приемеш, че нищо не е съвършено, колкото и да си въобразяваш, че е така“

„Короната“ последна книга от невероятната поредица на Кийра Кас „Изборът“ е един сладък завършек на една изключително красива поредица. Прекалено дълго отлагах тази книга поради една проста причина, а именно, че просто не исках да слагам край на поредицата, не исках да се сбогувам с нея. Започнах „Изборът“ поради една огромна подканя от моя приятелка, която беше и е влюбена в нея, с леки предразсъдъци я започнах, защото си мислих, че ще е нещо глупаво и скучно, а и ме дразнеше ужасно много факта за самият Избор, имах чувството, че момичетата ще бъдат на конкурс на красота... Бях забелязала книгите доста преди въпросната ми приятелка да ги спомене, но резюмето ме бе отблъснало и ето едно доказателство, че и резюметата лъжат. Та и въпреки предразсъдъка ми аз започнах поредицата и се влюбих в нея, влюбих се в зашеметяващите и корици, в красивата историята, в героите. Поглъщах всяка следваща книга за отрицателно време, докато не дойде редът на „Короната“, която я прочетох за рекордното време от 4 часа и нещо, не само огромния ми интересен помогна де, та тя книгата е колко 200 страници?


„….Майки ти се възстановява след инфаркт и въпреки това има безочието да ме командори. Знам, че е кралица – призна тя… - но аз съм и майка, а това е далеч по-важна титла.“


Източник.
Прочитането на „Короната“ бе едно сбогуване за мен, за което не бях готова, беше като раздяла с добър приятел към, когото можеш винаги да се върнеш, но никога няма да преживееш ново приключение. Още с излизането на книгата разбрах как тя завършва, дето дори вече не помня от къде разбрах... И да, въпреки че знаех как свършва, това ни най-малко не помрачи блаженството ми докато я четях. Книгата е изключително сладка, лека, приятна и красив край на красива поредица, но ми се стори леко слабичка. Като край на поредица очаквах много повече, очаквах едно голямо БУМ, нещо фрапиращо и запомнящо се нещо. Не, че книгата не е великолепна просто исках още малко. И честно сърдита съм заради крайния избор на Идлин да разбирам защо, защо не избра вие знаете кого, но това не облекчава яда ми. Исках си моят човек да спечели!!!! Та дам въпреки моите искрени недоволства от гледна точка на развитието на любовната история в книгата, аз напълно и ясно осъзнавам защо нещата се случиха така, разбирам че Кийра Кас си е напълно права във взетото решение, но за бога това не ми пречи да съм ядосана, защо тогава и трябваше така да ни подвежда? Действието в книгата постепенно се развива, постепенно всичко си идва на мястото и настъпвам щастлив край.

„Короната“ е сладък завършек на сладката поредица „Изборът“, сърцето ме боли, че казвам чао на това съкровище, защото с всяка една от книгите преживях сумати емоции, радвах се заедно с героите, страдах с тях, и естествено им се нервех  до полуда, но си заслужаваше.


„Може би не първите целувки трябва да са незабравими, а последните.“


Ревютата останалите книги: „Изборът“, „Елита“, „Единствената“, „И заживели щастливо“, „Наследницата“.   

понеделник, 1 май 2017 г.

April Wrap Up

Април месец започва доста доходоносно относно книги, но в последствие пак нещата се объркаха и нямах време за любимото ми занимание - четенето. Както е и в момента де. Тридневното ми пътуване до Пловдив ще ми излезе през носа, защото имам сумати материал да наваксвам, тази седмица имам класно по математика - Бог да ми е на помощ, а другата седмица ми е това по Бел, а и междувременно имам още няколко други контролни, абе истински „рай“. И за капак на всичко трябва да напиша речта за изпращането на 12-тите класове. Абе хора аз не ги познавам, каква реч искате от мен да пиша? За сега съм стигнала до тук: „Бяхте досадни и мразех да имам физическо с вас, айде махайте се“. Не мисля, че това става особено, но си е истината. Вече догодина като ще трябва да изнасям реч на моя бал ще бъде друго, плана ми за тогава е да разрева всички като се почне от учителите до съучениците ми. Та сега на днешната тема. През април месец съм прочела цели пет книги! Браво на мен нали? Всъщност не е за браво, защото те не бяха особено дебели.


Та първата ми книга за месеца е „Пазители“ - Ц.В. Отново искам искрено да благодаря на Ц.Владимирова и на Orange books за предоставената възможност да прочета книгата. Тя е просто невероятна, едно истинско приключение, което в края си ще те остави с кървящо сърце и нетърпение за продължението. За това един съвет отивайте на бегом до най-близката книжарница и си вземете книгата, меко казано си заслужава.

Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.

Втората книга е „Герой“ - Саманта Йънг. Това е книга, която прочетох благодарение на прекрасния екип от  The Diary Of A Book Junkie. Благодаря ви хора, че си отделяте от времето да превеждате, редактирате, да правите нови корици и какво ли не още. Често мен просто ме мързи да чета книга на английски. Мразя английския.
Та сега на темата. Книгата ме разочарова, честно очаквах много повече, голям фен съм на поредицата на авторката „Дъблин Стрийт“ и очаквах и в тази книга да се влюбя, а то какво? Едно нищо. „Герой“ не е толкова лоша книга, определено си има добри страни, интересна е, поглъща се набързо, но в сравнение с другите книги на Йънг определено ще загуби.
Дадох и 3/5.

Третата книга е „Короната“ - Кийра Кас. Най-после прочетох това малко съкровище от сумати време събираше прах, но просто не исках да се разделям с така любима поредица, не исках да и казвам сбогом. Но времето и дойде, книгата е лека, приятна, сладка, но честно очаквах нещо по-силно за край на поредицата. Но въпреки това аз съм си влюбена  в нея.
Ревюто на книга тук. - скоро.
Дадох и 5/5.

Четвъртата книга е „Шефът“ - Ви Кийланд. Отново я прочетох благодарение на The Diary Of A Book Junkie. Книгата определено е интересна, забавна, имаща хумор, мистерия и любов, но сюжетната линия имаше перфектната възможност да се развие още повече, можеше книгата да стане много по-добра, но уви.... нещата не се развиха както исках. Не знам просто на края на книгата, когато героите се събраха отново, ми се строи целия този процес странен, не ми хареса кой знае колко. Но искам да отбележа нещо и то е прекрасната корица.... често вижте я! Великолепна е. Иска ми се да я имах. 
Дадох и  4/5.

И последната книга е „Сън за щастие“ на Пенчо Славейков. Тази книга е част от задължителната ми литература, но не означава, че не и се насладих пълноценно, въпреки факта, че трябва да прочета всяка една от миниатюрите поне още веднъж, за да разбера за какво за бога се говори в тях.
Дадох и 5/5.

Та това е за месец април. Сега се връщам към задачите по математика. Стискайте ми палци трябва ми шестица на класното. 

сряда, 26 април 2017 г.

First Date Book Tag

Здравейте хора! Как сте? Как е живота? Докато четете това аз сигурно ще пътувам към Пловдив, за това моля пожелайте ми приятен път, че не знам как ще издържа толкова много часове в автобуса. В прекрасната ни странна няма един смотан директен автобус от Разград за Пловдив, за това първо трябва да се качим със съучениците ми за този към София и после от там за Пловдив. Колко прекрасно нали? Но какво се оплаквам нали аз няма да плащам нищо? Ох как обичам състезанията! Та сега искрено благодаря на Кая, че ме е тагнала.

1.The awkward first date – книга, в която нещо не ви стигна. Книга, която не е лоша, но не заблестя при вас.
Хм наскоро прочетох „Шефът“ и книгата ми хареса, не беше кой знае какво, но беше приятна, обаче нещо наистина ми липсваше, да за жанра си е това, което трябва да е, но историята определено предоставяше възможността да се развие по-добре.

2.The cheap first date – книга, която се оказа по-лоша, отколкото сте очаквали.
Не знам честно казано, почти никога не започвам книга с лоша нагласа, никога предварително не си мисля, че ще бъде лоша. Просто винаги залагам на това, че книгата ще ми хареса. 

3.Well-prepared first date – книга, която се оказа по-добра от очакваното.
„Двор от рози и бодли“! Мислех си, че книгата е хубава, че си заслужава времето заради ужасно многото положителни коментари, както за книгата така и за авторката и Сара Дж. Маас, но тя надхвърли очакванията, определено се окажа по-добра от предположението ми. Просто щом я започнах като хората не  можах да се отделя от нея. 

4.Hot but dumb – красива книга, но не толкова добра отвътре.
„Твърде далеч“. И трите книги от поредицата преведени на български са с красиви корици, поне според мен де, но съдържанието на самите книги...... определено е слабо.

5.Blind date – книга, която започнахте да четете без да знаете нищо за нея.
„Изтръгнати от корен“. На много места бях виждала книгата, но си нямах и на представа за какво се разказва в нея. Честно просто ми хареса как изглежда и като я видях на толкова много места просто заключих, че си заслужава и реших да я прочета. Много добро решения между другото книгата е прекрасна. 

6.Speed dating – книга, която прочетохте много бързо.
Цялата поредица на чичо Рик „Героите на Олимп“. И петте книги ги прочетох една след друга за около седмица плюс минус няколко часа. Просто тази седмица протече така: събуждане, тоалетна, кафе, ядене, четене, къпане.

7.The rebound – книга, която прочетохте скоро след книжен застой и това оказа влияние върху нея.
Хм не знам.... не ми идва нищо на ум.

8.Overly enthusiastic date – книга, в която се усеща пренасилване на сюжета.
Веднага се сещам за „Сънища за богове и чудовища“. Книгата е чудесна, но просто  на края и се случиха прекалено много неща и заради това претрупване те не бяха добре развити.

9.The perfect first date – книга, която беше перфектна за вас.
Хм ще заимствам отговора на Кая, но „Пазители“ определено бе перфектното четиво за мен. Тази книга съдържа в себе си всичко необходимо за едно неповторимо приключение.

10.Humiliating first date – книга, която се срамувате да признаете, че харесвате / срамувате се да я четете сред хора, поради каквато и да е причина.
Хм не мисля, че има такава книга. Не се срамувам от избора ми на четиво, както аз така и всеки друг имам нуждата да чете това което му е на душа, това което му е интересно и приятно. Човек на трябва да се срамува от избора си на четиво, а от това, че не чете.

Та не знам кой е тагнат и кой е направил тага за това всеки, който има желание е свободен да направи тага.  

петък, 21 април 2017 г.

Intimidating TBR tag

И аз отново да се поява с таг, защо пък не, не е особено лошо, все пак не публикувам само тагове. Нали? Не е и престъпление нали? Много благодаря на прекрасната и неповторима Юли  за тага, сега по време на ваканцията имам намерение да напиша сумати публикации, че да имам за после, когато училищния живот отново обсеби ежедневието ми. Но сама го казах имам такива намерения, нищо не се знае и както се знам нищо няма да направя. И дам вече сме на училище и аз искам да избягам с писъци.

Отварям си профила в goodreads за да не изпусна някоя книга и се захващам за работа.

1. Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…
„Обещавам ти провал“. Тази книга бе едно огромно разочарование.... мислях я за нещо интересно, а тя.... направо ме приспиваше, нямах нужда от приспивателни. В goodreads се води, че съм я прочела и то технически е така, но аз я четох отгоре, отгоре, аз не прескачах изречения или параграфи, а цели страници, за това не аз не съм я завършила.

2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…
„Анна Каренина“. От година и нещо съм на 100 и някоя си страница, просто не ми остава време за нея. Книгата е значително дебела, а и начина и на писане ме забавя. Харесваше ми, беше ми интересна, но просто не ми остава време за нея. Искам един ден да я прочете, защото тя е истинска класика, но когато и дойде времето.

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…
Хм..... Не се сещам за такава книга, винаги чета продълженията, дори първата книга да не ми е харесала какъвто е случая с „Този мъж“, аз прочетох продължението и. Просто трябва да знам какво се случва, малко съм като старите баби, които само слухтят и чакат да чуят клюките.

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…
Мозъка ми тази сутрин явно не работи, защото не се сещам, ако въпроса беше обратния: Прочетох тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и се влюбих в нея - щях да имам сумати отговори.


5. Не съм чел/ла тази книга, защото е ОГРОМНА…
Почва се.... „Игра на тронове“, „Война и мир“, и аз ще кажа „Шогун“ (от както гледам „Четат ли двама“ искам да прочета тази книга), „Тютюн“ и още много....

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
.................................. Имам добър усет за корици? Дори като избирам дадена книга по нейната корица, тя пак ми харесва.

7. Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
Книгите на Бранъдр Сандърс. Много искам да ги прочета, но ме е страх да не ми харесат.

И това е... Тагвам.....  MrsDreamerx, Елена и Гергана

неделя, 16 април 2017 г.

„Пазители“ – Цветелина Владимирова

„-Заложено е в природата на хората да вярват в нещо, по-висше от тях. Винаги са изпитвали необходимостта да свържат материалното с духовното – продължи Вонин.“

Вековните закони са потъпкани. Дълго пазена тайна е излязла наяве. Древните традиции на обществото на вестители и пазители изискват греховете да бъдат заплатени с кръв. Ксения е принудена да бяга, за да спаси живота си, а Игор Алешкин е единственият, който може да ѝ помогне да оцелее. Светът, управляван от непоколебимата ръка на Тайния кръг, е враждебен и изпълнен с опасности. Но спасението на Ксения означава Игор да се отрече от дълга си на пазител. А това ще го превърне в предател и враг на Двореца, на който е служил през целия си живот.   Ксения се нуждае от помощта на приятелите си. Освен с опасността, идваща от Двореца, те трябва да се справят и с други препятствия. Кръвожадните са решени да я използват, за да добият мощ, която би могла да се превърне в печелившото им оръжие във войната с пазителите и благословените фамилии от незапомнени времена. Разкъсвана от вина, страх и жажда за мъст, Ксения се озовава на прага на война, в която трябва да вземе съдбовно решение. Дали пророчеството на Вера Крамаренко ще предопредели съдбата ѝ или ще се превърне в единствената, способна да разруши покварената власт на Тайния кръг. За да спаси онова, което ѝ е останало, Ксения ще трябва да рискува и да се остави в ръцете на неизвестността, неовладяната си сила и един пробуден вампир от подземния свят на Москва.

„Срещу сигурната заплаха можех да се боря. Но срещу съдбата и нейните коварни номера – малко вероятно. Не се ли случваха най-големите промени в живота, включително смъртта, когато най-малко ги очакваш?“

Има книги, които те карат да преживееш няколко живота докато ги четеш, които те убиват само и само да те съживят наново, за да ти разбият сърцето в последствие, да те оставят да умираш чакайки продължението им. В момента съм в предсмъртна агония след прочитането на „Пазители“, защото просто нямам търпение да прочета продължението и. Както с трепет чаках излизането на тази книга, дори сега с по-голям чакам следващата. Но чакането си заслужаваше, заслужаваше си след прочитането на „Вестители” да чакам продължението и, защото „Пазители”, втора книга от поредицата „Проклятието на Воринина” е едно истинско съкровище, което праща читателя в свят на изненада и обратни, в свят на смърт и борба за живот, свят, в който човек трябва да защитава избори си на любим. Това е история, която ще спре дъха ви, която ще ви накара да тръпнете от вълнение и печал, която ще завладее ума ви.

„Нито един удар, обида или предателство, нито дори отхвърлената любов са способни да те пречупят така, както чувството за вина.“

„Пазители“ е меко казано достоен продължител на миналата книга, дори тя я надминава,
защото в тази книга героите са поставени в много по—тежко положение, трябва да преживеят много повече неща, живота им се преобръща на 180 градуса, а това е само върха на черешката. Книгата предизвика в читателя огромна гама от емоции, в един момент се усмихвах глупаво, а в друг сърцето ми се свиваше от мъка и печал. Просто „Пасители“ е книга, която с лекота ще се намърда в сърцето ви, карайки го да тупти от радост и да кърви до припадък. Не знам какво ме кара толкова много да обожавам тази книга, дали е заради завладяващия начин на писане, дали е заради историята, която е меко казано истинско приключение, или е заради ненадминатите герой?
Една история, колкото и интересна да е, ако начина по който е разказана е нескопосан, тя губи красотата си, все известна истина, заради това, така много го ценя. И Ц. Владимирова не ме разочарова, тя разказва по лек и приятен начин, нито прекаляла в описанията, но достатъчно, че да може читателя да си представя картината. Просто пише така приятно, че дори не е за вярване.
Мога ли какво още да кажа за историята, освен, че тя е великолепна? Всяко късче от нея е прекрасно, всяко едно е на мястото си. Има моменти на близост и проява на чувства, битки и прояви на смелост, има ги моментите, които разкъсват сърцето ти, или го карат да тупти от радостно. Историята е забулена в тайни и мистерии, постепенно някоя тайна бива разкрита, се появяват други въпроси. Любопитството ми през цялата книга бе огромно, исках да знам, исках наведнъж да прочета книга, че да задоволя любопидството ми, но и не исках да се разделям с нея.

„-Ти си най-безразсъдното същество на света! Колко пъти би рискувала живота си по този начин? Изобщо него ли цениш?
-Ти какво очакваше? Ти не би оставил! А това беше най-трудното нещо, което някога съм правила!“

Ииии редът на героите идва. Добре познатите ни герои от миналата книга естествено намират своето място тук. Ксения, Игор, Зоя, Юри и Майкъл се развиха в тази книга, читателя ги опозна по-добре, радваше се с тях, изпитваше болките им, читателя бе накаран да ги заобича иска ли или не.
Ксения си е Ксения, дори когато прави пълни глупости поне за мен, дори когато е егати тъпото същество - съжалявам за израза, аз пак си я обичам, защото тя ме впечатли още от началото с това какво представлявам тя самата, обожавам я когато сритва задници, когато гледа доброто у хората, търси го у тях. 
Игор, толкова много го обичам този човек, че приятеля ми май трябва да почне да ревнува от него. Игор е самото съвършенство, той бе опората на Ксения, бе там когато тя имаше нужда от него, но също така и той се нуждаеше от нея, нуждаеше се от нейната опора, защото да Игор е войн, неговата цел в живота е да защитава невинни те, но това не означава, че няма нужда от опора, че няма нужда някой да му вдъхне сили в определени моменти.


„Аз не знам какво изпитвам! Защото си мисля, че е практически невъзможно да мразиш и да обичаш един и същи човек едновременно! Мразя те, защото те обичам!

Зоя, Юри и Майкъл са едни истински приятели, който са готови да направят всичко за своите близки. Техните действия нямаше как да не ме впечатлят, нямаше как да не оценя тяхната саможертва, която е не само в името на своята приятелка, но която е и в името на неправдата, с която се борят Ксения и Игор.
В книгата се запознаваме и  с нови герои като Воронин, Екатерина и Дорин. Те определено изиграха своята роля в книга, намериха си мястото в нея, и я направиха още по-интересна и динамична. 
Обожавам това във всички тези герои, че те се борят за избора си на любим, борят се за правото да бъдат с този, който обичат, те застават на страната на свободната воля и се борят с неправдата в техния свят. 

„Кръвта не е всичко. Душата е вечна, а кръвта се отича и изсъхва в пръста – каза му студено. – Ще дойде ден и ще се убедиш в това, ще разбереш, че кръвта и генетичното наследство не са грехът, за който трябва да плащаме. И само изборите, които правим, са тези, по които трябва да бъдем съдени!“

„Пазители“ от Цветелина Владимирова, е красива българска книга, която е изпълнена с любов, приключения, битки и прояви на смелост. Това е книга доказваща, колко талантлива е страната ни, книга, която не трябва да бъде само прочетена, тя трябва да бъде почувствана.

„Ако имаше любов, която не умира, тогава знаех как да излъжа смъртта и да остана вечна. Вечно жива само в едно-единствено сърце – в неговото. И неговото – в моето.“

Изключително много благодаря на Ц. Владимирова и издателство OrangeBooks за предоставената възможност!

сряда, 12 април 2017 г.

Талантливата ни и красива страна.

България!!! Нашата неповторима, невероятна и умопомрачително красива родина. Тя е страна, която съчетава в себе си красота и вековна история. Територията, на която днес се простира, е изпълнена с невероятна природа, а  в нейните исторически забележителности се крият милиони истории, чакащи моменти да бъдат разказани. България е късче от рая и ние трябва да се гордеем с него, трябва ревностно да я защитаване от хулителите и да показваме на света колко невероятна е тя. Прекалено много българи се отричат от родното и се покланят на чуждото, а това е така грешно. Но аз не съм тук да възхвалявам тази странна на родното пространство, целта ми днес е да говоря за талантливите български автори. Да има такива, не се и съмнявайте в това. Трябва да спрем да се покланяме на чуждите творци, отхвърляйки с лека рака родните, защото и при нас има творби достойни за уважение, има книги, който са способни да ти отвеят ума, да те изкарат да скучното ежедневие изживявайки едно приключение. Много пъти съм го казвала, че и аз самата съм била предубедена относно българските книги и аз съм ги смятала за нещо скучно и не заслужаващо вниманието ми, но това не е така, залъгвала съм се жестоко. Защото има много талантливи български писатели, който заслужават вниманието на читателите, който заслужават да бъдат достойно оценени. Трябва да спрем да се покланяме и почитаме чуждото и да не ценим своето. Да има много талантливи чужди писатели има си и причина те да бъдат така известни, но това не означава, че и ние нямаме такива, това не означава, че и ние не сме една талантлива нация. Българите имаме много вековна история, имала своите велики моменти, моменти, в които сме били в калта, та ние и сега не сме в особено добро положение, но това не трябва да ни кара да се срамуваме от държавата си. Трябва да сме горди, че сме чеда на това неповторимо отечество и трябва да сме горди и да защитава неговите творци. Четете български книги, защото и те са интересни и те са достойни за вашето внимание. Мислите, че няма български автори? Какво ще кажете за Ц. Владимирова, К. Зуркова, Т.Костова, А.Христов и още много други?
П.П. Господина по български не ми влияе добре, пък да не говоря за този по история.....

понеделник, 3 април 2017 г.

March Wrap Up


И.....още един месец от година мина. Месец изпълнен с забавни и тъжни случки, месец изпълнен със смях и сълзи. Не знам за вас, но аз имам огромната нужда да съм навън в хубавите дни, просто толкова много време съм прекарала на закрито заради студа, че сега когато има така топли и приятни дни, просто искам да съм навън, особено сега, когато дърветата са разцъфтели и на всякъде ухае тъй приятно. Март месец мина и вече сме в началото на април и аз се надявам и този да е изпълнен с прекрасни мигове, с незабравими моменти и много книги.
През март съм прочела цели четири книги и на петата съм на края. Какво огромно чудо! Цяло постижение. Често не знам кога ми е останало толкова време, но се радвам, защото всяка една от тези книги е истинско съкровище.
Ол боже радвам се, че съм прочела четири книги, а преди какво беше.... Ах добрите стари време, когато списъка ми с прочетени книги беше така по-дълъг..... 

Първата книга за месеца е „Парцалена принцеса“ от Ерин Уот. Една наистина лека и приятна книга, естествено ако не се броят моментите, когато искаш да пребиеш героите с книгата, когато героите ти късат нервите и искаш просто да я оставиш, но в крайна сметка пак и пак се връщам към нея, защото те е хванала, защото те е накарала да я харесаш истински. Няма какво да се лъжем, книгата не е нещо неповторимо, не ни разказва една незабравима история, която да ни разтърси из основи, но това е прекрасни книга, с която да си прекараш времето, която ем да те отпусне, ем да имаш на какво да си изкараш нервите. Честно супер комбинация е. Нямам търпение за продължението и.
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 4/5.

Втората книга е  „Вестители“ - Ц.В.
Имах планове да препрочета тази невероятна книга от много време и просто не ми даде сърце да я отлагам още, като се имаше в предвид, че продължението и ме чакаше да го разлистя и ме гледаше тъжно тъжно, че не съм го започнала. „Вестители“ е прекрасно начало на неповторима поредица, чието продължение е също така невероятно нищо, че от него ми остават още около 50 страници, знам, че е страхотно. „Вестители“ е книга лесно доказваща, колко талантлива е страната ни, защото тя ни разказва една изключително интересна и пленителна история, история изпълнена с обрати и изненади, с спиращи дъха моменти и прекрасни герои.
Ревюто и тук.
Дадох на книга 5/5.

Третата книга за месец март е „Краят на дните“ - Сюсън ИЙ. Последна книга от трилогията „Пенрин и краят на дните“. Това е книга, която отвя ума ми, която отново ме прати в жестокия сват на края на дните, свят, в които хората трябва да направят огромни жертви, да покажат, смелост, жертвоготовност и сила, ако искат да победят враговете си. Това е книга за изборите, за надеждата, за смелите решения. „Краят на дните“ е един достоен завършек на една красива поредица. 
Ревюто на книга тук.
Дадох и 5/5.

И последната книга за месеца е „Полудив“ втора книга от поредицата на Сали Грийн. Чувала съм толкова хубави коментари да тази поредица и с всяка една книга се убеждавам, че те са самата истина. И тази книга като първата е много хубава, добре написана, и предизвикваща гама от емоции в мен. Просто нямам търпение да разбера как ще се развие историята между Натан и Гейбриел, нямам търпение да разбера дали ще бъдат заедно 
Дадох и 4/5.

И това е за март месец, вече сме трети април и още нямам прочетена книга, а това е жалко, но какво да кажа, такъв е живота. Времето никога не достига. 

събота, 1 април 2017 г.

„Краят на дните“ - Сюзън ИЙ

Пенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци - да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака...
Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта?

„Краят на дните“ последна книга в поредицата на Сюсън Ий  „Пенрин и Краят на дните“ е едно малко, красиво и прекрасно съкровище, което те грабва от първата си страница и едва те пуска накрая. С тази книга човек ще преживее огромна гама от емоции. Ще го заболява стомаха от смях, ще го заболи сърцето от драмата на героите, ще му се прииска да се завие през глава и просто да прегръща книгата. С всяка една книга от поредицата историята на Пенрин и Рафи се развива с все повече драматизъм, с все повече препятствия и трудности, докато не се стигне до края и, който ще ви накара да трептите от напрежение и да се усмихвате щастливо.

„Властта най-добре се държи от онези, които не я желаят.“

Това е още една историята за това как по време на края на човечеството винаги ще има хора готови да станат герои, да се борят за своя  живот и за този на другите, за това как човек може да намери приятел в лицето на врага, за това, че човек не избира в кой да се влюби и че не е важно дали е враг, дали е от друга раса, любовта си е любов. Това също е история за избора, за вземането на трудни решения. Една красива история, разказана по увлекателен начин.

„Човешкото в нас не зависи от това дали обществото те приема и дали приличаш на другите. Важно е кой си и какво си готов да сториш или да не допуснеш да се случи.“ 

Както явно е запазена марка на Сюсън Ий и тази книга започна точно където свърши последната и така читателя не изпуска и секунда от действието. Така се дава перфектната възможност да се четат книгите една след друга и да не се отделя поглед от тях. Щом тези книги биват започвани, човек не иска да излиза от този свят, а и често и не може. Дори сега като имам цялата поредица искам да прочета книгите една след друга и един вид да обединя трите книги е едно огромно приключение, искам отново да се потопя в този невероятен свят, свят на обрати, свят изпълнен с ужаси и страхотии, но и свят на нова надежда, свят, в който човек притежава силата да се бори в името на човечеството срещу страшен и невиждан враг, като божествените ангели.
Историята в цялата поредица се развива постепенно, малко по-малко тя се заплита и усложнява, но и се откриват много отговори, героите преминават през много препятствия, докато стигнат до решаващия момент, докато се стигне до последната битка, в която да се покаже колко човечност е останало у хората, колко смелост, борбеност и сила е останала в тях, до момента, когато врага става приятел и любим. 
Героите в книга са все интересна и добре изградени. Така създадени, че да те е жал за тях, да се радваш заедно с тях и да искаш да ги защитаваш ревностно.Та на мен ми стана жал за един от злодеите за Бога!!!!!!!
Всеки един герой допринася към историята, всеки едни изиграва своята роля. От главните герои Пенрин и Рафи, като се премине през сестра и Пейдж и майка им, и се стигне до Наблюдателите. Интересни, добре изградени и просто невероятни герои. Герои, които имат своите моменти на слабост, на когато трябва да бъдат смели, те с готовност са взели решението да се борят до живот и смърт. В книгата е пълно с герои, готови да вземат трудните решения в решаващия момент, решения, изискващи огромна сила и смелост.
Любовната история между Пенрин и Рафи определено в тази книга преживя своята кулминация, стиган до едни висини и получи своя края щастлив или трагичен, прочитайки книгата ще разберете. Любовта между тях е красива, от врагове, до приятели и в крайна сметка до влюбени. Обожавам как тяхната история се разви, как мина през висини и спадове, през отричане и примирение с реалността.

„….Аз съм просто тийнейджърка. 
-Историята е пълна с тийнейджърки, предвождали битки. Жана ДАрк.“ 

Ако човек иска книга, която да не може да остави, която да го прати в един брутален и жесток свят, свят в който тежките избори са оставени в ръцете на една ти тинейджърка
„Краят на дните” е точна такава книга, прекрасна и неповторима от една красива поредица. Тя ни доразказа историята за края на света причинен от могъщите ангели, тя ни разказа за тази невероятна битка, в която хората да покажат на какво са способни, да покажат какво се крие в сърцата и душите им.

Искрено благодаря на издателство Емас за предоставена възможност да прочета тази прекрасна книга. 

неделя, 19 март 2017 г.

Reader problems TAG

Здравейте! Как сте? Само аз ли съм отчаяна от смотаното време? Само на мен ли ми писна да
бъде студено и гадно? Седмицата ми почна с ужасния, студен, дъждовен и снежен понеделник. Заради дъжда, който често, често се преобразуваше в сняга и после пак сняг се прибрах цялата вир вода и трепереща от студ. До тук за времето, че да не ме объркате с Чолаков. Та, защото от ужасно много време не съм публикувала какъвто и да е таг за това като видях този в блога на Paris love и просто не се въздържах да го направя. Звучеше ми интересен... защо се оправдавам мога да си пиша каквото искам. 

1. Имаш 20 000 книги в списъка ти за четене. Как избираш коя да прочетеш?
Знаете ли всъщност доста лесно си избира книга за четене, тя обикновено е първата, която ми е хванало окото в дадения момент. Случвало се е да прочитам книга, която да не е в списъка ми, също така и книга, която е от ужасно много време в него. Избирам си следващата книга за четене просто импулсивно.  

2. Прочел си половината книга, но тя не те завладява. Дочиташ я или я оставяш?
Ужасно много мразя да не дочитам дадена книга и за това гледам да не го правя. Но понякога за огромно мое съжаление това се случва, просто колкото и да не искам да оставям не дочетена книга, все пак народа е казал хубост на сила не става. 

3. Идва краят на годината и ти си твърде близо и същевременно много далеч от предизвикателството ти в Goodreads. Опитваш ли се да го изпълниш и ако да, как?
За сега не ми се е случвало подобно нещо, но не мисля че ще се зоря само и само заради едната бройка. Това е състезание, не е нещо, което трябва да се свърши на всяка цена, няма да дойде края на света, ако не си прочетена определена бройка книги. 

4. Кориците на любимата ти поредица не си пасват. Как се справяш?
Че аз да не гледам кориците на книгите? Те не са особено важни, съдържанието е. Но да не се лъжем като имаме любима поредица и като кориците на книгите са грозни и не си съвпадат просто не върви. 

5. Всичките ти приятели харесват дадена книга, освен теб. Как се справяш със ситуацията?
Всеки си има свое мнение, не е кой знае какво. Няма как да искам те да харесват това, което аз харесвам и обратното. 

6. Четеш книга на обществено място и си на път да се разплачеш. Какво правиш?
Продължавам да чета, все едно хората за първи път ще видят ревящ човек. 

7. Следващата книга от любимата ти поредица току-що е излязла, но ти си забравил какво се е случило в предишните книги. Какво ще направиш? Препрочиташ книгите, търсиш ревюта на тях или направо преминаваш към новоизлязлата книга?
Зависи дали имам време никога не бих отказала да препрочете любима книга, така таман ще си припомня какво става таман ще съм със стар приятел отново.

8. Не искаш да даваш книгите си на никого. Как любезно казваш "не" на хората, когато попитат?
Всъщност аз съм човек, който лесно дава книги на приятелите си. Да искам естествено да си ги получа в перфектно състояние и да си ги получа, но все пак давам книги, защото искам хората около мен да четат.

9. Последният месец си започнал и оставил 5 книги. Какво правиш, за да се пребориш с тази ситуация?
Пробвам още пет книги като трябва. Само и само да изляза от дадения застой.

10. Има страшно много нови книги, които искаш да прочетеш, но колко от тях реално си купуваш?
Определено много по—малко от колкото искам. За жалост нито няма парите да си взема всички желани книги, нито мястото където да ги сложа. Мечтата ми е да заобикалям камари книги само и само да стигна до гардероба си.

11.   Купуваш си много книги, които от страшно много време искаш да прочетеш и нямаш търпение да ги започнеш. Колко време стоят в библиотеката ти преди да ги прочетеш?
Много ужасно много. Първо понякога се бавя ужасно много докато си взема дадената книга и после докато я прочета..... Не ме питайте от кога ме чака „Короната“ - К.Кас.

Всеки, които има желание е свободен да направи тага, но все пак да кажа някой тагвам двете Юлита. 

събота, 11 март 2017 г.

„Парцалена принцеса“ – Ерин Уот


Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва да се оправя сама.
Докато един ден не среща непознат, твърдящ, че е неин настойник – милиардера Кълъм Роял.
Той изважда Ела от мизерията, в която живее, и я представя в един свят на нечуван лукс. Съвсем скоро обаче момичето разбира, че нещо в това семейство не е съвсем наред. Синовете на Кълън – един от друг по-красиви – крият тайни и третират Ела като натрапник. А най-привлекателният от петимата, Рийд, е особено жесток с нея. Между тях прескачат искри и момичето не може да скрие, че е привлечено от него.
Но Рийд няма никакво желание да се доближава до Ела. За него тя няма място сред семейството. И МОЖЕ БИ Е ПРАВ…

„Ще бъда добре. Всичко ще бъде добре. Ако си повтарям тази лъжа достатъчно дълго, ще повярвам, че е истина. Дори да не е.“

„Парцалена принцеса“ е една лека и интересна книга, която може да накара читателя да побеснее от яд заради глупавите действия на героите, заради техните мисли и реплики, но също точно заради тези неща да се усмихва глупаво на дадени моменти. Това е книга, която ме изкара на моменти от кожата ми, но също така и ми хареса до такава степен, че да търся втората и третата книга и да разбера какво се случва на края им да не говорим, че зареди финала на тази книга прочетох няколко глави от втората. Просто не можах да се стърпя. Това е книга, с която можеш с лекота да се разтовариш след дълъг ден.

„-Свикни със сплетните, скъпа. Свикни, че непрекъснато ще шушукат зад гърба ти. Свикни, но не се давай на клюките. Удряй, когато те удрят. Не бъди слаба.“

.
Източник.
„Парцалена принцеса“ наистина е книга, която ме вбеси ужасно много, това е книга, която ме изкара от кожата ми от яд и безсилие, заради глупавите действия на героите в дадени моменти и определено заради техните реплики, но знаете ли какво това е част от очарованието на книгата. Поне за мен де. Знаете, че съм си странна. Нали знаете онези моменти, когато просто искате да се скарате с някого, когато сте изнервени до такава степен, че нямате търпение да се развикате на някого? Еми в началото на тази книга точно можете да се отървете от тази нужна. Чудесно е да си изкарате яда на тази книга и докато се ядосвате и докато обиждате глупавите действия на героите, неусетно се пристрастявате към нея. Аз бях така и в крайна сметка неусетно с нетърпение разлиствах „Парцалена принцеса”, не с отчаяние да разбера каква още глупост ще направят героите, а с това че просто искам да разбера какво ще се случи с тях, защото са ми станали интригуващи и скъпи, защото са ме накарали да ги харесам. А честно наистина си мислех, че няма да ги харесам. Но героите ме изненадаха, накараха ме да им се дразня, а в последствие да ги харесам истински много.
Ела главната героиня определено получи доста обиди от моя странно, не незаслужени повярвайте ми, но въпреки това ме впечатли в някой и друг моменти, накара ме да си помисля: Браво на теб момиче. Надявам се в продължението да я харесам още повече, надявам се да израсне и да стане по-силна и интересна, защото ако зацикли в сегашното си състояние ще ме разочарова.
Източник.
За братята Роял определено мнението ми в началото не беше особено добро, та те са разглезени момченца, научени да получават всичко наготово. Това наистина е така, но не само това. И наистина опознавайки ги малко по-малко техните добри странни се появиха наяве и започнах да градя добро мнението за тях. Тухла по тухла, но все пак....
Любовната история между Ела и Рийд определено не може да се сравнявам например с тази на Елизабет и Дарси, но все пак е сладка и интересна, малко забързана, но това ми хареса, защото точно в такива книга няма просто нужда действието да се влачи едва, едва. Много по-интересно е като действието е забързано. И не само относно любовната история, а за целия сюжет.
Знаете ли каква е най-важната причини заради, която да си вземете книгата? Заради корица. Тя е просто...... перфектна. Нямам търпение да имам цялата поредица и да си ги гледам просто.

„в мизерията. В нея се чувствам удобно, тъй като тя не лъже. Няма красива опаковка. Тя е това, което е.“

 „Парцалена принцеса“ от Ерин Уот е първа книга от поредицата „Семейство Роял“ и е една лека и приятна книга, която ще ви отведен в една привидно сбъдната мечта, която ще ви отведе в свят на разкош, свят на тайни. Това е книга, която може да ви извади от кожата, но също това е книга, на която ще се насладите.

Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета тази книга.

неделя, 5 март 2017 г.

February Wrap Up

Здравейте, хора! Как сте? Как я карате? Как мина втория месец от годината за вас?
Днес съм тук с книжната равносметка за месец февруари. Положението е плачевно! Ама много лошо! За цели 28 дни съм прочела само две книги. Две!!!!!!! Истински срам и позор. Но честно казано поне този месец имам оправдание. Започнах месеца много добре, и двете книги прочетени през него ги прочетох още в началото, но после за зла участ се разболях. Сега няма да ви разказвам за болежките си, защото просто няма нужда, но те ми попречиха да чета, просто не ми оставаха сили да чета и чак сега най-после спрях проклетите лекарства и в понеделник съм на изследвания, за това стискам палци всичко да е наред и месец март да е много по-хубав. Стискам палци вече да съм здрава и да мога да се отдам на четене.

И така първата книга, която прочетох през месеца е „Полулош“ - Сали Грийн. Чувала съм
много хубави коментари за книга, чела съм колко е невероятна и страхотна и съм напълно съгласна с това, защото тази книга е наистина прекрасна. Историята и е интересна и поне за мен неповторима, тя ни представя един свят на добро и зло, свят на магия, свят, в който съдят човека зареди неговите родители, а не зареди това, което е той самият.
Ревюто на книгата тук. (ако го напиша де)
Дадох и 5/5.

Втората книга за месец февруари е „Двор от рози и бодли“ - Сара. Дж. Маас. Още една невероятна книга, още една първа книга на поредица, която ме заплени и зареди която ръцете ме сърбят да прочета проклетото продължение. Това е книга, която трябва да прочетете, това е книга, която ще ви вземе ума, това е книга в която ще се влюбите. Поне с мен се случи така.
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 5/5.

И така това е за месец февруари, наистина Бог ми е свидетел, че се надявам март да е много по-добър и ползотворен месец. Определено не искам положението да е същото като през февруари.

неделя, 26 февруари 2017 г.

„Двор от рози и бодли“ – Сара Дж. Маас

Когато деветнайсетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин – един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света.
Докато обитава имението му, чувствата й към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да намери начин да я спре… или Тамлин и народът му са обречени завинаги.

Та как да започна ревю на толкова хубава книга като  „Двор от рози и бодли“, как точно да успея да кажа всичко, което искам без да издавам нещо важно от сюжета на книгата и без да го направя скучно за вас читателите? Е не мога, но ще опитам. Тази книга е първата, която чета от Сара Дж. Маас и вече напълно мога да разбера защо толкова много хора обичат нейното творчество, защо толкова много хора я обожават и казват, че нейните книги са невероятни. От дълго време искам да прочета поредицата и „Стъкленият трон“, но просто чакам всички книги от нея да бъдат публикувани, защото имам предчувствието, че поредицата ще ми хареса ужасно много и просто не искам да си причинявам страданието да чакам продължението на още една поредица, която обичам. Вече така и така списъка е много дълъг. но в крайна сметка не се въздържах и  прочетох първа книга от друга нейна поредица.
„Двор от рози и бодли“ е една невероятна книга, която ни праща в един интересен и вълнуващ свят населян и от хора и от друг вид същества притежаващия необикновени способности, това е книга, която ни предоставя силни и красиви герои, която праща читателя в свят на магия, свят на болка и страдание, свят на борба и саможертва в името на любовта, свят, в който човек трябва сам да се научи как да се справя с живота.

Източник.
„Нуждаем се от надежда, както се нуждаем от хляб и месо…“

В началото книгата не ми хареса, просто не ме грамна, просто прекалено много се дразнех на главната героиня Фейра и държанието на сестрите и и оставих книгата, но в крайна сметка се върнах към нея след няколко дни и най-накрая един хубав съботен ден я изгълтах с корицата. Не се шегувам дни наред не я бях отваряла и веднъж като я почнах не я оставих.    
Толкова са много причините зареди, които заобичах тази книга, толкова много са причините, зареди, които тази книгата си заслужава прочитането. Че....... Можете да прочетете ревюто на Габи с нейните причини тук.
Историята в книгата е интересна, малко предсказуема и сякаш позната, сякаш взела елементи от приказките, но си е интересна имаща своите силни и слаби странни. Много ми хареса това как бе изграден света в книгата, как е разделен и как се развиват отделните части. Влюбих се в идеята за света на елфите, как беше изграден и особено самите елфи. Много ми хареса и как самата история се разви, с обратите и изненадите в нея, но ........ Не знам точно какво просто не ми допадна в пълния смисъл на думата развитието на действието сякаш... оф не знам нещо ми липсваше. Това е една история, която нямаше да бъде точно кой знае колко невероятна, кой знае колко впечатляваща, ако не бяха нейните герои. Те направиха историята невероятна, те я направиха толкова красива, зареди тях не можех да оставя книгата и я четох до два и нещо сутринта. Нищо необичайно и за радост беше събота и можах да се наспя въпреки че на сутринта имах онова главоболие предизвикано от четенето на прекрасна книга.

„-Щом те наранява – каза той нежно, думите сякаш проникнаха дълбоко в мен и ме погали, - не мисля, че е абсурдно.“

Главната героиня Фейра ем ми хареса еме ме издразни. Някак си образа и ми е противоречив. В едни ситуации е много смела, а в други не може да защити позициите си. Просто тя не успа да ме накара да я харесам истински, да оценя силните и странни. В началото се притесняваше за семейството си, после щом и дадоха материали за рисуване и забрави за тях, после чак след месеци се сети пак за тях. Е сега как? Как!? Някои нейни действия ми харесаха, но други.....
Тамлин е другия главен герой. Много харесах образа му,  През цялата книга си го харесвах, още с появата му ала „Красавицата и звяра“, с нескопосаното му поведение спрямо Фейра. Изобщо цялото му излъчване ми хареса, в началото намирах действията му за нелогични и странни, но в последствия се разбира защо прави едно или друго нещо.   
Източник.
Рис е друг герой, на който искам да отделя внимание. Още с първата му поява знаех, че той ще има важна роля, знаех че ще направи нещата интересни и то и така стана. Още не знам какво точно да мисля и чувства. Образа му ми е много интересен и нямам търпение да разбера още за него (както разбрах във втора книга той ще има важно роля). Рис според мен изигра важна роля в последната част на книгата, благодарение на него нещата се развиха така да го кажа благополучно, благодарение на него много животи бяха спасени. Той е от онези дръски и интересни герой, от героите, които не си мерят думите и не просто говорят, а и действат и да не забравям колко арогантен е. Зареди всичко това го харесах толкова много и имам лошото чувство че сърцето ми отново ще бъде разделено на две между него и Тамлин.

„-Не се чувствай виновна за нито един миг, запълнен с нещо, което ти доставя удоволствие.“

„Двор от рози и бодли“ от Сара Дж. Маас определено е книга заслужаваща си времето, тя е интересна и изпълнена с обратни, с интересни и прекрасни герои, това е книга, която ме накара да стоя до малките часове на нощта само, за да я довърша. Нещо, което предполагам ще се случи и с другите книги.
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang