неделя, 24 юли 2016 г.

„Илумине“ – Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Сутринта Кейди си мисли, че да скъса с Езра е било най-тежкото нещо в живота й. Следобеда
планетата й е унищожена...
Годината е 2575 и две конкурентни мегакорпорации воюват за планета, която не представлява нищо повече от заледено петънце на края на Вселената. Жалко че на никого не му хрумва да предупреди хората, които живеят на нея. Кейди и Езра едва си говорят, но са принудени заедно да си проправят с бой път към совалките за евакуация.

„Единственият начин да оставиш спомен е да направиш нещо, което заслужава да бъде запомнено.“

Е на това му се вика невероятна книга. Това е изречението, което ми се върти в главата след края и и също де "КЪДЕ Е ВТОРАТА КНИГА ЗА БОГА" и "ИСКАМ Я ВЕДНАГА", но това е друго.
„Илумине“  е една прекрасна книга, която ме отвя по всички възможни параграфи. С невероятната си история, удивителния начин по който бе разказана тя и с незабравимите си герои, книгата с лекота се превърна в мой любимец.

„Нищо не престава да съществува. Енергията не се губи, само изменя формата си. Хората, които обичаш, хората, които си загубил, ще продължават да съществуват, докато съществува и вселената.  

Не знам от къде да започна да говоря за това съкровище.
Явно ще започна от очевидното, а именно, че и аз като много други няма как да не обърна внимание на начина по който е разказано това бебче. „Илумине“ е разказана с помощта на най-различни средства, в нея няма да намерите обикновено разказана историята, ол не драги, тази история е разказана чрез имейли, военни досиета, медицински файлове и още какво ли не. Тази книга не е като другите, не е разказана като другите, не е оформена дори визуално като тях и само как се радвам зареди тези факти, защото тя е създадена повече от удивително.

 „Част от идеята да си жив се изразява в начина, по който ни променя животът. Хората около нас, нещата, които ни се случват, всичко това ни формира.“

Източник.
Книгата отдавна присъстваше в списъка ми за четене, зареди многото положителни мнения за нея и когато Егмонт казаха, че книгата ще излезе и при нас затанцувах танца на щастието. Но честно казано имах съмнение, че ще мога да възприема историята и да се вживея в нея зареди специфичния начин на разказване, но съмненията ми се оказаха напълно не на място, защото още с началото се гмурнах дълбоко в книгата и всяко едно излизане от света създаден от  Ейми Кауфман и Джей Кристоф ме причиняваше болка.

 „Вещите на човек са поредици от избори, които показват какъв е той.“

Историята пък от своя странна притежава всичко необходимо за едно чудесно преживяване. Тя не е едно нещо, тя е гама от емоции, преживявания, изненади и обрати. (само аз ли на финала като се разбра кой ръководи БайТек останах с отворена уста?Майката на Езра? Какво по дяволите?)
Историята, която разказва книгата, това, което изживяват Езра и Кейди, това, което изживява читателя заедно с тях не може да се опише с една дума, то е една купчина от чудеса. Светът създаден от Ейми Кауфман и Джей Кристоф  кара читателя да се смее и плаче, тъгува и забавлявам, да се ужасявам и възхищавам, тези двамката ме накараха да прегръщам с всички сили книгата и да си мисля, колко много я обожавам.
Героите в книга пък определено се нареждат до моите любимци и дори поизместват някои.

„Не знам защо, знам само, че колкото повече загуби човек, толкова по-ясно осъзнава колко малко му е останало.“

Кейди е една изключителна героиня. Тя намира сила в себе си да се изправи пред всичко, за да спаси човека, който обича, за да спаси другите, дори това да значи да жертва себе си. До последно тя показва смелост, сила и кураж. Дори когато всичко скъпо за нея вече го няма тя не спира да се бори.

Източник
„Езра Мейсън: Та започвам да се оглеждам….. И виждам нея.
Разпитващ: Кого?
Езра Мейсън: Бившето си гадже. Което ме беше зарязало преди има-няма три часа. Тоест беше…странно.
Разпитващ: Какво направихте?
Езра Мейсън: Ами, казах си, ако остана пред пикапа и, тя като нищо ще ме прегази. Затова почуках по прозореца.
Разпитващ: Тя пусна ли ви вътре?
Езра Мейсън: Да. Явно реши, че не ме мрази достатъчно, че да ме остави да бъда изпепелен от изтребителен отряд на БайТек. Но все пак първо помисли около минута.“

Езра е ами, правилният човек за Кейди? Ако не за нея то поне за мен, защото съм хлътнала по него. (трябва да започна да хлътвам по реални момчета, Илияна вземи се бележка и спри да говориш за себе си в трето лице!) Той също проявява сила и смелост, кураж и борбеност, но той е и забавен, мил, сърдечен, и сладък. Той и Кейди са една прекрасна двойка, готови на всичко един за друг, въпреки че книгата започва, когато техните отношения са ами не в най-доброто положение.

„Макнълти, Джо, серж: ти не каза ли че ти е била шута
Мейсън, Е, мл.лейт.: направо ми изтръгна сърцето
Мейсън, Е, мл.лейт.:  Показа ми го, още биеше
Мейсън, Е, мл.лейт.:  после го фрасна с всичка сила в леда“

Честно в момента ме хваща направо яд, че отлагах книгата. Издателство Егмонт бяха така мили да ми пратят книгата, а аз глупачката отлагах. Но точно тогава толкова много хора я четяха, че просто аз не можех, но пак се ядосвам, защото това бебче не трябва да бива оставяно да си чака реда.
Финала на книгата от своя странна ме остави с отворена уста. Първо направи ме адски щастлива и второ ме изненада. Не знам какво очаквах за финал, но едната част от него ме остави напълно зашеметена, трябваха ми няколко минути да обмисля нещата и чак тогава продължех с четенето, за да дойде частта където подскачам от щастие. (буквално подскачах, родителите ми може вече да се питат дали не е добра идея да ме пратят в някоя лудница.)

Източник.
„Чудесата са статистически неправдоподобни събития. Съдбата пък е илюзия, в която хората намират утеха в мрака. В живота няма нищо сигурно освен смъртта.“

„Илумине“ е едно истинско съкровище, което озари света ми, което ме накара да се вълнувам, да се смея и тъгувам, тя ме прати на едно невероятно приключение, в свят разкриващ същността на хората, това на което сме способни, свят на търсенето на истината и най-вече свят от който не искам да си тръгвам. И за радост още няма, защото това е само първа книга от една трилогия, която нямам търпение да прочета.

Отново много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

П.С. Дали да не започна отново книгата? Струва ми се много добра идея!

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang