понеделник, 13 ноември 2017 г.

„Повелител на сенките“ – Касандра Клеър

„Литературата е истина, дори да не е факт. Ако вярваш единствено във фактите и забравиш историите, мозъкът ти ще живее, ала сърцето ти ще умре.“

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма по-свят обет от онзи, който свързва парабатаите – воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена – тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни?Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност.
Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата – група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите“ нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис.
Когато долноземците се обръщат срещу Клейва, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките – краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.

Източник.
„….когато поглеждам назад, го правя с удоволствие заради щастие, което споделихме. Лошото не може да има по-голямо значение от доброто…“

„Повелител на сенките“ е втора книга от поредицата „Тъмни съзаклятия“ на невероятната Касандра Клеър. Тази книга също като предходната от поредицата е изпълнена с емоции, способна да разбие сърцето ти за секунди и таман, когато най-после си открил някаква надежда, когато си се съвзел от удара и болката и то отново биваш съкрушен, отново бива разбито и на още по-малки и болезнени парченца сърцето ти. Колко точно казано само и валидно за всички книги на авторката. Ако искате да прочетете вълнуваща история, за битки, борба срещу злото, приятелство и сърцеразбиващи любовни истории то книгите на К. Клеър са точни за вас. Не мисля, че някога ще съжаля, че започнах книгите и, не мисля, че някога ще откажа да прочета нейна книга, защото хора те са невероятни и „Повелител на сенките“ е още едно доказателство за това.
В началото на книгата препусках с нечувана бързина за да разбера какво става, нямах търпение да я прочета, но  като ми останаха 10 страници просто не можах да събера веднага нужната сила. Прекалено много ме беше страх, знаех, че ще бъда съсипана, че сърцето ми щеше да бъде разбито, нали все пак е книга на К.Клеър. Не е изненада, че след като ги прочетох  тези мъчителни страници бях меко казано съкрушена. Защо винаги правиш така Каси, защо винаги мъчиш своите читатели?


„Ние израстваме със загубите си, всички, освен най-големите късметлии на света.“

Просто в един моменти го има оня лъч на надеждата, че все пак въпреки всичко, което преживяха героите, въпреки всичко, което още имат да преживеят на края на тази книга нещата ще бъдат с щастлив края, този момент отлита за секунди и читателя вижда как всичко се разпада с гръм и трясък. Надеждата си отива и ти биваш просто съсипан, защото до следващата книгата има още толкова много време и просто искаш да се скриеш  някъде и да оплакваш случилото се.
Това е ефекта на тази книга.


„-Уикипедия знае за лей-линиите? – Ема си взе телефона.
-Уикипедия знае всичко. Като нищо да се поддържа от магьосници.
-Мислиш ли, че това правят по цял ден в Спираловиния лабиринт? Пишат Уикипедия?“

Направи ми впечатление, че в първата книгата имаше значително повече що годе  нормални моменти, ядене на пица и гледане на филм. А в тази книга обикновените неща са изместени от постоянна борба за живот, борба за щастие, изпитания и болки. И сякаш това нормалното, това ежедневното от първата книга ми липсваше. И в тази книга имаше такива моменти, но те бяха така малко. Поради простата причина, че съм напълно влюбена в героите и факта, че ги виждам как страдат, че ги виждам как със сетни сили се борят просто ми причиня болка. Наистина всеки един от героите (естествено не тези като Зара де) се е настанил в сърцето ми. От малкия Тай до новият Херондейл. Обожавам факта, че имах възможността да опозная повече героите, обожавам факта, че за всеки един от тях имаше нещо ново, което да науча. Няма как и да не кажа колко много ме зарадва присъствието на героите от другите поредици, но това го знаете.

„Всичко си отива. Щастието си  отива, отиват си загубата и болката. Всичко, освен любовта.“

Просто няма да коментирам Джулиън и Ема, защото ги обожавам, обожавам всичко в тях, дори тяхната тъмнина, дори техните ръбести страни. И обещавам, ако те не са заедно на края на поредица ще изпратя едно не особено мило съобщение на авторката.

„…Има ли някаква причина, поради която не искаш да ме целунеш?
-Като за начало, имаш ужасяващ по-голям брат. – заяви Кит.
-Нямам ужасяващ по-голям брат.
-Права си – съгласи се Кит. – Имаш двама.“

Искам да говоря за един друг човек, а именно за Кит Херондейл. Да ви е позната тази фамилия, да я свързване с някои други познати и така любими герои? Какво, какво чувам. Уил и Джейс Херондейл? Десет точни за Грифиндор!!! Вече сериозно няма как една поредица на Каси да е хубава ако не присъства представител на този род. Кит си спечели място в сърцето ми не само заради факта, че носи тази фамилия, а и заради това, че той не е отгледам както ловец на сенки, не е като Уил и Джейс, но въпреки това така много си прилича са тях, въпреки всичко, което преживя той намери мястото си и се бори за своите нови приятели.

„…Какво е тогава мотото на Херондейл? „С изваяни черти, но изпълнени с терзания“?
Джулиън сви рамена.
-„Ако не си знаеш фамилията, тя вероятна е Херондейл“?
Ема избухна в смях.“

Искам много да коментирам и другите герои от книгата, но ще стане доста обемисто ревю и определено може да доскучае на някого (ако вече не е де) за това ми хрумна идеята да направя отделна публикация за героите след като прочета и третата книга от поредицата.

„Повелител на сенките“ е едно красиво и невероятно 600 и кусур странично чудовище, което изсмуква душичката ви, което разбива сърцето и душата ви, но и ви кара бъдете чиста мазохисти и да искате да четете и още и още с беглата надежда, че все пак нещата ще се оправят. Книгата наистина е прекрасна и няма да сгрешите ако я прочетете.

П.П. Видях ли корицата за третата книга.....???? Просто прекрасна е!!!!
П.П.П. Имам чувството, че описанието на самата книга е по-дълго от ревюто ми!!!!

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Любими цитати от любими книги - Част 10

Източник.
Прочитам аз „Повелител на сенките“ и се подготвям да напиша прекрасно ревю и да ви разбия сърцето със специалната публикация с цитатите от книгата, но какво да видя аз не съм публикувала за „Лейди Полунощ“. Сега ще си поправя тази фатална грешка. Настроила съм се на вълна публикации за К.Клеър за това драги мои подгответе се. 

„- Никой не е съвършен, Ема.
-Ала някои хора са съвършени един за друг.“

„Всички познаваха Джейс и Клеъри. Така ставаше, когато спасиш света. За почти всички те бяха герои.. за Ема те бяха хората, които бяха държали ръцете и в най-черния период от живота и.“

„..Кой е  той? Защо е толкова съвършен? Как така на света съществува съвършено момче, а никой не ми е казал?“

„-Престани.
-Няма – настоя Малкълм. – Обичам щастливите завършеци.
- Малкълм – процеди Джулиън през зъби, - това не е любовна история.
- Всяка история е любовна история.“

„-Законите не означават нищо, дете…. – Няма нищо по-важно от любовта. Нито по висш закон.“

„- Любовта не е да хукнеш след някого на летището - … - Любовта означава да виждаш някого. Това е всичко. … - Когато обичаш някого, той се превръща в част от теб. Става част от всичко, което правиш. Въздуха, който дишаш, водата, която пиеш, кръвта във вените ти. Допирът му остава върху кожата ти, гласът му - в ушите ти, мислите му – в ума ти.  Познаваш сънищата му, защото неговите кошмари разкъсват сърцето ти, а неговите мечти са и твои мечти. И не мислиш, че е съвършен, защото познаваш слабостите му, познаваш го такъв, какъвто е дълбоко в себе си, виждаш сенките от неговите тайни и те не те плашат: всъщност обичаш го още повече зареди тях, защото не искаш съвършенство. Искаш него. Искаш….“

„…- Това е по моята част. Ти си имаш твои собствени безнадеждни човеци в Ню Йорк.
-Един от тези безнадеждни човеци е бащата на детето ми – напомни му Магнус. …
- А останалите – добави Магнус – до един са спасили света поне веднъж.
Малкълм посочи Джулиън и Ема.
-Храня големи надежди за тези двамата.“

„…Може би ти отнех нещо. ….
-Джулс – каза тя. – Ти ми даде семейство. Даде ми всичко.“

Източник.
„Когато Ема бе до него, той като че ли вдишваше два пъти повече кислород, във вените му имаше два пъти повече кръв, две сърца тласкаха тялото му напред. … Ема го правеше два пъти повече от това, което би бил без нея.“

 „-Още ли е с Джейс?
-Кой би скъсал с него? …. Ако скъсат, като нищо завинаги ще съм престанала да вярвам в любовта.“

„-Светът е ужасен – глухо каза Марк. – Някой се оказват повлечени в бездните му и се удавят в тях, а някои се извисяват и издигат другите със себе си. Ала те са малцина.“

„-Нямаш ли ми доверие?
-Естествено, че не – заяви Кристина. – Ти си луда.“
                                                                 
„Морето изронва скалите, Ема, и ги превръща в пясък, по същия начин любовта подкопава защитните ни стени и ги срива.“

„тайните.. те разкъсват отвътре. Раздират те. Правят те уязвим. „

„-А ако те все пак успеят да се подпалят..
-Да? – попита Марк.
- Гледай да намериш начин да ги угасиш.“

„Какво би могъл да сториш, когато онова, което заплашва хората, които обичаш, е нещо, което обичаш също толкова силно?“

Източник.
„…знаеше, че тя е част от него, че дишането и е  неговото дишане, сънищата и – неговите сънища, кръвта и- неговата кръв, а когато сърцето и спреше, знаеше, че и неговото ще спре, и той щеше да е щастлив, защото не би искал да живее дори една секунда в свят, от който тя си беше отишла.“

„-Обзалагам се, че и ти не си харесвал Магнус кой знае колко.
-Може би – отвърна Джейс. – Ала никога не бих си го признал.
-Защото това би наранило чувствата на Алек?
- Не. Защото Магнус би ме превърнал в закачалка за шапки.“

„-Умреш ли, аз вече няма да съм жив.“

„Само защото не можеш да си представиш как обичаш другиго, не означава, че няма да се случи.“

„Лошият закон не е никакъв закон.“

„Хората успяват да преживеят мъката, когато сърцето им бъде разбито, а ти си достатъчно силна, за да го направиш неведнъж. Ала Джулиън не е някой, който е в състояние да докосне единствено до сърцето ти. Той може да докосне душата ти. А има разлика между това, да разбият сърцето ти, и това, душата ти да се пръсне на парченца.“

„-Докато има обич и спомени, няма истинска смърт.“

Източник.
„-Обичам те – заяви, изричайки решително всяка дума. – Обичам те, защото ми казваш истината. Обичам начина, по който разпознавам стъпките по коридора пред стаята ми, дори когато не съм знаел, че идваш. Никой друг не се качва и не слиза по стълбите като теб. Обичам начина, по който въздъхваш точно преди да заспиш, сякаш сънищата ти са те изненадали. Обичам начина, по който седнем ли един до друг на плажа, сенките ни се сливат. Обичам начина, по който можеш да пишеш върху кожата ми с пръсти, и аз те разбирам по-добре, от колкото ако някой друг крещи в ухото ми. Не исках да те обичам по този начин. Да те обичам по този начин, е най-ужасната идея на света. Но въпреки това те обичам. Не бих могъл да престана дори и ако се опитам.“

„Изборите, които правим, ни правят това, което сме.“

„В идеята за свобода имаше красота, но тя бе само една илюзия. Всяко човешко сърце бе оковано от любов.“

„-По-лесно е да убиеш любовта на някого към теб самия, отколкото своята към него“

събота, 14 октомври 2017 г.

„Толкова близо до хоризонта“ – Джесика Кох

Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани - самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено - тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.
Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина - се бори за нормален живот.
Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето...

„Повечето хора имат безкрайно много време в живота си. Живеят осемдесет години и повече, ала не използват времето си. Пилеят го на дивана пред телевизора или на компютъра. Нямат време за онова, което прави живота наистина достоен за живеене. Нямат време за другите хора, за приятелите и семейството....” 

„Толкова близо до хоризонта“ от Джесика Кох е една сърцераздирателна книга, която съсипа и малката ми останала надежда, че света не е чак толкова лош. Тази книга е създадена само и само да съкруши човек, да го превърне в ревяща топка, която не може да се справи в чувствата си. Тази книга е написана, за да ни разкаже една истинска история за любов, приятелство, надежда, сила, борбеност, но и за чудовищата, които обитават този свят.

„Съдбата е жестока измамница. Разпределя симпатиите си със студено сърце, произволно, изобщо не се интересува какво е почтено или има смисъл. ”

Щом за първи път зърнах тази книга си помислих: - Хей колко интересна книга, някоя лека и приятна любовна история! Ха-ха ха-ха каква ирония само. Тази книга е всичко друго, но не е лека. Тя е гама от емоции, от радости и нещастия, от надежда и изправяне пред безнадеждната ситуация, от борба и от примирение. Книгата ме накара да се усмихвам глупаво, но и така разби сърцето ми.... така ме отнесе...., че не мисля, че ще мога някога да я преживея.   
Не знам мой недостатък ли е или предимство, но понякога като чета особено тинейджърска книга аз си мисля, че нямам как наистина нещата написани там да се случат, но тази книга ми доказана точно обратното, защото можеш да срещнеш любовта на живота си дори когато просто си стоиш с приятелка и един непознат идва да ви заговори.

„Толкова много страдания и болки биха могли да бъдат предотвратени, ако хората е тази жалка страна си отворят очите и проумеят какво се случва около тях....”

Трябва да призная заслугата на нашите дизайнери на корицата, защото тя е много по-хубава от оригинала, просто съм влюбена в нейната красота. Разбирам защо оригинала е син, но просто хей хора виждали сте ли нашата корица?
Та края с що-годе общите неща започвам сълзливата ми изповед.

„-Никой не изчезва просто така Дани. Една част остава завинаги. Наречи го душа, наречи го, както искаш. Нещо остава. В сърцето, в спомена. В заобикалящата ни природа, в светлината и вятъра.”

Тази книга не е за хора със слаби сърце, не и за хората със силни, тя е за чисти мазохисти, защото тази книга ми разби сърцето по толкова много различни начини, разби го на толкова малки парченца, че вече нямат събиране, книгата унищожи сърцето ми, изпълни го с болка състрадание по героите, по техните преживявания, и ужасите които са преживели. Както казах книгата не е за хора със слаби сърца, тя не е за хора, които все още вярват, че света е розов, че е красив. Тя е за хора, които вярват с цялото си сърце и душа, че света е ужасно място. Не тази книга не е и за тях, тя е за чисти мазохисти.
Един много важен съвет не четете тази книга в училище, на работа или където и да е където могат да ви прекъснат всеки момент и да трябва да се заемите с нещо изискващо дори и минимално мозъчна дейност, защото аз просто не можех да се съсредоточа в часа, не можех да мисля за нищо друго освен за проклетата книга. Мислите ми бяха превзети от книгата, душата ми беше в ней плен, та хора аз още усещам буцата в сърцето ми след нея!

Честно не мога да разбера как може да има хора, та те дори не могат да бъдат наречени хора те са чудовища, някакви отвратителни и мизерни същества, които съсипват живота на децата си по такъв отвратителен и гнусен начин, наистина нямам думи и факта че тази книга не е измислица, а е самата истина превръща света в такова отвратително и зловещо място. Книгата ни разказва жестоката действителност, който често ние просто не искаме да видим, защото ни ужасява, но тази книга е способна да отвори очите на хората, да ги накара да не мислят само за своите проблеми, само за своите нищожни нещастия и да помислят какво преживяват другите хора. 

„Броят на годините няма значение, когато трябва да се определи дали един живот е ценен, или безполезен. Ти живя много по—активно от хиляди други, които умират от старческа слабост.”

Има много книги, които са ме разчуствали, които са ме променили по един или друг начин, но на пръсти се броят книгите, които са ме разтърсили до такава степен, че да искам света да спре и да плача и плача докато изчерпам доживотния си запас от сълзи., а тази книга е точно такава. Дори и да искам аз не мога да забравя тази книга, дори и да искам аз не мога да избягам от написаното в нея.

„-Ти ще продължиш да живееш в мен - обещах му. - Обичам те повече от живота ми.”

„Толкова близо до хоризонта“ от Джесика Кох е........
Това не е просто книга, текста в нея не е просто някаква художествена измислица, която да прочетеш и после да заспите спокойно. Това е истинска история за това колко жесток и несправедлив е живота, това е история за пътя по който поемане, това е история за любовта, която ни променя из основи, това е история, в която и любов не може да победи злото.

Благодаря изключително много на издателство Емас за предоставена възможност!!!

вторник, 10 октомври 2017 г.

Честит рожден ден този път вече на мен!

Днес навършвам 18 години! Браво на мен!!!!
Не мога да повярвам, че вече съм пълнолетна, не мога да повярвам, че вече съм голям човек, не мога да повярвам, че вече официално не съм дете. Имам чувството, че откачам искам пак да бъда дете и да си играя и играя, без да мисля за отговорностите и задълженията. Искам отново света да бъде розов!
Лал кога за бога мина това време. Та аз помня все едно беше вчера как преди две години започвах да пиша тук. Времето отлита така бързо, изнизва се и само спомените и истинските приятелства, само истинските отношения остават. И за това така много се радвам, че имам толкова изключителни хора в живота си, за това съм толкова щастлива, защото въпреки че вече съм голям човек и трябва вече да се боря с жестоки свят, в който живеем, аз има хора, които ще са до мен, да ми дават сили, да ме подкрепят и да не ми позволяват да се предавам. За това в тези редове искам да им кажа колко много държа на тях, колко много са важни за мен, да им кажа, че без тяхната подкрепа аз не бих се справила. 
Честит ми рожден ден!

събота, 23 септември 2017 г.

Не четете книги по истински истории!

Не четете книги по истински истории! Недей те!!!
Просто не го правете, не и ако не искате да спрете да вярват, че живота е розов. 
Не четете такива книги, защото ще разберете колко жесток е света ще разберете, че не е най-лошото нещо вашите да не ви вземат новия айфнон.
Не четете такива книги, защото ще искате да не сте го правили, ще искате да си живее живота щастливо и блажено. 
Не четете книги по истински истории, защото ще разберете на какво са способни хората какви чудовища са. 

Иска  ми се някой да ми го беше казал на мен..... Въпреки че знам колко отвратителен е живота, то аз все пак не бях подготвена за това, което прочетох, не бях събрала нужната сила, а и не мисля, че някога бих могла. Просто да знаеш, че дадено нещо вся някъде по света се случва е едно, но да го прочетеш е нещо съвсем различно. Точно книгите по истински истории, ни разказват за живота на хората, живот, който може да разчуства и най-коравото сърце.



П.П. А ако не ме послушате и прочетете книга по истинска история то поне не го правете на обществено място, защото ще искате да се свиете на кълбо и да ревете.... особена ако въпросната книга е „Толкова близо до хоризонта“. Аз направих грешката да я чета по време на училище и когато стигнах едни точно определен момент на признания, звънецът би и аз нямам спомен какво за Бога се случи във въпросния час, просто мислех и мислех за прочетеното туко-що в книгата. 

събота, 16 септември 2017 г.

Май, Юни, Юли, Август Wrap up


Съжалявам, че пиша така рядко, съжалявам че отсъствам. Липсва ми писането, но нямам време. Просто нямам време. Най-глупаво оправдание на света, но то е така вярно. Лятото приключи с такава огромна скорост, че чак не го усетих.
 Работата, почивката с любимия човек, среднощните разговори с приятели на някоя беседка, докато всички чопли семки като обсебени, почивката в Гърция с всичко това ще запомня това лято. Не съжалявам за нищо през това лято, защото създадох си неповторими спомени. И не сериозно, не знам кога минаха тези месеци.... Ей го септември, започва последната ми година в училище, аз още не знам какво да уча, знам само, че трябва да положа много труд тази последна година да я завърша както трябва и да си вземе матурите с възможно най-добрите оценки. Но това настрана за сега. Както казах лятото приключи, а аз от май месец не съм правила равносметка на прочетените от мен книги и вече е време за това. Да започна учебната година на чисто..... в момента плача.... пак на училище.....
Та за тези четири месеца съм прочела точно ........ 10 книги..... т.е по 2 книги и нещо на месец..... искам да потъна в земята от срам. Честно......Няма шанс да си приключа годишното предизвикателство, освен ако не намаля бройката, а това не го намирам за честно, но е така красиво като си завършил предизвикателството....

„Разбий ме“ - Т.М.
Източник.
Тази книга я получих за миналия ми рожден ден, а много ама много преди това исках да я прочета. Та аз я препоръчах на една приятелка преди още да съм я прочела. (въпросната приятелка прочете цялата поредица преди аз да прочета първа книга). Не съжалявам, че я препоръчах и че я прочетох, защото книгата си е интересна и вълнуваща. А аз съм така безнадеждно влюбена в злодея на първата книга. Ах Уорнър...... чакам с нетърпение и тъпата Джулиет да те оцени.
Съжалявам само, че я отлагах толкова много време.
Ревю мисля да има на цялата поредица тук.
Дадох и 4/5.
Източник.

„Писма до изгубените души“ - Б.К
Тази книга е толкова красива, нежна и разчуствена. През цялото си съдържание тя си играеше със струната в сърцето ми. Определено препоръчвам тази книга..... ще се потопите в история за загубата на родител, за начина, по който живота си продължава да тече, въпреки че ти си съсипан, за това как любовта се намира на най-малко очакваното място.
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 5/5.

Източник.

„Звезди за Лола“ - С.П.
Първата книга от тази поредица прочетох още миналото лято и се влюбих в лекия, приятен, нежен и романтичен начин, по който пиши Стефани Пъркрис и тази книга не остава по далеч. Харесах историята на Лола, но тя просто не беше така сила и вълнуваща както тази на Етиен и Ана. И факта, че именно тези двамата намериха място в тази книга ме накара да и дам по-висока оценка. 
Дадох и 4/5.

„Импириум“ - Х.Х.Н.
Много ми допадна тази книга, още с корицата си ме примами, но съдържанието и ми задължа вниманието. Вековните тайни, магията, тайните общества, заговорите бяха така добре измислени, толкова пъти бях изненадана, че не бе за вярване. Със страст разлиствах книгата, само и само да разбера как още ще бъдат разиграни героите, кой още ще ги измами и предаде. 
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 5/5.
Източник.

„Каравал“ - С.Г.
Думата, с която мога да опиша тази книга е просто лал. Пак и пак лал. Определено си има своите недостатъци, слаби моменти, пукнатини в историята, но въпреки това съм влюбена в тази книга, в мистерията в нея, в загадките, в това че до последния момент читателя е в пълно неведение, може да си мисли, че е разкрил проклетата загадка, а в крайна сметка се оказва жестоко изигран. Влюбена съм в това как авторката пак и пак ме изиграваше.... 
Ревюто на книга тук.
Дадох и 5/5.

„Искам да бъда свободен. Разкази за Левски“ -  Д.Д.
Историята ми е слабо място, всяка книга имаща нещо свързано с историята определено ме привлича като с магнит. И тази книга не остана по назад....просто..... та това са разкази за Левски за бога...нямаше как  да не ми хареса, нямаше как да не я прочета.
Дадох и 4/5.




„Задръж звездите още миг“ - К.Х.
Една утопия, в която човек ще намери едно възможно бъдеще, в което на първо място са интересите на всеки отделен човек, свят, в който човек се налага да се бори за любовта си. Тази книга ни разказва за привидно перфектно бъдеще, което въпреки всичко си има своите недостатъци, защото хора.... няма нищо съвършено.  
Ревюто на книга тук.
Дадох 4/5.

„Стъклен принц“ - Е.У.
Много добре и ясно изразих мнението ми за миналата книга от поредицата и какво очаквах от тази. И мога да кажа с чисто сърце, че не останах разочарована. Не се ядосвах чак толкова много на героите, защото не правеха чак такива глупости, малко за добро или лошо израснаха. В книгата имаше доста обрати и изненади, та аз бях прочела последната страница от книгата и все пак останах шокирана. 
Ревюто тук.
Дадох и 5/5.

„Железният светилник“ - Д.Талев
Очаквах тази книга да не ми хареса, много познати, които вече я бяха прочели не я хвалеха особено, но аз се влюбих. Съчетанието между битовото, тогавашните нрави и предразсъдъци на хората и борбата на младите срещу чуждото проникване, срещу забравата на родното спечелиха сърцето ми. Чакам с нетърпение часовете по литература, когато ще говорим за тази книга.
Подобието на ревю тук
Дадох на книгата 5/5.

„Четирите цвята на магията “ - В.Е.Ш.
Източник.
Чувствата от тази книга са ми още така пресни..... Една красива история за магията, за нейната сила, за саможертвата в името на доброто..... От много време бях хвърлила око на тази книга и като излезе при нас бях във възторг, а когато отворих пакета от Емас и видях това бижу щях да получа инфаркт. 
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 5/5.

неделя, 3 септември 2017 г.

„Железният светилник“ - въпроси и отговори

Та аз съм си на почивка в Гърция, изолирана от целия свят, защото смотания ми телефон изобщо не искаше и смотан обхват да намери..... и двамата с приятеля ми нямаме и интернет, аз умирам, защото не мога да си видя Instagram.... отиваме на едно кафе, имащо wi-fi плащайки 3 евро за неоригинална кола.... но хей имаме интернет. Та така виждам, че една позната ми е писала дали бих искала да ме тагне в един много интересен таг. Е знаете отговора ми....
Много благодаря за Стиляна! Тя ми е дала възможността да отговарям на въпросите, за която и книга да искам, но и аз мисля да е за „Железният светилник“, защото искам да говоря за тази книга, а не мисля, че съм способна да напиша ревю на нея. 


„-Всяко знание е богатство, но когато е знание лъжливо, то е отрова за душата.“ 

1.  Какво очакваше от романа?
Честно очаквах едно нищо. Може да изглеждам малко глупава, но дори не знаех за какво се разказва в нея преди да я започна. Нямах никаква, ама никаква представа. 

2. Колко време ти отне да го прочетеш?
Бърза справка в goodreads ....... за 11 дена съм я прочела...и то последните 100 страници ги прочетох по магистралата от Варна към Разград. Уж само да хвърля един поглед какво става, изведнъж прочетох книгата, вдигам поглед и какво да видя? Почти до града сме.  

3. Защо започна именно тази книга?
Хмммм  може би, защото е част от задължителната литература за 12 клас, а не мога без да я прочета като се има предвид, че ми предстоии матура. И да знам, че може да е най-малоумното нещо от моя странна, но сигурно не бих прочела книгата, ако не бях задължена. Исках да я прочета, но има доста път от искане до правенето на даденото нещо.    

4. Любим женски и мъжки персонаж? Защо?
Хм любимия ми женски персонаж май е Султана, тя остави най-ярка следа. Определено някои от постъпките и са ужасни и падат много морално, но все пак, целият и живот се е превърнал в една борба. Като малка, да свързват двата края, като жена да устоява избора си на съпруг, а като майка борба за доброто бъдеще на децата си. 
Естествено любимия ми мъжки персонаж е Лазар. Той изразява младото пробудено население, което е готова да се бори срещу неправдата, срещу проникването на чуждото и заличаването на българското. 


„-Ние не сме – каза той – безименно стадо и овци безмълвни, а сме многоброен народ със свой език.“

5. Най-красива сцена в романа?
Края на книгата, една определена сватба. Обожавам тази сцена, защото по един или друг начин всичко се подреди, всичко намери своето място за добро или зло.....  

6. А най-тъжната?
За мен най-тъжните моменти почти винаги са тези, в които трябва да се спогуваме с даден герой и тази книга не прави изключение. 

7. Любим момент от книгата?
Когато народа се вдига, устоява родното и се преборва с чуждото влияние в лицето на една опредена личност. 


„…ама само да знайш как съм я чакал да дойде и какво ми е, като не идва.“

8. Хронотоп?
chronos - ъъъ няма да копирам отговора на Стиляна, въпреки че е напълно точен и верен, но все пак не съм в част по литература и тук мога да говора по свободно. Действието се извърша грубо казано през целият живот на Султана и Стоян Глаушев. 
topos -   града, в Преспа.


„-Ще живея, колкото бог ми е отредил, но с виното, с ракията човек се убива.“

9.  Какво е разбирането на автора за ценностна система в творбата? 
Хмммм явно се подготвям за разпита, който ще се проведе в час по литература, в които естествено само аз участвам, другата част от класа ми спи по чиновете.....
Най-важното място в книгата намира семейството, то е в основата, от него произлиза всичко, то е ядрото.  

10. Движещите сили в историята? 
Нещото, което най-много ми хареса в книгата? Обожавам борбата в книгага, борбата за защитата на родното, за остояванетио на родното и отхвърлянетио на чуждото.  

11.  Плюсовете на творбата?
Цялата книга за мен е един плюс? Хмм факта, че битовото и борбата са вплетени по красив и увлекателен начин. 

„…И лудия бяга от пияния.“

12. А минусите? 
За мен огромен минус беше, че да се получи някаква хармония в края на книгата трябваше някои хора да бъдат пожертвани.  

13. Какво да очакват останалите от романа?
Най-важното не го започвайте с мисълта, че ще умрете от скука, че ще трябва на сила да четете нещо. 

Естествено всеки, който проявява интерес може да направи тага. 

четвъртък, 31 август 2017 г.

„Четирите цвята на магията” — В. Е. Шуаб

"Четирите цвята на магията" е първата част от нашумялата трилогия на В. Е. Шуаб за Кел - магьосникът, пътуващ през световете, и за Делайла Бард - крадлата с душа на пират.
Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо. 
Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.
Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...

„—Не си ли боиш да умреш? — попита Кел сега....
— Смъртта навестява всички....”

Източник.
„Четирите цвята на магията” от В. Е. Шуаб е книга, която превзе американските читателя, книга, която още с появата си превзе и нашите умове. Това съкровище още от началото си приковава читателя с уникалната си история. И хора сериозно четири Лондона, четири различна свята всеки притежаващ малко или много магия, всеки свят вървящ по своя си път и само двама, единствени хора, които могат да пътуват между тях .... Тази книга те примамва с всичко, което представлява. Само като и погледнеш корицата и вече си влюбен в нея, а когато започнеш да я четеш — вече си загубен. Изчезнал си духом от нашия и се пренасяш в свят на магия, сила, приключение,свят на лъжи и манипулации, опа грешка сватове.

„— Извинявам се за всички, което може да съм строил. Не бях на себе си.
— Извинявам се, че те прострелях в крака — върна му го Лайла — Бях напълно на себе си.

Източник.
Отдавам слушам за тази книга много преди да излезе на нашия пазар съм гледала как чужди влогари се прехласват по нея, че нямаше как и аз да не се заинтригувам. Исках още на момента щом изляза при нас да я прочета, но тогава толкова много други хора я четяха, че просто исках малко да изчакам. И си заслужаваше чакането, защото книгата е невероятна и така интересна.....
Начина на писане не е натоварващ и авторката предоставя възможността читателя да не се загуби в камара от информация, света на Кел, начина му на живот в ролята на анатирин, всичко си е обяснено, но въпреки това пак си остава нещо мистериозно, нещо което гъделичка интереса на читателя и той с трепет разлиства страниците. Хареса ми как цялата идея за различните Лондони бе развита, как и с какво те се различаваха, как в Сивия Лондон хората са забравили магия, но въпреки това нещо у тях продължава да търси неизвестното, магичното, как в Червения Лондон магия е в своя разцвет, тя е в равновесия, как в Белия Лондон оня с най-голямата сила е винаги първи, най-жестокият управлява слабите, и на последно място Черния Лондон изчезнал заради липсата на равновесие между човешкото и магията.


„— Любовта не ни предпазва от измръзване до смърт, Кел — продължи Лайла, - нито от гладна смърт,нито от намушкване заради монетите в джоба. С любов не можеш да си купиш нищо, затова се радвай на онова, която притежаваш и на хората около себе си, защото независимо за какво копнееш, нуждите ти са задоволени.”

Източник.
Книгата ни представя едно приключение, една саможертва в името на доброто, която Кел трябва да направи, но неочаквано за него, той намира спътница по този път, момиче, което със своя инат го влудява, но и изключително много му помага. И тази знаменита девойка е Делайла Бард. Двамата с Кел много ми допаднаха и като просто приятели, спътници в една опасна мисия, но и естествено се надявам нещата между тях двамата да се разният знаете как искам.....
Много ми хареса това, че и в миналото и на двамата има една мистерия, една загадка, която тепърва ще трябва да се разрешава. Харесах Кел, със своята чиста доброта, с това, че е готов на всичко да поправи грешката си, с това, че е готов на всичко за любимите си хора. Лайла, нея я харесвам просто, защото си е Лайла. Необуздана, понякога безстрашна до глупост, инатлива и готово на всичко за приключение.    


„— Как разбра? —.....— Как забеляза, че не съм аз?
....
— Тя каза моля.”

„Четирите цвята на магията” първа книга от известната трилогия на  В. Е. Шуаб е динамична и вълнуваща книга, разказваща ни приключенията на антарина Кел и Лайла, момичето искащо да кръстосва моретата. Тяхното необичайно партньорство развило се в последствие в приятелство е така красиво, така осветява иначе що годе мрачната книга. Защото не очаквайте тази книга да е някоя сладникава история, тук има битки, смърт, саможертва, предателства. Това е книга за магията и на какво е способна тя. 

Благодаря изключително много на издателство Емас за предоставената възможност.  

вторник, 15 август 2017 г.

„Стъклен принц“ - Ерин Уот

Рийд Роял има всичко – визия, обществено положение, пари. Момичетата от елитното училище копнеят да бъдат с него, момчетата искат да бъдат като него. Ала за Рийд нищо друго няма значение освен семейството му. До деня, в който се появява Ела Харпър.
Макар в началото да изпитва единствено презрение към нея, с времето Ела се превръща в център на живота му. Той иска да е близо до нея. Да я опази. Една глупава грешка обаче я отблъсква и отчуждава. В дома на семейство Роял настава хаос. Светът на Рийд изведнъж се срутва. Ела вече не иска да е с него. Тя заявява, че връзката им носи само нещастия. И МОЖЕ БИ Е ПРАВА...
Тайни, предателство, вражда. Рийд никога не се е сблъсквал с това досега. Ще може ли да си върне своята принцеса?


„Стъклен принц“  е втората книга от поредицата „Семейство Роял“ и  разказва една лека и динамична история за любов, пари, тайни и интриги. Това е история за свят, в който парите движат света и децата са привилегировани заради това кои са родителите им, т.е като нашия свят де. Но установения ред се променя бързо, когато се появява едно момиче, което разтърсва живота им из основи. 

 „-Понякога съм труден.
....
-Да, но си моят „труден“ - шепна.“

Както бях казала в ревюто за първата книга, доста често се дразнех на историята, но и че това и беше част от чара и, обаче с радост мога да кажа, че тази книга не бе така дразнеща, не ме изкарваше от нерви и наистина се радвам. Естествено отново имаше дразнещи моменти, героите отново постъпваха глупаво, имаше малоумни описания и доста тъпички обрати, но какво да кажа хареса ми. Защото освен всичко това книгата бе така сладка, така отпускаща, едновременно както се случваха пълни простотии така и на моменти героите ме караха да им се възхищавам. Приятна книга за отпуска след тежък ден.   

„Сама го каза - виждам те такава, каквато си. Виждам болката и самотата ти. Виждам гордостта ти и как тя ти пречи да разчиташ на другите....„

Много ми хареса как в тази книга част от главите бяха от гледната точка на Рийд. Така опознах образа му по-добре, от вътре виждаме как Ела го променя за по-добро, виждаме какво причинява липсата и, виждаме как отново се съживява за живот след връщането и. 
Нещото, което просто не ми хареса в книгата бяха нелепите описания. Не знам дали е виновен превода или начина на писане на авторката, но просто на моменти не знаех да плача ли или да се смея от глупостта. И най-вече се дразнех как в такива книги са описани секс сцените. Сериозно „пулсиращото място“. Да това е книга няма нужда от буквално описание на нещата, ако някой го иска просто да си пусне нещо за гледане, но щом авторката е решила да описва такива моменти, те не могат ли да бъдат поне малко по като хората. Просто всичко бе написано така глупаво в тези моменти. Можете с по-малко подробности да се получи много по-хубав разказ.

„На този свят не съществува друго момиче за мен. Ако ме видиш да говоря с друга, знай, че говорим за теб. Ако ме видиш да вървя до някоя, знай, че ми се иска да съм до теб.... - Ти си единствената за мен.“

В тази книга героите определено ми се издигнах в очите, спечелиха някоя и друга
Източник.
точка, но естествено пак ме изкарваха извън нерви. Просто така са създадени, че няма как напълно да се харесат на човек. Все нещо у дадения герой ще те раздразни, все някоя негова постъпка ще го очерни. Да не споменавам, че някои герои просто ги ненавиждам. Няма да споменавам имена, но когато започнете книгата и сами ще се досетите.

Финала на книгата ми е болна тема. Буквално пет минути след като го прочетох повтарям само: Ама сериозно ли? Честно наистина той ме шокира и вместо само една огромна изненада те бяха две. И просто нямам търпение да разбера как ще се развият вещата в последната книга.  

„Стъклен принц“ от Ерин Уот е книга, с която приятно можете да си прекарате времето си на плажа, ако естествено нямате нищо против хората да ви гледат странно, странно, защото на моментите оставяте книгата грубичко, а след няколко минути отново я вземате и се смеете на глас и правите странни физиономии. Да книгата е прекрасна за почивка край плажа, ако не ви пречи да се излагате де и да ви сметнат за луди.


Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Ревюто на първата книга тук.

петък, 4 август 2017 г.

„Задръж звездите още миг” — Кейти Хан

„Кажи им,че първата любов може да те пречупи. Но може и да те спаси”

Карис и Макс се носят в космоса. Остава им въздух за деветдесет минути.
Те си спомнят за света, от който идват. Свят с правила, на които не могат да се подчиняват. Там никога не са се чувствали на място, но са твърдо решени да се върнат. Защото са стигнали твърде далеч, за да се изгубят един друг...
Въздухът опасно намалява. Един от тях има шанс да се спаси. Но дали ще го направи?

„—Когато сме изправени пред смъртта, показваме истинската си същност.”

„Задръж звездите още миг” е една дистопия, която ни разказва една история на живот и смърт, история за първата любов, за търсенето на себе си в един свят, в който е правило да поставяш себе си на първо място, свят, който е съвершен.


„Първият никога не се превъзмогва, Карис. Тялото ти не знае как..... — Проблемът с първата любов, Кари, е, че тя те разчупва. Променя всичко в теб за следващия човек.”

Имах своите съмнение преди да започна книгата, изглеждаше ми много интересна и вълнуваща, но просто не знаех дали ще ми допадне. Това не е някоя блудкава любовна история, с която можеш просто да си отбиеш приятно свободното време, това е силна история за изборите в живота, за това на каква е готов човек да съхрани първата си любов, за саможертвата в името на любимия.


Източник.
„Ако живеем достатъчно дълго, повечето теории, които сега приемаме за факт, ще бъдат опровергани. Винаги някъде пред нас има по—добра, по—напредничава наука.”

Интересно ми беше как историята е разделена на две части, за срещата на Макс и Карис, как се развиват техните отношения и за борбата им за живот в настоящото. Така историята ставаше по-динамична, не оставаше на едно място. В един момент четем как Макс и Карис се опитват да се спасят от сигурната смърт в космоса, а в друг проследяваме първите трепети на тяхната любов. И другата съпоставка в книгата ми хареса, как бе показано как биха се справили героите, ако единия от тях не оцелее. Това представяне на живота им без любимия бе просто затрогващо и често казано болезнено, аз обичам щастливите финали, а да чета как със последни сили се опитват да продължат живота си бе просто болезнено за мен. 


„Чел съм някъде — казва той, — че животът след смъртта е онова, което оставяме у другите.”

Историята в книгата е част що годе и от нашата действителност т.е сюжета не е магически, няма магия, вълшебства, но все пак е така различен от света, в който живеем. Книгата ни представя един по особено свят, за който докато се чете книгата трябва да се внимава, трябва да впримчим цялото си внимание, за да не изпуснем нещо. Защото как иначе бихме могли да си обясним поведението и мислите на героите без да познаваме техния свят?


Източник.
„—Мисля, че е в човешката природа да се бориш, дори и в един съвършен свят.”

„Задръж звездите още миг” е прекрасна книга, интересна и интригуваща. Тя ни представя една утопия, в която всички са щастливи и доволни от установения ред, докато естествено не дойде любовта, а както знаем всички тя променя из основи. Един съвет не четете тази книга!!! Финала е просто.... така смотан, не исках така да свърши, буквално през цялото време очаквах нещо друго, но не естествено аз трябваше да бъда наранена. Излъгах ви веднага прочетете книгата, трябва да имам с кого да се ядосвам. Моля ви имам нужда от компания в болката си.

„Но да си личност означава също така да знаеш кое е правилно за теб.”

Благодаря изключително много на издателство Бард за предоставената възможност.

„Идеалното място не е държава или философско течение. То е тук, това сме ние.”
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang