събота, 2 април 2016 г.

Проклятието на тигъра - Колийн Хоук

Последното, което Келси Хейс си е представяла, че ще прави това лято, е да се впусне да разваля тристагодишно индийско проклятие. Заедно със загадъчен бял тигър на име Рен. Из половината свят. Точно това се случва обаче. Изправена лице в лице с тъмни сили, мощна магия и мистични светове, където нищо не е каквото изглежда, Келси рискува всичко, за да изпълни древно пророчество, което ще развали проклятието завинаги.

„Проклятието на тигъра“ е първа книга от поредица носеща същото заглавие книга, която си заслужава всяка минута отделена за нея. Тя е невероятна, неповторима и завладяваща, книгата ме хвана с начина на писане на авторката, с интересната история и пленителните герои.

„Не е възможно! Как се озовах в капана на това странно положение? О, да, писах се доброволец.“

Честно мислите и чувствата ми са в такъв хаус, а опитите ми да ги преведа в някакъв ред ми се виждат все безуспешни, за това се подгответе за излив на мисли и чувства, защото книгата изтръгна сърцето ми и не мисля, че ще се успокоя докато не прочета цялата поредица.
Историята е завладяваща имаща по - малко за всекиго. В нея има любов, приключения, магия, древни проклятия и естествено много обрати.
Сърцето ми се свива като се замисля за финала и. Финал, който премина през мен като ураган, разрушавайки ме. Той ме изненада, защото очаквах нещо съвсем друго, до самия него таях надежди, че нещата ще се развият по - друг начин, но не... И колкото и да искам всичко да беше приключило по съвсем друг начин, няма как да не оценя това което стана и причината паради, която стана.
Спойлер: (Просто не мога да се ядосвам на Келси, че изостави Рен, причината и бе толкова благородна. Предупреждение, следващите редове са способни да ви разбият сърцето, поне с мен става така всеки път като ги прочета. 
„-Моля те, не ме оставяй, priya. Не мисля, че бих могъл да оцелея без теб.
- Нима не виждаш, Рен? Точно затова трябва да си отида. Трябва да знаеш
 че можеш да оцелееш без мен. В живата има и други неща, не само аз. Трябва да видиш света, който се е открил пред теб, и да знаеш, че имаш възможности за избор. Отказвам да бъда твоята клетка.
Мога да те пленя и да те държа егоистично за себе си, за да удовлетворя собствените си желания. Независимо дали го желаеш или не, това ще бъде погрешно. Помогнах ти, за да можеш да бъде свободен. Свободен да видиш света и да направиш всички онези неща, които си пропуснал през всичките тези години.... - Нима трябва да ти сложа нашийник? Да те окова, за да прекараш живота си, свързван с мен просто от чувство за дълг? - Поклатих глава
- Съжалявам, Рен, но няма да ти причиня това. Не мога. Защото.. аз също те обичам.“)
Край на спойлера

Като се замисля за героите мислите ми отново се превръщат в каша. Няма как да не отделя внимание на четиримата основни персонажа. А именно Калси, Рен, господин Кадам и Кишан (дразня се само като произнасям името му). Келси е момичето определено да развали древно проклятие, което е превърнало Рен и Кишан в тигри, а господин Кадам е верния приятел, който е готов на всичко да помогне.

Образа на Келси на моменти ме дразнеше и исках да си разбия главата в някоя стена, когато правеше нещо, с което бях напълно несъгласна, но в други се възхищавах на нейната доброта и благородие. От началото не таях никакви отрицателни чувства за нея, вярно е че не бях прехласнала по образа и, но нямах проблем с него. Някъде по средата на книгата започнах да и се дразня, докато стигнах до финала и не започнах искрено да и се възхищавам.

„Бих те оставил тук, но Рен твърди, че си намираш белята, ако останеш сама. .......
- Не си търся белята. Тя сама ме намира.“

 Рен от друга страна още от началото го харесах, въпреки че тогава беше ами... тигър, пак си го харесвах. Още преди да почна книгата имах представа как се развиват отношенията му с Келси и на всеки един техен личен момент аз подскачах от радост.  Рен е силен и смел, но лесно ядосващ се, благороден и добър, но понякога заядлив, а и за бога неземно красив и толкова сладък.

„Най-мъчителната част беше, когато осъзнах, че не искам да живея повече, ако ти си отидеш, и знаех, че не мога да направя нищо по въпроса. Щях да бъда впримчен завинаги в това жалко съществуване без теб.“

Господин Кадам е верен приятел, който е отделил повече от едни живот за това да помогне на приятеля си. Отдаден, добър и мил. Той е от онези симпатични възрастни, които не те поучават, не ти се карат, той ще те изслуша и ще ти даде съвет, но винаги ще уважи твоето мнение и решение, а и е увлекателен разказвач.

 Кищам е героя, който ми хареса най-малко и дори изобщо не го харесах, ако трябва да бъда честна. За радост неговото участие не бе особено голямо в тази книга, но за съжаление, както знам това не се отнася и за останалите книги. (не знам как ще издържа като знам за любовния триъгълник Рен-Келси-Кишан). Не симпатизирам на Кишан по ред причини и не мисля, че това ще се промени кой знае колко много в другите книги.

Точно колко трябва да ти е станала интересна една книга и колко трябва да си се влюбил в  главните герои, а и колко трябва да си откачен че да прочетеш финала на четвърта книга? А го направих и изобщо не съжалявам, не прочетох кой знае колко от финала не съм толкова зле само последните изречения, че да знам какво става между Рен и Келси. (И съм ужасно щастлива, защото Рен и Келси са заедно, майната му на Кишан)
И въпреки че прочетох малко давайте няма проблем да ме наречете странна и малко откачена, аз съм си такава.

П.С. Само аз ли умирам от радост, че издателството е запазило оригиналната корица като е превеждало книгата. За мен тя е невероятно красива и пасваща на история. А според вас?

„Проклятието на тигъра“ е невероятно начало на поредица. Книгата е интересна и вълнуваща, която с лекота преобърна мислите ми, пък да не говоря за болката и тъгата, която свива сърцето ми, зареди сърцеразбиващия финал. Това е книга, която препоръчвам с ръка на сърцето на всеки, които има желание да изживее приключения, любов да премине през древни капани и разваляне на проклятия.

Благодаря на издателство Intense за предоставената възможност.

4 коментара:

  1. Страхотно ревю! Това е една от любимите ми поредици и се радвам, че ти е харесала :D
    Аз обичам Кишан, по-нататък в книгите той става невероятен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ще преживея Кишан да стане невероятен дори може да ми хареса, само да не надмине Рен.

      Изтриване
  2. Мога ли да попитам - кога се очаква да преведат останалите книги от поредицата?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За жалост не знам точна дата, та аз не знам и месец де, но както знам за последно издателството работят по превода на третата книга.

      Изтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang