петък, 6 май 2016 г.

„Търсенето на тигъра“ - Колийн Хоук


Отново у дома в Орегон, Келси се опитва да събере парчетата от живота си и да преодолее
чувствата си към Рен. Но твърде близо дебне опасност, която скоро ще я принуди да се върне в Индия. Притисната от обстоятелствата, Келси се отправя на второ дирене - този път в компанията на по-малкия брат на Рен, "лошото момче" Кишан, над когото също тегне "Проклятието на тигъра". Залог този път е животът на Рен, но докато пътуването ги приближава все повече към ужасяващ сблъсък с похитилото го древно зло, една друга дилема бавно, но сигурно назрява в сърцето на Келси. Увлечена в ураган от опасности, тя бива изтръгната от ръцете на любимия си и захвърлена в тези на друг.

Ревюто към първата книга тук.  

Предупреждение: Ревюто може да е малко емоционално, ама вие се опитайте да прочетете тази книга и да не бъдете емоционални. 

„Търсенето на тигъра“ също като предходната книга от поредицата „Проклятието на тигъра“ е невероятна, вълнуваща, неповторима и..... сърцеразбиваща. И тази като предходната си ме остави разбита, с кървящо сърце. 
Определеното съм на мнението, че К. Хоук е невероятна писателка и има прекрасния талант да измисля неповторими истории, но за бога тя е такава садистка. Все едно основната и цел в живота е да пише чудесна книги, чиито финали завършват по влудяващо, нечестно разбиващ начин. Просто е невъзможно книгата да завърши с щастлив край, а в следваща да продължат да се случват гадости. Не трябва читателя да бъде съкрушен и с нетърпение да чака следващата. 
Трудно ми е да повярвам, че отлагах дълго книгата. Мога да си го обясня само с факта, че се опитвах да се подготвя емоционално, предчувствайки, че отново както при първата книга, аз ще бъда развалина. Колко права се оказах само.

„Помни, независимо какви трудности трябва да понесеш, независимо колко болезнено е преживяването ти, не трябва да губиш надежда. Изгубената вяра е единствено нещо, което може наистина да те погуби.“

Историята в книгата се разви по начин, който ем очаквах, ем бях изненадана. Имах грешната представа, че историята ще бъде развита малко по друг начин. И честно се радвам, че не бях права. Защото Хоук представя едно затишие пред бурята, дава ни частица от рая, която за секунда ни бива отнета, а ние читателите биваме хвърлени на кучетата, борейки се с тях, имащи минути на спокойствие и приятно рутина само и само да се разрази буря, която да ни прати на брега с разбито сърце. Това е история, която има своите върхове и спадове, имаща приятно затишие, което просто е там, за да те разяжда, защото нямаш търпение да стигнеш до финала, обаче се наслаждаваш на всяка проклета страница, дори тя да ти носи болка. Имам чувството, че в книгата нещата се развиха прекалено бавно, някак си исках повече действие още в началото. 
Нямаше как да не оценя присъствието на толкова много различни митове и истории, както от индийската култура, но и така от много други.

„...целта на живота е човек да бъде щастлив. В собствения си ограничен опит съм открил, че колкото повече ни е грижа за другите, толкова по-голямо е собствено ни чувство за благополучие.“

Няколко неща искам да направя с героите в книга: да ги разцелувам (това важи само за моето бебче Рен), да ги прегръщам до припадък  (учудващо това е за Кишан), да им се радвам  (Келси и г-н Кадам) и  да им сритам задниците (Локеш, Дурга и малко Келси). 
Келси в тази книга продължава да бъде себе си умна, смела, борбена и готова на всичко за хората, които обича. Харесвам образа и, няма как да не се възхищавам на добротата и. Ама само как мразя колко объркани са чувствата и колко още по-зле ще стават в последствие просто не мога да не и се дразня. И да пак малко се спойднах. Виновна.

„- Обичаше ли го?......
- Да.
- А сега?
- А сега.... когато съм сама... понякога имам чувството, че не мога да дишам.“

Рен е моето малко сладко бебче. Толкова ми бяха приятни моментите с него в книгата, ама нали аз трябва да страдам през по-голямата част от книгата той отсъстваше, а когато най- накрая се появи беше толкова гадно и нечестно спрямо него и Келси. Влюбена съм в образа му той е толкова... перфектен, съвършен и неотразим. Споменах ли и че свири на китара, пее и обича да чета. А и хората чели книгата знаят какво прави той в името на любовта си и сега често как да не обичаш тоя човек.

„- Допускането на грешки е това, което ни превръща в човешки същества. Така се учим. Мама винаги казваше, че да допуснеш грешка не е лошо; лошото е да откажеш да се поучиш от нея, за да не я повториш.“


Кишам е ами Кишан... Юли бе казала, че Кишан е великолепен и аз искрено се надявах да не е
така, защото щеше да ми стане ужасно трудно да го мразя. И естествено стана точно така. В началото присъствието му в книгата ме дразнеше, но постепенно наистина започнах да го харесвам. Той е добър, смел, мил, чаровен, нуждаеш се от любов и също като брат си готов на всичко за момичето, което обича. Само момичето да не беше Келси, щеше да бъде страхотно, ама не, освен всичко в книгата трябва да има и любовен триъгълник, защото без него не е достатъчно съкрушаваща.

„Когато правиш погрешени избори или вземаш погрешни решения, винаги трябва да си понесеш последствията. Но да се влюбиш не е лош избор.“

В миналата ревюто на първата книга от поредицата не обърнах внимание на злодея в книга, за това тук мисля за го спомена. Това е Локеш. Той е истинско чудовище, изпълнен само със злоба и жестокост и нямам търпение моите хора да му сритат задника. 
По-горе споменах Дурга. Тя е индийска богиня, която участва и в двете книги, а предполагам, че  ще продължи и да участва. Нямам какво толкова да кажа за нея, освен, че в края на книгата наистина намразих тая жена пардон богиня. Зареди нея финала е толкова сърцеразбиващ. 

„Търсенето на тигъра“ е разтърсваща книга, която те кара да копнееш за продължението и, която кара сърцето ти да се свива то мъка и тъга, че героите отново не получиха щастлив края дори той да е временен. Това е книга изпълнена с приключения, обрати, загадки и магии. 
Препоръчвам я на всеки, защото тя си заслужава всяка проклета минута. И едно предупреждение след края на тази книга, а и след предходната книга от поредицата може да бъдете свити на кълбо прегръщайки книгата, опитвайки да се съвземете. 

Благодаря на издателство Intense за предоставена възможност да прочета книгата.   

6 коментара:

  1. Добре, вече официално искам повече от всичко да прочета тази книга. Но не ми се умира емоционално..не и пак. Няма да ми издържи сърцето. Но ще го направя за Рен и Кишан. Бтв ревюто ти е просто перфектно както винаги <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря! Приготви си де бъдеш по-зле след края на тази книга, поне аз бях така, но си заслужава.

      Изтриване
  2. Охх! И аз обичам, не, ОБОЖАВАМ Кишан и той е една от причините да бях на косъм от сълзите на края на поредицата (жив и здрав е!) Радвам се, че ти е харесала!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Меко казано е, че ми хареса и нямам търпение и аз да свърша поредицата.

      Изтриване
  3. Мога ли да попитам - кога се очаква да преведат останалите книги от поредицата?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За жалост не знам точна дата, та аз не знам и месец де, но както знам за последно издателството работят по превода на третата книга.

      Изтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang