вторник, 5 април 2016 г.

Гръцките богове на Пърси Джаксън - Рик Риърдън

В тази книга синът на Посейдон обяснява как светът е бил създаден, след което представя собствената си гледна точка за това кой кой е в Античната митология. От Аполон до Зевс, Пърси нищо не премълчава...

„-Любимият ми син - възкликнала Гея, - ти си страхотен! Винаги съм знаела, че мога да разчитам на теб! Как впрочем ти беше името?“

Винаги ми е било трудно да изразя с думи колко много обичам творчеството на Рик Риърдън. Не знам вече колко много пъти съм го казвала, но чичо Рик е ужасно талантлив и изобретателен човек. Само да чуя за нова негова книга започвам да подскачам от радост, защото знам, че тя ще ми хареса и ще ме прати в свят изпълнен с приключения, битки и забавни моменти. Тази книга ни най-малко не е изключение. От всичките му герои Пърси е моят любимец, а това прави тази книга още по-хубава. Тя не разказва за неговите приключения, Пърси просто е в ролята на разказвач на едни от най-популярните старогръцки митове за боговете, но въпреки че той не е главното действащо лице в книгата се усеща неговото присъствие, невероятното му чувство за хумор направи книгата страхотна и толкова забавна.

„-За мен ще е чест да се оженя за теб - казал Аполон...
- Не, честа ще е моя! - излаял Арес....
- Моя! - настоял Посейдон.
- Ти си женен бе - скарал му се Зевс, - честа ще е моя.
- И ти си женен! - възмутила се Хера. - За мен. “

Винаги съм харесвала античната митология, тя винаги ми се е струвала най-интересна, но никога не съм вземала книга за нея, за да обогатя познанията си, ако не броя една тънка книжка, която трябваше да прочета за училище. Докато не се запознах с книгите за Пърси, които освен че ми дадоха едно невероятно приключение те обогатиха познанията ми.  Зареди това исках да прочета толкова много тази книга, защото в нея е разказа част от любимата ми митология по-интересен и вълнуващ начин.

„Най-голямото му богатство било златното руно - вълшебна кожа, която ми се пада роднина. То се озовало в царството му и така мястото било застрашено срещу бедствия, финансови кризи, концерти на Джъстин Бийбър и други природни бедствия.“

Исках да запомня колкото мога повече информация за гръцките богове, но се обърках от многото имена и от това кой на кого какъв е. Риърдън представя всичко по такъв лесен и не натоварващ начин, информацията бе разказна непринудено, а и не мога да спра да се изненадвам на познанията на чичо Рик за различните митологиите, защото който е запознат с творчеството му знае добре, че той има книги вдъхновени не само от гръцката митология.
По едно време ми дойде идеята да направя нещо като родословно дърво, но вече бях минала 1/3 от книга и не ми се връщаше назад, но съм сигурна, че няма да я чета за последен път, и тогава ще поправя пропуска си.

„...- Знаеш ли кое ще те накара да се почувстваш по-добре?
- Оше вино? - предположил Хефест.
- Вероятно. Но също и като простиш.“

Едно от нещата, които направиха книгата скъпа за мен бе чувствата който тя предизвика. Не спирах  да се смея, бях в кофти настроение преди да я започна и тя с лекота го оправи.

Колкото и да харесва българската горица, оригинала ми се струва по-хубава. Нашата ми е прекалено тъмна и само шрифта ми хареса истински много, а оригинала е просто......

„ - Сериозно? - казал той. - Роден съм преди половин час и вече съм в усмирителна риза? Мама явно ми няма доверие. Умница ми е тя.“

П.С. Знаете ли какво, Пърси може да е реален и да си е седял удобно с пица в ръка и да е разказвал на чичо Рик, а той като добър ученик да е записвал всичко или още по-добре, да е тренирал с меч в ръка например, че не мога да си го представя с неговата хиперактивност да седи часове на едно място. (това е част от „ревюта“ ми в goodreads и толкова много ми хареса, че се изкуших и го прибавих и тук.  )

„-Вие получавате оръжия - оплакал си Хадес, - а на мен дават шапка.
След това си я поставил и изчезнал.
- Пич, невидим  си -  рекъл Зевс.
- Аха - въздъхнал тъжно Хадес, - свикнал съм.
- Не бе. Наистина.“

П.П.С. Всеки път когато Пърси споменаваше нещо от рода на „гаджето ми, дъщерята на Атина“, „приятелката ми би ревнувала“ и подобни танцувах танца на победата от радост. Пърси + Анабет =  forever love

„Гръцките богове на Пърси Джаксън“ е лека, забавна и естествено много интересна книга. Тя е напълно в стила на Рик Риърдън, защото освен, че тя разказва за приключения, тя е много поучителна и дава на читателя по интересен и не натоварващ начин информация, която иначе на някои хора им се струва скучна и суха  (признавам и аз съм от тези хора). Препоръчвам книгата без капчица несигурност и съмнение, както и всяка друга книга на чичо Рик. 

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.  

5 коментара:

  1. Ахаха, какво яко съвпадение, тъкмо преди малко и аз пуснах пост за "Гръцките герои на Пърси Джаксън". :Д

    ОтговорИзтриване
  2. Нали, таман го публикувах и докато разглеждах за нещо ново какво да видя, твоя пост.

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотно ревю! Не съм чела книгите на Рик Риърдън, макар и да започнах Пърси Джаксън и учудващо не ми допадна в началото, но определено ми привлече вниманието относно тази поредица!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дори да не си чела книгите за Пърси няма проблем да прочетеш тази или „Гръцките герои на Пърси Джаксън“, защото в тях ако има спойлери те са минимални. И ти препоръчвам да дадеш още един шанс на Пърси, това е една от любимите ми поредица и определено си заслужава.

      Изтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang