събота, 4 юни 2016 г.

„Лейди Полунощ“ – Касандра Клеър

В един таен свят, където воини, в чиито вени тече ангелска кръв, са се заклели да пазят света от демони, „парабатай“ е свещена дума. Парабатаят е твой партньор в битка. Парабатаят е най-добрият ти приятел. Парабатаите са всичко един за друг… но никога, абсолютно никога не бива да се влюбват един в друг.
Изминали са пет години от събитията в „Град на небесен огън“, довели ловците на сенки до ръба на унищожението. Ема Карстерс вече не е малко дете, а млада жена, твърдо решена да открие убиеца на родителите си и да отмъсти за смъртта им.
Ема е ловец на сенки, една от поколенията нефилими, чийто дълг е да бранят света от демони. Заедно със своя парабатай Джулиън Блекторн тя патрулира из улиците на един таен Лос Анджелис.
Когато започват да се появяват трупове на хора и долноземци, убити по същия начин, по който преди години загиват и нейните родители, вниманието на Ема е привлечено – това е нейният шанс да се впусне в разследване. Докато разкрива истината за настоящето, тя започва да научава и тайни от миналото: какво е крил Джулиън от нея през всички тези години, защо законът на ловците на сенки не разрешава на парабатаите да се влюбват един в друг... В същото време Ема е на път да се влюби в единствения човек на света, в когото е категорично забранено.

Аз съм съсипана, душата ми е разбита и само едно нещо ме крепи все още, малката надежда, че на края поредицата ще завърши както аз искам. Касандра Клеър е създала една невероятна книга. На вече създадената си основа в лицето на света на ловците на сенките продължава да пише невероятни книги. „Лейди Полунощ“ е от онези книги, за които си мислиш постоянно дори когато не ги четеш, особено тогава. Тя ме остави с кървящо сърце и с чувството, че света няма да се върне на мястото си докато поредицата не бъде завършена по начина, по който искам. (т.е Джулиън и Ема да намерят начин да бъдат заедно без да подлудеят.)
Не знам от къде да започна, мислите ми са пълна каша. Касандра Клеър е невероятна писателка. Пише толкова увлекателно, буквално те праща в света на ловците на сенки само чрез начина по който разказва.

„Изборите, които правим, ни правят това, което сме.“

Източник тук.
Един съвет не четете тази книга преди да сте прочели другите две завършени поредици на авторката „Реликвите на смъртните“ и „Адските устройства“, защото ако прочетете първо „Лейди Полунощ“ ще бъдете доста спойднали, ако решите да прочетете другите книги.
Историята разказва за събития случили се след пет години от последната книга на „Реликвите на смъртните“. Отново познатия ни свят на ловците, но с нов враг за побеждаване, с нови мистерии и нови невероятни герои. Историята както винаги е заплетена имаща моменти на битки, прояви на смелост и саможертва, имаше ги сладките и нежни моменти между героите и естествено ги имаше моментите, когато се свиваш на кълбо плачейки или крачиш ядосано из
стаята. Аз преминах и през двете състояния.  Просто казано книгата на Касандра Клеър.
Отдавна бях чела двете поредици на авторката и си признавам, че бях забравила някой неща, но те бяха обяснени отново и всичко забравено си дойде отново на мястото.

„-Обзалагам се, че и ти не си харесвал Магнус кой знае колко.
-Може би – отвърна Джейс. – Ала никога не бих си го признал.
-Защото това би наранило чувствата на Алек?
- Не. Защото Магнус би ме превърнал в закачалка за шапки.“

Не знам как го прави Каси, как пише такива книги, как не се обърква от тази огромна информация, как създава толкова различни персонажи, свързани помежду си с невидими нишки. Всеки се оказва някакъв на някого, което е страхотно, защото така дори читателя да е свършил двете и поредици никога няма как напълно да се раздели с част от героите. Като заговорих за героите от миналите поредици, за тяхното споменаване в тази книги и дори и присъствието им, няма как да пропусна да кажа как сърцето ми се изпълваше с радост и топлота на всеки такъв момент.

„Всички познаваха Джейс и Клеъри. Така ставаше, когато спасиш света. За почти всички те бяха герои.. за Ема те бяха хората, които бяха държали ръцете и в най-черния период от живота и.“

Знаете ли какво осъзнах в Реликвите и  Устройствата и двете главни героини попадаха в свят,
който не познават, а в тази не е така. Главната героиня тук е опитен ловец на сенки, може би най-добрият ловец от своето поколение, а това дава друг поглед на нещата. Говоря за Ема Карстерс (За хората чели Устройствата тази фамилия им е адски позната), тя е едно изключително силно, смело и борбено момиче. Момиче, което не се спира пред нищо, за да защити хората, които обича, дори ако това означава да прегази собствените си чувства, готова е на всичко за Джулиън и другите от семейство Блекторн. Тя е моя тип герои. Не мога да се сетя за момент в книга, в който тя да ме е накарала да въртя очи от досада. Не, тя ми е интересна, а и ми напомня толкова много на Джейс с чувството си за хумор, с постоянните саркастични забележки, но и с тайната ранимост, която се крие в нея.

„-Престани.
-Няма – настоя Малкълм. – Обичам щастливите завършеци.
- Малкълм – процеди Джулиън през зъби, - това не е любовна история.
- Всяка история е любовна история.“

Джулиън е парабатаят на Ема и официално е най-новият ми любимец от ловците на сенки (Класацията за сега е: Джулиън, Уил, Джейс, Джем, Алек)Няма как да не се влюбиш в него, неизбежно е. Той е добрият, грижовният по-голям брат, той се грижи за всички от своето семейство. Зад маската му на непоклатима сила, на човек който винаги има решение на проблема се крие ранима артистична личност, в която няма как да не ти влезе в душата. Той е перфектен. И само някой да каже, че няма такива хора ще му дам тая тухла от 650 страници наречена „Лейди Полунощ“ и ще видим дали ще продължава да твърди, че Джулс не е самото съвършенство.

„Хората успяват да преживеят мъката, когато сърцето им бъде разбито, а ти си достатъчно силна, за да го направиш неведнъж. Ала Джулиън не е някой, който е в състояние да докосне единствено до сърцето ти. Той може да докосне душата ти. А има разлика между това, да разбият сърцето ти, и това, душата ти да се пръсне на парченца.“

Всеки един друг член на семейство Блекторн е също толкова чудесен като Джулиън, малките му братчета и сестри са толкова сладки и милички, че ще бъда съсипана, ако нещо лошо се случи с тях. Същото важи и за Кристина, която е новата най-добра приятелка на Ема, тя е добра, състрадателна и истинска приятелка, а и ми е толкова много симпатична.
Мисля, че Каси е чудовище, тя ме накара да се влюбя във всеки един от героите и ме остави съкрушена след края на книгата, нуждаеща се от топла чаша чай и прегръдка. Не искам да си мисля какво ми предстои, ще трябва да се заредя с носи кърпички. Но все пак тя  ни дава едни прекрасен подарък в лицето на един разказ за героите от Реликвите поместен в края на книгата.
Осъзнах нещо с пълен ужас. Когато четях другите две поредици на Каси те вече бяха излезли на българския пазар. Единственото нещо, което ми пречеше след като бях прочела едната книга да почна другата, бе неотложната нужда от сън или пътя до книжарницата, а сега... Сега трябва да чакам... явно съм в ада.

„Лейди Полунощ“, първата книга от новата поредица на К. Клеър  „Тъмни съзаклятия“, е
невероятна книга, която си заслужава всяка проклета минута, защото тя изпраща читателя в свят изпълнен с магия, приключения и тайни, свят състоящ се от неповторими герои. Имам чувството, че тази книга няма напълно да излезе от системата ми и да ме остави да си живея спокойно, докато не я приключа.

Източник тук.
„- Любовта не е да хукнеш след някого на летището - … - Любовта означава да виждаш някого. Това е всичко. … - Когато обичаш някого, той се превръща в част от теб. Става част от всичко, което правиш. Въздуха, който дишаш, водата, която пиеш, кръвта във вените ти. Допирът му остава върху кожата ти, гласът му - в ушите ти, мислите му – в ума ти.  Познаваш сънищата му, защото неговите кошмари разкъсват сърцето ти, а неговите мечти са и твои мечти. И не мислиш, че е съвършен, защото познаваш слабостите му, познаваш го такъв, какъвто е дълбоко в себе си, виждаш сенките от неговите тайни и те не те плашат: всъщност обичаш го още повече зареди тях, защото не искаш съвършенство. Искаш него. Искаш….“

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета тази прекрасна книга.

6 коментара:

  1. Ревюто ти е прекрасно! <3 Много се радвам, че книгата ти е харесала. Толкова искам Джулиън да беше истински, но... уви :(

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Ако Джулиън бе истински щяхме да бъдъм в рая, но явно нямаме този късмет.

      Изтриване
  2. Страхотно ревю! Напълно представя чувствата ми след завършването на книгата, а Джулс е просто.. (ще оставя многоточието да говори само)
    Цитатите, които си подбрала, са ми любими, особено последният. <3

    ОтговорИзтриване
  3. Чудесно ревю. Много ми хареса! Сега още повече искам да прочета книгата. Дано Ема се окаже и мой тип героиня. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Надявам се и на теб да ти хареса толкова много колкото на мен.

      Изтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang