вторник, 15 август 2017 г.

„Стъклен принц“ - Ерин Уот

Рийд Роял има всичко – визия, обществено положение, пари. Момичетата от елитното училище копнеят да бъдат с него, момчетата искат да бъдат като него. Ала за Рийд нищо друго няма значение освен семейството му. До деня, в който се появява Ела Харпър.
Макар в началото да изпитва единствено презрение към нея, с времето Ела се превръща в център на живота му. Той иска да е близо до нея. Да я опази. Една глупава грешка обаче я отблъсква и отчуждава. В дома на семейство Роял настава хаос. Светът на Рийд изведнъж се срутва. Ела вече не иска да е с него. Тя заявява, че връзката им носи само нещастия. И МОЖЕ БИ Е ПРАВА...
Тайни, предателство, вражда. Рийд никога не се е сблъсквал с това досега. Ще може ли да си върне своята принцеса?


„Стъклен принц“  е втората книга от поредицата „Семейство Роял“ и  разказва една лека и динамична история за любов, пари, тайни и интриги. Това е история за свят, в който парите движат света и децата са привилегировани заради това кои са родителите им, т.е като нашия свят де. Но установения ред се променя бързо, когато се появява едно момиче, което разтърсва живота им из основи. 

 „-Понякога съм труден.
....
-Да, но си моят „труден“ - шепна.“

Както бях казала в ревюто за първата книга, доста често се дразнех на историята, но и че това и беше част от чара и, обаче с радост мога да кажа, че тази книга не бе така дразнеща, не ме изкарваше от нерви и наистина се радвам. Естествено отново имаше дразнещи моменти, героите отново постъпваха глупаво, имаше малоумни описания и доста тъпички обрати, но какво да кажа хареса ми. Защото освен всичко това книгата бе така сладка, така отпускаща, едновременно както се случваха пълни простотии така и на моменти героите ме караха да им се възхищавам. Приятна книга за отпуска след тежък ден.   

„Сама го каза - виждам те такава, каквато си. Виждам болката и самотата ти. Виждам гордостта ти и как тя ти пречи да разчиташ на другите....„

Много ми хареса как в тази книга част от главите бяха от гледната точка на Рийд. Така опознах образа му по-добре, от вътре виждаме как Ела го променя за по-добро, виждаме какво причинява липсата и, виждаме как отново се съживява за живот след връщането и. 
Нещото, което просто не ми хареса в книгата бяха нелепите описания. Не знам дали е виновен превода или начина на писане на авторката, но просто на моменти не знаех да плача ли или да се смея от глупостта. И най-вече се дразнех как в такива книги са описани секс сцените. Сериозно „пулсиращото място“. Да това е книга няма нужда от буквално описание на нещата, ако някой го иска просто да си пусне нещо за гледане, но щом авторката е решила да описва такива моменти, те не могат ли да бъдат поне малко по като хората. Просто всичко бе написано така глупаво в тези моменти. Можете с по-малко подробности да се получи много по-хубав разказ.

„На този свят не съществува друго момиче за мен. Ако ме видиш да говоря с друга, знай, че говорим за теб. Ако ме видиш да вървя до някоя, знай, че ми се иска да съм до теб.... - Ти си единствената за мен.“

В тази книга героите определено ми се издигнах в очите, спечелиха някоя и друга
Източник.
точка, но естествено пак ме изкарваха извън нерви. Просто така са създадени, че няма как напълно да се харесат на човек. Все нещо у дадения герой ще те раздразни, все някоя негова постъпка ще го очерни. Да не споменавам, че някои герои просто ги ненавиждам. Няма да споменавам имена, но когато започнете книгата и сами ще се досетите.

Финала на книгата ми е болна тема. Буквално пет минути след като го прочетох повтарям само: Ама сериозно ли? Честно наистина той ме шокира и вместо само една огромна изненада те бяха две. И просто нямам търпение да разбера как ще се развият вещата в последната книга.  

„Стъклен принц“ от Ерин Уот е книга, с която приятно можете да си прекарате времето си на плажа, ако естествено нямате нищо против хората да ви гледат странно, странно, защото на моментите оставяте книгата грубичко, а след няколко минути отново я вземате и се смеете на глас и правите странни физиономии. Да книгата е прекрасна за почивка край плажа, ако не ви пречи да се излагате де и да ви сметнат за луди.


Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Ревюто на първата книга тук.

петък, 4 август 2017 г.

„Задръж звездите още миг” — Кейти Хан

„Кажи им,че първата любов може да те пречупи. Но може и да те спаси”

Карис и Макс се носят в космоса. Остава им въздух за деветдесет минути.
Те си спомнят за света, от който идват. Свят с правила, на които не могат да се подчиняват. Там никога не са се чувствали на място, но са твърдо решени да се върнат. Защото са стигнали твърде далеч, за да се изгубят един друг...
Въздухът опасно намалява. Един от тях има шанс да се спаси. Но дали ще го направи?

„—Когато сме изправени пред смъртта, показваме истинската си същност.”

„Задръж звездите още миг” е една дистопия, която ни разказва една история на живот и смърт, история за първата любов, за търсенето на себе си в един свят, в който е правило да поставяш себе си на първо място, свят, който е съвершен.


„Първият никога не се превъзмогва, Карис. Тялото ти не знае как..... — Проблемът с първата любов, Кари, е, че тя те разчупва. Променя всичко в теб за следващия човек.”

Имах своите съмнение преди да започна книгата, изглеждаше ми много интересна и вълнуваща, но просто не знаех дали ще ми допадне. Това не е някоя блудкава любовна история, с която можеш просто да си отбиеш приятно свободното време, това е силна история за изборите в живота, за това на каква е готов човек да съхрани първата си любов, за саможертвата в името на любимия.


Източник.
„Ако живеем достатъчно дълго, повечето теории, които сега приемаме за факт, ще бъдат опровергани. Винаги някъде пред нас има по—добра, по—напредничава наука.”

Интересно ми беше как историята е разделена на две части, за срещата на Макс и Карис, как се развиват техните отношения и за борбата им за живот в настоящото. Така историята ставаше по-динамична, не оставаше на едно място. В един момент четем как Макс и Карис се опитват да се спасят от сигурната смърт в космоса, а в друг проследяваме първите трепети на тяхната любов. И другата съпоставка в книгата ми хареса, как бе показано как биха се справили героите, ако единия от тях не оцелее. Това представяне на живота им без любимия бе просто затрогващо и често казано болезнено, аз обичам щастливите финали, а да чета как със последни сили се опитват да продължат живота си бе просто болезнено за мен. 


„Чел съм някъде — казва той, — че животът след смъртта е онова, което оставяме у другите.”

Историята в книгата е част що годе и от нашата действителност т.е сюжета не е магически, няма магия, вълшебства, но все пак е така различен от света, в който живеем. Книгата ни представя един по особено свят, за който докато се чете книгата трябва да се внимава, трябва да впримчим цялото си внимание, за да не изпуснем нещо. Защото как иначе бихме могли да си обясним поведението и мислите на героите без да познаваме техния свят?


Източник.
„—Мисля, че е в човешката природа да се бориш, дори и в един съвършен свят.”

„Задръж звездите още миг” е прекрасна книга, интересна и интригуваща. Тя ни представя една утопия, в която всички са щастливи и доволни от установения ред, докато естествено не дойде любовта, а както знаем всички тя променя из основи. Един съвет не четете тази книга!!! Финала е просто.... така смотан, не исках така да свърши, буквално през цялото време очаквах нещо друго, но не естествено аз трябваше да бъда наранена. Излъгах ви веднага прочетете книгата, трябва да имам с кого да се ядосвам. Моля ви имам нужда от компания в болката си.

„Но да си личност означава също така да знаеш кое е правилно за теб.”

Благодаря изключително много на издателство Бард за предоставената възможност.

„Идеалното място не е държава или философско течение. То е тук, това сме ние.”

неделя, 16 юли 2017 г.

Да покажа, че съм жива...... и да изчистя паяжините от блога

И още една учебна година се изниза между пръстите ни, остава ми само една единствена, идва 12 клас и аз все още не знам какво искам да правя в живота си, с какво искам да се занимавам. Но това е друг болен въпрос. Сега трябва да мисля за матурите и да започна да се подготвям да тях. Днес съм тук да се извиня за така голямото ми отсъствие, настина искрено съжалявам, но няма какво да направя по въпроса. Просто не ми остава време, ако по чудо имам такова то аз съм хипер изморена и просто нямам желание да пиша нещо. И за жалост, не чета особено, а това води и до това, че ревюта на пиша..... Нещото, което изяжда огромна част от времето ми е работата като сервитьорка. И знаете ли какво забелязах, на работа понякога ми остава време да си седна и да правя нещо на телефона. Аз през това време бих искала да чета книга, а не да съм на телефона, но шефовете ми приемат за нормално да съм на него, а ако чета книги биха ми се скарали. В какъв свят живеем само. За нормално се приема да си отбивам времето с игри на телефона, вместо да чета някоя приятна книга. Проблема с работата може да се реши, защото сигурно след седмица ще ми е последния работен ден, ако естествено ми платят де, но и това е друга история, за която не ми се говори особено, защото пак ще се ядосам, а не искам да си тровя нервите. С тази публикация искам просто да ви покажа, че още съм жива и че имам намерението да изчистя хубавичко паяжините от блога ми. 
Определено гледам това лято да го изживея максимално приятно, защото това е последното така да се каже свободно лято. Догодина вече ще се подготвям за университета, ще си търся квартира, работа и такива неща, вече за големи хора. А това лято още все пак мога да бъда що годе дете. Нали помните как когато бяхме малки възрастните винаги ни повтаряха да не бързаме да порастваме, че ще съжаляваме за това. Тогава изобщо не им обръщахме внимание, но сега, ах сега как пак искам да съм дете. 
В петък, на 14.07. най-после приключих с 11 клас. Тъй като уча в професионална гимназия
имам и две седмици практика, която завършва с защита на тази практика, като се представя на доклад. За тази практика имам смесено мнение, разбирам защо е важна и наистина научих някои неща, видях как нещата, които учим в училище се използват на практика, но просто прекалено явно видях как въпросните хора просто не искаха да се занимават с нас, те си вършеха работата и за тях бяхме просто едно усложнение, което искат възможно най-бързо да разкарат.
Та както бях казала гледам когато имам време да чета някоя и друга книга, но тия дни имах време, а правех нещо различно. От месеци не се бях сещала да гледам „Ловци на сенки“, но изведнъж като почнах първия епизод на новия сезон, не можех да спра да го гледам, чак днес изгледах последния излязъл епизод и вече можех да се появя и тук. Нямам търпение да излязат и другите епизоди, нищо, че доста се различава от книгата на мен пак ми е интересно.
Тааа мисля, че това е за сега. Очаквайте ме отново. 
Приятен ден!!!!!!!!!

понеделник, 19 юни 2017 г.

„Каравал“ – Стефани Гарбър

„…. – но знам, че като всички велики истории – и като всички ужасни истории – и тази започвала с любов.“

Скарлет и Тела никога не са напускали своя мъничък остров и отдавна копнеят за чудесата на Каравала, ежегодното едноседмично представление, където на публиката е позволено да участва в шоуто наравно с артистите.
Каравалът е магия. Мистерия. Приключение.
Когато дълго чаканите покани най-после пристигат, изглежда, че мечтите на двете сестри най- сетне са се сбъднали. Ала едва стъпили на брега на вълшебния остров, Тела изчезва, отвлечена от Легендата, мистериозния собственик на Каравала.
Скарлет е чувала, че всичко, което се случва на Каравала, е постановка, ала въпреки това бързо попада в опасните мрежи на любов, магия и разочарования.
Така или иначе, трябва непременно да открие сестра си, преди играта да стигне до своя край и Тела да изчезне завинаги...

„Сбъдващите се мечти са красиви, но могат да се превърнат в кошмари, когато хората не искат да се събудят.“

„Каравал“ от Стефани Гарбър е една странна, необикновена и изключително интересна книга. Тя ни разказва една история, в която границата между реалното и фантастичното е така размита, че дори на моменти не съществува. Това е книга за любов, смелост, жертвоготовност, вярност и магия. Подгответе се да бъдете отнесени от водовъртежа, който представлява тази книга.

„Бъдещето прилича на миналото, в голямата си част е предрешено, но винаги може да настъпи промяна….“

Източник.
Думата, която описна книгата е магична. Все едно с магическа пръчка омагьосва читателя е го праща в едни необикновен и странен свят, свят, в който винаги трябва да си нащрек. Книгата ни разказва за една привидно прекрасна игра, но игра, която в крайна сметка се оказва на живот и смърт. Не зачерквате книгата, не я започвайте с предразсъдъци, тя ще ви изненада приятно, ще ви накара да я четете с истинско нетърпение. Историята започва бавно и плавно се развива, от начало всичко е така обикновено, чисто нов свят, но без нищо странно и тогава се появява цялата тази идея с Каравала. Той дава необикновеността на историята, той я прави това, което е. Просто до сега не съм срещала такава книга, до този момент не съм намирала книгата с такива елементи и поне според мен оригинална идея. И както винаги... Книгата свърши прекрасно, (спойлер!!!! ъъъ всичко си дойде на мястото, най-накрая моите любимци Джулиън и Скарлет разкриха тайните помежду си и намериха пътя един към друг.) И тогава дойде проклетият епилог, който обещава нови проблеми, нови трудности за героите. Ем искам нещата да си останат такива каквито са, ем искам отново да преживея приключения с тези герои.
Начина на писане не е нищо особено, приятен е, не убива читателя от скука с излишни подробности, не го отекчава, а точно обратното, с начина си на писане авторката прави така, че историята да оживее пред очите на читателите.

„Съдбата и внушаваше чувството на безсилие и безнадеждност, караше я да се чувства незначителна.“

Източник.
Героите ми бяха интересни, на някои от тях се дразнех, мразех ги (като бащата на Скарлет и Тела, Графа.), но пък други харесах изключително много.
Скарлет определено ме дразнеше в началото, беше ми антипатична, страхлива не можеща да рискува, но в последствие тя се разви, стана по импулсивен човек, човек готов за приключения. 

„-Хич не ме гледай така. Не ми действа.
-Точно затова е толкова забавно.“

Джулиън често се изявява в ролята на филтърджия и въпреки че в реалния живот не си падам по такива индивиди, ги харесвам в книгите, те са ми забавни с това си държание освежават обстановката. А и Джулиън си е такъв сладур....... обвит в мистерия, тайни и загадки неговия образ допринася така много на историята, той я прави интересна.
Малката сестра на Скарлет, Тела ми беше дразнеща, глупава и просто неприятна. Не можах да я харесам. Тя изигра ключова роля в книгата, нищо, че действието не участвам пряко особено.

„Всеки човек има властта да промени съдбата си, стига да е достатъчно смел и да се бори със зъби и нокти за най-съкровените си желания.“

Източник.
„Каравал“ от Стефани Гарбър е магична книга, в която реалността и измислицата се преплитат неимоверно много, това е една история, обвита от тайни и мистерии, история за любов, изпитания сестринска обич и намиране на смелост да се опълчиш срещу по-силния.  
  
   „-Мисля, че допуснах грешка.
-Тогава я превърни в предимство.“

Благодаря изключително много на издателство Бард за предоставената възможност да прочета книгата. 

„Има много пътища към всяка място. Уликите са скрити навсякъде.“

петък, 9 юни 2017 г.

„Импириум“ – Хенри Х. Неф

Династията Фереджин управлява Импириум над три хиляди години. Но когато магията на фамилията започва да избледнява, с нея си отива и влиянието й над империята...
Хейзъл - най-младият член на кралското семейство - е щастлива да остави управлението на сестрите си, за да може да изучава магията си на спокойствие. Но императрицата има други планове за внучка си - тъмни и опасни действия, с които да експлоатира таланта на Хейзъл и да възкреси мистиката на Фереджините. Хоб, обикновен гражданин от външните светове, е изпратен в града, за да служи на Фереджин... И да ги шпионира.
Единият иска да защити династията. Другият иска да я унищожи. Когато Хейзъл и Хоб се сприятеляват, тяхната връзка може да спаси кралството... Или да го унищожи завинаги.


„Само че искам да създавам, не да унищожавам. Ако за властта е необходимо да унищожаваш, може би е време родът ни да се откаже от нея.“

„Импириум” е един чисто нов свят, със свой установен ред, със своя предистория, тук няма да намерите създаването на нова система на управление, а борба с досегашната. Това е една изключително интересна книга изпълнена с магия, тайни, загадки, тайни общества, заговори и предателства, книга за приятелството, отговорността и добрината. Не се плашете от големината на книгата, а от тайните и заговорите скрити в нея. 


„Някои хора толкова се страхуват от провала, че дори забравят какво се опитват да постигнат. Стремят се не да постигнат успех, а да избегнат провал.“

От къде да започна да изброявам добрите страни на книгата? Та те са така много. Дори самото и оформление е невероятно. Твърда корица, красива корици за бога!!!! Прекрасни карти в началото и картинки в началото на всяка една глава. Дори да не сте запознати със съдържанието и, то ще бъдете очаровани от нея само заради начина, по който изглежда.


„Целият свят можеше да повярва във величието на Хейзъл, но тази вяра не струваше пукната пара, ако самата тя не повярваше в себе си.“

Чак в края докато четях благодарностите (а аз почти никога не го правя, направо си беше знак от съдбата) разбрах, че книгата си има предистория, дори цяла поредица от книги, разказващи за векове преди събитията в „Импириум”. И да явно аз не съм запозната с тези книги, но това не кой знае какъв пропуск, защото действието в тази книга е хилядолетия след това в поредицата. Кой знае някой ден мога да прочета и предисторията (под някой ден имам предвид, при първа възможност ). Важното е, че аз се насладих изключително много на „Импириум“.


„-Един несправедлив закон е приемлив просто, защото повечето не знаят за него?...“

Историята е много заплетена, караща читателя да тръпне от вълнение, от непоправен интерес. Просто още от първата страница  бива ме изпратени в един нов свят, в който трябва бързо да се ориентираме и заедно с героите да се опитваме да разбере истината. А драги мои да се открие истината в свят като този в „Импириум“ е изключително трудно, защото в цялата книга всеки играе своя собствена игра, героите биват лъжени, мамени, използвани често без дори да се усетят. Просто като започнете книгата вихрушката на историята ще ви помъкне, ще разбърка мислите ви и ще ви остави шокирани на моменти.  И не, не бива да си помисляте, че книгата има нещо общо с Хари Потър, определено не, единственото общо е магията и младите герои. 

„Добрите хора леят сълзи в името на справедливостта. По-добрите леят кръвта си.“

Като стана дума за героите, те наистина много ме изненадаха, изграждах си дадено мнение за всеки  един от тях само и само после то да бъде разбито на парченца. Мислех, че даден герой е добър и почтен, а той например се оказва измамник и двуличник. За това не бързайте да си изграждате дадено мнение за героите, определено по времето на историята ще си го промените поне веднъж, ако не и повече пъти. Главните герои Хейзъл и Хоб са много различни един от друг, начина, по който са израсни е коренно различен, но и двамата от малки са принудени да се справят с трудности, да понасят бремето породено от това кои са. Колкото и различни да са тези двамата те в крайна сметка се превърнаха в истински приятели, всеки споделящ отговорностите и задълженията, които поражда мястото му в обществото.  


„-Висшеродните домове рядко пръскат отровата си по млади прислужници. Сигурен ли сте, че се обикновен паж, господин Смит?
-Ако не съм, значи получавам твърде малко.“


„Импириум“ от Хенри Х. Неф е едно красиво начало на поредица, която ни обещава вълнуващи приключения, заплетени мистерии, чудати герои, тайни, заговори и измами, но и намирането на истински приятел на неочаквани места. 


Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата.

„….С тях ще си в по-голяма безопасност.
-Та те са наемни убийци!
-И то най-добрите – кимна лейди Раша. - Каква по-добра защита от убийци?“

вторник, 23 май 2017 г.

„Писма до изгубените души“ – Бриджит Кемерет

Джулиет Янг винаги пише писма до майка си, пътуващ по света фотожурналист. Дори след нейната смърт, тя оставя писма на гроба й. Това е единственият начин Джулиет да се справя с живота. Деклан Мърфи не е типът момче, с което искаш да се забъркваш. Съдът за непълнолетни му определя да полага обществено-полезен труд в местното гробище, с което той се опитва да избяга от демоните в миналото си. Когато Деклан прочита завладяващо писмо, оставено до един гроб, не може да устои да не отговори. Скоро той се разкрива пред пълен непознат и тяхната връзка е мигновена. Но нито Деклан, нито Джулиет знае, че те всъщност не са непознати. Когато училищният живот се намесва в тайните писма, ще хвърчат искри, докато Джулиет и Деклан разбират истини, които могат да ги разделят.

„Мама казваше, че думите съдържат частица от душата на онези, който ги е писал…“

„Писма до изгубените души“ е книга, която ме впечатли по много начини, която ме заплени и с ръка на сърцето я препоръчвам на всеки един, който иска да се наслади на една красива история, изпълнена със сладки и нежни моменти, история, която ще си поиграе със струната на сърцето ви.

Източник.
Прочетох по-голяма час от книгата в училище и честно абсолютно не знам какво стана през този ден, не знам как никой от учителите ми не се скара, а пък най—добрата ми приятелка се разсърди, защото цял ден не и обърнах внимание. Но какво да се прави не можех да оставя книгата. И знаете ли къде идва гадното, прочетох я аз в училище и после докато чаках в зъболекарския кабинет нямаше какво да правя. Иронията на съдбата. 
Не знам кое ме заплени в началото, стила на писане или самата история. Но още от началото бях запленена. Историите за семейните трагедии, за това как човек се справя с трагедията, как избягва от сянката на смъртта и намира светлината в пътя ме привличат като с магнит. В цялата книга се усеща мъката, която изпитат героите и просто в такива книги където се случат тъжни неща, където героите стават жертви на съдбата и въпреки края им е оптимистичен ми харесват. В такива книги има поука, карат ни да си мислим, че човек може да се справи с лошото в живота.

„Тя ме пита за съдбата, която разкъсва хората на парчета, и не мога да не си задам въпроса дали ролята на съдбата не е именно в това.“
Източник.

Обожавам когато в книгите се използва похвата с писмата като в тази. Някак си когато героите си разменят писма се получава по-голяма чувственост и емоционалност, по-голяма откритост. Всяка една книга, която съм прочела до сега използваща писмата ми е харесала, само като разбера, че в дадена книга има нещо подобно и тя вече ми е в списъка за четене. И честно не може и аз да намеря с някога да и разменям такива писма? Привлича ме цялата тайнственост, Джулиет и Деклан имаха възможността да разкрият душите си без да ги ограничават някакви задръжки, те се влюбиха един в друг не във външността, а в това вътре, влюбиха се в душите си.


„Чувството за вина не може да бъде компенсация за извършеното. Или поне не би трябвало.“

Източник.
Обожавам факта, че в книгата присъства фотографията. Обожавам този вид изкуство. Чудесно е как се появяват разказите за фотографията, как това изкуство добавя нещо към историята, прави я по-интересна и кара читателя да се замисли за някои неща.
Героите определено ми харесаха, не знам точно заради какво може би заради огромната гама от несъвършенства. Не знам май харесах героите именно заради техните недостатъци.
Джулиет ме дразнеше почти през цялото време, слабостта и, навика и първо да съди и после да мисли, факта, че не проявяваше смелост. Но някак си ми хареса. Затрогна ме, авторката ме накара да съчувствам на Джулиет. 
Деклан ми беше сладък и симпатичен. И да знам отново харесвам лошото момче. Но и той определено си имаше доста кусури и недостатъци. Но всеки един човек има и е безсмислено и глупаво да искаме героите в книгите да са самото съвършенство.


„Взех пример от теб и направих нещо неочаквано. Имаш право. Това е ужасяващо. Хайде да го направим пак.“

„Писма до изгубените души“ от Бриджит Кемерет е една красива, нежна и интересна книга, това е една затрогваща история, която ще ви накара да се чувствате празни, но в последствие ще ви изпълни сърцето с надежда, радост, но и тъга. 

„Послушай съвета на човек, който вече никога нищо не може да каже на майка си. Трябва всичко за и споделяш.“

Благодаря изключително много на издателство Егмонт за възможността да прочета това съкровище.


П.С. Нали споменах, че приятелката ми се разсърди, че не и обърнах внимание докато четях книгата? Сега иска да и я дам да чете. 

четвъртък, 18 май 2017 г.

Reader Confessions Book Tag


Благодаря не пак, а отново на Юли за така. Мерси момиче помагаш ми да отлагам писането на ревюто на „Пазители“.Толкова много обичам тази книга, че не мога да напиша едно свясно изречение, а и ме боли прекалено много главата да се концентрирам като хората...... и защото съм писала това преди дни, т.е седмици вече, и не е в сила, за това можете да прочетете ревюто ми тук

1. Някога наранявал/ла ли си собствената си книга?
За жалост да и искам да се набия поради тази причина. Не веднъж, а няколко пъти без да искам съм късала някоя страница, тя си остава на мястото, но все пак е скъсано. Да знам, аз съм чисто чудовище, заслужавам публичен побой. Имам ясен спомен как докато четях „Книгата на живота“ скъсах една страница, просто с такова нетърпение я четях, че докато бързам чух на ужасния звук - на късаща се хартия.

2. Наранявал/ла ли си някога заета назаем книга?

Не, много пазя чуждите книги. Ама че съм глупава, защо пазя чуждите, а не своите?
Не съм повреждала чужда книга, защото вземам такива само от библиотека, а тях наистина ги пазя ужасно много, защото все пак те са предназначение за много хора.

3. Колко време ти отнема да прочетеш една книга?
Много зависи от книгата, както от нейната големина така и от съдържанието и. Колкото и да е голяма една книга, ако тя ми е изключително интересна и имам свободно време бих я изгълтала мълнеоносно.

4. Книги, които не си завършила?
Хммм. „Разчупи клишетата“. Книгата беше от училище и трябваше да я прочета по икономика, но просто не ми беше особено интересна и просто я оставих. За късмет прочетеното от мен ми помогна да мина номера.


5. Hype-нати или популярни книги, които не харесваш?
Хммм, чак пък популярни..... „Моята прекрасна книжарница“, „Списъкът на омразата“ и други.

6. Класики, които не харесваш?
Не съм чела кой знае колко класики, за това нямам такава.

7. Книги, които си купил/ла само заради интелектуалността им?

Определено не мисля, че има такива, но и аз не знам.

8. Книги, които не си върнал/ла?

Ъъъ няма такива?

Тагвам всеки, който има желание да направи този таг.

четвъртък, 11 май 2017 г.

„Короната“ - Кийра Кас

Когато Идлин става първата принцеса в Илеа със свой собствен Избор, тя изобщо не очаква, че
ще се влюби в някой от тридесет и петимата си ухажори.
Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама.
Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите й преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади...
Принцесата скоро ще трябва да направи по-труден и по-важен избор, отколкото някога си е представяла.

„-Трябва да приемеш, че нищо не е съвършено, колкото и да си въобразяваш, че е така“

„Короната“ последна книга от невероятната поредица на Кийра Кас „Изборът“ е един сладък завършек на една изключително красива поредица. Прекалено дълго отлагах тази книга поради една проста причина, а именно, че просто не исках да слагам край на поредицата, не исках да се сбогувам с нея. Започнах „Изборът“ поради една огромна подканя от моя приятелка, която беше и е влюбена в нея, с леки предразсъдъци я започнах, защото си мислих, че ще е нещо глупаво и скучно, а и ме дразнеше ужасно много факта за самият Избор, имах чувството, че момичетата ще бъдат на конкурс на красота... Бях забелязала книгите доста преди въпросната ми приятелка да ги спомене, но резюмето ме бе отблъснало и ето едно доказателство, че и резюметата лъжат. Та и въпреки предразсъдъка ми аз започнах поредицата и се влюбих в нея, влюбих се в зашеметяващите и корици, в красивата историята, в героите. Поглъщах всяка следваща книга за отрицателно време, докато не дойде редът на „Короната“, която я прочетох за рекордното време от 4 часа и нещо, не само огромния ми интересен помогна де, та тя книгата е колко 200 страници?


„….Майки ти се възстановява след инфаркт и въпреки това има безочието да ме командори. Знам, че е кралица – призна тя… - но аз съм и майка, а това е далеч по-важна титла.“


Източник.
Прочитането на „Короната“ бе едно сбогуване за мен, за което не бях готова, беше като раздяла с добър приятел към, когото можеш винаги да се върнеш, но никога няма да преживееш ново приключение. Още с излизането на книгата разбрах как тя завършва, дето дори вече не помня от къде разбрах... И да, въпреки че знаех как свършва, това ни най-малко не помрачи блаженството ми докато я четях. Книгата е изключително сладка, лека, приятна и красив край на красива поредица, но ми се стори леко слабичка. Като край на поредица очаквах много повече, очаквах едно голямо БУМ, нещо фрапиращо и запомнящо се нещо. Не, че книгата не е великолепна просто исках още малко. И честно сърдита съм заради крайния избор на Идлин да разбирам защо, защо не избра вие знаете кого, но това не облекчава яда ми. Исках си моят човек да спечели!!!! Та дам въпреки моите искрени недоволства от гледна точка на развитието на любовната история в книгата, аз напълно и ясно осъзнавам защо нещата се случиха така, разбирам че Кийра Кас си е напълно права във взетото решение, но за бога това не ми пречи да съм ядосана, защо тогава и трябваше така да ни подвежда? Действието в книгата постепенно се развива, постепенно всичко си идва на мястото и настъпвам щастлив край.

„Короната“ е сладък завършек на сладката поредица „Изборът“, сърцето ме боли, че казвам чао на това съкровище, защото с всяка една от книгите преживях сумати емоции, радвах се заедно с героите, страдах с тях, и естествено им се нервех  до полуда, но си заслужаваше.


„Може би не първите целувки трябва да са незабравими, а последните.“


Ревютата останалите книги: „Изборът“, „Елита“, „Единствената“, „И заживели щастливо“, „Наследницата“.   

понеделник, 1 май 2017 г.

April Wrap Up

Април месец започва доста доходоносно относно книги, но в последствие пак нещата се объркаха и нямах време за любимото ми занимание - четенето. Както е и в момента де. Тридневното ми пътуване до Пловдив ще ми излезе през носа, защото имам сумати материал да наваксвам, тази седмица имам класно по математика - Бог да ми е на помощ, а другата седмица ми е това по Бел, а и междувременно имам още няколко други контролни, абе истински „рай“. И за капак на всичко трябва да напиша речта за изпращането на 12-тите класове. Абе хора аз не ги познавам, каква реч искате от мен да пиша? За сега съм стигнала до тук: „Бяхте досадни и мразех да имам физическо с вас, айде махайте се“. Не мисля, че това става особено, но си е истината. Вече догодина като ще трябва да изнасям реч на моя бал ще бъде друго, плана ми за тогава е да разрева всички като се почне от учителите до съучениците ми. Та сега на днешната тема. През април месец съм прочела цели пет книги! Браво на мен нали? Всъщност не е за браво, защото те не бяха особено дебели.


Та първата ми книга за месеца е „Пазители“ - Ц.В. Отново искам искрено да благодаря на Ц.Владимирова и на Orange books за предоставената възможност да прочета книгата. Тя е просто невероятна, едно истинско приключение, което в края си ще те остави с кървящо сърце и нетърпение за продължението. За това един съвет отивайте на бегом до най-близката книжарница и си вземете книгата, меко казано си заслужава.

Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.

Втората книга е „Герой“ - Саманта Йънг. Това е книга, която прочетох благодарение на прекрасния екип от  The Diary Of A Book Junkie. Благодаря ви хора, че си отделяте от времето да превеждате, редактирате, да правите нови корици и какво ли не още. Често мен просто ме мързи да чета книга на английски. Мразя английския.
Та сега на темата. Книгата ме разочарова, честно очаквах много повече, голям фен съм на поредицата на авторката „Дъблин Стрийт“ и очаквах и в тази книга да се влюбя, а то какво? Едно нищо. „Герой“ не е толкова лоша книга, определено си има добри страни, интересна е, поглъща се набързо, но в сравнение с другите книги на Йънг определено ще загуби.
Дадох и 3/5.

Третата книга е „Короната“ - Кийра Кас. Най-после прочетох това малко съкровище от сумати време събираше прах, но просто не исках да се разделям с така любима поредица, не исках да и казвам сбогом. Но времето и дойде, книгата е лека, приятна, сладка, но честно очаквах нещо по-силно за край на поредицата. Но въпреки това аз съм си влюбена  в нея.
Ревюто на книга тук. - скоро.
Дадох и 5/5.

Четвъртата книга е „Шефът“ - Ви Кийланд. Отново я прочетох благодарение на The Diary Of A Book Junkie. Книгата определено е интересна, забавна, имаща хумор, мистерия и любов, но сюжетната линия имаше перфектната възможност да се развие още повече, можеше книгата да стане много по-добра, но уви.... нещата не се развиха както исках. Не знам просто на края на книгата, когато героите се събраха отново, ми се строи целия този процес странен, не ми хареса кой знае колко. Но искам да отбележа нещо и то е прекрасната корица.... често вижте я! Великолепна е. Иска ми се да я имах. 
Дадох и  4/5.

И последната книга е „Сън за щастие“ на Пенчо Славейков. Тази книга е част от задължителната ми литература, но не означава, че не и се насладих пълноценно, въпреки факта, че трябва да прочета всяка една от миниатюрите поне още веднъж, за да разбера за какво за бога се говори в тях.
Дадох и 5/5.

Та това е за месец април. Сега се връщам към задачите по математика. Стискайте ми палци трябва ми шестица на класното. 

сряда, 26 април 2017 г.

First Date Book Tag

Здравейте хора! Как сте? Как е живота? Докато четете това аз сигурно ще пътувам към Пловдив, за това моля пожелайте ми приятен път, че не знам как ще издържа толкова много часове в автобуса. В прекрасната ни странна няма един смотан директен автобус от Разград за Пловдив, за това първо трябва да се качим със съучениците ми за този към София и после от там за Пловдив. Колко прекрасно нали? Но какво се оплаквам нали аз няма да плащам нищо? Ох как обичам състезанията! Та сега искрено благодаря на Кая, че ме е тагнала.

1.The awkward first date – книга, в която нещо не ви стигна. Книга, която не е лоша, но не заблестя при вас.
Хм наскоро прочетох „Шефът“ и книгата ми хареса, не беше кой знае какво, но беше приятна, обаче нещо наистина ми липсваше, да за жанра си е това, което трябва да е, но историята определено предоставяше възможността да се развие по-добре.

2.The cheap first date – книга, която се оказа по-лоша, отколкото сте очаквали.
Не знам честно казано, почти никога не започвам книга с лоша нагласа, никога предварително не си мисля, че ще бъде лоша. Просто винаги залагам на това, че книгата ще ми хареса. 

3.Well-prepared first date – книга, която се оказа по-добра от очакваното.
„Двор от рози и бодли“! Мислех си, че книгата е хубава, че си заслужава времето заради ужасно многото положителни коментари, както за книгата така и за авторката и Сара Дж. Маас, но тя надхвърли очакванията, определено се окажа по-добра от предположението ми. Просто щом я започнах като хората не  можах да се отделя от нея. 

4.Hot but dumb – красива книга, но не толкова добра отвътре.
„Твърде далеч“. И трите книги от поредицата преведени на български са с красиви корици, поне според мен де, но съдържанието на самите книги...... определено е слабо.

5.Blind date – книга, която започнахте да четете без да знаете нищо за нея.
„Изтръгнати от корен“. На много места бях виждала книгата, но си нямах и на представа за какво се разказва в нея. Честно просто ми хареса как изглежда и като я видях на толкова много места просто заключих, че си заслужава и реших да я прочета. Много добро решения между другото книгата е прекрасна. 

6.Speed dating – книга, която прочетохте много бързо.
Цялата поредица на чичо Рик „Героите на Олимп“. И петте книги ги прочетох една след друга за около седмица плюс минус няколко часа. Просто тази седмица протече така: събуждане, тоалетна, кафе, ядене, четене, къпане.

7.The rebound – книга, която прочетохте скоро след книжен застой и това оказа влияние върху нея.
Хм не знам.... не ми идва нищо на ум.

8.Overly enthusiastic date – книга, в която се усеща пренасилване на сюжета.
Веднага се сещам за „Сънища за богове и чудовища“. Книгата е чудесна, но просто  на края и се случиха прекалено много неща и заради това претрупване те не бяха добре развити.

9.The perfect first date – книга, която беше перфектна за вас.
Хм ще заимствам отговора на Кая, но „Пазители“ определено бе перфектното четиво за мен. Тази книга съдържа в себе си всичко необходимо за едно неповторимо приключение.

10.Humiliating first date – книга, която се срамувате да признаете, че харесвате / срамувате се да я четете сред хора, поради каквато и да е причина.
Хм не мисля, че има такава книга. Не се срамувам от избора ми на четиво, както аз така и всеки друг имам нуждата да чете това което му е на душа, това което му е интересно и приятно. Човек на трябва да се срамува от избора си на четиво, а от това, че не чете.

Та не знам кой е тагнат и кой е направил тага за това всеки, който има желание е свободен да направи тага.  

петък, 21 април 2017 г.

Intimidating TBR tag

И аз отново да се поява с таг, защо пък не, не е особено лошо, все пак не публикувам само тагове. Нали? Не е и престъпление нали? Много благодаря на прекрасната и неповторима Юли  за тага, сега по време на ваканцията имам намерение да напиша сумати публикации, че да имам за после, когато училищния живот отново обсеби ежедневието ми. Но сама го казах имам такива намерения, нищо не се знае и както се знам нищо няма да направя. И дам вече сме на училище и аз искам да избягам с писъци.

Отварям си профила в goodreads за да не изпусна някоя книга и се захващам за работа.

1. Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…
„Обещавам ти провал“. Тази книга бе едно огромно разочарование.... мислях я за нещо интересно, а тя.... направо ме приспиваше, нямах нужда от приспивателни. В goodreads се води, че съм я прочела и то технически е така, но аз я четох отгоре, отгоре, аз не прескачах изречения или параграфи, а цели страници, за това не аз не съм я завършила.

2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…
„Анна Каренина“. От година и нещо съм на 100 и някоя си страница, просто не ми остава време за нея. Книгата е значително дебела, а и начина и на писане ме забавя. Харесваше ми, беше ми интересна, но просто не ми остава време за нея. Искам един ден да я прочете, защото тя е истинска класика, но когато и дойде времето.

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…
Хм..... Не се сещам за такава книга, винаги чета продълженията, дори първата книга да не ми е харесала какъвто е случая с „Този мъж“, аз прочетох продължението и. Просто трябва да знам какво се случва, малко съм като старите баби, които само слухтят и чакат да чуят клюките.

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…
Мозъка ми тази сутрин явно не работи, защото не се сещам, ако въпроса беше обратния: Прочетох тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и се влюбих в нея - щях да имам сумати отговори.


5. Не съм чел/ла тази книга, защото е ОГРОМНА…
Почва се.... „Игра на тронове“, „Война и мир“, и аз ще кажа „Шогун“ (от както гледам „Четат ли двама“ искам да прочета тази книга), „Тютюн“ и още много....

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
.................................. Имам добър усет за корици? Дори като избирам дадена книга по нейната корица, тя пак ми харесва.

7. Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
Книгите на Бранъдр Сандърс. Много искам да ги прочета, но ме е страх да не ми харесат.

И това е... Тагвам.....  MrsDreamerx, Елена и Гергана

неделя, 16 април 2017 г.

„Пазители“ – Цветелина Владимирова

„-Заложено е в природата на хората да вярват в нещо, по-висше от тях. Винаги са изпитвали необходимостта да свържат материалното с духовното – продължи Вонин.“

Вековните закони са потъпкани. Дълго пазена тайна е излязла наяве. Древните традиции на обществото на вестители и пазители изискват греховете да бъдат заплатени с кръв. Ксения е принудена да бяга, за да спаси живота си, а Игор Алешкин е единственият, който може да ѝ помогне да оцелее. Светът, управляван от непоколебимата ръка на Тайния кръг, е враждебен и изпълнен с опасности. Но спасението на Ксения означава Игор да се отрече от дълга си на пазител. А това ще го превърне в предател и враг на Двореца, на който е служил през целия си живот.   Ксения се нуждае от помощта на приятелите си. Освен с опасността, идваща от Двореца, те трябва да се справят и с други препятствия. Кръвожадните са решени да я използват, за да добият мощ, която би могла да се превърне в печелившото им оръжие във войната с пазителите и благословените фамилии от незапомнени времена. Разкъсвана от вина, страх и жажда за мъст, Ксения се озовава на прага на война, в която трябва да вземе съдбовно решение. Дали пророчеството на Вера Крамаренко ще предопредели съдбата ѝ или ще се превърне в единствената, способна да разруши покварената власт на Тайния кръг. За да спаси онова, което ѝ е останало, Ксения ще трябва да рискува и да се остави в ръцете на неизвестността, неовладяната си сила и един пробуден вампир от подземния свят на Москва.

„Срещу сигурната заплаха можех да се боря. Но срещу съдбата и нейните коварни номера – малко вероятно. Не се ли случваха най-големите промени в живота, включително смъртта, когато най-малко ги очакваш?“

Има книги, които те карат да преживееш няколко живота докато ги четеш, които те убиват само и само да те съживят наново, за да ти разбият сърцето в последствие, да те оставят да умираш чакайки продължението им. В момента съм в предсмъртна агония след прочитането на „Пазители“, защото просто нямам търпение да прочета продължението и. Както с трепет чаках излизането на тази книга, дори сега с по-голям чакам следващата. Но чакането си заслужаваше, заслужаваше си след прочитането на „Вестители” да чакам продължението и, защото „Пазители”, втора книга от поредицата „Проклятието на Воринина” е едно истинско съкровище, което праща читателя в свят на изненада и обратни, в свят на смърт и борба за живот, свят, в който човек трябва да защитава избори си на любим. Това е история, която ще спре дъха ви, която ще ви накара да тръпнете от вълнение и печал, която ще завладее ума ви.

„Нито един удар, обида или предателство, нито дори отхвърлената любов са способни да те пречупят така, както чувството за вина.“

„Пазители“ е меко казано достоен продължител на миналата книга, дори тя я надминава,
защото в тази книга героите са поставени в много по—тежко положение, трябва да преживеят много повече неща, живота им се преобръща на 180 градуса, а това е само върха на черешката. Книгата предизвика в читателя огромна гама от емоции, в един момент се усмихвах глупаво, а в друг сърцето ми се свиваше от мъка и печал. Просто „Пасители“ е книга, която с лекота ще се намърда в сърцето ви, карайки го да тупти от радост и да кърви до припадък. Не знам какво ме кара толкова много да обожавам тази книга, дали е заради завладяващия начин на писане, дали е заради историята, която е меко казано истинско приключение, или е заради ненадминатите герой?
Една история, колкото и интересна да е, ако начина по който е разказана е нескопосан, тя губи красотата си, все известна истина, заради това, така много го ценя. И Ц. Владимирова не ме разочарова, тя разказва по лек и приятен начин, нито прекаляла в описанията, но достатъчно, че да може читателя да си представя картината. Просто пише така приятно, че дори не е за вярване.
Мога ли какво още да кажа за историята, освен, че тя е великолепна? Всяко късче от нея е прекрасно, всяко едно е на мястото си. Има моменти на близост и проява на чувства, битки и прояви на смелост, има ги моментите, които разкъсват сърцето ти, или го карат да тупти от радостно. Историята е забулена в тайни и мистерии, постепенно някоя тайна бива разкрита, се появяват други въпроси. Любопитството ми през цялата книга бе огромно, исках да знам, исках наведнъж да прочета книга, че да задоволя любопидството ми, но и не исках да се разделям с нея.

„-Ти си най-безразсъдното същество на света! Колко пъти би рискувала живота си по този начин? Изобщо него ли цениш?
-Ти какво очакваше? Ти не би оставил! А това беше най-трудното нещо, което някога съм правила!“

Ииии редът на героите идва. Добре познатите ни герои от миналата книга естествено намират своето място тук. Ксения, Игор, Зоя, Юри и Майкъл се развиха в тази книга, читателя ги опозна по-добре, радваше се с тях, изпитваше болките им, читателя бе накаран да ги заобича иска ли или не.
Ксения си е Ксения, дори когато прави пълни глупости поне за мен, дори когато е егати тъпото същество - съжалявам за израза, аз пак си я обичам, защото тя ме впечатли още от началото с това какво представлявам тя самата, обожавам я когато сритва задници, когато гледа доброто у хората, търси го у тях. 
Игор, толкова много го обичам този човек, че приятеля ми май трябва да почне да ревнува от него. Игор е самото съвършенство, той бе опората на Ксения, бе там когато тя имаше нужда от него, но също така и той се нуждаеше от нея, нуждаеше се от нейната опора, защото да Игор е войн, неговата цел в живота е да защитава невинни те, но това не означава, че няма нужда от опора, че няма нужда някой да му вдъхне сили в определени моменти.


„Аз не знам какво изпитвам! Защото си мисля, че е практически невъзможно да мразиш и да обичаш един и същи човек едновременно! Мразя те, защото те обичам!

Зоя, Юри и Майкъл са едни истински приятели, който са готови да направят всичко за своите близки. Техните действия нямаше как да не ме впечатлят, нямаше как да не оценя тяхната саможертва, която е не само в името на своята приятелка, но която е и в името на неправдата, с която се борят Ксения и Игор.
В книгата се запознаваме и  с нови герои като Воронин, Екатерина и Дорин. Те определено изиграха своята роля в книга, намериха си мястото в нея, и я направиха още по-интересна и динамична. 
Обожавам това във всички тези герои, че те се борят за избора си на любим, борят се за правото да бъдат с този, който обичат, те застават на страната на свободната воля и се борят с неправдата в техния свят. 

„Кръвта не е всичко. Душата е вечна, а кръвта се отича и изсъхва в пръста – каза му студено. – Ще дойде ден и ще се убедиш в това, ще разбереш, че кръвта и генетичното наследство не са грехът, за който трябва да плащаме. И само изборите, които правим, са тези, по които трябва да бъдем съдени!“

„Пазители“ от Цветелина Владимирова, е красива българска книга, която е изпълнена с любов, приключения, битки и прояви на смелост. Това е книга доказваща, колко талантлива е страната ни, книга, която не трябва да бъде само прочетена, тя трябва да бъде почувствана.

„Ако имаше любов, която не умира, тогава знаех как да излъжа смъртта и да остана вечна. Вечно жива само в едно-единствено сърце – в неговото. И неговото – в моето.“

Изключително много благодаря на Ц. Владимирова и издателство OrangeBooks за предоставената възможност!
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang