неделя, 19 март 2017 г.

Reader problems TAG

Здравейте! Как сте? Само аз ли съм отчаяна от смотаното време? Само на мен ли ми писна да
бъде студено и гадно? Седмицата ми почна с ужасния, студен, дъждовен и снежен понеделник. Заради дъжда, който често, често се преобразуваше в сняга и после пак сняг се прибрах цялата вир вода и трепереща от студ. До тук за времето, че да не ме объркате с Чолаков. Та, защото от ужасно много време не съм публикувала какъвто и да е таг за това като видях този в блога на Paris love и просто не се въздържах да го направя. Звучеше ми интересен... защо се оправдавам мога да си пиша каквото искам. 

1. Имаш 20 000 книги в списъка ти за четене. Как избираш коя да прочетеш?
Знаете ли всъщност доста лесно си избира книга за четене, тя обикновено е първата, която ми е хванало окото в дадения момент. Случвало се е да прочитам книга, която да не е в списъка ми, също така и книга, която е от ужасно много време в него. Избирам си следващата книга за четене просто импулсивно.  

2. Прочел си половината книга, но тя не те завладява. Дочиташ я или я оставяш?
Ужасно много мразя да не дочитам дадена книга и за това гледам да не го правя. Но понякога за огромно мое съжаление това се случва, просто колкото и да не искам да оставям не дочетена книга, все пак народа е казал хубост на сила не става. 

3. Идва краят на годината и ти си твърде близо и същевременно много далеч от предизвикателството ти в Goodreads. Опитваш ли се да го изпълниш и ако да, как?
За сега не ми се е случвало подобно нещо, но не мисля че ще се зоря само и само заради едната бройка. Това е състезание, не е нещо, което трябва да се свърши на всяка цена, няма да дойде края на света, ако не си прочетена определена бройка книги. 

4. Кориците на любимата ти поредица не си пасват. Как се справяш?
Че аз да не гледам кориците на книгите? Те не са особено важни, съдържанието е. Но да не се лъжем като имаме любима поредица и като кориците на книгите са грозни и не си съвпадат просто не върви. 

5. Всичките ти приятели харесват дадена книга, освен теб. Как се справяш със ситуацията?
Всеки си има свое мнение, не е кой знае какво. Няма как да искам те да харесват това, което аз харесвам и обратното. 

6. Четеш книга на обществено място и си на път да се разплачеш. Какво правиш?
Продължавам да чета, все едно хората за първи път ще видят ревящ човек. 

7. Следващата книга от любимата ти поредица току-що е излязла, но ти си забравил какво се е случило в предишните книги. Какво ще направиш? Препрочиташ книгите, търсиш ревюта на тях или направо преминаваш към новоизлязлата книга?
Зависи дали имам време никога не бих отказала да препрочете любима книга, така таман ще си припомня какво става таман ще съм със стар приятел отново.

8. Не искаш да даваш книгите си на никого. Как любезно казваш "не" на хората, когато попитат?
Всъщност аз съм човек, който лесно дава книги на приятелите си. Да искам естествено да си ги получа в перфектно състояние и да си ги получа, но все пак давам книги, защото искам хората около мен да четат.

9. Последният месец си започнал и оставил 5 книги. Какво правиш, за да се пребориш с тази ситуация?
Пробвам още пет книги като трябва. Само и само да изляза от дадения застой.

10. Има страшно много нови книги, които искаш да прочетеш, но колко от тях реално си купуваш?
Определено много по—малко от колкото искам. За жалост нито няма парите да си взема всички желани книги, нито мястото където да ги сложа. Мечтата ми е да заобикалям камари книги само и само да стигна до гардероба си.

11.   Купуваш си много книги, които от страшно много време искаш да прочетеш и нямаш търпение да ги започнеш. Колко време стоят в библиотеката ти преди да ги прочетеш?
Много ужасно много. Първо понякога се бавя ужасно много докато си взема дадената книга и после докато я прочета..... Не ме питайте от кога ме чака „Короната“ - К.Кас.

Всеки, които има желание е свободен да направи тага, но все пак да кажа някой тагвам двете Юлита. 

събота, 11 март 2017 г.

„Парцалена принцеса“ – Ерин Уот


Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва да се оправя сама.
Докато един ден не среща непознат, твърдящ, че е неин настойник – милиардера Кълъм Роял.
Той изважда Ела от мизерията, в която живее, и я представя в един свят на нечуван лукс. Съвсем скоро обаче момичето разбира, че нещо в това семейство не е съвсем наред. Синовете на Кълън – един от друг по-красиви – крият тайни и третират Ела като натрапник. А най-привлекателният от петимата, Рийд, е особено жесток с нея. Между тях прескачат искри и момичето не може да скрие, че е привлечено от него.
Но Рийд няма никакво желание да се доближава до Ела. За него тя няма място сред семейството. И МОЖЕ БИ Е ПРАВ…

„Ще бъда добре. Всичко ще бъде добре. Ако си повтарям тази лъжа достатъчно дълго, ще повярвам, че е истина. Дори да не е.“

„Парцалена принцеса“ е една лека и интересна книга, която може да накара читателя да побеснее от яд заради глупавите действия на героите, заради техните мисли и реплики, но също точно заради тези неща да се усмихва глупаво на дадени моменти. Това е книга, която ме изкара на моменти от кожата ми, но също така и ми хареса до такава степен, че да търся втората и третата книга и да разбера какво се случва на края им да не говорим, че зареди финала на тази книга прочетох няколко глави от втората. Просто не можах да се стърпя. Това е книга, с която можеш с лекота да се разтовариш след дълъг ден.

„-Свикни със сплетните, скъпа. Свикни, че непрекъснато ще шушукат зад гърба ти. Свикни, но не се давай на клюките. Удряй, когато те удрят. Не бъди слаба.“

.
Източник.
„Парцалена принцеса“ наистина е книга, която ме вбеси ужасно много, това е книга, която ме изкара от кожата ми от яд и безсилие, заради глупавите действия на героите в дадени моменти и определено заради техните реплики, но знаете ли какво това е част от очарованието на книгата. Поне за мен де. Знаете, че съм си странна. Нали знаете онези моменти, когато просто искате да се скарате с някого, когато сте изнервени до такава степен, че нямате търпение да се развикате на някого? Еми в началото на тази книга точно можете да се отървете от тази нужна. Чудесно е да си изкарате яда на тази книга и докато се ядосвате и докато обиждате глупавите действия на героите, неусетно се пристрастявате към нея. Аз бях така и в крайна сметка неусетно с нетърпение разлиствах „Парцалена принцеса”, не с отчаяние да разбера каква още глупост ще направят героите, а с това че просто искам да разбера какво ще се случи с тях, защото са ми станали интригуващи и скъпи, защото са ме накарали да ги харесам. А честно наистина си мислех, че няма да ги харесам. Но героите ме изненадаха, накараха ме да им се дразня, а в последствие да ги харесам истински много.
Ела главната героиня определено получи доста обиди от моя странно, не незаслужени повярвайте ми, но въпреки това ме впечатли в някой и друг моменти, накара ме да си помисля: Браво на теб момиче. Надявам се в продължението да я харесам още повече, надявам се да израсне и да стане по-силна и интересна, защото ако зацикли в сегашното си състояние ще ме разочарова.
Източник.
За братята Роял определено мнението ми в началото не беше особено добро, та те са разглезени момченца, научени да получават всичко наготово. Това наистина е така, но не само това. И наистина опознавайки ги малко по-малко техните добри странни се появиха наяве и започнах да градя добро мнението за тях. Тухла по тухла, но все пак....
Любовната история между Ела и Рийд определено не може да се сравнявам например с тази на Елизабет и Дарси, но все пак е сладка и интересна, малко забързана, но това ми хареса, защото точно в такива книга няма просто нужда действието да се влачи едва, едва. Много по-интересно е като действието е забързано. И не само относно любовната история, а за целия сюжет.
Знаете ли каква е най-важната причини заради, която да си вземете книгата? Заради корица. Тя е просто...... перфектна. Нямам търпение да имам цялата поредица и да си ги гледам просто.

„в мизерията. В нея се чувствам удобно, тъй като тя не лъже. Няма красива опаковка. Тя е това, което е.“

 „Парцалена принцеса“ от Ерин Уот е първа книга от поредицата „Семейство Роял“ и е една лека и приятна книга, която ще ви отведен в една привидно сбъдната мечта, която ще ви отведе в свят на разкош, свят на тайни. Това е книга, която може да ви извади от кожата, но също това е книга, на която ще се насладите.

Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета тази книга.

неделя, 5 март 2017 г.

February Wrap Up

Здравейте, хора! Как сте? Как я карате? Как мина втория месец от годината за вас?
Днес съм тук с книжната равносметка за месец февруари. Положението е плачевно! Ама много лошо! За цели 28 дни съм прочела само две книги. Две!!!!!!! Истински срам и позор. Но честно казано поне този месец имам оправдание. Започнах месеца много добре, и двете книги прочетени през него ги прочетох още в началото, но после за зла участ се разболях. Сега няма да ви разказвам за болежките си, защото просто няма нужда, но те ми попречиха да чета, просто не ми оставаха сили да чета и чак сега най-после спрях проклетите лекарства и в понеделник съм на изследвания, за това стискам палци всичко да е наред и месец март да е много по-хубав. Стискам палци вече да съм здрава и да мога да се отдам на четене.

И така първата книга, която прочетох през месеца е „Полулош“ - Сали Грийн. Чувала съм
много хубави коментари за книга, чела съм колко е невероятна и страхотна и съм напълно съгласна с това, защото тази книга е наистина прекрасна. Историята и е интересна и поне за мен неповторима, тя ни представя един свят на добро и зло, свят на магия, свят, в който съдят човека зареди неговите родители, а не зареди това, което е той самият.
Ревюто на книгата тук. (ако го напиша де)
Дадох и 5/5.

Втората книга за месец февруари е „Двор от рози и бодли“ - Сара. Дж. Маас. Още една невероятна книга, още една първа книга на поредица, която ме заплени и зареди която ръцете ме сърбят да прочета проклетото продължение. Това е книга, която трябва да прочетете, това е книга, която ще ви вземе ума, това е книга в която ще се влюбите. Поне с мен се случи така.
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 5/5.

И така това е за месец февруари, наистина Бог ми е свидетел, че се надявам март да е много по-добър и ползотворен месец. Определено не искам положението да е същото като през февруари.

неделя, 26 февруари 2017 г.

„Двор от рози и бодли“ – Сара Дж. Маас

Когато деветнайсетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин – един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света.
Докато обитава имението му, чувствата й към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да намери начин да я спре… или Тамлин и народът му са обречени завинаги.

Та как да започна ревю на толкова хубава книга като  „Двор от рози и бодли“, как точно да успея да кажа всичко, което искам без да издавам нещо важно от сюжета на книгата и без да го направя скучно за вас читателите? Е не мога, но ще опитам. Тази книга е първата, която чета от Сара Дж. Маас и вече напълно мога да разбера защо толкова много хора обичат нейното творчество, защо толкова много хора я обожават и казват, че нейните книги са невероятни. От дълго време искам да прочета поредицата и „Стъкленият трон“, но просто чакам всички книги от нея да бъдат публикувани, защото имам предчувствието, че поредицата ще ми хареса ужасно много и просто не искам да си причинявам страданието да чакам продължението на още една поредица, която обичам. Вече така и така списъка е много дълъг. но в крайна сметка не се въздържах и  прочетох първа книга от друга нейна поредица.
„Двор от рози и бодли“ е една невероятна книга, която ни праща в един интересен и вълнуващ свят населян и от хора и от друг вид същества притежаващия необикновени способности, това е книга, която ни предоставя силни и красиви герои, която праща читателя в свят на магия, свят на болка и страдание, свят на борба и саможертва в името на любовта, свят, в който човек трябва сам да се научи как да се справя с живота.

Източник.
„Нуждаем се от надежда, както се нуждаем от хляб и месо…“

В началото книгата не ми хареса, просто не ме грамна, просто прекалено много се дразнех на главната героиня Фейра и държанието на сестрите и и оставих книгата, но в крайна сметка се върнах към нея след няколко дни и най-накрая един хубав съботен ден я изгълтах с корицата. Не се шегувам дни наред не я бях отваряла и веднъж като я почнах не я оставих.    
Толкова са много причините зареди, които заобичах тази книга, толкова много са причините, зареди, които тази книгата си заслужава прочитането. Че....... Можете да прочетете ревюто на Габи с нейните причини тук.
Историята в книгата е интересна, малко предсказуема и сякаш позната, сякаш взела елементи от приказките, но си е интересна имаща своите силни и слаби странни. Много ми хареса това как бе изграден света в книгата, как е разделен и как се развиват отделните части. Влюбих се в идеята за света на елфите, как беше изграден и особено самите елфи. Много ми хареса и как самата история се разви, с обратите и изненадите в нея, но ........ Не знам точно какво просто не ми допадна в пълния смисъл на думата развитието на действието сякаш... оф не знам нещо ми липсваше. Това е една история, която нямаше да бъде точно кой знае колко невероятна, кой знае колко впечатляваща, ако не бяха нейните герои. Те направиха историята невероятна, те я направиха толкова красива, зареди тях не можех да оставя книгата и я четох до два и нещо сутринта. Нищо необичайно и за радост беше събота и можах да се наспя въпреки че на сутринта имах онова главоболие предизвикано от четенето на прекрасна книга.

„-Щом те наранява – каза той нежно, думите сякаш проникнаха дълбоко в мен и ме погали, - не мисля, че е абсурдно.“

Главната героиня Фейра ем ми хареса еме ме издразни. Някак си образа и ми е противоречив. В едни ситуации е много смела, а в други не може да защити позициите си. Просто тя не успа да ме накара да я харесам истински, да оценя силните и странни. В началото се притесняваше за семейството си, после щом и дадоха материали за рисуване и забрави за тях, после чак след месеци се сети пак за тях. Е сега как? Как!? Някои нейни действия ми харесаха, но други.....
Тамлин е другия главен герой. Много харесах образа му,  През цялата книга си го харесвах, още с появата му ала „Красавицата и звяра“, с нескопосаното му поведение спрямо Фейра. Изобщо цялото му излъчване ми хареса, в началото намирах действията му за нелогични и странни, но в последствия се разбира защо прави едно или друго нещо.   
Източник.
Рис е друг герой, на който искам да отделя внимание. Още с първата му поява знаех, че той ще има важна роля, знаех че ще направи нещата интересни и то и така стана. Още не знам какво точно да мисля и чувства. Образа му ми е много интересен и нямам търпение да разбера още за него (както разбрах във втора книга той ще има важно роля). Рис според мен изигра важна роля в последната част на книгата, благодарение на него нещата се развиха така да го кажа благополучно, благодарение на него много животи бяха спасени. Той е от онези дръски и интересни герой, от героите, които не си мерят думите и не просто говорят, а и действат и да не забравям колко арогантен е. Зареди всичко това го харесах толкова много и имам лошото чувство че сърцето ми отново ще бъде разделено на две между него и Тамлин.

„-Не се чувствай виновна за нито един миг, запълнен с нещо, което ти доставя удоволствие.“

„Двор от рози и бодли“ от Сара Дж. Маас определено е книга заслужаваща си времето, тя е интересна и изпълнена с обратни, с интересни и прекрасни герои, това е книга, която ме накара да стоя до малките часове на нощта само, за да я довърша. Нещо, което предполагам ще се случи и с другите книги.

сряда, 15 февруари 2017 г.

Препрочитането отговора на всичко!

Здравейте! Как сте? Аз естествено както винаги когато съм на училище искам да спя и да спя, ама естествено няма как това да стане. Чувствам се ужасно изморена, прекалено натоварена и искам да правя толкова много неща, но нито ми остава време за тях, нито имам енергията за тях. Например в петък със на състезание в Свищов и ще трябва да стана много преди слънцето да се е показало и зареди това ми се реве, обичам да спя!!! Какво да се прави живота е несправедлив и ще ме остави да се наспя само, когато си тръгна от този свят. Да се изясним не е искам скоро това да стане, чакам с нетърпение да отпразнувам поне стотния си рожден ден. И да сега темата на днешната публикация: Препрочитането на книги. Както си личи от заглавието за мен препрочитането е отговора на всичко. Обожавам да чета нови истории, обожавам оня трепет от непознатото, но не по-малко обожавам препрочитането на любими книги. Често като чета дадена книга за първи път, аз изпускам някои важни елементи, от толкова голяма вълнение да разбера какво става в дадената книга, от нетърпение да проследя развитието на действието, аз изпускам елементи, зареди това и препрочитането ми помага да се запозная с пропуснатото, а и все пак с времето се забравят части от сюжета и чрез препрочитането това се предотвратява. А и го има оня моменти, когато просто искаш да се оставиш в ръцете на позната история, да се отдадеш на любимия сюжет и да му се насладиш отново, като среща със стар приятел. Това е едно от най-приятните чувствам. 

Та в тази публикация ще се набележа няколко книги, които имам намерение да прочета през тази година, защо именно тези? Лесен въпрос, защото всяка една от тези книги е невероятна само по себе си и отново искам да се докосна до нея.

Първата книга, която избирам е „Лейди Полунощ“ - К.К. , защото е „Лейди Полунощ“ за Бога!!! Да знам някои хора не са я харесали, но за мен тя е невероятна, прекрасна и просто...... приказна. Просто съм пристрастен още усещам как историята в нея бушувам вътре в мен, още щом се сетя за Ема и  Джулиън сърцето ми се свива от любов и тъга по тях. Зареди всичко това и зареди скорото публикуване на следващата книга от поредицата „Тъмни съзаклятия“ нямам търпение да я прочета. Всяка една книга на К.Клеър е истинско съкровище и няма как нейните книги да бъдат прочетени само веднъж.

Втората книга е „Вестители“ - Цветелина Владимирова. Тази книга е чистото доказателство, че имам талантливи български автори, че и те могат да пишат невероятна книги и че българското творчество не трябва да се пренебрегва. Историята във „Вестители“ е много интереса, изпълнена с приключения загадки и драми. Скоро излиза и втората книга от поредицата и ръцете ме сърдят да я разлистя зареди това ще ми дойде много добре да отново да се потопя в първата книга и отново да преживя любовта на Игор и Ксения.

Третата книга е друга, а именно „Илумине“ - Ейми Кауфман и Джей Кристоф ъъъ още една невероятна книга, която обожавам, която ме разби на парченца и после отново ме събра само и само да ми предвещае още мъки. Продължението на тази книга също излиза през 2017. И да нямам търпение. Въпреки че продължението ще е за други герои, аз пак ужасно много искам да прочета първата книга от поредицата, за да мога отново да се потопя в света създаден от авторите и.

И последните книги, които определено не бих отказала да прочета отново са „Проклятието на тигъра“ и „Търсенето на тигъра“ - К.Хоук. Какво да кажа за тези две книги от поредицата освен, че съм пълна мазохистка и искам отново да усетя ужасната болка, която предизвикват в мен тези книги. Историята написана от Колийн Хоук е невероятна, неповторима и меко казано сърцеразбиваща. Чакам с нетърпение превода на третата книга и просто искам отново да страдам за Келси и Рен, за Кишан и за това колко много мразя любовните триъгълници.

Та това определено не са единствените книги, които искам да прочета отново, но тези книги точно в този момент са на върха на списъка ми, защото всяка една от тях е невероятна само по себе си.
А вие обичате ли да препрочитате отново дадени книги? Обичате ли отново и отново да се потапяте в позната история? И кои книги бихте прочели отново? 

вторник, 7 февруари 2017 г.

„Изтръгнати от корен“ - Наоми Новик

Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова. Той не ги поглъща наистина, само така изглежда. Води ги в кулата си, а след десет години ги пуска, но тогава те са вече различни. Дрехите им са изискани и говорят като придворни дами. Освен това са живели сами с мъж цели десет години, така че са озлочестени, макар до една да твърдят, че не ги е докосвал. Но какво друго да кажат? Пък и това не е най-лошото – все пак Змеят им дава по една кесия сребро за зестра, така че всеки с радост би се оженил за тях, колкото и да са озлочестени.

Напоследък съм в ужасен читателски застой, чета малко книги и те, колкото и да са хубави не отнасят ума ми, не ме карат да стоя будна до среднощните искайки само да чета, забравяйки глад и жажда, отдавна не бях чела книга, която толкова да ми хареса, която да ме изтръгне от обикновеното ми ежедневие и да ме прати в един нов и вълнуващ свят. Точно това направи „Изтръгнати от корен“, книга изпълнена с магия, приключения и незабравими моменти. Влюбих се в книгата неусетно, без да разбера, без изобщо да осъзная как тя ме изтръгна от вкоренените в мен корени на скуката.

Източник.
„-Не искам повече разум! - казах на глас, нарушавайки тишината в стаята. - Не и ако разум означава да спра да обичам. Какво друго си заслужава, ако не хората?“

От толкова много време вижда книгата по лавиците на книжарниците, в най-различни профили в инстаграм, че в даден момент просто не можах да се стърпя и трябваше да я прочета. И какво добро решение само. Едно от най-добрите тази година.
Не знам дали мога да си подредя мислите достатъчно добре, че да мога да напиша едно хубаво ревю (не, че ако мислите ми са добре подредени ще напиша де, но това е друг въпрос).
Та да започвам, че след малко пак трябва да се връщам към ученето за олимпиадата по БЕЛ. (и защото публикацията е написана преди дни трябва да отбележа, че олимпиадата беше пълен провал, защото темите поне за мен бях ужасни, но като получа резултата ще знам със сигурност. )
Историята в книгата е великолепна, тя е за един изпълнен с магия свят, свят за добро и зло, в който да победиш злото трябва да се действат по малко по различен начин. В книга се говори за това как понякога злото не е първоначално зло, понякога то бива създадено от някой друг, и начина то да бъде победено не е с насилие, а с разбиране, с помощ. Това е една от многото причини, зареди, която книгата ми хареса толкова много, зареди начина за справяне със злото.
Източник.
Историята няма как да не заплете читателя в своята мрежа, няма как да не го развълнува с начина на писане на авторката. Поне с мен стана так. Първите няколко глави ми се сториха слаби и безинтересни, но с всяка следваща глава книгата ми ставаше все по-интересна и вълнуваща, със завихрянето на историята аз все повече и повече се влюбвах в нея, без да забелязвам слабите и страни и предсказуемите моменти.  

„Мисли - добави жлъчно тя, - вместо сляпо да искаш.“

Героите определено си ги биваше въпреки своите слабости, но погледната в цялата картина те са просто страхотни, всеки един от тях е и заема точно определеното му място.
Агнешка главната героиня в началото наистина ме дразнеше, но нейният образ определено се разви, стана по-интересен и в крайна сметка в края наистина ми хареса. Първоначално тя за мен си беше прекалено слаба, прекалено глупава, но тя показа, че е смела, че знае какво трябва да се направи в кризисните моменти, показа се като вярна и истинска приятелка.
Звяра. (харесва ми да го наричам така) е интересен образ, мистериозен и вълнуващ. Но е една степен по загадъчен отколкото ми е нужно. Ужасно много го харесах, но не можах да го опозная колкото искам. (имам чувството, че го харесах толкова много, зареди факта, че е „малко“ грубичък )

Източник.
„....истината не означава нищо, ако няма с кого да я споделиш: можеш да си крещиш истини във въздуха цяла вечност и да посветиш живота си  на тях, но ако никой не дойде да те чуе - все едно.“

„Изтръгнати от корен“ от Наоми Новик е една невероятна и приказна книга, която ме отвя по всички параметри. Това е една вълшебна книга, която праща читателя в свят на добро и зло, в свят, където всичко е възможно, където човек трябва да поема рискове, за да може да спаси любимите си.

четвъртък, 2 февруари 2017 г.

Честит рожден ден не на мен! *тъжно лице* Честит второ рожден ден на блога.!!!

Дами и господа на тази дата 02.02 преди две години създадох този блог, преди две години
живота ми се промени с началото на този блог. Как се е променил? Не е чак толкова лесно да се каже, но едно е сигурно не съм същата личност, която бях преди две години и за това има и вина и този блог. 
Готино начало нали?
Не лъжа, не преувеличавам, казвам самата истина. Блога определено промени живота ми, промяната може да не е голяма, може да не е такава, която я променила изцяло живота ми, но тя я има. Като се замисля какъв човек бях преди две години, като си спомня първите ми трепети от писане на първите публикации, усещам огромната разлика, виждам напредъка ми.
И промяната определено е  за хубаво. Променила съм се, израснала съм, станало съм по-добра личност, наистина не лъжа, блога и най-вече писането тук разви така да се каже писателските ми възможност и да знам, че те не са нищо особено, но само да видите първите ми публикации. Не моля ви не ги гледайте. 
И да да се върнем на основната тема. Благо определено промени живота ми, направи го по-вълнуващ, по-интересен, забавен и ми помогна да развия някои свои способност, но истината е, че и той натоварва живота ми, прави го по-сложен, завладя времето ми, но не съжалявам за нищо, защото писането тук ме прави щастлива. Това е тайната! Това е нещото, което ме кара да сяда и да отделям време да пиша, да споделям мнението по някоя книга. 
Честит рожден ден на моето бебче. Обичам го, прекалено много дори, ужасно много ми е ценен и никога не бих го затворила/изтрила и там каквото се прави, дори да спра да пиша, дори да загуба желание за това, да нямам време, аз ще го оставя, защото знам, че той ще ме чака само да му дойде отново желанието. 


сряда, 1 февруари 2017 г.

January Wrap Up

Айде и първия месец от годината свърши, изниза се набързо,чак не разбрах кога. Той ни донесе огромно, количество сняг, затрупа улиците и не не позволи на учениците да отида на училище. Януари ни подари една снежна ваканция, която аз изпълних с книги. Дните се изтекоха набързо, изпълнение с преживявания и с огромни мои съжаления с малко книги. Дори прочетох толкова „много книги“ само зареди извънредната ваканция. 
През този месец съм прочела цели четири книги!!! Колко много само нали? Саркастична съм.


Първата книга, която прочетох през този месец е „Червена като кръв“ - С.С.
Книгата е неистина интересна, изпълнена с капчица мистерия, интрига и престъпления. Една мистериозна и интригуваща книга, която е точно за студените зимни дни. Едно от нещата, които най-много ми хареса в нея бе мястото на развитие на действие.
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 4/5.

Втората книга за месеца е „Апартаментът“ - Д.Стийл. Книга е на една от любимите авторки на майка ми, и с тази книга определено разбрах защо майка я харесва толкова много. Книгата е малко извън моята зона на комфорт, малко по-далеч от моята възрастова група, но въпреки всичко това тя ми хареса, хареса ми нейната история, нейните герои и развръзките в нея.
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.





Третата книга, която направо ме отвя бе „Изтръгнати от корен“ - Н.Новак.
Тази книга ме изтръгна от скуката, изтръгна корените от бездната на бездействието и ме прати в едни удивителен свят на магия, изпитания, приключения и любов. Една книга за доброта и злото, една книга, която искрено заобичах.
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.

И четвъртата книга за месеца е на великолепния, незабравимия, невероятния, неповторимия, впечатляващия, божествения, Рик Риърдън и именно „Скритият оракул“ първа книга от поредицата „Изпитанията на Аполон“ Драги имам проклетата книга от рождения ми! Който е през октомври!!! Не знам просто как не съм я прочетох по-рано, наистина не знам единственото обяснение, което намирам е, че съм пълна глупачка, смотанячка и пълна неудачница. Най-после ми дойде ум в главата и прочетох това бебче. Какво да кажа, книга на чичо Рик и не друг за главен герой а именно невероятния Аполон, но като безсмъртен просто красота.
Дадох и 5/5.
Ревюто тук - скоро .

Отново си пожелавам новия месец да е много по успешен и дано надеждите да не са напразни. Искам да съм много по продуктивен читател и да пиша много повече. Да видим какво ще стане.

неделя, 29 януари 2017 г.

The Book Community Tag

Аз съм просто ужасен човек. В навечерието на новата година си обещах да бъде много по 
продуктивен човек, да чета и да пиша повече, а какво едно голямо нищо! Нито имам кой знае какво голямо желание да пиша, нито ми идват идеите за които да пиша. С едно изречение тъпа работа. А и често казано не чета кой знае колко и нямам и ревюта да пиша, но за всичко това съм си виновна лично аз и само аз мога да променя нещата! Просто съм прекалено изтощена от задължение и когато имам свободно време искам просто да спя. И така до тук с оплакванията и оправданията! Днес съм тук с един прекрасен таг, за който бях тагната от Юли. Много ти благодаря! А и да знаеш послушах съвета ти и вече имам инстаграм на котката ми.  

1. Герои от две различни книги, които биха били страхотна двойка.
Ммммммммм прекалено труден въпрос. Почти винаги харесвам двойките в дадена книга, както са направени. Вярно е, че има случаи когато искам героинята да е с друг герой, но той пакт е от тази книга, не е от различна.

2. Вземи броя букви от името си и напиши книгата, която отговаря на техния брой върху рафта.
Нямам един рафт с книги, но избирам този, който е от най-дълго време. И така.... името ми има шест букви и шестата книга е „Лейди полунощ" - К. Клеър

3. Три любими поредици - защо ги харесваш? Защо ги препоръчваш?
Само три! Не ставали много повече?
„Хари Потър“ - Дж.К.Р,  Книгите са Хари са ми най-скъпи, просто те са свещеният граал  за мен!
„Адските устройства“ - К.К  Освен, че обожавам всички книги на К.К., освен, че обожавам света на ловците на сенки препоръчвам тази поредица, заради чувствата, емоциите, които предизвика тя в мен. Това е поредицата, която ще четеш до малките часове на нощта, ще продължаваш да я четеш, дори ако на следващия ден няма да можеш да държиш очите си отворени, а в края и ще бъдеш разкъсан на парченца.
„Проклятието на тигъра“ - К.Х. Тази поредица пък препоръчвам, защото съм истински социопат и иска и всички други да страдат по тази поредица. Искам всеки един човек да усети тези чувства, които владеят мен на края на всяка една книга, а аз съм още на втората!!

4. Най-добрата книга, която изчете през изминалата година?
Миналата година прочетох толкова много великолепни книга, че не мога да избере само една. Казвам „Всички наши места“, защото тази книга определено ме разтърси до основи.

5. Автор, чиято книга би купил/а без дори да си чела резюмето.
К. Клеър, Р.Риърдън, Дж.К.Р. Р.Мийд отдавна са си спечелили това право!

6. Любимо място за четене?
Хм определено в леглото ми! Като се заобиколя с възглавници, дебело одеяло и нещо топло за пиене имам чувството, че съм в рая.

7. Любима книжна сцена - момент, който се е запечатал в съзнанието ти.  Предупреждение
спойлери.
Смъртта на Уил - „Адските устройства“ - К.К,
Когато Кейси осъзна, че Рен напълно я е забравил и дори се отвращава от нея и проклетата ирония, че Рен ще си спомни за Келси като я види,че се целува с Кишан  - „Проклятието на тигъра“ - К.Х.
Когато Пърси отиде след Анабет в Тартар - „Героите на Олимп“ - Р.Р
Разговора между Максън и Америка, след като го простреляха в края на „Единствената“ -К.Кас 
Когато Ема отблъсна Джулиън в края на „Лейди полунощ“ - К.К.
Това не са ми любими сцени, това са сцени, които са ми разбили сърцето.

8. Любим книжен блогър?
Почва се големия списък: Елена, Юли, Юли, Ева, Кая, Габи, Ади и още ужасно много.

9. Любим книжен влогър?
Четат ли двама, jessethereader, polandbananasBOOKS

10. Любим книжен профил в инстаграм: 
Айде пак огромен списък.
https://www.instagram.com/light.dreamer/
https://www.instagram.com/booksalex_alexbooks/
https://www.instagram.com/itsrainingbooks/
https://www.instagram.com/bookcyber/
https://www.instagram.com/bookcyber/
https://www.instagram.com/elanurgndz/
https://www.instagram.com/crimebythebook/
И още много, ама много.

П.С. Една моя приятелка прави супер видеа в youtube и нейния профил е тук.

неделя, 15 януари 2017 г.

„Апартаментът“ - Даниел Стийл

Животът на четири млади жени се преплита в общия им апартамент в Ню Йорк. Клер – дизайнер на обувки, Аби – начинаещаписателка, Морган – успешен финансов консултант, и Саша – гинеколог. Макар да са много различни, те се превръщат в истинско семейство. Докато са заедно, всичко върви чудесно. Но с времето нови връзки, възможности за работа и изненадващи обстоятелства поставят изпитания пред приятелството им. Клер преживява криза в кариерата си, а Аби се увлича по по-възрастен мъж, който съсипва самочувствието й. Морган е щастливо влюбена в собственик на ресторант, който ги снабдява с вкусни ястия; Саша пък се впуска сериозно в лекарската си практика. Те осъзнават горчиво-сладката реалност: времето неизбежно ги отдалечава от мястото, където започват мечтите...


„Апартаментът“ от Даниел Стийл е книга, която би се харесала на майка ми, книга, която тя би изгълтала от корица до корица, но това ни най-малко не означава, че това не е книга, която не би ми се харесала и на на мен самата. И точно това стана, прочетох книгата и тя меко казано ми хареса, зареди своята история, зареди героите, зареди изненадите и обратите в нея.

Ще запомня тази книга с:
➤ с красивото приятелство в нея
➤ с това, че дори човек да е сполетян от лоши работи ще дойде моментът когато живота му ще се усмихне
➤ с това, че човек на каквато и възраст да е може да събере сили за да следва това което иска
➤ и ще запомня най-ярко тази книга с истеричния писък на майка ми като ме видя да я чета. Не се шегувам. Ето какво стана: Аз съм се излегнала в леглото на топло и си чета книгата и майка ми влиза в стаята за нещо и като видя книгата почна: Имаш книга на Д.С.! И не си ми казала! Толкова много обичам нейните книги, те са толкова хубави! Но не толкова думите и ще запомня, а самото изражение на лицето - една чиста изненада и щастие.

„Клеър проумя, че никога, независимо от възрастта, не е късно да събереш парченцата и да започнеш отново.“

И така историята в книгата е наистина интересна, имаща в себе си някой друг предвидим
аспект, но също така много изненади и обрати. Историята е за четири приятелки, които по един или друг начин намират щастието в живота. Това е история за следването на мечтите, за това, че понякога, за да си истински щастлив се нуждаеш от нещо, което не си търсел не си искал. Това е история, която ми харесва с всичко, което тя представлява.
В книгата се проследява живота на няколко различни герои и беше много хубаво, че тя бе написана от различни гледни точки, така читателя може да опознае по-добре отделните герои и да получи по-пълна картина на случващото се.
В началото на книгата тя просто не ми потръгна, просто историята не ми беше чак толкова интересна, но след като се запознах с обстановката, книгата ми потръгна и неусетно я прочетох.
Героите в книгата са разнообразни и интересни, беше много интересно да проследя как те се развиват и как живота им се подрежда по начин, който за тях бе изненадващ.
Всеки един от героите е много различен сам по себе си, всеки има различни мечти, надежди и препятствия през които трябва да преминат, но те имат едно общо нещо, те се подкрепят винаги, обичат се и са готови на всичко един за друг.

„Апартаментът“ от Даниел Стийл е една интересна, вълнуваща и прекрасна книга, за която няма да призная пред майка ми колко много ми е харесала, защото години наред ще ме гледа с погледа: Нали ти казах.

Благодаря на издателство Бард за предоставената възможност.

П.С. Веднага след като оставих книгата познайте кой почна да я чете. Някакви идеи? Разбира се, че майка ми!  

понеделник, 9 януари 2017 г.

„Червена като кръв“ - Сала Симука


Няма безпогрешни планове...
В сковаващата арктическа зима, седемнадесетгодишната Лумики Андерсон влиза в тъмната стаичка на училищната си фотолаборатория и намира купчина мокри, кървавочервени банкноти. Хиляди евра, оставени да изсъхнат – оцапани с нечия кръв.
Младото момиче живее само в апартамент, далеч от родителите си и миналото, останало зад гърба й . Посещава престижно училище и е фокусирана върху обучението си. Не обръща внимание на клюките и кликите, не ходи на шикозните партита, организирани от красивите и популярни момичета и момчета. Но намирането на кървавите пари променя всичко. И докато тя губи контрол над внимателно изградения си живот, е на път да открие, че не само е била сляпа за всичко, което я заобикаля, но и времето неумолимо изтича. Дали когато види червената кръв върху белия сняг, няма да е вече прекалено късно да спаси приятелите и самата себе си?

„Червена като кръв“ е книга, която ме праща далеч от моите води, но това беше приятно отклонение, защото книгата е интересна и вълнуваща. Въпреки че това е книга що годе далеч от моята комфортна зона тя ми хареса ужасно много дори точно зареди това тя бе едно приключение за мен, едно ново преживяване, което бе прекрасно.

„Понеделник, 29 февруари. Ден, който се появява веднъж на четири години. Най-безсмисленият ден на света. Защо не беше обявен за международен празник? Така и така беше остатък, защо се налагаше  да се върши нещо полезно и продуктивно точно на него?“

Историята в книгата определено е интересна и изпълнена с мистерия и до последният момент читателя не е запознат с нещото, което е направило героинята това което е. В книгата има щипка престъпност, криминале, тайни и определено вземане на глупави избори. Това не е любовна история, това не е история изпълнена с истински герои, но това е история, в която можете да се потопите в една мистерия и заедно с главната героиня да разнищвате тайни. (книгата е една добра загрявка за новия сезон на Шерлок).  Историята в книгата стига до един определен край, но тя си има продължение и ми е любопитно какво още ще стане. В каква нова неприятност ще се забърка героинята Лумики.
Начина на писане ми беше малко странен, но не в лошия смисъл на думата, а просто по различен от от този, с който съм свикнала, но все пак ми хареса. То не точно самия начина на писане, а как да го кажа едни добавки към историята, написана в началото на някои глави. Те ми бяха малко странни.

„Знаеше, че ролите, които играят хората, са просто маски, които те си слагат всяка сутрин преди училище, за да им е по-лесно да намерят мястото си в тълпата.“

Много ми харесва мястото на развитие на книгата, харесаме ми, че действието се развиваше в
Финландия.  Честно да си призная не знам почти нищо за тази странна освен къде се намира и ми беше много интересно. Досега не съм чела книга с действие там и ми беше наистина приятно и интригуващо. Също ми хареса, че времето в книгата бе студено и така се приближих повече до героите особено тези дни като се име предвид, че в страната е обхваната от сибирски студ.
От гледна точка на героите има смисъл само да се спирам на главната героиня Лумики. Тя е силна, от рано се е научила да се справя сама, да може да се защитава и справя с всякакви трудности. Това е тя, една героиня, която намира сила вътре в себе си да се спари с екстремни ситуации, и достатъчно разум да оцелее.

„Червена като кръв“ е интересна книга, имаща в себе си тайни, препятствия, търсене на истината и защитава на собствения си живот. Това е подходящо четива за студените зимни дни, само трябва да се настаните до прозореца, да четете тази интригуваща книга и от време на време да вдигате поглед от нея и да се наслаждаваше на падащите снежинки докато обмисляте прочетеното. 

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

събота, 7 януари 2017 г.

Любими цитати от любими книги - Част 9

Сега да инсценирам малко дейност в блога ще публикувам още една публикация с цитати от любими книги просто да по изчистя паяжините от блога. Навън е чиста зимна приказка и не искам нищо друго освен да стоя на топло вкъщи. В днешния мост ще отделя вниманието си  на прекрасната трилогия на Д. Харкнес „Аз, вещицата“. Дано да ви харесат. Ревютата на книгите от поредицата можете да намерите като кликнете просто на името на всяка една книга. 


„А страхът бил най-голямата сила на земята.“

„Там, където имаше взривове, кръв или обещание за разгадаване на тайните на вселената, със сигурност се навъртаха и вампири.“

„Миризмата в библиотеката винаги ми повдига духа – онази странна комбинация от дъх на старинен камък, прах, дървеници, хартия и пергаменти.“ 

„Ако ти разбие сърцето, ще трябва да го сритам, а този семестър съм много зает.“ 

„Една малка книга може да пази огромна тайна, която би могла да промени света.“ 

„-И какво я прави толкова специална? – попита той тихо….
-Всичко.
-О! Май си загазил, а?“

„-Тя струва ли си такава цена, Мат? – попита той тихо.
-Да – потвърди Матю, без да се замисля….
-И аз така си помислих – каза Хамиш. – Сега не го осъзнаваш, но имаш късмет, че най-после си я открил.“ 

Източник.
„-Питах те дали си гладна.
Пълна мистерия бе защо продължава да задава този въпрос – кога не бях гладна?“ 

„-Доколкото знам, има само две емоции, които карат света за се върти. - … - Страх и желание.“ 

„-Въпросът защо сме на тази земя и как сме се появили май наистина те занимава….
-Това е единственият въпрос, чийто отговор си струва да се търси.“

„-Какво толкова ти харесва в косата ми? Защо човек с безупречна прическа като твоята би се впечатлил от това. …. Моята е пълен хаос, има от всеки цвят на дъгата и не може да бъде укротена. 
-Точно затова я обожавам – изтъкна Матю и внимателно освободи кичура от пръстите ми. – Несъвършена е, точно като живота.“ 

 „-Категорично отказвам да ползвам Библията на Гутенберг като справочна литература, Матю. – Изрекох го по-спокойно, отколкото очаквах, като истински библиофил.“

„Това е благословия, но и бреме – да обичаш толкова силно, че да си способен да нараняваш, когато любовта си отиде.“ 

„-А ти откога започваш да се интересуваш от вино? – прозвуча ми искрено изненадан. 
-Откакто разбрах колко много имам да уча за него. – Откакто разбрах, че ти се интересуваш от вино, идиот такъв.“ 

„-Трябва ли да напуснем замъка, Изабо?...
Майка му тръгна напред и го зашлеви силно през лицето?
-Как се осмеляваш да ми зададеш този въпрос?........
-Ти си любимият ми син – продължи тя, гласът и бе като от стомана. – И Даяна вече е моя дъщеря, тя е точно толкова моя отговорност, колкото и твоя. Твоята битка е моя битка, твоите врагове са и мои врагове.“ 

„-Предпочитам един миг с теб, само една нощ заедно, отколкото вечност с някой друг.“

„Най-красивото преживяване е мистериозното. Това е основната емоция в сърцето на истинското изкуство и истинската наука. Който не я познава, вече не може да се учудва и да се възхищава. Той е като мъртъв и зрението му е замъглено.“ 

„-Е, както и да е, не мога да пътувам във времето….
-Разбира се, че можеш. Правиш го от дете…. – Първият път стана, когато беше на три годинки. Родителите ти се уплашиха до смърт, повикаха полиция, беше страшна суматоха. Четири часа по-късно те намериха седнала на високото столче в кухнята да ядеш парче торта. Сигурно си била гладна и си се върнала на собствения си рожден ден.“

„-Аз броя ли се за предмет? – попита я той.
-Имаш ли пулс? Разбира се, че ни предмет! – Това бе едно от най-положителните изказвания на Сара за вампир.“


„Миналото не се лекува“ 
-Елизабет 1, кралица на Англия

„Не можеш да живее в лъжа…“ 

„-Ти си невъзможна. Престани да са тревожиш какво правят другите жени. Бъде себе си, бъди невероятна, каквато си.“ 

„-И не би трябвало да се отказваш от този спомен – каза нежно Матю. – Дори и за да се спасиш от болката.“  

„-Дяволът е навсякъде, сър. Който си мисли друго, става жертва на злините му.“

„-Даяна е моя съпруга, Галоуглас.
-И ти ни заряза в Честър заради жена? – Хенок бе ужасен. – Имахме работа да вършим!
-Притежаваш непогрешим талант да подхващаш всичко то грешната страна, Дейви. – Погледът на Галоуглас се насочи към мен. – Твоя съпруга?“ 

„..-Винаги си ми казвал, че трябва да имам план, иначе ще бъда въвлечен в схемите на други хора.“ 

„…-А как се казва готвачът?
-Готвач.
-Не истинското му име – уточних малко объркана.
Филип сви рамене.
-Той отговаря за храната, значи е готвач. Никога не го наричам по друг начин.“ 

„-Колкото и да си мислиш, че разбираш, ако го обичаш, ще го оставиш сам да води битките с демоните си.“ 

Източник.
„Нито земята, нито океанът може да роди по-чудовищно и жестоко същество от жената.“ 

„-Когато боговете искат да унищожат някого, първо го подлудяват.“ 

„-Току-що убих човек! Не е моментът да обсъждаме брака ни.
-Глупости.Женитбата насред кръвопролитие е семейна традиция за нас – каза бодро Филип. – Ние май се чифтосваме само със същества, желание от други. Много объркана работа.“ 

„-Намерил си жена, която е достойна за теб, има кураж и надежда в излишък, Matthaios.
-Знам – каза Матю и ме хвана за ръката.
-Знай и нещо друго: и ти си също толкова достоен за нея. Престани да оплакваш живота си. Започни да го живееш.“ 

„-Без значение колко се променяме, важно е да помним миналото и да го почитаме.“ 

„Но най-често най-важните истории се оказваха тези, разказвани отново и отново.“ 

„..но отмъщението никога не е ефикасно  средство срещу загубата.“ 


„-Доверявам се на преценката на жена си…
-Така каза и Филип за баба – промърмори Галоуглас под нос. – Точно преди да се изсипе адът на земята.“ 

„Ако Ани владее думите и има идеи, винаги ще притежава нещо, което е само нейно.“ 

„Чака ни мрачно бъдеще, ако децата престанат да задават въпроси, Сюзана – отбеляза баба Алсън.“ 

„И също така си моят живот.
-Твоя съпруга – поправих го.
-Моят живот – повтори той. – Не си само сърцето ми, но и неговият пулс.“ 

„-Тази вечер всички чудовища изглеждаха като обикновени хора, господин Ройдън….
-Често изглеждат така, Джак.“ 

„-Но всичко е толкова…
-Объркано ли? Такъв е животът. Престани да се мъчиш да бъдеш съвършена. Поне веднъж бъди истинска.“ 

„-Каза ми, че магията е просто осъществено желание. Може би заклинанията са просто думи, в които вярваш с цялото си сърце.“ 

„Паметта бе къса, а историята – сурова. Така беше устроен светът.“  


„Оцеляват не най-силните, нито най-интелигентните, а онези, които са най-приспособими към промените.“
-Филип дьо Клермон

„-Нищо чудно, че Филип винаги изглеждаше така уморен – печално добави, след като приключи. – Много е изтощително да се преструваш, че командваш парада, когато в действителност диригентът е жена ти.“ 

„-Трябваше отдавна да убиеш Бенджамин. Знаеше, че е чудовище.
-Дори чудовищата могат да се променят – тихо рече Матю. – Виж ме мен.
-Ти никога не си бил чудовище – възрази тя. – Казваше тази лъжа, за да ни държиш по-надалеч.“ 

„-Моментът не беше подходящ – подсмъркна Даяна.
-О, да, вечно изплъзващият се подходящ момент – изсумтя Матю. – Той никога не настъпва, Даяна. Понякога просто трябва да захвърлим предпазливостта и да се доверим на онези, които обичаме.“ 

„Няма нищо по-силно от знанието.“ 

„-Галоуглас е още по-зле. За него дори мебелите или липсата им нямат значение. Една вечер се прибрахме и открихме, че къщата ни е обрана, а Галоуглас беше заспал на масата като някой викинг, готов да отплава.“ 

„Всички бихме предпочели да се скрием на някое сигурно място и да оставим друг да взема трудните решения. Но някой ще трябва да се изправи и да се бори за онова, което е правилно.“ 


„-Извинявай. Закъснях.
-Разбира се, че закъсня. Нали си била с книгите си. Очаквах те най-рано след час..“

Източник.
„-Трябват ни още данни. 
-Ние сме учени. Разбира се, че ни трябват още данни.“ 

„-Изкуството и музиката трябва да идват  от сърцето…. – Дори най-мрачните кътчета трябва да се изкарват на светлината на деня, иначе разрастват и могат да ни погълнат целите.“ 

„-Според народа на баба ми във всяко създание живеят два вълка, зъл и добър, които през цялото време се мъчат да се унищожат един за друг….
-При мен лошият вълк печели – тъжно промълви Джак. 
-Не е задължително – възрази Крис. – Баба Бетс казваше, че вълкът, който побеждава, е вълкът, когото храниш. Злият вълк се храни с гняв, вина, печал, лъжи и съжаление. Добрият пък се нуждае от диета с любов и честност, подправена с щедри дози състрадание и вяра. Така че ако искаш добрият вълк да победи, трябва да умориш от град другия.“ 

„-Ако наистина обичаш някого, ще обичаш онова, което той презира най-много в себе си. – Фернандо сниши глас. – Следващият път, когато Матю забрави това, напомни му го. А ако ти го забравиш Джак, аз ще ти напомня. Веднъж. След това ще кажа на Даяна, че си се отдал на омразата към самия себе си. А майка ти далеч не е така великодушна и опрощаваща като мен.

„-В книгите пише, че контракциите трябва постепенно да зачестяват. …
-Бебетата не четат книги, скъпа…“ 

„-Кой е преместил проклетото легло?....

-Матю – безгрижно рече Сара.
-Няма такова нещо! – запротестира той.
-При раждане стоварваме абсолютно всичко  на главата на мъж. Така майката не развива разни убийствени фантазии, а мъжете си припомнят, че не са в центъра на вниманието.“  

„-Това е адът на войната - … - Не те унищожава схватката или дори смъртта. А несигурността.“

„-Но не ни трябват думи, за да ми кажеш какво чувстваш. – рече Матю. – Виждам те, дори когато се криеш от останалия свят. Чувам те, дори когато мълчиш.“ 

„…тайната на оцеляването е в готовността да се променяш.“ 

вторник, 3 януари 2017 г.

December Wrap up

Вече сме 2017 година, а аз все още е чувствам все едно сме 2014. Кажете, че не съм само аз така. Признайте си. Не знам кога изминава времето. Още помня дните как с радост се хвърлях в снега и правех снежни ангели (ъъ това беше на 31 вечерта, но както и да е това са подробности). Наистина времето минава неусетно не разбирам кога е минал още един месец. И ето защо ви досаждам днес. Време е да направя равносметката за прочетените книги за последния месец от годината. Някой да знае кой е той? Тъпа шега знам, съжалявам.
И така месеца ми беше по-успешен от миналия и това е страхотно, дано и януари да е, защото вече почнах предизвикателството за 2017 и имам да прочета 86 книги, а аз не обичам да не успявам. И както напоследък чета доста малко 86 книги ми се виждат невъзможна цел, но в края на годината ще  се разбере.
През декември съм прочела цели пет книги! Колко много нали? Всъщност наистина не са толкова малко, но все пак...... Имам чувството, че искам всеки ден да прочитам по една книга.....

Първата книга, която съм прочела през месеца е „Светлината, която не вижда ме“книгата ми вървеше бавно и понякога ми беше малко скучна, но тя определено ми влезе под кожата със своята история. Вече трябва да спра да чета исторически романи, защото на края им оставам свита на кълбо притискайки книгата към себе си, а това не е добре. Особено книгите за ВСВ ме разчустват, ужасяват и натъжават ужасно много. Дори като си повтарям, че това е просто книга и все пак авторът я е пречупил през своята призна, аз не мога да се отърва от чувството на тъга, което ме обзема, защото знам, че съдбата на милиони хора е била ужасяваща. Зареди тези чувства, зареди начина по който ме карат да мисля книга като „Светлината, която не виждаме“ харесах  книгата толкова много.
Дадох и 5/5.

Втората книга за месеца е „Краля демон“. Книгата е много интересна и вълнуваща, тя ни праща в едни нов свят на магия, изпитания, любов и дълг. Свят, в който жените са на чело, свят, в които изненадите са на всеки ъгъл и свят в които всичко е възможно. Книгата е начало на една нова поредица, която ни обещава да бъде интересна, изпълнена със загадки и изненади. Знаете ли има една много добра новина относно поредицата,  а именно както видях тя вече е излязла,  което означава,  че няма да чакаме самите книги да бъдат написани.
Ревюто ми на книгата тук.
Дадох и 4/5.


Третата книга прочетена през месеца е „Любовта ми подари“. Я първо да кажа едно огромно благодаря на приятелката ми Берна за този великолепен подарък за Колеба!
Книгата е сладък сборник от коледни разкази, които ми
предадоха коледен дух, които ме накараха на моменти да се усмихвам глупаво. Всеки отделен разказ е дело на различен автор и зареди това естествено някои разкази ми харесаха ужасно много, а други ни най-малко. Въпреки факта, че някои от разказите вътре не ми харесаха другата част от тях ме накараха да харесам чак толкова много.
Ревюто на книгата тук скоро.
Дадох и 5/5.

Четвъртата книга беше „Хари Потър и затворника от Азкабан“ Книгата ми е подарък за Коледа и определено трябваше да я прочета, а и е Хари Потър все пак, а и е с новата корица, офф за какво се оправдавам. Дам вече я чета за пети път е и? Да не би да имате проблем? Еми имайте си не ми пука. И като стана на 90 пак ще чета поредицата. Още ми е интересна и ще ми бъде интересна.
Дадох и естествено 5/5.



Последната книга за месеца е „Само една тайна“, много харесах първата книга от поредицата и с трепет очаквах тази и просто импулсивно захванах книгата и после не исках да я оставям. За мен тази книга определено е по-хубава от първата, засяга по-сериозни теми освен, че ме накара да се следя с трепет любовната история на героите, тя ме накара и да мисля за едни по сериозни теми, като глада, липсата на лекарства грижа и страданията, които преживяват хората от третия свят.
Дадох  и 4/5.

Е драги това са книгите за декември месец. Подобрение е като се имам предвид ноември, но се надявам януари да е още по-успеше. А сега се връщам на есето по философия, че в четвъртък трябва да го предам, а за сега съм написала пълни простотии.
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang