събота, 8 октомври 2016 г.

„Книгата на живота“ – Дебора Харкнес

 „-Нищо чудно, че Филип винаги изглеждаше така уморен – печално добави, след като приключи. – Много е изтощително да се преструваш, че командваш парада, когато в действителност диригентът е жена ти.“

След вълнуващо пътешествие във времето в „Нощна сянка“, втората книга от вълшебната поредица на Дебора Харкнес, вещицата историк Даяна Бишъп и вампирът учен Матю Клермон се връщат в настоящето, за да се изправят пред нови кризи и стари врагове. В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата“ – с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.

„-Моментът не беше подходящ – подсмъркна Даяна.
-О, да, вечно изплъзващият се подходящ момент – изсумтя Матю. – Той никога не настъпва, Даяна. Понякога просто трябва да захвърлим предпазливостта и да се доверим на онези, които обичаме.“

"Книгата на живота" третата и последна книга от поредицата на Дебора Харкнес е удивителен финал на прекрасната поредица "Аз, вещицата". До края авторката ни държа на тръни и подлудява читателя с липса на отговори на толкова много наболели въпроси. Държа ни на тръни и така удоволствието на края беше много по-голямо.

Източник.
„Всички бихме предпочели да се скрием на някое сигурно място и да оставим друг да взема трудните решения. Но някой ще трябва да се изправи и да се бори за онова, което е правилно.“

Знаех си, че тази поредица ще ми хареса, просто си знаех, но нямах представа, че ще се пристрастя по историята на Матю и Даяна, не знаех как с огромно удоволствие ще проследявам житейския им път, как от непознати, от "противоположни" видове те се влюбиха един в друг и в крайна сметка в тази последна книга от поредицата, която се явява кулминацията на тяхната връзка, авторката завършва тяхната история по прекрасен начин, един щастлив финал.(е нали все пак знаете, че щастливия финал е само за недовършените истории, малко съм черногледа, ама Брад Пит и Анджелина Джоли се развеждат, как точно да вярвам в щастливия финал.)

„-Изкуството и музиката трябва да идват  от сърцето…. – Дори най-мрачните кътчета трябва да се изкарват на светлината на деня, иначе разрастват и могат да ни погълнат целите.“

Наистина ми харесва как Д.Харкнес борави с информацията, как разкрива парче по парче от нея, карайки читателя често да си прави прибързани и често грешни изводи. Често греших с предложенията си как ще се развие даденото действието и това да си призная ме влудяваше.

„-Ако наистина обичаш някого, ще обичаш онова, което той презира най-много в себе си. – Фернандо сниши глас. – Следващият път, когато Матю забрави това, напомни му го. А ако ти го забравиш Джак, аз ще ти напомня. Веднъж. След това ще кажа на Даяна, че си се отдал на омразата към самия себе си. А майка ти далеч не е така великодушна и опрощаваща като мен.“

Но трябва да се похваля, че съм познавала точно там където е нямало и помен за предстоящото събитие. (говоря за това, че Джак е вампир, доста преди той да се е появил аз си помислих колко хубаво щеше да е той да стане вампири и хоп.). Няма как да си кривя сърцето и трябва да кажа, че беше много приятно да чета книга, чийто финал да предвидя още в началото.

„-Но не ни трябват думи, за да ми кажеш какво чувстваш. – рече Матю. – Виждам те, дори когато се криеш от останалия свят. Чувам те, дори когато мълчиш.“

Авторката наистина разказва прекрасна история, в която присъства любов, отдаденост, приятелство, вяра, съпричастност, вярност и дори когато читателя си мислиш, че дадения герой е чист гадняр той да покаже някое от тези неща. (дам говоря за Болдуин, да си признаея имах предчувствие, че не чак толкова голям гадняр).

Източник.
„-Галоуглас е още по-зле. За него дори мебелите или липсата им нямат значение. Една вечер се прибрахме и открихме, че къщата ни е обрана, а Галоуглас беше заспал на масата като някой викинг, готов да отплава.“

Обичам героите в книгата, обичам техните отношения, всеки един от тях е интересен и пълен с изненади.

„-Извинявай. Закъснях.
-Разбира се, че закъсня. Нали си била с книгите си. Очаквах те най-рано след час..“

"Книгата на живота" е невероятен финал на една интересна поредица. Вълнуваща, забавна, пълна с изненади, загадки, тайни и невероятни герои това представлява книгата.
"Аз, вещицата" е поредица, която заслужава времето си, поредица, която с удоволствие прочетох.

„-Според народа на баба ми във всяко създание живеят два вълка, зъл и добър, които през цялото време се мъчат да се унищожат един за друг….
-При мен лошият вълк печели – тъжно промълви Джак.
-Не е задължително – възрази Крис. – Баба Бетс казваше, че вълкът, който побеждава, е вълкът, когото храниш. Злият вълк се храни с гняв, вина, печал, лъжи и съжаление. Добрият пък се нуждае от диета с любов и честност, подправена с щедри дози състрадание и вяра. Така че ако искаш добрият вълк да победи, трябва да умориш от град другия.“

Благодаря на издателство Бард за предоставената възможност.

Ревюта: Първата книга „Аз, вещицата“ тук
Втората книга „Нощна сянка“ тук.

„…тайната на оцеляването е в готовността да се променяш.“

П.С Не помня да съм го споменавала в другите ревюта,а ме мързи да провея, за това сори, ако се повтарям, Но кориците и на трите книги са страхотни. Обожавам ги. 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang