четвъртък, 31 декември 2015 г.

2015 Reading Challenge Tag

Мерси на Melly c за тагването, ако не се бъркам бях тагната някъде през лятото, но го оставих, защото исках да бъде за края на годината и това време дойде.

1. Книга с повече от 500 страници - често казано нямам проблем с дебелите книги, най-вече като са интересни, но  прочитането на  „Дон Кихот“ ми се стори истинско мъчение.

2. Класически любовен роман - „Бел Ами“ какъв е? Исках да кажа „Гордост и предразсъдъци“, а уж обещах, че тази година ще я прочета. Какво да се прави толкова много книга, а толкова малко време.

3. Книга, по която има филм - „Да остана ли?“ - Г.Ф. Влюбена  съм и във филма и в книгата. Също обичам филмите по поредицата на С.Колинс „Игрите на глада“.

4. Книга, публикувана тази година - трябваше да се поровя малко в goodreads, защото често казано не помня кога е била публикуване една книга, а кога аз съм си я купила, последната книга от моя любима поредица излезе тази година „Рубиненият кръг“ - Р.М.

5. Книга с цифра в заглавието - Аз съм номер четири - П.Л. С моля любимец Джон. Ах как искам и другите книга да бъдат преведени, а не скоро почвам на английски да си ги чета.

6. Книга, написана от някой под 30 - пфф всичко любими мои автори са над 30.  „Нещата на които не ни учат в училище“ - Емил Конрат. Не е на 30 проверих!

7. Книга с нечовешки герои - половината ми книги са с такива герои, а дори и по-голямата част от тях, но да кажа „Създадена от дим и гост“ - Л.Т. Химерите определено се броят за нечовешки герои.

8. Забавна книга - „Досиетата на героя“ . Р.Р . По-точно всяка една от книгите на чичо Рик е просто невероятно забавна.

9. Книга, написана от жена - Мисти - Дж.С, „Наследницата“ - К.Кас, „Рубиненият кръг“ - Р.М. „Легендата“ . М.Лу. Ммм повечето ми любими книги са написани от жени.

10. Мистерия или трилър - не съм особено по този вид книги, но и трите книги преведени на български на И.Абеди са в стил мистерия.

11. Заглавие на книга от една дума - „Фенка“ - Р.Р. ОБОЖАВАМ тази книга!

12. Книга, чието действие се развива в друга страна - това сигурно е много подходящо за хората от Сащ или Западна Европа, но аз да съм прочела няколко книги, които се развиват в България тази години което означава, че 98% от прочетените от мен книга тази година са с развитие на действието в чужбина. „Червената пирамида“ - Р.Р

13. Нехудожествена книга - .................................................

14. Популярна първа книга на автор -  чак пък първа не знам дали е, но Елинор и Парк - Р.Р е първата книга на тази авторка, която съм чела и определено не е последната. (само аз ли поне 100 пъти съм гледала издателския план за догодина на Егмонт?)

15. Книга от автор, когото харесваш, но все още не си чел/а - Обожавам Р. Риърдън, но още не съм чела доста негови книги, та аз съм чела само поредицата за Пърси ,„Досиетата на героя“ и „Хрониките на Кейн“, а има още токова много.

16. Книга, препоръчана от приятел - обикновено аз съм човека, които препоръчва книгите, но прочетох „Списъкът на омразата“ - Дж.Б. по препоръка на една приятелка.

17. Книга по истински случай - „Хари Потър“ Какво? 100% съм сигурна, че книгата е написана по истински случай. И още си чакам писмото, нещо совата се е объркала.
Сега сериозно не мога да се сетя.

18. Книгата на дъното в твоя to-read списък - ол моя километричен списък? „Писма до мъртвите с любов“ - А.Д. Списъка ми е една пълна обърквация и никога не е бил подреждан по какъвто и да е начин.

19. Книга, по-стара от 100 години - „Граф Монте Кристо“

20. Книга, базирана изцяло на корицата си - Какво?

21. Книга, която е трябвало да четеш в училище, но не си го сторил/а - колкото и да не искам и да ме мързи, до сега винаги съм прочитала книгите, които са задължителни.

22. Биография - искам книгата на Ане Франк

23. Книга, която можеш да прочетеш за ден - това винаги зависи от човека, а и от самата книга. Човек, които обича да чете и е огромен фен на Хари Потър то би прочел за няма и 2-3 часа „Куидичът през вековете“, а така направих, но например книга като „Крадецът на книги“ - М.З, колкото и човек да обича да чете, то тази книги просто не може да се прочете наведнъж.

24. Книга с антоними в заглавието - дори не мога да се сетя за такава книга, а камо ли да съм я прочела.

25. Книга, чието действие се развива някъде, където винаги си искал/а да посетиш - „Скъпоценни камъни“ - . Обожавам поредицата, а това, че действието се развива в Лондон и в сега и в миналото прави просто всичко невероятно.

26. Книга, която е излязла годината, в която си роден/а - .................................

27. Книга с лоши ревюта - чела съм не особено добри отзиви за „Изборът“ - К.К., но се радвам, че дадох шанс на поредицата, защото е една от любимите ми с нейните невероятни корици.

28. Трилогия - „Легендата“ - М.Лу. Как искам на тази трилогия да излезе айде не още една книга, а поне допълнителен разказ.

29. Книга от детството -....................................

30. Книга с любовен триъгълник - пфф да беше само една?  „Изборът“ - К.К. Америка през 2/3 от книгите се чудеше кого да избере, а да не говорим за Максън, че той почна с 35 момичета и да знам, че още от началото Америка го заплени.

31. Книга, чието действие се развива в бъдещето - „Легендата“ - М.Лу, „Игрите на глада“ - С.К. две просто невероятни поредици.

32. Книга, чието действие се развива в гимназията - „Къде си Аляска?“ - Дж.Г., тази книга сигурно е единствената, която  харесвам истински на Грийн както и „Множество Катрини“

33. Книга с цвят в заглавието - „Рубиненочервено“ - К.Г., така и така не можах да намеря връзката между книгата и заглавието същото е и с останалите книги от поредицата.

34. Книга, която те е накарала да плачеш - „Героят“ - М.Лу, просто човек няма как да се не разчуства на финала. Няма как!

35. Книга от автор, от който никога не си чел/а - не съм чела до сега книга на Сузан Хил, „Жената в черно“ си стои и ме чака.

36. Книга, която притежаваш, но никога не си чел/а - „Без токчета“ една от книгите, които ми подариха за рождения ден, още дори не съм се замисляла да я почвам.

37. Книга, която оригинално е написана на друг език - това са 99% от книгите ми. но да кажа „Аз съм пратеникът“ - М.З.

38. Книга, чието действие се развива по Коледа - „Сняг вали“ - Дж.С. Обичам книгите, чийто действие се развива по време на Коледа, но за жалост не съм срещала кой знае колко много такива, за това обичам книгите, в които има такива моменти като „Хари Потър“

39. Книга, написана от автор със същите инициали като твоите - И.С. Не мога да се сетя. Помощ!

40. Книга, която си започнал/а, но никога не си довършил/а - „18% Сиво“ - З.К. тази книга просто не е за мен. Една моя приятелка просто я обожава, но аз дори не мога да я прочета.

И това е последната публикация за тази година! За бога кога мина 2015, годината беше наистина невероятна и запомняща се, но се надявам 2016 да е още по-прекрасна, изпълнена с красиви емоции и незабравими моменти. Пожелавам го и на вас.
 Честита Нова година!
 (малко подраних, но...)

вторник, 29 декември 2015 г.

12 Days Of Christmas Book Tag

Имам чувството, че тази ваканция е някаква жестока шега, като се има в предвид купа задължения от училище, нещата които трябва да направя вкъщи и нещата които искам да направя. Трябва ми почивка. Мерси Melly c, че си ме тагнала. 

1. A Partridge in a pear tree: Любима единична книга?
„Фенка“- Р.Р. обожавам тази книга, просто я обичам.

2. Two Turtle Doves: Любима двойка/шипване?
Имам ужасно много любими двойки, всяка с невероятна любовта история.
Сидни и Ейдриън - „Кръвни връзки“
Теса и Уил - „Адските устройства“ 
Джейс и Клеъри - „Реликвите на смъртните“ 
Мексън и Америка - „Изборът“
Зед и Скай - „Скай“

3. Three French Hens: Любима трилогия?
„Легендата“ - М.Лу. И трите книга са невероятни, заредени с толкова много емоции, каращи читателя да плаче и смее с героите.

4. Four Calling Birds: Любимо измислено чудовище/създание?
Пегаса на Пърси. Просто го обичам, толкова е сладък и забавен.

5. Five Golden Rings: Посочи 5 златни книги. 


6. Six Geese a Laying: Rotten egg: Коя е твоята най-нелюбима книга?
„50 нюанса сиво“. Прочетох цялата поредица преди ужасно много време и тогава не я смятах за нищо особено, но все пак малко я харесвах, но сега като се замисля за всичко ставащо в книга, за начина на писане и героите просто не мога да повярвам как съм прочела и трите книги.

7. Seven Swans a Swimming: Покажи книга с вода на корицата

8. Eight Maids a Milking: Каква измислена храна би искал/а да опиташ?
Ммм определено и аз не бих отказала амброзията. Нищо, че в книгите за Пърси е написано, че ако смъртен опита амброзия ще умре, полудее или нещо подобно. Ще рискувам може да се окаже полубог все пак. Ах мечти.

9. Nine Ladies Dancing: Любим танц между двама герои?
Танца на Мер и Кал „Алената кралица“. Бяха толкова сладки, а след него беше първата им целувка и просто.

10. Ten Lords a Leaping: Любима адаптация на филм по книга?
Честно казано по ми харесват адаптации по книгите на Джон Грийн отколкото самите книги.
Обичам филма по Вината в нашите звезди и Хартиени градове, също всички филми Игрите на глада, Хари Потър, Пърси Джаксън и боговете на Олимп, ах моя любим Лорган, и не на последно място Реликвите на смъртните: Град от кости - нямам търпение да излезе първия епизод на сериала.

11. Eleven Pipers Piping: Любим саундтрак на адаптация на филм по книга?
Обожавам песента на Деми Ловато за Град от кости, както и песента на  Sofi De La Torre за Рубиненочервено




12. Twelve Drummers Drumming: Това е края на песента; кой е твоят любим край на книга?
Края на „Рубиненият кръг“ - Р.М. е просто невероятен, толкова много обичам тази поредица, че просто няма как да не обожавам края и като се има в предвид, че нещата се наредиха перфектно за всички като изключим едни, но аз имам надежда.

Тагвам: Павлина, Катерина   и Габриела 

неделя, 27 декември 2015 г.

Сняг вали - Джон Грийн, Морийн Джонсън и Лорън Миракъл

Буря навръх Бъдни вечер преобразява малък град в романтичен рай – такъв, какъвто сме свикнали да гледаме само във филмите. Или поне донякъде. Все пак не всяка студена и мокра разходка из средата на нищото завършва с целувка от очарователен непознат. И никой не би предположил, че експедиция през метър сняг в търсене на нещо топло за пиене би събудило чувства в двама стари приятели. Или че пътят обратно към истинската любов започва с безбожно рано ставане за работа.

В ревюто към „Внимание, психоспусък“  бях споменала, че преди книгата изобщо не обръщах кой знае колко внимание на разказите, книгата промени това, а тази „Сняг вали“ напълно ме накара да стана луд техен фен.
Трите разказа разказват три различни истории сътворени от трима различни автора.
Често казано досега не помня да съм чувала за Морийн Джонсън и Лорън Миракъл, но определено този досег с тяхното творчество им ме накара да потърся още за тях. За Джон Грийн естествено всички са чували, автор на прекрасни книги, които на големия екран са 100 пъти по-интересни и вълнуващи.
Трудно е да избера любим от трите разказа, всеки един от тях е невероятен, носещ посланието, че по-това време на годината стават чудеса, че човек може да намери любовта в най-изненадващи места и че човек винаги може да се промени, да спре винаги да мисли само за себе си и да стане по-добър. А заглавията на самите разкази са:

1) "История за Джубили" от Морийн Джонсън
2) "Мажоретно - фантастично коледно чудо" от Джон Грийн
3) "Светецът - покровител на прасетата" от Лорън Миракъл

П.С. Любимият ми разказ е първия от Морийн.

Няма да разнищвам самите разкази, защото има вероятност и то голяма да помрача тяхната красота. Те са интересни и забавни, даващи на читателя прекрасни часове на удовлетвореност. Разказите са сладки и незабравими носещи коледно настроени.

Винаги ми е било чудно как различни автори успяват да се разбера и да създадат една прекрасна творба. Тук нещата естествено стоят по различен начин, защото всеки автор сам е сътворил своя разказ, но самите разкази са вплетени по един наистина интересен начин. Начин даващ ни възможността да видим и трите истории от различен ъгъл.

"– Но... Коледа отмина.
– О, не, Коледа никога не свършва, освен ако човек не го пожелае. – Тя се
облегна на барплота и подпря брадичка на дланта си. – Коледа е състояние на
духа.

Една красива книга заредена с всякакви красиви емоции, книга пасваща перфектно на тази част от годината, книга способна да зареди читателя с коледно настроение, нищо, че навън нищо не издава, че е зима. Но няма как и при нас да бъда най-голямата буре от 50-години насам, но въпреки това човек пак може да бъде зареден с коледно настроение и да си почине с книга, представяйки си, че снега е завзел всичко със своята студена прегръдка.

събота, 26 декември 2015 г.

Books tattoo/Literary Tattoos

Идеята за този пост ми дойте един ден, докато разглеждах Facebook и просто не можех да не я осъществя.
Татуировки. Някои ще се запитат каква е връзката между татуировките и книгите. Отговора е лесен.
Когато се прави дадена татуировка е добре тя да бъде важна за дадения човек. Да не е просто някакъв символ, надпис и т.е. Хубав да, но без някаква привързаност към даденото нещо е някак глупаво. Татуировката трябва да значи нещо специално.
За един книгоман, човек влюбен в книгите, намерил утеха и сила в дадена книга, винаги може да използва символ от книгата, цитат от нея описващ го перфектно пасващ за дадения човек.
Ето няколко прекрасни татуировки вдъхновени и посветени от книгите.

Перфектно  за някоя влюбена двойка фен на „Вината в нашите звезди“
Ах, част от книгите винаги ще са с теб. 
Че кой не би? 
Накъде без „Хари Потър“? 
Бейкър Стрийт 221 В как без адреса на невероятният „Шерлок Холмс“


„Алиса в страната на чудесата“ една класика накарала толкова много хора да се влюбят в книгите


Малко и нежно, каква красота. 
Нали не си мислехте, че само веднъж ще спомена Хари


А, вие? Имате ли любима татуировка вдъхновена от някоя книга? Искате ли да си направите нещо подобно?

сряда, 23 декември 2015 г.

All I Want for Christmas Book Tag

Коледен таг! Нямам търпение да го направя. Мерси Melly c, че си ме тагнала.


1. Кой герой искаш Дядо Коледа да остави под елхата ти?
Ах от къде да започна. Уил - „Адските устройства“, Джейс, Алек и Магнус - „Реликвите на смъртните“, Максън - „Изборът“, Кал - „Алената кралица“, Ейдриън „Кръвни връзки“..... ах поне един от тях да бъде под елхата ми. Ще имам най-прекрасната Коледа.

2. Кой герой би искал/а да целунеш под имел?
Имали нужда да спомена горните имена. Също и Деймън „Лукс“, Кам „Ще те чакам“, Зед „Скай“

3. Напиши твоя коледен списък за Дядо Коледа, кои ще бъдат твоите топ 5 книги в него?

1. Гондолата на времето
2.Ключът на Блекторн
3. Морето на спокойствието
4. Гръцките богове на Пърси Джаксън
5. Гръцките герои на Пърси Джаксън

4. Тайна е, че Дядо Коледа е в Хогуортс, какво най-много искаш да получиш?
Писмо от Хогуортс, че е станала някаква грешка и е трябвало да получа писмо преди доста години и веднага да хващам влака да си наваксам годините.

5. Получаваш да прекараш един ден с героите и филмовите актьори от един фендъм, кой ще избереш?
Хари - Даниел Радклиф, Томас - Дилън О'Брайън, нищо че не съм чела още трилогията, искам да прекарам ден с прекрасния Дилън, Джейс - Доминик ... и Джейми Кембъл Бауър

6. Кое измислено животно би искал/а да заеме мястото на Рудолф и което да срещнеш на покрива си?
Мммм пегаса на Пърси.

7. Каниш 10 героя на твоето новогодишно парти, кои ще избереш?


1. Уил
2. Джейс
3. Максън
4. Кам
5. Кал
6. Пърси
7. Хари
8. Деймън
9. Ейдриън
10. Зед

Ол на партито ми ще има само момчета и навсякъде ще има закачен имейли.

8. От кой герой ще излезе добър Дядо Коледа (не е задължително само външния вид, личността също се брои)?
Ливай - „Фенка“. На външен вид изобщо не отговоря, но по характер, той е толкова щедър, добър, мил, отзивчив и винаги усмихнат.

Тагвам: Памела,  
Elena T и Кая

понеделник, 21 декември 2015 г.

Внимание, психоспусък! - Нийл Геймън

Уверете се, че сте си сложили маските, преди да започнете да четете. Преди да бъдете пренесени в свят, пълен с вещици, пазители и големи черни пчели, с безсмъртен Род и жени пирати, с твари, които дебнат в мрака отвъд светлината на огъня, за да откриете сенчовците, спотайващи се в края на пътя ви. Но какво става после? Винаги има нещо, което ви чака. Винаги има още. Просто не спирайте да прелиствате страниците.

„.. ако иска да си писател, трябва да пишеш. Всеки ден. Независимо дали ти се пише или не. Че не можеш да напишеш една книга и да спреш. Че това е работа, само че най-хубавата работа.“

Не съм по разказите. На мен са ми нужни стотина страница, за да запомня имената на героите. Най-удобно и сигурно се чувствам с дебела книга в ръка, най-добре част от поредица. Това е моята среда, място където мога да се насладя на света създаден от автора и да не се разделям в близкото бъдеще с него. За това просто разказите никога досега не са ме привличали кой знае колко, но тази книга ме накара да променя мнението си за разказите, да им дам заслуженото място и да им дам шанс, а те в отплата да разкрият красотата си.
Това е първата книга на Нийл Геймън, която чета, но изключително много ми хареса стила му на писане.

„..миналото не е мъртво. То се състои от неща, които ни чакат търпеливо в тъмните коридори  на живота ни. Мислим си, че сме продължи ли напред, че  сме ги изхвърлели от умовете си, оставили сме ги да съхнат, да се сбръчкват и да отлитат с поривите на вятъра; само че грешим. Те са ни чакали там, в мрака, и са се упражнявали, тренирали са най-гадните си удари, резките, силни, безмилостни удари в корема, убивайки времето, докато минем отново оттам. “

Предговора в книга ми хареса ужасно много, постоянно имах чувството, че мога постоянно да се връщам към него. Този прекрасен предговор че убеди, че всяка една книга трябва да има такъв, за да можем ние читателите да разберем как се е родила историята.

„Ние градим историите в главите си. Вземаме думите и им придаваме сила, поглеждаме през други очи и виждаме и изпитваме онова, което виждат други хора.“

В началото на книгата има кратки описания на всеки един разказ, авторът ни разказва как му е хрумнала идеята и как я е осъществил. Честно казано не знам, кое е по-правилно да се прочетат всички въведения наведнъж или едно по-едно преди всеки разказ. Аз лично направих и двете и това за мен ми се струва най-правилния избор.

„И си мисля за нас, хората, и за маските, които носим, маските, зад които се крием, и маските, които ни разкриват. Представям си как хората се правят на такива, каквито са наистина, и откриват, че другите са нещо много повече и много по-малко от това, което са си въобразявали за себе си или за което се представят. А после си мисля за нуждата да помагаме на другите и как се маскираме, за да го сторим, и как свалянето на маските ни прави уязвими...
Всички ние носим маски. Точно това ни прави интересни. “

Няма да твърдя, че всеки един от разказите ми е харесал, честно казано някои дори ми се сториха скучни и безинтересни. Но други, ах други. В книгата има няколко толкова интересни и невероятни разкази, разкази каращи ме да се оглеждам като откачена, да трябва да светна всяка една лампа по пътя ми до тоалетната и да подскачам на всеки един звук.

„Винаги си заслужава да опиташ, дори и да не успееш, дори и да падаш като метеор навеки. По-добре е да си изгорял в мрака, да си вдъхновил другите, да си живял, отколкото да си седял в тъмното, проклинайки хората, които са ти взели свещта и не са я върнали.“

Интересна, вълнуваща и стряскаща книгата на Нийл Геймън определено трябва да се чете на светло, иначе всеки един звук ще звучи като поклащащи се човешки кости на вятъра.

„Всички ние сме герои в собствените си истории.“

петък, 18 декември 2015 г.

Inside-Out Book Tag

Мерси  Nikki K, че си ме тагнала.

1.РАДОСТ: Книга, която ви е направила щастливи/която ви е накарала да се смеете. - сигурно и другите са посочили Ще те чакам, но тази книга буквално е невероятна. Всеки път като я чета не спирам да се усмихвам и смея като побъркана

2.ТЪГА: Книга на която сте си изплакали очите. - Тетрадката. Изобщо на почти всички книги на Н.Спаркс се разплаквам като бебе.

3.ОТВРАТ: Дразнещ/отвратителен герой - като започна с повечето злодей в книгите като - професор Ъмбридж, президент Сноу и свършим с гаднярките от книгите, като Ашли от Лукс.

4.БЯС ЛЮТ: Книга с много битки и екшън - Пърси Джаксън и боговете от Олимп - Р.Р

5.СТРАХ: Книга, която те е поизплашила. - обикновено не чета ужаси, или изобщо книги клонящи към ужасите, но мм Шепот - И.А, малко - доста  се поуплаших на тази книга.


понеделник, 14 декември 2015 г.

Алената кралица - Виктория Айвярд

Светът на Мер Бароу е разделен според цвета на кръвта: червена или сребърна. Мер и семейството ѝ са Червени – те са от простолюдието, смирени, поробени, съществуват, за да служат на сребърнокръвния елит, чиито свръхестествени сили ги правят почти равни на боговете. Мер търси прехрана на улиците, краде каквото може, за да помогне на семейството си да оцелее, загубила е надежда за бягство от гетото, което е неин дом. Но когато по странен обрат на съдбата е наета като прислуга в двореца на кралското семейство, се случва нещо немислимо. Чудо. Катастрофа! Мер открива пред очите на благородниците и двамата принцове, че притежава тайнствена сила… Но как е възможно, когато кръвта ѝ не е сребърна? Мер е отвлечена и затворена в двореца, а червената ѝ кръв е прикрита под рокли от муселин и бижута. Но зад бляскавите кулиси на разкоша дремят вражди и коварство, а в кралския двор клокочи вътрешна война – защото да властваш е опасна игра. На фона на интригите на благородниците действията на момичето ще отприщят жесток и смъртоносен танц, който ще изправи принц срещу принц – и Мер срещу собственото ѝ сърце.

„В училище учехме за света преди нашия, за ангелите и боговете, които живеели на небето, управлявайки земята нежно и любящо. Някои твърдят, че това са просо приказки, но аз не вярвам на това. Боговете все още ни управляват. Слезли са от звездите. И вече не са мили и добри.“

„Алената кралица“ е една невероятна книга, изпълнена с всичко необходимо за прекарването на няколко страхотни часа. Има приключение, драма, интрига и предателство на всеки ъгъл.
Виктория Айвярд е създала свят изпълнен от лъжи, а в развитието на действието ни представя момиче попаднала на място с което е напълно несъвместима. Не би било правилно да не спомена и любовната история в книгата с нейния триъгълник, а може би и четириъгълник?
Не случайно книгата бе избрана за №1 с дебютен автор в Goodreads.
Но... както казах книгата е страхотно, с ръка на сърцето потвърждавам този факт, обаче първоначално, с първите си страници книгата просто не ме грабна. Започнах с големи очаквания, че веднага, още с първата страница ще я заобичам, но не постепенно, неусетно за мен се превързах към книгата, влюбих се в историята и заобичах героите (със своите изключения разбира се.)

„-Инструкторите са прочути със способността си да пречупват и най-силните войници. Няма да им хареса дързостта ти.
-На мен пък не ми се нрави да ме пречупват.“

Мер Бароу, главна героиня в книга, момичето през чиито очи виждаме и опознаваме света на червените и сребърните. Колкото и странно да звучи за някои хора тя ми напомня на Катнис - „Игрите на глада“ - С.К. Бедно момиче, което обича семейството си, готово е на всичко за любимите си хора, изведнъж попаднало в свят различен от нейния, изправена пред сянката на собствената си смърт, пък да не споменавам и любовния триъгълник. Наистина Мер ми напомня  на Катнис, но за разлика от нея Мер е в една или друга степен по-доверчива и наивна. Изправена пред хора създадени от лъжи, тя не се усъмнявам нито за момент в един определен човек. Цялата тази наивност, не осмисляне на нещата в дълбочина, а и постоянните промени на чувствата и към двама определени индивида ме караха да се дразня на образа и. Въпреки всичко това, авторката по някакъв начин успя да ме накара да се привържа към героинята и, накара ме да съчувствам на Мер, да се ядосвам заедно с нея, да искам отмъщение като нея.

„-Все още не знам защо те беше грижа. Ти дори не знаеше , че съм различна.
-За мен беше различна – промърморва той накрая.“

Кал, принца, бъдещият крал. Още от началото разбрах, че той ще играе ключова роля, ще бъде
кандидат за сърцето на Мер. Имах чувството, че той ще промени живота и, ще промени и самата нея. Всичко това се подразбираше още с началото, но не и някои черти от характера на героя. Мислех си, че Кал ще е силен и смел (не, че не е).

„-Кал никога няма да обърне гръб на короната си, на баща си.
-Познавам брат си. Ако се стигне до това да спаси живота ти или да спаси короната си, и двамата знаем какво ще избере.
- Никога не би избрал мен.
- Той винаги ще избира теб.“

Мислех, че ще бъде готов на всичко, за да защити Мер (не, че не го е правил, просто не му достигна куража в един от най-решаващия момент).

„… аз съм те накарала да го направиш.
-Едва не го направи – промърморва той в отговор. – За малко не избрах теб тази сутрин.“

Мислих, че той ще бъде перфектния любим за Мер (поне за мен самата). Но не точно, Кал е човек на действието, а не на думите. В много моменти той се прояви като гадняр и глупак, без да го осъзнава може би думите му го представяха като безчувствен и жесток човек. Всичко това кара образа на героя да падне в очите на читателя, но на мен просто не ми даде сърце да му бия преносния шут.


Мейвън, по-малкия брат на Кал. През цялата книга той бе представен просто като перфектния човек. Добър, мил, истински, нежен, силен и смел, просто едни невероятен персонаж. (И точно това е нещото което ме гризеше. Всеки един от другите герои беше представен във всякакви нюанси от качества от най-добрите до най-лошите, а Мейвън в общи линии беше просто невероятен и това просто не ми даваше мира. За това някак си бях подготвена да видя истинската му страна в края на книга, но ами не очаквах това, което стана.)
*Спойлер 
„-Значи избираш него?
… чувствайки очите на братята върху мен.
-Кал ме предаде,  а аз предадох него. А ти предаде и двама ни по хиляди различни начини.
- Не избирам никого.“
*Край 

Има още толкова много други герои на които също трябва да бъде дадено внимание, но имам чувството, че ако трябва да говоря за Еванджелин, Краля и Кралицата, то само ще говоря колко много ги мразя, е Краля малко по - малко но....

„Като всяка съпруга тя мрази мъжа си за това, че и противопоставя, а като всяка кралица мрази властта, която кралят има над нея. Лошо съчетание.“

„Алената кралица“ е една прекрасна книга, която представя свят влудяващо различен от нашия, но и толкова познат и близък.  Виктория Айвярд е създала една прекрасна книга, чието продължение няма търпение да прочета.

„Аз съм краят, а ти можеше да бъдеш моята Алена кралица. Сега си нищо.“

събота, 12 декември 2015 г.

Mid-Year Book Freak Out Tag

Честно казано не знам кой ме е тагвал и дори изобщо някой го е направил не знам не съм забелязала, но тага много ми хареса и за това ще го направя.
(Отговаряла съм на въпросите преди няколко месеца за това може да има малки несъответствия с времето.)

1. Най-добрата книга, която си прочел/а досега през 2015 - "Чудо" - Ар Дж.П. тази книга е просто невероятна. а и също "Крадецът на книги" - М.З.

2. Най-доброто продължение, което си чел/а досега през 2015 - "Рубинения кръг" - Р.М. Незабравимо продължение и страхотен финал на прекрасна поредица

3. Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си - откъде да започна. Поредицата на Тахере Мафи‎, тя не излезе особено скоро, но.... "Всеки ден" - Дейвид Левитан също е книга, която искам да прочета.

4. Най-желани предстоящи издания през втората половина на годината - сбора с разкази на К.Кас към поредицата Изборът, Fangirl - Р.Р, Red Queen - Victoria Aveyard, а и да не забравям Ейнджъл - Дж.С

5. Най-голямо разочарование  - "Сънища за богове и чудовища" - Л.Т. Първите две книги много ми харесаха, но тази третата ме разочаровам с гръм и трясък.

6. Най-голяма изненада - много се изненадах, че "Създадена от дим и кост "- Л.Т, ми хареса толкова много, започнах книгата с предразсъдъка, че няма да ми хареса, а то...

7. Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб) - е ми тази година се запознах с К.Кас, за това... а и също М.Зюзак. А аз съм непоправимо влюбена в начина им на писане и в историите, които са създали. 

8. Нов герой, по когото си падаш - нов, нов? Кайл  от "Наследницата" - К.К. Също Адам от двете книги на Г. Ф.

9. Най-нов любим герой - Оги от "Чудо" - Ар Дж.П. Възхищавам се на силата му.

10. Книга, която те е разплакала - ал сега не се сещам за никоя, ама има. А да "Крадецът на книги" -   М.З. Здравата се разчувах на тази книга, след прочитането и чувствата ви бях в истинска бъркотия, лежа свита на леглото опитвайки се да се съвзема и да събера парченцата от себе си.

11. Книга, която те е зарадвала - "Рубинения кръг" - Р.М, защото моите любимци засега получиха своя щастлив край. Да видим Мийд как ще продължи историята и на Сидни и на Роуз.

12. Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година - "Да остана ли?" - Г.Ф., "Аз съм номер четири" - П.Л, "Крадецът на книги" - М.З. 

13. Любимо ревю, което си написал/а досега през годината - предполагам че ревюто на "Елинор и Парк" - Р.Р или това на "Наследницата". (можете да ги намерите като кликнете на заглавията).

14. Най-красивата книга, която си си купил/а досега (или си получил/а) - определено "Наследницата" - К.К.

15. Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината - определено да края на годината искам да прочета - "Хрониките на Магнус Бейн" - К. К., "Героите на Олимп" - Р.Р и още много, многооо други.


вторник, 8 декември 2015 г.

Фенка - Рейнбоу Роуъл

Кат е фенка на Саймън Сноу. Е, всички го харесват, но за Кат да е фен е нещото, в което е наистина добра. Заедно с близначката й Рен са вманиачени по книгите за Саймън още от деца. Всъщност именно това им увлечение им помага да приемат по-леко факта, че майка им ги напуска.
Четат, препрочитат, посещават форуми, пишат фенска литература за Саймън, обличат  се като героите и чакат с нетърпение последната книга.
Сестрата на Кат е надраснала детското си увлечение, но Кат не може. Не иска.Сега двете са на път да заминат за колежа, но Рен е заявила твърдо на Кат, че не иска да бъдат съквартирантки. Кат трябва да се справя сама.
И така, новата й съквартирантка се оказва груба, професорът й по творческо писане смята, че фенската литература е краят на цивилизования свят, а красивото момче от курса иск а само да  си говорят за думи... На всичкото отгоре Кат не може да спре да се тревожи за баща си, който е крехък и обичлив човек и не е бил сам никога досега. За нея въпросът е дали ще се справи? Може ли да преживее университетския живот без Рен да е наоколо? Готова ли е да започне да живее живота си? Да напише собствената си история?И дали иска да го направи, ако това означава да остави Саймън Сноу в миналото си?

"Усмивките объркват хората, помисли си тя. Затова не се усмихвам.

Обичам тази книги по ред причини.
- тя е великолепна и незабравима
- героите са интересни и забавни
- книгата е лека и неусетно я прочетох
- и последно естествено не по важност книгата ми е подарък за рождения ми ден от една много близка приятелка и просто няма как да не я обичам

Това са толкова малка част от причините поради, които обичам книгата, че просто не е за вярване и как няма да е така, като всеки един пристрастен към книгите човек, особено момичетата (нищо лично момчета), с тази книга просто човек има чувство, че тя е създадена точно за него в една или друга степен. Все едно  тя описва твоя собствен живот, взети са моменти от твоето ежедневие и са преобрази в една невероятна история. Това е „Фенка“
Книгата ни представя света на Кат едно момиче чист книжен плъх, което живее в свой си свят посветен само и само на книгите и по-точно на една определена поредица, което се сблъсква с реалност и трудностите от новото място, намирането на нови приятели, самотата и неизвестност.

„-Толкова си шантава.. - каза Рийгън. - Чак ми липсваше. “

Образа на Кат ми беше толкова симпатичен, допадна ми с нейната срамежливост, невинност и дълбока любов към близките. Чувствах Кат като своя сестра или най-добра приятелка и като такава естествено имаше моменти, в които ми идваше на ум да я убия и заровя нанякъде, когато не беше достатъчно смела да се бори за своето и нямаше смелостта да кажа това което трябва и мисли.

„- Ти никога не си сама - въздъхна Рен. - Нали затова имаш близначка. “

Рен близначката на Кат. Отначало нейния образ ми беше значително антипатичен, дори на моменти ми идваше да я удуша нещо което естествено нямаше как да стане, но горе-долу след половината част от книгата, ако не и по нататък Рен ми стане приятна и вече не се ядосвах на появите и. Държанието на Рен, одърпването и от Кат го свързвам с това, че се опитва да бъде отделна личност, ново място, където не се знае, че имаш близначка, място където никой не знае, че имаш свой двойник. Понякога човек, колкото и да обича другия то понякога трябва да се отдръпне и да прави глупости на свобода.

„-Сериозно, защо не пиеш лекарства?
- Ти да не би да си психиатър? Или водиш медицинско предаване по телевизията?
- Не, на хапчета съм - отвърна Рийгън. - Супер е.“

Рийгън, съквартирантката на Кат, е едно да си го кажа грубичко момиче, което казва това което мисли. Но за разлика от образа на Рен, Рийгън ми хареса от самото начало, с ритниците по вратата и откровеността си, с това, че въпреки уж голямото си небрежност и отчужденост от Кат, те се сприятелиха и станаха наистина добри приятелки. Рейгън ми хареса с това, че подкрепи приятелката си я, подтикна я да се бори за желаното момче, нищо, че нещата се пообъркаха.

„- Успа ли да се загубиш в библиотеката?
- Не, разбира се.
- Откъде се разбира? - отвърна той. - Аз винаги се губя в библиотеката. Всеки път. Дори си мисля, че колкото по-често ходя там, толкова повече се губя. Сякаш ме опознава и почва да ми прави номера. “

Ах Ливай, момчето хлътнало по Кат от самота начало, неговата визия честно казано  не можах да си  представя. Просто не можах с тази коса. Той е един толкова жизнерадостен, никога не губещ доброто си настроение. И аз като Кат на моменти се дразнех на тази негова постоянна вежливост и щастие. Аз съм доста кисел човек на моменти и просто не мога да бъда постоянно щастлива, а на Ливай му се отдава толкова лесно, с такава лекота успя да влезе под кожата и в живота на Кат, че тя самата не се осети.

"Дойде да я види на следващия ден. И на по-следващия. А след около седмица Кат вече знаеше, че по един или друг начин ще успее да се вмъкне незабелязано в деня ѝ и ще се държи така, сякаш винаги е бил част от живота ѝ."

Ливай е от онези момчета, които неусетно ни карат да се влюбиш в тях с мисълта, че са съвършени, но истината е че никой от нас и това дори ни кара да се влюбваме още повече.

„- Липсваш ми.
- Стига глупости - каза тя. - Нали ме видя сутринта.
- Не е заради времето - отвърна Ливай.. - Заради разстоянието е.“

„- Всеки може да лети. Стига да има правилните приятели.“

Книгите за Саймън Сноу. Достатъчно ревюта съм чела за книгата да знам, че и други хора са на моето мнение, че книгите за Сноу си приличат доста с тези за Хари Потър.  Само това не ми хареса с тези откази, идеята е страхотно, но просто приликата ми дойде в повече. Постоянно правих съпоставка между „истинските“ книги за Сноу и историите на Кат. И честно казано (знам, че няма смисъл) повече ми хареса историите написани от Кат. Някак си те ми допаднаха повече.

„..човек понякога хваща някого за ръката само за да се увери, че още е жив и че има друго човешко същество, което може да го потвърди.“

„Фенка“ - Р.Р една просто невероятна книга, красива история, разказана по един невероятен начин. Книгата е един истински шедьовър, перфектен за приказен ден прекаран на топло с чаша топъл шоколад и сладки.

"Можеш да разчиташ на мен, ако изтрещиш, но ако вампирясаш, не ме търси."

неделя, 6 декември 2015 г.

Christmas

Няма просто как да не каже, че се вдъхнових за този пост от множеството други публикации
които прочетох тези дни. Просто, ако го отрека, ще е една огромна лъжа. За това благодаря за вдъхновението.

Обичам декември, обичам емоциите свързани с Коледа, търсенето на подходящия подарък, отварянето на подаръците, снега, миризмата на мандарини, сладки и шоколад, обичам филмовия маратон на „Сам вкъщи“, „Хари Потър“ и всеки един друг коледен филм който ми е харесал, обичам тази моя традиция, естествено да не забравя и много време за четене на книги. Това ще е моя декември за жалост няма да е само това. Милите ми учители са решили, че сега е най-подходящото време за всякакви тестове и изпитвания, да не говорим и за класната, все едно след декември няма още цял месец от първия срок. Но аз съм си казала, че няма да се дам и всички ангажименти които висят на главата ми няма да развалят коледното ми настроение. Коледната пейлиста вече е готова и дори в момента звучи, елхата е украсена, а аз съм се посветила на търсенето на идеи за още украса. Дори няма да позволя липсата на сняга да ме огорчава, а ще се надявам синоптиците да са прави и да изпратим 2015 и да посрещнем с красив и пухкав сняг 2016. (не че се усетех кога мина 2015 аз си имам чувството, че още е 2014)
И като заговорих за 2016.
Решила съм догодина да започна на чисто за това ще кажа чао на колкото мога повече чернови, ще се опитам да завърша публикациите чакащи от месеци и от догодина ще започна нещо ново. А то е, че ще правя Wrap up за всеки месец. Щях да започна още през май или юни, но просто от чист инат и може би глупост си казах, че не ще почна да го правя чак през другата година, но няма да правя TBR, защото от инат няма да прочета нито една от книгите, които съм си избрала. Дам правя много неща от инат.
Това е засега от мен.
Приятна изпълнена с усмивки седмица!

петък, 4 декември 2015 г.

Winter Is Coming Book Tag

Казала съм си, че този месец ще бъда колкото мога по активна по случай последния месец на годината, изпълнен с любимите ми празници. Благодаря на Кая за тага.

1.Сняг: Красиво е когато всичко е засипано с него, но след това започва да се топи – Книга/Поредица, която сте харесали в началото, но по средата вече сте загубили интерес.
- „Училище за вампири“ до третата книга бях влюбена в поредицата нямах търпение да я прочета, но тогава станаха едни определени неща в третата книга, а и бях дочула за някои неща, които стават в останалите и просто не можех да продължа поредицата.

2.Снежинка: Нещо красиво и винаги различно – Изберете книга, която се отличава от всички останали книги, които сте чели.
- Доста са книгите, които са ме променили, вдъхновили и са ме направили по-добра и всяка една от тях се отличава от другата. Например „Крадецът на книги“ - М.З. има ли нужда да обяснявам.

3.Снежен човек: Винаги е забавно да направите един със семейството си - Книга която е подходяща за цялото семейство.
- определено няма да книга на примерно от поредицата „Кросфайър“.

4.Коледа: - Книга, която носи радост и ви е накарала да се стоплите отвътре, докато сте я чели.
Определено прочитането на Фенка“ - Р.Р  ме стопли отвътре и ме направи щастлива.

5.Дядо Коледа: Той носи чудесни подаръци – Желана от вас книга, която искате да получите за Коледа.
- Книгите, които искам за Коледа са толкова много - „И заживели щастливо“ - К.К. „Ейджъл“ -Дж.С. „Магнус Чейс“ - Р.Р. „Морето на спокойствието“ ии естествено още много, много, но просто ще стане прекалено дълго.

6.Целене със снежни топки: Понякога може да боли като те ударят - Книга която ви е накарала да изпитате силна емоция като тъга или гняв.
- Гняв? Ол определено бях много ядосана, не че още не съм де, на Мейвън „Алената кралица“. Още от началото усещах, че има нещо нередно с него, бях уж подготвена, а и Кал ми хареса повече - без коментари моля знам, че си има своите недостатъци, но въпреки всичко бях ужасно ядосана на Мейвън.

7.Пързаляне: Всички го обичахме, когато бяхме малки – Книга, която сте харесвали когато сте били деца.
- „Мечо Пух“ и „Малкият принц“ обичах и още обичам тези книги, създадени за деца те ни учат на неща, които никога не трябва да забравяме особено когато сме възрастни.

8.Книга, която ви е разочаровала.
- „18% Сиво“ вече не знам за кой път го казвам, но имах големи очаквания за книгата, а те се
сгромолясаха с гръм и трясък.

9.Елен: Нещо, което ни е скъпо - Книга, която има сантиментална стойност за вас.
- Обичам да ми се подаряват книги, защото те винаги ще ми носят спомен за дадения човек, всяка книга получена от мой близък има огромна сантиментална стойност за мен, всяка една.

събота, 28 ноември 2015 г.

Mean Girls Book Tag

И така, буквално съм зарината с домашни и задължения, едва ми остава време да чета „Алената кралица“ пък камо ли да довърша ревюто на „Фенка“ - Р.Р. С надежда да намалее главоболието ми от писането на есето за класното по БЕЛ реших да се почина с този таг и да се залъгвам, че така ще мога да се концентрирам по-добре върху Хамлет.
Мерси на Melly c, че ме е тагнала.

1. Името на кой герой произнасяте грешно?
Ммм като се замисля май са доста особено тези, които са по-странни и засукани. Например Гуендолин „Скъпоценни камъни“ и аз не знам защо или ще изпусна някоя буква или ще сложа ударението на друго място.

2. Кой герой бихте искали да поставите в друг свят от друга книга/поредица?
Сега като се замисля ще бъде забавно да видя Уил „Адските устройства“ и Джейс „Реликвите на смъртните“ заедно, те са от едни свят, роднини са, приличат си толкова много само са от различно време, просто ще бъде интересно да видя или как стават най-добри приятели или най-големи врагове.

3. Повторение! Повторение! При коя книга сте почувствали dejavu от друга книга?
Понякога имам чувството, че някои книги просто са копиране и просто са сменени имената. Например антиутопии естествено само някой си приличат толкова много или романтичните книги. Винаги девствено невинно момиче се влюбва в богат и наперен мъж.

4. Коя книга ви е дала противоположни на представата за „женската сила” чувства?
Ейвъри „Ще те чакам“ просто постоянната и срамежливост, затвореност и отказите и да излезе с Кам ме дразнеха доста, да не говорим и колко пъти имаше възможността да му разкаже истината и не го направи.

5. При кой герой сте искали да издадете одобрителни възгласи, докато сте чели книгата?
Таман пресен е момента, когато Кал целуна Мер „Алената кралица“ още не съм прочела цялата книги и да има доста моменти, в които искам да цапна един на Кал, но го харесвам въпреки всичко и когато целуна Мер заподскачах.

6. Колко време обикновено прекарвате в книжарницата?
Прекалено много ако питате приятелите ми, никога не искат да идват с мен в книжарница като кажа, че ще ходят те буквално ми казват да отида сама. Просто не издържат.

7. На кой герой ще му се наложи да има ограничителна заповед от вас, ако беше истински?
Каква ограничителна заповед, ще трябва да ме вкарат в затвора ако Джейс, Уил, Пърси, Хари, Кам, Максън, Зед, Хав...... са истински.

8. При коя популярна книга/поредица сте били предпазливи, когато сте я чели?
„Създадена от дим и кост“ доста време отлагах прочитането и просто, защото си мислех ще е скучна и няма да ми хареса. Жестоко съм се лъгала за радост.

9. Всички обичаме Реджина Джордж. Назовете злодей, който обичате да мразите?
Себастиян „Реликвите на смъртните“ как да не обичаш да мразиш този герои и как на финала на „Град от небесен огън“ да не му съчувстваш.

10. Вашите любими родители от книга?
И преди съм споменавала, но любимия ми родител е майката на Пърси „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“

11. Коя книга бихте искали да популяризирате?
„Подмененият“ на Брена Йованоф. Много харесвам тази книга.

12. Опишете перфектния за вас персонаж, за когото искате да четете?
Перфектния персонаж за мен трябва да добър и мил, но също силен, смел и борбен да може да отстоява себе си, да е запознат с чувствата си и да не влиза в любовни триъгълници.

13. Какво правите когато някоя книга силно ви разтърси емоционално?
Свивам се на кълбо и започвам да плача или се разфучавам от яд.

14. Остроумните отговори на кой герой бихте искали да притежавате за себе си?
Определено на Джейс и Уил, а и на Пърси.

15. Назовете случай, в който решението на някой герой ви е накарало да завъртите очи.
Веднага се сещам на Америка. Това момиче ме е карало да въртя толкова много пъти очи от глупавите и решения относно Аспен.

четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Героят - Мари Лу

Дей научава, че с него са провеждани експерименти, които са увредили мозъка му. И че му остават няколко месеца живот. Въпреки че обича Джун повече от всичко, той я напуска. За да й позволи да продължи живота си и да допринесе за промяната на републиката. Дей заминава за Сан Франциско заедно с по-малкия си брат Идън, изгубил зрението си вследствие на заразата.
По настояване на Електор Андън Джун се завръща в републиката и започва да се подготвя за лидер на Сената. Въпреки че е едва на шестнадесет и без опит, тя има най-големи шансове да се превърне в дясната ръка на младия управник. И да сподели живота му. Смъртоносната зараза плъзва и из колониите. Тя слага край на временното примирие между двете части на постапокалиптична Америка. Колониите отчаяно се нуждаят от серум и поставят ултиматум на републиката. Джун узнава, че лек срещу заразата може да бъде открит в кръвта на Идън. Обръща се за помощ към Дей, когото не е виждала от осем месеца. Единствено той би могъл да спаси живота на хиляди поданици на републиката. Застрашавайки този на брат си. Ще намерят ли серум, преди да е станало прекалено късно? Могат ли Дей и патриотите да се изправят срещу армията на колониите и да я победят?

Просто след края на книгата не можах да спра да плача, плаках от тъга, че приключвам тази невероятна поредица, че трябва да се сбогувам с толкова великолепни персонажи, сърцето ми се късаше, плаках зареди спиращия дъха финал и за надежда, която носи епилога и просто плаках, защото не исках да казвам чао на тази поредица.
Джун и Дей ще ми липсват, просто ще ми липсват.
В тази книга виждаме Републиката пред лицето на ужасяваш враг, враг който с лека ръка може да я унищожи, а единственият начин това да не стане е Дей да даде малкото си братче отново на Републиката, да го даде на хората, които му причиниха невъобразима болка. Виждаме в книга как Дей се опитва да се справи с приближаващата си участ, как се опитва да стои на страна от Джун, което не му се получава особено, виждаме жертвоготовността на всеки един от героите да спаси близките си, а и целия народ на Републиката.

„Какъв е смисълът да поддържаш контакт с момичето, по което си луд, когато умираш?“

Както казах в минала ревю за втората книга, там се прави съпоставка между Републиката и Колониите, а в тази трета книга можем да видим и още една страна от този напълно различен свят, в които живеят героите, виждаме Антарктида, за нас континент изграден от ледници и място където не е особено благоприятно за живеене, но в тази книга Антарктида е една от водещите сили в света, вече не е място на ледници, а място с свръхмодерна технология, място където отново има диктатори, но в друга форма. Знаете ли веднъж искам да видя постапокалиптичен роман, в който държавата в която живеят героите да не повредена и жестока, поне нейна съседка или нещо подобно, искам да видя някаква надежда, някакво положително развитие от това положение, в което сме в истинския свят, искам да видя по-добър свят от този, в който се убиват невидни хора излезли просто на вечеря или отишли да на концерт в петък вечер.

Дей - легендата, Джун  е феноменът, а кой е героя? Предполагам на този въпрос всеки може да даде различен отговор. Но за мен отговора е прост, героят е Идън малкото братче на Дей. Защо? Защото той прояви истинска смелост, доблест и детска съпричастност, той бе готов да се подложи на мъчение, реши отново и този път доброволно да отиде в ръцете на хората, които му причиниха ужасни мъчения само и само, за да спаси народа. Ако това не е герой, то не знам какво е. А и да не пропуснем факта, че точно Идън направи оригамито роза, която е на корицата.

„Милиарди хора ще се появят и ще си отидат от този свят - нежно продължи той, - но никога няма да има друга като теб.“

Това е Джун за Дей, Джун момичето което е готово на всичко за Дей, момичето, което се
отказва от него, когато той има шанс за нов живот, само и само да не му причинява повече болка, момичето което загуби своето щастие, за да бъде той щастлив. Това е Джун

Както Джун каза, Дей е : „момчето, което пазеше семейството си с всяка част от тялото си, което остана до мен въпреки всичко; момчето, създадено от светлина, смях и живот, от мъка, ярост и живот; момчето, чиято съдба бе преплетена с моята завинаги.“
Това е Дей, какво по-добро описание на него мога да дам аз?

„Ако внезапно решиш, че искаш да действаш на своя глава, по-добре първо ме предупреди. Така поне ще имам време да те цапардосам по лицето.“

„ - Здрасти - рече той. - Аз съм Даниел.
- Здрасти - отвърнах. - Аз съм Джун.“

Последните реплики на моите любимци. На човек, който не е чел книгата няма как да направя кой знае какво впечатление, но на човека прочел поредицата тези две репликите ще свият сърцето му на хора като мен, 100% романтици и искащи винаги всичко да има щастлив края тези реплики ще носят надежда за бъдещето, бъдеще на което всеки един от нас може да измисли различен развой.

„Без значение какво щеше да се случи за в бъдеще, без значение къде щяха да ни отведат пътищата, този миг щеше да бъде наш.“

Плачени ми се, сърцето ми се свива, чувствата ми са една огромна бъркотия, а в главата ми се въртят какви ли не продължения на книгата, естествено с напълно щастлив финал. Това оставя след себе си тази невероятна последна книга от прекрасна поредица.

1. Легендата - Мари Лу - ревю
 2.Феноменът - Мари Лу - ревю
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang