събота, 19 март 2016 г.

Вестители - Цветелина Владимирова

Ксения е 19-годишно момиче, чийто живот завинаги се променя с жестокото убийство на
родителите ѝ. Но мистерията около смъртта им е само една малка част от пъзела, в който се превръща настоящето ѝ. Необясними халюцинации и ужасяващи сънища започват да тормозят Ксения, докато един ден непознат и мистериозен мъж я отвлича. Игор Алешкин. Неспособна да избяга, Ксения е принудена да замине с него в Москва, защото той я е издирил, не само да я предупреди за смъртната опасност, която я преследва, но и да опази живота ѝ.
Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е - потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните, се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хората и вестителите.

Честно казано не знам от къде да започна. Книгата е страхотна и вълнуваща, разказваща за свръхестествени хора и същества, за едното тайно общества, история за борба, саможертва, любов и приятелство.
Първо да спомена няколко очевидни неща, които ми харесаха. Книгата е написана от българска авторка (профила и в goodreads тук ), не е била превеждане, а е написана на български език , а самото действие първоначално се развива в България, споменават се обекти в България, самата главна героиня е българка. Всичко това нямаше как да не ми хареса, като се има в предвид колко съм скарана с българското творчество, но и нямаше как на моменти да ми се струва странно да странно, обаче от добрата му страна.
Другото нещо, което ме привлече в книгата и ми хареса бе прекрасната корица (само на мен ли момичето от нея ми прилича на Александра Дадарио)
Сега по същество.
Редно е да започна с история, която ми хареса много, история за вестителите (хора, които виждат бъдещето), пазителите (безстрашни войни имащи задачата да защитават хората) и техния враг кръвопийците. Това е основата на историята, но за бога тя е много повече, това е история за битки, болка, смелост и борбеност. Как читателя да не бъде привлечен? Обаче в книгата има още толкова мняго, в нея има и любов, приятелство, дълг и вяра. Отгоре на всичко това са и интересните герои, участващи в книгата.

„Ако човек не намери сили вътре в себе си да се изправи срещу нещастието, Бог не може да му помогне.“

Ксения Петрова (милион пъти срещнах името и в книга, а пак се наложи да го погледна), нейния образ ми е малко противоречив. Отначало бе опърничава и не вярваше на нищо излязло от устата на Игор, а  после хоб и замина с него за Русия (и да знам, че стане едно определено нещо тя да вземе това решение, ама...). Въпреки че образи и ме обърка малко, аз я харесах, допадна ми нейната избухливост, непокорност и защитаването на свободата си.

„-Теб не те е страх от нищо.....
- Само от едно нещо ме е страх - каза след няколко прекалено дълги мига и гласът му заглъхна. Въздухът натежа. - Страх ме е да не те изгубя.“

Игор Алешкин, моя любим (някой май е хлътнал). Неговия образ ми напомня на Димитрий („Академия за вампири“ - Р.Мийд), защото призванието и на двамата е да защитават невидните, борят се с почти еднакви врагове, а и самите образи малко си приличат. Игор е силен, смел и безстрашен, човек отдал живота си да защитава хората и определено малко доминантен, той меко казано преобърна живота на Ксения, казвайки и истината за света, на който принадлежи.
А споменах и колко е красив със синьо-зелените си очи?

„Обичам те и не мога да си спомня какво е да не те обичам.“

Има още много герои на които искам да обърна внимание, но има риск да преразкажа книгата, за това ще се спра още само на Зоя, новата най-добра приятелка на главната героиня.
Първоначално с появата си Зоя ми се стори антипатична и си мислех, че тя ще бъде онази гаднярка, чиято единствена задача е да дразни околните, но грешах. Тя е винаги любопитна, винаги искаща да знае всичко и често понякога гадна, но тя също е вярна приятелка, добра и забавна.

„-Значи ли това, че си склонна да заровиш томахавката с него? - подканих я.
- Алешкин е войн, Ксения. Най-много той да зарови мен с томахавката си....“

В книгата има всичко, за да задоволи читателя и да му позволи прекарването на няколко страхотни часа (съвет не я почвайте вечер, ако естествено не искате да си легнете с изгрева)
Нямаше как да оставя книгата, то не бяха битки, приятелски напивания, разкриване на тайни и сцени изпълнени с напрежение. Това е „Вестители“ на Цветелина Владимирова, първа книги от  поредица, която нямам търпение да прочета.  

„Ако не е достатъчно силен да чуе истината, значи не му достига сила за нищо.“

7 коментара:

  1. Прекрасно ревю си написала :) Аз имам книгата още от миналата година ,но все още не съм я чела , но още като видях резюмето и това ,че авторката е българка нямаше как да не си я купя.Рядко посягам към български автори и може би това е сериозен пропуск.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Честно и аз рядко посягам към български автори, но тази книга определено си заслужава. Не я отлагай още :D

      Изтриване
  2. Уау, звучи страшно вълнуващо! От известно време имам книгата, но все още не смея да посегна към нея :D Определено след ревютото си смятам в най - скоро време да се захвана с нея :)

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотно ревю! Аз също много харесах книгата и чакам следващата :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси! Знаеш ли кога ще излезе следваща?

      Изтриване
  4. Книгата е много увлекателна и се чете на "един дъх". С нетърпение чакам следващата от поредицата!

    ОтговорИзтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang