понеделник, 8 август 2016 г.

„Аз, вещицата“ – Дебора Харкнес


Хипнотичен роман - вампир на хиляда години, омагьосана вещица и закодиран ръкопис, който ги събира.
ОМАГЬОСАНИЯТ РЪКОПИС
Дълбоко в сърцето на Оксфордската Бодлианска библиотека Даяна Бишъп попада на омагьосан алхимичен ръкопис като част от своята научна работа. Даяна произхожда от видно вещерско семейство, но не иска да има нищо общо със свръхестественото. Затова след като хвърля един повърхностен поглед на книгата и си записва няколко неща, тя я връща обратно. Но нейното откритие предизвиква суматоха и скоро към библиотеката се втурват орди от вещици, демони и вампири. Даяна се е натъкнала на желано от всички богатство, изгубено от векове, а тя е единственото същество, което може да развали магията му.

„Миризмата в библиотеката винаги ми повдига духа – онази странна комбинация от дъх на старинен камък, прах, дървеници, хартия и пергаменти.“

Здравейте, хора! Знаете ли, че ако слагам в някакъв буркан по лев всеки път когато след края на ужасно много хубава книга се оплаквам, че съм я отлагала вече щях да имам парите да си взема поредицата "Хари Потър"с новите корици. Ситуацията с „Аз, вещицата“ е точно такава. Бясна съм, че книгата ме чака толкова дълго, но и се радвам, че най-накрая се докоснах до историята на Дебора Харкнес, защото тя потапя читателя в едни вълнуващ и изпълнен с тайни свят, свят на свръхественото, в който човек се оказва, че трябва да се бори за любовта си.

Източник.
„Една малка книга може да пази огромна тайна, която би могла да промени света.“

Като се замисля има две ситуации, в които не мога са говоря за някоя книга, когато не ми хареса и просто не намирам смисъл да говоря за нея и когато ми хареса толкова много, че ми е трудно да подредя мислите си. „Аз, вещицата“ определено спада към втората категория.
Признавам, че книгата не ми потръгна в началото. Първите няколко страници за малко да ме откажат от нея, но после ги преодолях и не исках да я оставям, само зареди нуждата от сън и зареди укорителния поглед на майка ми, когато влизаше в стаята ми да ми се кара, че вече трябва да си лягам, защото е 4 сутринта ми попречиха да изгълтам книгата за отрицателно време. Не усещах кога минава времето, започвах да чета към 10 и след 5 минути за мен поглеждам телефона станало 1:30. Така ме омаля книгата, че нищо което се случваше около мен нямаше значение.
Историята в книга се върти около едни от най-интересните за мен и любими свръхестествени същества, а именно вещици, вампири и демони. Но въпреки тяхното присъствие, едно от нещата които много ми хареса и ми направи голямо впечатление, бе че за тяхното съществуване, за техния произход, за техните способности си търси отговор в генетиката, в ДНК, в еволюцията. По време на цялата книга така нареченото магично вървеше ръка за ръка с науката.

Източник.
„-Въпросът защо сме на тази земя и как сме се появили май наистина те занимава….
-Това е единственият въпрос, чийто отговор си струва да се търси.“

Историята също нямаше как да не ме впечатли от голямото количество тайни и загадки в нея, впечатлена съм как с всяка една страница историята и героите постепенно се разкриват, но често казано това не ми беше достатъчно и нямам търпение да дойде момента когато пъзелът ще бъде подреден и всяко едно парченце ще си дойде на мястото.
Явно съм свикнала героите в книгите, които чета да са на възраст близка с моята и ми беше от началото странно, че героите в тази са вече зрели хора, но това ни най-малко не ми поречи да се превържа към тях.

 „-Категорично отказвам да ползвам Библията на Гутенберг като справочна литература, Матю. – Изрекох го по-спокойно, отколкото очаквах, като истински библиофил.“

Главната героиня Даяна  е силна и смела жена, която следва сърцето си и се бори за човека, които обича, тя е умна, дръзка и забавна личност.

„-Тя струва ли си такава цена, Мат? – попита той тихо.
-Да – потвърди Матю, без да се замисля….
-И аз така си помислих – каза Хамиш. – Сега не го осъзнаваш, но имаш късмет, че най-после си я открил.“

Източник.
Нейния любим Матю пък е от онези мъже, които са готови на всичко за жената на сърцето си, той също е умен и силен, но и нежен, човек пардон вампир преживял толкова много.

„Това е благословия, но и бреме – да обичаш толкова силно, че да си способен да нараняваш, когато любовта си отиде.“

Силните семейни връзки в една книга винаги са ми привличали вниманието и в тази книга имаше точно такива. В „Аз, вещицата“ се разказва именно за онези семейни връзки, в които членовете се обичат и подкрепят, в които един член никога не бива оставям на произвола на съдбата, дори ако тази любов бива изпитане чрез това да се търпи вампир в къщата на вещици и обратното.

„-Трябва ли да напуснем замъка, Изабо?...
Майка му тръгна напред и го зашлеви силно през лицето?
-Как се осмеляваш да ми зададеш този въпрос?........
-Ти си любимият ми син – продължи тя, гласът и бе като от стомана. – И Даяна вече е моя дъщеря, тя е точно толкова моя отговорност, колкото и твоя. Твоята битка е моя битка, твоите врагове са и мои врагове.“

Обичам да се смея, това е всеобщо известен факт и тази книга ме накара да се пукна от смях. Освен, че не ме оставяше да спя от интерес какво ще стане в следващата глава, а и едва си сдържах сълзите от смях.

„-Аз броя ли се за предмет? – попита я той.
-Имаш ли пулс? Разбира се, че ни предмет! – Това бе едно от най-положителните изказвания на Сара за вампир.“

Не е за вярване колко много пъти в това съкровище ми трябваше да спра да чета и да се замисля какво по точно е станалото току що пред очите ми. Трябваха ми минути да се съвзема и да спра да си повтарям "Какво за Бога?"

„-Предпочитам един миг с теб, само една нощ заедно, отколкото вечност с някой друг.“

Източник.
И така да обобщя.„Аз, вещицата“ от  Дебора Харкнес е една вълнуваща и неповторима книга,
която ме остави толкова много пъти с отворена уста, която ме накара да се вълнувам, да умирам от интерес и да не мога да спя преди да довърша главата (естествено имам пред последната). Ръцете ме сърбят да разлистя продължението на тази красива трилогия, за това не правете същата грешка като мен и веднага я сложете начело на списъка ви за четете, а ако не присъства в него: Какво чакате?

Благодаря на издателска къща Бард за предоставена възможност.

П.С. Преиздадената корица на първата книга е толкова по-хубава от първата, че не е за вярване.

2 коментара:

  1. Прекрасно ревю *-* Успя да ме убедиш да добавя "Аз,вещицата" в списъка с книги, които трябва да си взема задължително.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Няма да сгреших, книгата си заслужава и времето и парите.

      Изтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang